Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА,04.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение в публичното заседание на 18.10.2013г. в състав:
Председател: Николай Христов
Членове: Мария
Аджемова
Евгения Симеонова
с участието
на секретар Л.Г.
като разгледа докладваното от съдия Христов
гражданско
дело N`591 по описа за 2013год.,за да се произнесе взе предвид:
С решение №629/05.07.2013г. постановено
по гр.дело№1534/2013г. на Районен съд-Враца е изменен размера на присъдената
със решение по гр.д.№630/1999г. на Районен съд-Враца издръжка, която М.И.М. с
ЕГН ********** е осъден да заплаща на Й.М.И. с ЕГН ********** лично и със
съгласие на майка си И.Д. М. с ЕГН ********** като е увеличил същата от 30лв.
на 90лв. считано от 08.04.2012г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Районният съд е отхвърлил иска в останалата част като неоснователен.
Недоволна от решението е останала Й. М.И., която чрез съгласието на законният
си представител-И.Д.Т. е подала въззивна жалба срещу решението. Твърди, че
същото е незаконосъобразно, тъй като не е взето в пълнота трайното изменение в
обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката,
изразяващи се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания. Поддържа
се, че неправилно районният съд е определил равен размер на дължимата от
двамата родители издръжка без да вземе предвид обстоятелството, че детето расте
и се отглежда при майката. Предвид тези съображения се моли за определяне на
справедлив размер на издръжката.
В срока по чл.263
ал.1 ГПК от въззиваемата страна не е
постъпил писмен отговор по въззивната жалба.
Въззивният състав, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, становището на страните и всички доказателства по делото, приема
следното:въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от страна с
право на обжалване, в рамките на преклузивния срок, визиран от закона и срещу
съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е частично основателна.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
въззивната инстанция направи самостоятелна преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на която приема за
установено следното:
Пред районния съд Й.М.И.
лично и със съгласието на майка си в
качеството й на нейна законна представителка е предявила иск с правно осн.
чл.150 във вр. с чл.143 ал.1 СК против М.И.М. ЕГН ********** за увеличаване на
присъдената с решение по гр.д. №630/1999г. по описа на Районен съд-Враца
издръжка от 30000/недоминирани лева/ на 160лв. месечно, считано от датата на
предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ищецът обосновава
правния интерес от предявяване на исковата претенция с трайно изменение в
обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката,
изразяващи се в трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете и
увеличение на разходите необходими за отглеждането и възпитанието му. Поддържа
се,че определеният размер на издръжката в горецитираното решение от преди 14
години е крайно недостатъчен за посрещане на жизнено важни нужди на детето.
Видно от удостоверение за раждане №203226 издадено въз основа
на акт за раждане №128/14.02.1997г. детето Й. М.И. е родено на ***г. от майка И.Д.
М. и баща М.И.Д..
Представено е удостоверение изх.№696/17.04.2013г. на ПГ по Транспорт "Коста П."
с.Борован, от което се установява, че Й. И. е редовна ученичка в 10 клас през
учебната 2012/2013г.
Представена е и декларация от майката И.Т., според която
същата от месец ноември 2012 е безработна и не получава други доходи.
Видно от трудов договор на Национална програма
"Асистенти на хора с увреждания" - дейност "личен асистент"
от 28.01.2013г., ответника М.М. е назначен като личен асистент срещу трудово
възнаграждение от 1.85лв. часова работка.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
За да бъде уважен
предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата,
съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете
алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай от въззивницата-ищца се претендира
първата алтернативна хипотеза.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дава.
Последните се определят от доходите и имуществото. Императивно тези изисквания
са залегнали в чл.142, ал.1 от СК: в зависимост от нуждите на децата,
възможностите на родителите и да не е под законовия минимум предвиден в чл.142
ал.2 от СК. Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид
възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични
потребности.
По делото са събрани доказателства ,че от момента на
определяне на издръжката за детето Й. И. в размер на 30000/недоминирани лева/
месечно от 1999г. до датата на приключване на устните състезания пред районният
съд - 02.07.2013г., е изминал значително дълъг период от време от четиринадесет
години, през който социално-икономическите условия в РБългария съществено са се
изменили в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа
необходимост. От събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин
се установява, че детето Йонна И. вече е на 16 години, в подрастваща ученическа
възраст, поради което съдът счита, че същата има завишени потребности за храна,
облекло, учебни помагала,културни потребности. От гореизложеното съдът прави
извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата,
обусловили последващо определяне на размера на дължимата за детето издръжка.
Като взе предвид нуждите на детето Й. И. както и
обстоятелството, че майката полага лични грижи за отглеждане и възпитание на
непълнолетното дете, настоящият съдебен състав счита, че определеният от
районният съд размер на издръжката, която бащата следва да заплаща трябва да се
увеличи като по-този начин се увеличава и общият размер на издръжката от
двамата родители. За задоволяване потребностите на детето Й. И. е необходима
общата сума от 200.00лв. От тази сума въззиваемият М.М. ще следва да доставя сумата от 120.00лв.,
като разликата се покрива от майката.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност
да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности условията
за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да
осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят
такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.
Съдът намира, че
така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на детето
и възможностите на неговите родители.
Съгласно
разпоредбите на Конвенцията за правата на детето-чл.27 т.2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
С оглед на изложеното и
предвид несъвпадение на крайните изводи на двете инстанции следва да
бъде отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата
над 90.00лв. до 120.00лв. месечна издръжка за детето Й. И. и се постанови
решение, с което се уважи за тези суми, като в останалата част отхвърлителното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора М.М. следва да бъде осъден да
заплати на Й. М.И. сумата от 150.00лв. разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемият М.М. следва да бъде осъден да заплати сумата от 43.20лв. разноски
пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното,Окръжен съд Враца
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №629/05.07.2013г.
постановено по гр.дело №1534/2013г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която М.И.М. ЕГН ********** е осъден да
заплаща на Й. М.И. с ЕГН ********** лично и със съгласието на майка си И.Д. М.
с ЕГН ********** месечна издръжка от 90.00лв., до промяна на обстоятелствата
като за всяка просрочена вноска се дължи
годишна лихва, както и В ЧАСТТА, в която М.И.М. ЕГН ********** е осъден да
заплати държавна такса от 86.40лева.
ОТМЕНЯ решение №629/05.07.2013г.
постановено по гр.дело №1534/2013г.на Районен съд-Враца в частта, с която е
отхвърлен искът за издръжка на непълнолетното дете Й. М.И. с ЕГН ********** за
разликата над 90.00лв. до 120.00лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН ********** да заплаща
на непълнолетното си дете Й. М.И. с ЕГН ********** лично и със съгласието на
майка си И.Д. М. с ЕГН **********, месечна издръжка от още 30.00 лв. или общо
месечна издръжка за детето в размер на 120.00 лв. / сто и двадесет лева/,
считано от 08.04.2013г. до промяна на обстоятелствата като за всяка просрочена вноска се дължи годишна
лихва.
ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН ********** да заплати
по сметка на Окръжен съд-Враца сумата от 43.20лв. държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение №629/05.07.2013г.
постановено по гр.дело №1534/2013г. Районен съд-Враца, в останалата
обжалвана отхвърлителна част за разликата над 120.00лв. до 160.00лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.