Р Е
Ш Е Н
И Е
№770
Гр. Перник, 25.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в
публично съдебно заседание на 03 07 2018
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
При секретар А Василева
като разгледа гр. д. № 02211/2018
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 415,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150
от ЗЕ.
по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов
против
Е.П.С. ЕГН **********
***.
аб.№
за сумата 2760.35 лв. доставена
и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
главница 2376.19 лв. за периода
01.11.2014- 30.04.2016г.
изтекла лихва 384.16 лв. за
периода 08.01.2015 - 11.04.2017г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 15.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, по чг дело 1119/ 2018г. ПРС
Претендират се и разноските по
УИ и по запов.производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът твърди, че
-не бил сключвал договор с
ищцовото дружество
-не е потребител / ползвател на
топлофицирания имот
-живее на друг адрес
-настъпила е погасителна
давност
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
По допустимостта
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното
ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането
Срещу заповедта е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По
същество:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Установи се по делото че
-
ищцовата
страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на
топлинна енергия като топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ
-
наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите
на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник”
ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ.
-
По делото са представени ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД,
неоспорени от ответника.
Съдът приема, че условията на
чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по
тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация -
Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.
Според чл. 3 от ОУ купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени
доказателства.
Топлофицираното жилище е било в
режим СИО, закупено с Договор за продажба с ОбНС от 12.07.1991г.
С вл. в сила решение от
20.02.1996г. по брачно дело 4062/1995г. ПРС е допуснат развод между ответника и
съпругата му, като сем.жилище / топлофицираното жилище/ остава за ползване на
бившата съпруга, ответникът живее в с.Кралев дол, но жилището е в режим
обикновена съсобственост.
Няма
данни за проведена добров. или съдебна делба за същото.
Видно от Декларация пред МДТ
Перник-
Другият съсобственик е бившата
му съпруга- Р.И.С.ЕГН **********
Двамата са с по 1/ 2 ид.част за
всеки от двамата.
т.е.
от 2008г. ответникът е собственик като обикновен съсобственик на 1/ 2 ид.част
от това жилище.
Видно от Декларация по чл.14 ЗМДТ Перник – декларирани са и се плащат
данъци за 1/ 2 ид.част на ответника и 1/ 2 ид.част на лицето бивша съпруга
На следващо място –
обстоятелството, че ответникът живее на друг адрес, не го освобождава от
задължението да заплаща консумативи на жилищата, на които е собственик, макар и
в режим 1/ 2 т.е. в СИО
Изборът къде да живее при
повече от едно собствено жилище е на самия собственик.
Следователно, ответникът може да отговаря за 1/ 2 от задължението
НА
следващо място – по възражението за давност :
погасени по давност се явяват
следните суми :
обща сума 794.18лв. от която
главница 665.17лв. за периода
01.11.2014-14.02.2015г.
и лихва за забава в размер на
129.01лв.
Извън този период остават
дължими :
Обща с,ума 1966.17лв. за
доставена и неплатена топлоенергия за жилището на посочения адв.адрес, от която
Главница 1711.02лв. за периода
15.02.2015-30.04.2016
Законна лихва в размер
255.15лв. за периода 07.04.2015-11.04.2017г.
От посочената сума ответникът
дължи 1/ 2 от това задължение, както следва :
Обща сума 983.08лв. от която
Главница855.51лв. за периода
15.02.2015-30.04.2016
Изтекла лихва в размер на
127.57лв. за периода 07.04.2015-11.04.2017г.
Законната лихва от датата на
заявлението до окончателното изплащане на сумата
За другата 1/ 2 от задължението
за същия период отговаря бившата му съпруга, като обикновен съсобственик
Следователно по аргумент на чл.
3 от ОУ и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът има качеството купувач/клиент на
топлинна енергия и е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявения срещу него иск, предмет на настоящото
производство до размера на 1/ 2 ид.част от общото задължение и за съответната
част от периода
Видно от приетата по делото СТЕ
с в.л. инж.Зл.З. –
сумата като задължение е
формирана от всички компоненти -ползвано отопление, битова гореща вода и
сградна инсталация, няма обжалвани изравнителни сметки
Измервателните уреди са с
изтекъл срок на годност.
За разликата до пълния предявен
размер – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан
По разноските :
Предвид изхода на делото , се
дължат разноски от ответника на ищците, в размер
по УИ – 39.32 лв. за д.такса
върху уважения размер, 150лв. за експертизи,10 лв. за съд.удостоверения и
50лв.юк.възнаграждение по УИ
По заповедното производство – 25
лв.за д.такса и 50лв. юк.възнаграждение
ПО УИ ищцовата страна дължи
разноски на ответника по отхвърлената част в размер 400лв. за адв.Б.В. по
списък по чл.80 и дог.пр.помощ
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на основание чл. 415, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск
на Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов
Срещу
Е.П.С. ЕГН **********
***.
аб.№
ЧЕ ДЪЛЖИ
Обща сума 983.08лв. от която
Главница855.51лв. за периода
15.02.2015-30.04.2016
Изтекла лихва в размер на
127.57лв. за периода 07.04.2015-11.04.2017г.
Законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК - 15.02.2018 до окончателното изплащане на сумата,
Което задължение се явява за 1/
2 ид.част от собствеността на посоченото топлофицирано жилище, и за периода извън погасената по давност сума,
като
за разликата до пълния предявен
размер-
за сумата 2760.35 лв. доставена
и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
главница 2376.19 лв. за периода
01.11.2014- 30.04.2016г.
изтекла лихва 384.16 лв. за
периода 08.01.2015 - 11.04.2017г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 15.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, по чг дело 1119/ 2018г. ПРС
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан, като погасен по давност и с оглед 1/ 2
ид.част върху процесното жилище от другия съсобственик
ОСЪЖДА Е.П.С. ЕГН **********
***.
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация
„Перник АД в размери
По УИ – 39.32 лв. за д.такса
върху уважения размер, 150лв. за експертизи,10 лв. за съд.удостоверения и
50лв.юк.възнаграждение по УИ
По заповедното производство –
25 лв.за д.такса и 50лв.
юк.възнаграждение
ОСЪЖДА „Топлофикация „Перник АД
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
Е.П.С. ЕГН **********
***.
Чрез адв.Б.В. САК – в размер
400лв. за отхв.част по УИ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв.
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.