№ 344
гр. Козлодуй, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20221440101232 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на П. С. П., ЕГН********** от
гр.Козлодуй, .... чрез пълномощник адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй,
сграда на АПК, ет.2, ПРОТИВ "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от
изпълнителния си директор Георги Кирков, с правно основание чл.439 вр.
чл.124, ал.1 ГПК, с цена на иска: 1695.39лв. /хиляда шестстотин деветдесет и
пет лева и тридесет и девет стотинки/.
Съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че
П. С. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ......, не дължи на "АЕЦ
КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Козлодуй, обл.Враца, сумата от 1534.69лв. /хиляда петстотин тридесет и
четири лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща
стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия за периода 31.03.2004г.
- 31.05.2007г., законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението - 27.07.2007г. до изплащане на вземането, ведно с направените
разноски за образуване на делото в размер на 30.70лв. и възнаграждение в
размер на 130.00лв., за които е издаден изпълнителен лист от 20.11.2007г. по
ч.гр.дело № 650/2007г. на РС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело №
288/2007г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване
на вземанията по давност.
Да обезсили издадения на 20.11.2007г. по ч.гр.дело № 650/2007г. на РС
- Козлодуй изпълнителен лист.
Да осъди „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ********* да заплати
направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
1
доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е
получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва ИМ
по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения иск от П. С. П..
Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение, равно на адвокатското такова.
По делото са приложени като писмени доказателства - Молба от
14.12.2007г. за образуване на изпълнително дело № 288/2007г. на държавен
съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; Изпълнителен лист от
20.11.2007г. по ч.гр.дело № 650/2007г. на РС - Козлодуй. Молба от
10.02.2009г. по изпълнително дело № 288/2007г. на държавен съдебен
изпълнител при районен съд - Козлодуй; Молба от 23.02.2015г. по
изпълнително дело № 288/2007г. на държавен съдебен изпълнител при
районен съд - Козлодуй; Служебна бележка на Дирекция „Бюро по труда"
гр.Козлодуй; Удостоверение за декларирани данни на община Козлодуй;
Декларация;По делото са приложени като писмени доказателства - Молба от
14.12.2007г. за образуване на изпълнително дело № 288/2007г. на държавен
съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; Изпълнителен лист от
20.11.2007г. по ч.гр.дело № 650/2007г. на РС - Козлодуй. Молба от
10.02.2009г. по изпълнително дело № 288/2007г. на държавен съдебен
изпълнител при районен съд - Козлодуй; Молба от 23.02.2015г. по
изпълнително дело № 288/2007г. на държавен съдебен изпълнител при
районен съд - Козлодуй; Служебна бележка на Дирекция „Бюро по труда"
гр.Козлодуй; Удостоверение за декларирани данни на община Козлодуй;
Декларация; Писмо от ДСИ при РС Козлодуй с приложено ИД№288/2007г.
по описа на СИС при РС Козлодуй.
Писмо от гражданско деловодство при РС Козлодуй, от което е видно,
че гр.дело№ 650/2007г., арх.№307/2008г., е унищожено, съгласно пет
годишния срок за унищожаване на неценни дела с изтекъл срок за
съхранение, съгласно Акт №130/08.10.2014г. на ДА „Архиви”, отдел
„Държавен Архив” гр. Враца.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:.
В полза на ответното дружество „АЕЦ Козлодуй", ЕАД на 20.11.2007г.
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 650/2007г. на РС – Козлодуй,
срещу П. С. П, за сумата от 1534.69лв. /хиляда петстотин тридесет и четири
лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на ползвана и
неплатена топлинна енергия за периода 31.03.2004г. - 31.05.2007г., законна
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението -
27.07.2007г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски за
образуване на делото в размер на 30.70лв. и възнаграждение в размер на
130.00лв.
На 14.12.2007г. въз основа на изпълнителния лист и подадена молба от
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело № 288/2007г. по описа
на ДСИ при РС - Козлодуй. С молбата за образуване взискателя е поискал
извършването на справки за притежавани от длъжника движими и
недвижими имоти, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но
не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от
2
взискателя правомощия, съдебния изпълнител е поискал информация от
НАП, КАТ и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не са предприемани
принудителни действия.
Такива са предприети 10.02.2009г., когато взискателя е поискал да
бъде наложен запор на получаваното от длъжника трудовото възнаграждение.
Въпреки наложения запор, удръжки от възнаграждението на длъжника не са
правени, а по делото няма данни за доброволно внесени суми.
Следващото изпълнително действие взискателя е предприел едва на
23.02.2015г., когато е поискал да бъде насрочен опис на движимите вещи на
длъжника, находящи се на адреса му по местоживеене.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на спора е иск за оспорване на вземания, удостоверени в
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Правното основание на иска е чл. 439, ал.1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
като според съда иска е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от
предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на
новонастъпили факти – изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По отношение на доказателствената тежест всяка страна носи тежестта
да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни
последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по
изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването на твърдените правопогасяващи факти и
обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла
погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по
изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
В т.10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д”
ГПК/отм.// нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
3
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на
давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези
правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД не защото ефектът
на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай
няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателя не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради
т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, защото
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
По отношение давността съдът приема за важно още и, че вземането на
ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне
на топлинна енергия. Вземанията за тези услуги са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна
погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на
ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.
4
От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на
взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, а
изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание,
поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен.
На основание нормата на чл.330, ал.1, бук."д" ГПК /отм./, респективно
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Срокът е преклузивен, а прекратяването
настъпва по силата на закона.
По отношение вземането по изпълнителния лист, предмет на
настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна
давност не се е прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК.
След тези общи разбирания по въпроси от значение за настоящия
спор, конкретно за вземането предмет на настоящия спор съда намира
следното:
Видно от изпълнителния лист, крайната дата на периода на
консумация на топлинната енергия е 31.05.2007г., а падежът на задължението
по последната фактура би следвало да е един месец след тази дата, т.е. месец
юни 2007г. Доколкото в случая не е посочена дата на заплащане на фактурата,
то следва да се приеме, че най - късната възможна такава е 30.06.2007г.
Следователно, започналата да тече от 01.07.2007г. погасителна давност по
отношение на вземането е прекъсната с подаването на молбата за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника от 10.02.2009г. Това е и
последното валидно изпълнително действие по делото.
От тази дата 10.02.2009г., взискателя в продължение на две години не
е предприемал изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането. При
тези данни следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.330, ал.1,
бук."д" ГПК /отм./ производството по изп. дело № 288/2007г. на ДСИ при
КРС е прекратено с изтичане на двегодишния срок, т.е. на 10.02.2011 г.,
независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление
изпълнителното производство.
Следователно, започналата да тече от 10.02.2009г. нова погасителна
давност по отношение на вземането е изтекла на 10.02.2012г. Давността е
тригодишна, като правни съображения за това бяха изложени по - горе. Ако
до 10.02.2012г. бяха извършвани някои от изброените изпълнителни действия
в Тълкувателното решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г.
на ВКС, започналата да тече от 10.02.2009г. погасителна давност би била
прекъсната. От доказателствата по изпълнителното дело е видно, че до
10.02.2012г. не са извършвани действия за принудително изпълнение и
давността не е била прекъсната, тъй като следващото изпълнително действие
е поискано едва на 23.02.2015г.
Давността за вземането е изтекла на 10.02.2012г. и тъй като настоящия
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, поради
погасяването му по давност е заведен след тази дата.
С погасяване на главницата на задължението се погасяват и
акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и
разноските, направени в заповедните производства и в изпълнителния процес.
5
Неотносими към спора са всички изпълнителни действия извършени
след 10.02.2011г., тъй като тези са поискани и извършени след настъпилото
ех 1еgе прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело №
288/2007г. на СИС при КРС и погасяване на вземането по давност. Същите са
без правно значение и са непротивопоставими на длъжника, както и не
съставляват годно действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл.116 б."в" от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността - в този
смисъл е решение на ВКС постановено по чл.290 от ГПК № 223/12.07.11 г., по
гр. д. № 124/10 г. на II т.о.
Настоящият отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането, поради погасяването му по давност е заведен след тази дата,
поради което, че същият е основателен и доказан.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените съдебни разноски, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева по настоящето
производство.
Държавната такса, от която е освободен ищеца от съда при образуване
на делото по арг. чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъдат заплатени от ответника
в полза на Районен съд, Козлодуй.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен
съд, четвърти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1
от ГПК, че П. С. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ......, НЕ ДЪЛЖИ на
"АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Козлодуй, обл.Враца, сумата от 1534.69лв. /хиляда петстотин
тридесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница,
представляваща стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия за
периода 31.03.2004г. - 31.05.2007г., законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението - 27.07.2007г. до изплащане на вземането,
ведно с направените разноски за образуване на делото в размер на 30.70лв. и
възнаграждение в размер на 130.00лв. за които е издаден изпълнителен лист
от 20.11.2007г. по ч.гр.дело № 650/2007г. на РС - Козлодуй и е образувано
изпълнително дело № 288/2007г. по описа на ДСИ при Районен съд -
Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.
ОБЕЗСИЛВА издадения на 20.11.2007г. по ч.гр.дело № 650/2007г. на
РС - Козлодуй изпълнителен лист, за което да се уведоми служебно ДСИ при
РС Козлодуй, след влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на П. С.
П., ЕГН **********, от гр.Козлодуй на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените разноски в процеса в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй с ЕИК *********, да
заплати на Районен съд, Козлодуй на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна
6
такса в размер на 67.82лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7