Присъда по дело №4827/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260014
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20195330204827
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер         260014                            20.01.2021 г.                           Град ПЛОВДИВ

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                 VІІІ наказателен състав

На двадесети януари                                    две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ          

Секретар: Ваня Койчева

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно ЧХ дело номер 4827 по описа за 2019 година,

 

  П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата В.А.Л. – родена на ***г***, ********, български гражданин, неомъжена, неосъждана, ЕГН: ********** за НЕВИНОВНА в това в периода 05.07.2019г. до 02.08.2019г. в условията на продължавано престъпление в гр. Пловдив на ул. „Г. К. “ № ** да е осуетила изпълнението на съдебно решение по гр.д. № 5116/2017г. на ПРС, ІV брачен състав, като я ОПРАВДАВА по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител И.К.Б., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимата В.А.Л. направените от нея разноски по водене на делото в размер на 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/ за упълномощаване на защитници.

 

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Окръжен съд гр.Пловдив.

         

                                     

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                             /п/

Вярно с оригинала!

ВК

Съдържание на мотивите

НЧХД 4827/2019г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

 

 

Срещу подсъдимата В.А.Л., родена на *** ***., ********, български гражданин, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********, с частна тъжба  е повдигнато обвинение в това, че в периода 05.07.2019г. до 02.08.2019г. в условията на продължавано престъпление в гр. П. на ул. „Г. К. “ № ** е осуетила изпълнението на съдебно решение по гр.д. № 5116/2017г. на ПРС, ІV брачен състав, което е престъпление по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен граждански иск

Подсъдимата В.А.Л. чрез упълномощените си защитници – адв. П. и адв. Н. счита, че не е осъществила престъпния състав на деянието по чл. 182, ал. 2 , във  връзка с чл. 26ал.1 от НК и молят съда да постанови спрямо нея една оправдателна присъда, с която да бъде призната за невиновна  по  повдигнатото й с частната тъжба обвинение.

         Частният тъжител И.К.Б. чрез повереника си – адв. Я.А., предлага на Съда да признае подсъдимата Л. за виновна в извършването на инкриминираното деяние,  както и да присъди на частния тъжигтел направените от него разноски по упълномощаване на повереник.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Тъжителят И.Б. и подсъдимата В.А.Л. живеели на семейни начала, а на 15.08.2013 г. се родило и тяхното дете -  А.И.Б., ЕГН: **********. През 2016 година дваматае се разделили. Със спогодба, обективирана в протокол от 25.10.2017 г. по гр. д. № 5116/ 2017 г. на П. Районен Съд, IV брачен състав бил определен режим на лични отношения с детето. Съгласно спогодбата, тъжителят имал право на виждане всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 16 часа в петък до 17 часа в неделя, с преспиване в неговия дом, както и два пъти по петнадесет последователни календарни дни през летните месеца, на рождения ден на детето, и на официалните празници.

Според твъденията , залегнали в тъжбата, подсъдимата спазваала установения режим в първите месеци, но впоследствие престанала да разрешава срещи общото им дете, като се твърди , че на дати 05.07.2019г.,19.07.2019г. и  02.08.2019г. при посещенията си в гр. П., Л. не се е съобразила с образуваното от тъжителя изпълнително дело и си позволявала да „разиграва“, както частния съдебен изпълнител,който по искане на Б. присъствал на една от датиште, предвидени за предаване на детето, така и органите на МВР. В тази насока по искане на ч. тъжител е допъснат за разпит пред Съда братът на тъжителя – св. П. К.Б., който в показанията си сочи , че на две от процесните дати /без да може да конкретизира кои/ е придружавал брат си до гр. П. с цел вземането на детето, но и двата пъти подсъдимата не отговаряла на телефонните повиквания от страна на тъжителя,1 а и не давала признаци , че се намира в жилището , където би следвало да се налира и детето А. Тези показания оборват отчасти твърденията на тъжителя , че при едно от отиванията с неговия брат на адреса на подсъдимата – гр. П. ул. „Г. К. “ № ** – същата не само лично отказала да го предаде , но и отправяла от своето жилище закани и заплахи към него.

Майката на подсъдимата – св. Р. Л. – от своя страна в показанията си сочи , че от страна на нейната дъщеря не е имало откази да рпредаде детето на неговия баща, а що се касае до сочените от Б. дати, на същите , подсъдимата е била в неплатен отпуск. Св.Р.Л. заявява , че действитеблно нейната дъщеря е направила една единствена грашка, като не е уведомила своевременно частния тъжител за ползването на тези отпуски за летния пероид на 2019г. Подсъдимата на два пъти направила опит да уведоми И.Б. за тези обстоятелства по телепоща, но от негова страна съобщенията не били приети. По делото ксато доказателства са приети заверени фотокопия от сочените от подсъдимата съобщения , които потвърждават опитите на подсъдмата да уведоми бащата на детето си , че параметрите на Спогодбата няма да бъдат спазени по обективни причини – ползване на отпуск.

Също така по делото са приложени и 4 броя заверени фотокопия от заповеди за разрешеване на отпуск с рпаботодател „Г. 2009“ ООД, от които се установява , че действително на подсъдимата е било разрешено ползването на неплатен отпуск за следните периоди – 05.07.2019г. до 12.07.2019г.;19.07.2019г. до 26.07.2019г.; 02.08.2019г. до 05.08.2019г. и 16.08.2019г. до 23.08.2019г. Така представените доказателства кореспондират с целия доказателствен материал, тъй като от една страна не са оспорени по какъвто и да бил начин, а от друга хармонизират със защитната линия на поведение на самата подсъдима.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на П.Б., Р. Л., от обясненията на самата подсъдима, както и от всички останали писмени доказателства, находящи се между кориците на делото.

 

На база така събраните устни и писмени доказателства , настоящият Съд намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха категорични и безспорни доказателства , сочещи на виновно поведение от страна на подс. В. Л., изразяващо се в осуетяване изпълнението на съдебно решение по гр.д. № 5116/2017г. на ПРС, ІV брачен състав. Предвид доказаното ползване от нейна страна на неплатен отпуск през летния сезон, както и опитите й да уведоми частния тъжител за тези новонастъпили обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира , че Л. не е осъществи нито от обективна нито от субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл. 182,ал.2 НК и то в условията на продължавано престъпление, поради което и предвид разпоредбата на чл. 304, предл. І-во същата следва да бъде призната за невиновна и съответно оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление чл. 182,ал.2 НК , във вр. с чл. 26,ал.1 от НК, а именно в периода 05.07.2019г. до 02.08.2019г. в условията на продължавано престъпление в гр. Пловдив на ул. „Г. К. “ № ** да е осуетила изпълнението на съдебно решение по гр.д. № 5116/2017г. на ПРС, ІV брачен състав.

Предвид постановената оправдателна ррисъда, на основание чл. 190, ал.1 от НПК следва частния тъжител И.К.Б., ЕГН: ********** *** да заплати на подсъдимата В.А.Л. направените от нея разноски по водене на делото в размер на 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/ за упълномощаване на защитници.

 

         По тези свои съображения, Съдът постанови и присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

вярно с оригинала,

М.Т.