№ 604
гр. Дупница, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510101807 по описа за 2024 година
К. Й. П., ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. ***, чрез пълномощник - Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр. ***, представлявано
от Д. М. М. — управител, е предявил срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ал. 40-46, обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.26 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искането е за признаване за
установено по отношение на ответника, че сключения между страните договор за паричен
заем № 3532073/22.05.2019 г. е нищожен; за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 25, 98 лв., представляваща недължимо платено по договор за паричен заем №
3532073/22.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 22.05.2019 г. като заемополучател сключил със „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател договор за паричен заем № 3532073, съгласно който
кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1000 лева.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица –поръчители, или с банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните
условия: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1
000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР.
При непредоставяне на обезпечението в тридневен срок от сключването на договора
заемателят дължи неустойка в размер на 451, 88 лв., платима на вноски съобразно
погасителния план по договора.
Ищецът погасил изцяло процесния кредит.
Ищецът твърди, че неустойката по чл. 4 от договора за заем е разсрочена за плащане
1
заедно с погасителните вноски по кредита, без да е включена в ГПР, въпреки че е следвало
да бъде включена; по този начин ГПР надвишава 50%, което води до нищожност на целия
договор за заем.
В постъпилия отговор е изразено становище за неоснователност на исковете. Твърди
се спазване на изискванията на чл.10, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
заем № 3532073/21.05.2019 г., получаването от заемателя на сумата по него и поемането на
задължение за връщане на посочените в договора суми. Съгласно чл.2 от договора,
предоставеният заем е в размер на 1000 лв., със срок за погасяване 26 седмици, 13
погасителни вноски, общ размер на плащанията 1096, 81 лв., годишен лихвен процент: 35 %,
ГПР: 41, 74 %.
В чл.4, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение в
тридневен срок от сключването, при неизпълнение на което в чл.4, ал.2 е уговорена
неустойка в размер на 451, 88 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора,
съгласно погасителния план.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на задълженията на кредитополучателя по процесния кредит
възлиза на 1147, 25 лв.: 1000 лв. – главница; 25, 98 лв. – договорна лихва; 121, 27 лв. –
неустойка. Всички дължими по договора суми са заплатени на 18.06.2019 г. /датата на
втората погасителна вноска съгласно договора, поради което изплатените суми за договорна
лихва и неустойка са съобразно предсрочното погасяване/. При изчисляването на посочения
в договора ГПР като разходен компонент е включен само разходът за договорната лихва.
При включване и на разхода за начислената неустойка за непредоставено обезпечение, ГПР
възлиза на 472, 72 %.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на договора.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането
на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните
вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато същите са
били реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска незабавно изпълнение на цялото
задължение. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
обезпечение, а на имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна
на длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
2
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.4 от договора представлява разход по кредита
съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1,
т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите. В
резултат на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля
посочения в договора – 41, 74 %, и възлиза на 472, 72 %. Ирелевантно за преценка на
обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита, което е в
противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за
информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава
своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да
получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това
обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск
е основателен.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
3
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По делото е безспорно /видно от писмения отговор/, че с Решение № 6451от
10.04.2024 г. по гр.д. № 20912/2023 г. по описа на Софийски районен съд е прогласена
нищожността на клаузата за неустойката за непредоставено обезпечение по процесния
договор и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е осъдено да заплати на К. П. сума в размер на 121,
27 лв. като платена без основание по клаузата за неустойка.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза, ищецът е заплатил освен сумите за главница и неустойка сумата 25, 98 лв. –
договорна лихва. Предвид нищожността на договора за кредит и разпоредбата на чл.23 ЗПК,
няма основание за получаване на посочената сума.
Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание,
т.е. при липса на основание.
С предаването на сумата 25, 98 лв. от ищеца ответникът е установил фактическа
власт върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е
довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на
правно основание за това.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 25, 98 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 100 лева и 400 лв. – за
възнаграждение на вещо лице.
При определянето на дължимото на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна
уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на
възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото
/делото не е с правна или фактическа сложност/ и с цената на предявения осъдителен иск,
която е изключително ниска. Защитаваният имуществен интерес е на изключително ниска
стойност, което обуславя и минимален размер на адвокатското възнаграждение; при
договаряне на адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът съобразяват и размера на
защитавания интерес, наред с фактическата и правната сложност на случая. Предвид
конкретните обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на К. Й. П. в общ размер на 240 лв. с ДДС по
двата предявени иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между К. Й. П., ЕГН ********** и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК ********* договор за паричен заем № 3532073/21.05.2019
г.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, да заплати на К. Й.
П., ЕГН **********, сумата 25, 98 лв., представляваща недължимо платено по договор за
паричен заем № 3532073/21.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 26.04.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, да заплати на К. Й.
П., ЕГН **********, разноски по водене на делото в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на К. Й. П., ЕГН ********** в размер на 240
лв. с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5