Решение по дело №7837/2014 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №1893

 

гр.Бургас, 27.11.2015г.

 

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря З.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7837 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по извършване на делбата.

С решение от 17.02.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Р.Н.Б. и Ж.Ж. Ж., на следния недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 07079.617.147. 4.3 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изп. дирек-тор на АГКК, адм. адрес: гр.Б., находя-ща се в ПИ с идентификатор 07079.617.147; с предназначение – жилище, апартамент; брой нива – 1; посочена в документа площ – 61.76 кв. м., ведно с прилежащите му мазе № 3 от 1.91 кв. м. и 6.187 % от общите части – 9.37 кв. м., при равни квоти.

Съделителите молят Съда да извърши делбата чрез изнасянето му на публична продан.

По реда на чл.346 от ГПК Р.Б. е предявила претенции по сметките – по чл.127 от ЗЗД, евентуално – по чл.59 от с. з., за заплащане от Ж.Ж. на су-мата 2 484 лв., надплатена от нея в периода от 19.03.2013г. до 20.04.2015г. за погасява-не на изтегления по време на брака им кредит за закупуване на допуснатия до делба не-движим имот, и по чл.31, ал.2 от ЗС – за сумата от 1 800 лв., представляваща обезщете-ние за това, че през периода от 17.07.2014г. до 20.04.2015г. е била лишена от ползване-то на собствената й ½ идеална част от апартамента, поради използването му лично само от ответника, притежаващ също ½ ид. част от него. Претендира законната лихва и на-правените по делото разноски.

Ответникът оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

По извършването на делбата:

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че допуснатият до делба недвижим имот, с пазарна стойност 87 235 лв., е неподеляем. Тъй като липсват претен-ции, а и предпоставки за възлагането му на някой от съделителите, то същият следва да бъде изнесен на публична продан.

По претенциите по сметките:

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от СК /отм./, за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят со-лидарно.

По делото е представен Договор за банков кредит, сключен на 03.12.2007г. меж-ду ”ПИБ” АД и страните в настоящото производство, тогава съпрузи – като кредитопо-лучатели. В раздел III, т.4 е посочено, че сумата от 54 000 евро им се предоставя за за-купуване на недвижим имот. От показанията на свидетелката Е. Б. се уста-новява, че цената на процесното жилище е била заплатена от съделителите с така при-добитите парични средства – на ”зелено”, като с тях те са извършили и довършителните работи. При това положение, следва да се приеме, че задължението да се върне креди-тът е възникнало солидарно за двамата – по силата на закона.

Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

От приетото в последното съдебно заседание заключение по ССЕ се установява, че за процесния период, от 19.03.2013г. до 20.04.2015г., по договора за кредит са плате-ни общо 9 758.76 евро, а от това – в предходното, че Ж. е внесъл 4 110.61 евро от тях, или със 768.77 евро по-малко от припадащата му се част – 4 879.38 евро. Тази сума, с левова равностойност 1 503.58 лв., е била внесена от Б., поради което той след-ва да бъде осъден да й я заплати. За разликата над нея – до пълния предявен размер от 2 484 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си слу-жи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а ал.2 на същия член предвижда, че когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поиск-ване. Т. е. касае се за уредена хипотеза на специален фактически състав на неосновател-ното обогатяване, съгласно която съсобственикът, който ползва по-голям дял от прите-жавания от него от общата вещ, ще дължи обезщетение в размер на пазарния наем на останалите съсобственици за това, че са били лишени от възможността да я ползват, в съответствие с правата си в съсобствеността.

Следователно, уважаването на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС предполага уста-новяване кумулативното наличие на предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно – съсобственият имот да се ползва лично от ответника и ищецът да е поискал писмено обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Последният, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, следва да проведе пълното и главно доказване на тези факти.

От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че за исковия период, от 17.07.2014г. до 20.04.2015г., процесният апартамент е ползван са-мо от Ж..

С нотариална покана рег.№ 3817/16.07.2014г. на нотариус Ф. И., по-лучена на 17.07.2014г., Б. е поискала от ответника да й заплаща обезщетение от 200 лв. месечно, на основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Той не е ангажирал доказателства, след получаване на поканата, да я е поканил да ползва имота, съобразно правата си, а с оглед на това, че ищцата е била изгонена от него, заедно с детето им, от жилището – така показанията на свидетелката Е. Б., обстоятелството разполагала ли е тя или не с ключ е без каквото и да било зна-чение. По делото не се установяват и твърденията на Ж. за уговорка с бившата му съпруга да редуват помежду си ползването на апартамента през шест месеца, тъй ка-то свидетелите Ж. Ж. и Д. С. нямат преки впечатления от-носно постигането й, а заявяват, че са чували за наличието на такава от ответника.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че тази претенция също се явява доказана по основание.

За установяването й и по размер, по делото е допуснато извършване на СТЕ. От заключението на вещото лице П., което като обективно и компетентно изготвено Съдът изцяло кредитира, се установява, че пазарният наем за исковия период за процес-ния имот е общо 3 946 лв., т. е. за собствената на ищцата ½ ид. част жилището е 1 823 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, обаче, претенцията следва да бъде уважена в заявения размер от 1 800 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 130.80 лв. – раз-носки по делото за експертизи, съразмерно с уважената част от претенциите по сметки.

Съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от ТДТКССГПК, в размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части от процесния имот, съобразно пазарната му цена, а именно: по 1 744.70 лв. всеки.

Ж. дължи и такава – в размер на 132.14 лв., за уважените срещу него пре-тенции по сметките, а Б. – 39.22 лв., за отхвърлената им част.

По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗНАСЯ на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, следния недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор 07079.617.147.4.3 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, адм. адрес: гр. Б........., находяща се в ПИ с идентификатор 07079.617.147; с предназначение – жилище, апартамент; брой нива – 1; посочена в до-кумента площ – 61.76 кв. м., ведно с прилежащите му мазе № 3 от 1.91 кв. м. и 6.187 % от общите части – 9.37 кв. м., с пазарна стойност 87 235 лв., като получената сума се раздели по равно между съделителите Р.Н.Б., с ЕГН: **********,***, и Ж.Ж.Ж., с ЕГН: **********,***.

ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж. да заплати на Р.Н. Б. сумата 1 503.58 лв., надплатена от нея в периода 19.03.2013г. – 20.04.2015г. за пога-сяване на изтегления по време на брака им кредит за закупуване на делбения недвижим имот, и сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за това, че за времето от 17. 07.2014г. до 20.04.2015г. е била лишена от ползването на собствената й ½ идеална част от жилището, поради използването му лично само от ответника, притежаващ също ½ ид. част от него, ведно със законната лихва върху тях считано от 20.04.2015г. до окон-чателното плащане, както и сумата 130.80 лв. разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 2 484 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.346 от ГПК, вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД, като неоснователна.

ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж. да заплати по сметка на РС Бургас дър-жавни такси в общ размер от 1 876.84 лв.

ОСЪЖДА Р.Н.Б. да заплати по сметка на РС Бургас дър-жавни такси в общ размер от 1 783.92 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

 

                                                                                         Съдия: /п/ К.Кунчев

Вярно с оригинала:

И.Г.