Разпореждане по дело №60/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 782
Дата: 9 февруари 2016 г.
Съдия: Величка Пандева
Дело: 20161200200060
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Решение

Номер

115

Година

25.1.2011 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

12.13

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елен Маламов

Секретар:

Величка Тодорова

Володя Янков

Дафинка Чакърова

Прокурор:

Христо Василев

като разгледа докладваното от

Володя Янков

Въззивно наказателно общ характер дело

номер

20105400600121

по описа за

2010

година

и за да се произнесе взе в предвид следното:

С Присъда № **/02.11.2010 год., постановена по НОХД № **/2010 год. по описа на Ч. Р. съд подсъдимият Я. Р. К. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, предложение II и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28, ал. 1 НК, за това, че като Н., но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, на 24.02.2010 год., около 21,00 ч., в гр. Ч., при условията на повторност, Ч. използване на техническо средство /отвертка/ и Ч. повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел от вила в гр. Ч., на ул. "С." № **, собственост на А. Д. Н. от Г., чужди движими вещи-стерео система с две тонколони марка „А." /уредба със СD чейнджър за 3 диска, касетофон с две касети и радио/ на стойност 250,00 лева и спортно мъжко яке с качулка и надпис „К.", размер ХL, на цвят червено, сиво и черно, на стойност 80,00 лева, всичко на обща стойност 330,00 лева, собственост на А. Д. Н. от Г., от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и му е наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:

“ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, при периодичност на регистрацията ПЕТ ПЪТИ СЕДМИЧНО;

“ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА;

“ОГРАНИЧЕНИЯ В СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ” като на подсъдимия се ЗАБРАНЯВА да посещава град Ч. за срок от ЕДНА ГОДИНА;

“БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” в размер на 100 часа за ЕДНА ГОДИНА;

Осъден е също така да заплати и направените разноски по водене на делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия К., като я обжалва и в жалбата си сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована и явно несправедлива и моли съда да я отмени и наложи справедливо наказание.

Жалбоподателя не се явява за него А. П. поддържа жалбата.

Представителят на О. П. взема становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд след като взе в предвид оплакванията поддържани в жалбата в с.з., както и доводите на страните и на основание чл.313 НПК извърши служебна проверка изцяло на атакувания съдебен акт прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови присъдата си първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия К. е осъждан многократно и на 24. 02.2010 год. подсъдимия пристигнал в Г., за да се яви за подпис в Областна служба „Изпълнение на наказанията", сектор „Пробация", звено Ч.. На центъра в гр. Ч. се срещнал с непълнолетния Й. С. от гр. Ч., с когото се познавали отпреди. Двамата се договорили да отидат до една вила в гр. Ч. по-късно вечерта. Същия ден, около 21,00 ч. двамата отишли до вилата на свид. А. Н., намираща се на ул."С." № **, при което К. решил да влезе във вилата на свид. Н.. Той счупил с отвертка прозореца на задната врата-входа откъм двора на вилата, видял, че от вътрешната страна на вратата има ключ, който достигнал през счупения прозорец, отключил вратата и влязъл във вилата. Огледал вътрешността на вилата, видял стерео система с две тонколони марка „А.' /уредба със CD чейнджър за 3 диска, касетофон с две касети и радио/ и спортно мъжко яке с качулка и надпис „К.", размер ХL, на цвят червено, сиво и черно, и решил да ги присвои. Той ги взел и излязъл с тях от вилата, след което отнесъл вещите в близост до Горско стопанство-Ч. и ги скрил там.

На следващия ден, около 10,30 ч., свид. С., малолетният свид. С. И. от Г. и малолетният свид. А. И. от гр. Ч., срещнали на главната улица в града К.. Обвиняемият им показал ключове и им се похвалил, че това били ключовете от вилата на свид. Н. и че оттам бил взел стерео-уредба и яке. Той ги отвел до скривалището си и им показал откраднатите вещи, като им казал, че ще им даде уредбата да я продадат. Свид.И. снимал с камерата на мобилния си телефон си стерео системата и четиримата отишли при свид. М. А. от Г.. Предложили му да купи от тях за 80 лева стерео система „А.", като свид. И. му я показал на снимка от телефона си. Свид.А. знаел, че К. е извършвал преди кражби и се усъмнил в произхода на системата. Той им отказал, като им обяснил, че си има уредба и няма нужда от друга. Те започнали да се пазарят, като намалили цената до 60 лева, но свид .А. не се съгласил.

Тогава свид. С. и свид. И. отнесли стерео системата в дома на свид. С., намиращ се в новопостроена жилищна сграда в гр. Ч., на ул. "П." № *.. Там те изпробвали системата и се убедили, че работи добре. След това те отишли при свид. В. Х. от Г., казали му, че имат стерео система „А." и му предложили да я купи от тях за сумата от 40 лева. Той се съгласил, без да подозира, че става въпрос за крадена вещ, и отишъл до дома на свид.С. с автомобила си. Изчакал отвън и свид.С. му донесъл стерео система с две тонколони марка „А."/уредба със СD чейнджър за 3 диска, касетофон с две касети и радио/. Свид.Х. я взел, без да плати, като се договорили до няколко дни свид. С. да му донесе документи за произход на уредбата.

Св. Н. собственик на вилата и съпругата му помолили свид. С. Х. да наглежда вилата им и периодично да я почиства, защото те идвали много рядко в гр. Ч.. Свид. Х. последно почиствала вилата през м. февруари 2010 г. На 05.03.2010 год. свид. Н. се обадил на свид. Х., като й съобщил, че същата вечер ще пристигнат в гр. Ч.. Около обяд същия ден свид. Х. отишла да включи парното във вилата на свид. Н.. Тя влязла през централния вход на вилата откъм гаража, като си отключила с ключ, оставен й от собствениците. Свид.Х. веднага забелязала, че вътре е разхвърляно, вратите на гардеробите били отворени, уредбата, която стояла във фоайето, липсвала, по масата имало оставени празни буркани, хартии от шоколади, от сладоледи и от други храни. Тя незабавно се обадила на собствениците и те я посъветвали да повика полиция, което свид. Х. веднага направила. След като повикала полиция, свид. Х. огледала отново вилата и забелязала, че стъклото на вратата, която води към двора, е счупено, а вратата била открехната. При допълнително оглеждане, по молба от дъщерята на свид. Н., свид. Х. установила, че липсвали ски и сноуборд с автомати, а на площадката пред камината в приземния етаж имало кални следи от обувки. Установена било и липсата на други вещи от вилата на Н. описани подробно в обвинителния акт, които вещи били взети от непълнолетните С. И. и малолетния И., които са предадени доброволно от тях на разследващия орган.

Делото е гледано по реда на глава 27 НПК, където на основание чл.371, т.2 НПК подсъдимия К. е признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и съдът правилно с изяснената от него изцяло фактическа обстановка е постановил присъдата си като правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимия К. е осъществил състава на чл.195, ал.1, т.3 и 4, предложение II и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28, ал. 1 НК, за това, че като Н., но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, на 24.02.2010 год., около 21,00 ч., в гр. Ч., при условията на повторност, Ч. използване на техническо средство /отвертка/ и Ч. повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел от вила в гр. Ч., на ул. "С." № **, собственост на А. Д. Н. от Г., чужди движими вещи-стерео система с две тонколони марка „А." /уредба със СD чейнджър за 3 диска, касетофон с две касети и радио/ на стойност 250,00 лева и спортно мъжко яке с качулка и надпис „К.", размер ХL, на цвят червено, сиво и черно, на стойност 80,00 лева, всичко на обща стойност 330,00 лева, собственост на А. Д. Н. от Г., от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.

В жалбата единствено се иска налагане на справедливо наказание, но тъй като е бланкова като се сочат всички пороци, а именно незаконосъобразна, необоснована, неправилна и явно несправедлива, без да се сочат точно в какво се изразяват тези пороци, то настоящия състав след преценка изцяло на атакуваната присъда намира, че присъдата е законосъобразно обоснована, постановена изцяло след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното от подсъдимия, поради което жалбата за неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на ЧРС потвърдена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.338 НПК ПОТВЪРЖДАВА Присъда № **/02.11.2010 год., постановена по НОХД № **/2010 год. по описа на Ч. Р. съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.