№
_________
гр.
Варна _____________2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 2350
на Административен съд – Варна по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка
с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Т.-61“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Е., обл.Варна, ул.С. № 20,
представлявано от управителя Ю.Т., против Заповед № 291-ФК/09.10.2020г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване
на търговски обект: магазин, находящ се в гр.Р., ул.М. № 8, стопанисван
от „Т.-61“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана,
постановена в противоречие с административно-производствените правила,
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорва изцяло
констатациите в обжалваната заповед като твърди, че органите по приходите не са
изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка. Счита, че
в случая от съществено значение е обстоятелството, че органите по приходите не
са установили разлика между фактическата и разчетена по ФУ касова наличност.
Твърди незаконосъобразност на заповедта и поради това, че е издадена преди
издаването на наказателно постановление. Твърди, че заповедта е издадена при
липса на мотиви относно определения срок на запечатване, както и че ПАМ не съответства
на целта по чл.22 от ЗАНН и е несъразмерна. Иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответната страна - началника
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки С.д.№
13764/05.11.2020г. Представя доказателства за това, че дружеството е
санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за предходно идентично
нарушение по чл.25 от Наредба № Н-18/2006г., както и че има непогасени публични
задължения в особено големи размери. Твърди, че описаното в заповедта нарушение
се установява по несъмнен начин от приложените по преписката доказателства.
Установените при проверката факти сочат наличие на фактическия състав по
чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС. Обжалваната заповед е мотивирана, като
при определяне срока на запечатване са взети предвид тежестта на нарушението,
последиците от същото, както и че мярката се налага за да се осигури защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Определеният срок на запечатване е обоснован, близък до минималния и
съответен на степента на обществена опасност на деянието. Отделно сочи, че
констатираното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка, независимо от
вида и стойността на продажбата, винаги води до щета за бюджета. Моли жалбата
да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2020г. в 12:47 часа била
извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС: магазин, находящ се в гр.Р., ул.М. № 8,
стопанисван от „Т.-61“ ООД. При проверката било констатирано, че за извършена
контролна покупка на 1бр. чиния на стойност 4,50лв. и 1бр. щипки на стойност
0,90лв. – обща стойност 5,40лв., заплатени в брой, на място в обекта от орган
по приходите, не била издадена фискална бележка от наличното в обекта фискално
устройство, с рег.№ 4110665. Преди контролната покупка било извършено
наблюдение в обекта като е констатирано, че за извършена продажба на клиент в
12:20 часа на стойност 2,00лв. също не била издадена фискална бележка.
Констатирано е и че издадените фискални касови бележки не съдържат
задължителните реквизити по чл.26 от Наредба № Н-18/2006г. При проверка на разчетените
обороти и на касовата наличност, било установено: разчетена касова наличност от
ФУ – 1107,95лв; фактическа наличност – 1159,10лв; служебно
въведени – 50,00лв; служебно изведени
– 0,00лв; разлика – +1,15лв. Резултатите от проверката били
отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0384152/25.09.2020г.,
съставен в присъствието на управителя на обекта.
При така установените в хода на
проверката факти е прието, че „Т.-61“ ООД е извършило нарушения на чл.25, ал.1,
чл.26, ал.1 и чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Във връзка с
извършената контролна покупка е прието, че дружеството е извършило нарушение на
чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание
чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед № 291-ФК/09.10.2020г.
началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ на: магазин, находящ се в гр.Р., ул.М. № 8, стопанисван от „Т.-61“ ООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За така установеното нарушение впоследствие
е съставен АУАН № F575474/14.10.2020г.
Видно от мотивите на обжалваната
заповед, срокът за запечатване е обоснован с местоположението на обекта,
отчетения оборот по периоди, наложеното наказание с влязло в сила НП №
176198/16.12.2015г. за идентично нарушение, наличието на непогасени задължения
към бюджета към 02.10.2020г. над 25000лв. Прието е, че посочените обстоятелства
обосновават извод за съществени пропуски в отчетността на търговеца, което налага
да се осигури защита на обществения интерес като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок /Заповед № 291-ФК/09.10.2020г. е връчена на жалбоподателя на 14.10.2020г.,
а жалбата е подадена на 22.10.2020г./ и е ДОПУСТИМА.
Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението са документирани по надлежния ред – с ПИП
№ 0384152/25.09.2020г., съставен в присъствието на Ш. Б. М. – управител на
магазина съгласно попълнена от нея декларация от 25.09.2020г.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че
процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на ПИП № 0384152/25.09.2020г.
за извършена проверка на същата дата на обект – магазин,
находящ се в гр.Р., ул.М. № 8, стопанисван от „Т.-61“ ООД.
В хода на проверката от
инспектор по приходите в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП и на основание чл.31, ал.3 от
Наредба № Н-18/2006г. била извършена контролна покупка на 1бр. чиния на стойност 4,50лв. и 1бр. щипки на стойност 0,90лв., всичко на
стойност 5,40лв., за която не бил издаден фискален касов бон от регистрираното,
въведено в експлоатация и работещо в обекта ФУ с рег. № 4119665.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,
ал.1.
За нарушения на
посочените разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената
санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на
принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“,
като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква
„а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената
правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН № F575474/14.10.2020г., с който е констатирано нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3 от
Наредба № Н-18/2006г. - неиздаване на фискална касова бележка.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има
предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва
да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които
може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв
следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат
фактическите и правните основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството ѝ
на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно
преследваната от закона цел. В тежест на административният орган е да
установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на
ПАМ, при това именно за определения в заповедта срок.
Настоящият съдебен състав преценява,
че нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ е установено по безспорен
начин.
Съгласно ПИП № № 0384152/25.09.2020г.
за извършената контролна покупка на 1бр. чиния и 1бр. щипки обща стойност 5,40лв.
не е издаден фискален бон от функциониращото в обекта фискално устройство. Този
факт се установява от приложената по преписката КЛЕН за 25.09.2020г., според която
продажба на такава стойност, в посочения час на покупката, не е регистрирана. Проверка
на отчетените продажби по артикули няма как да бъде извършена, т.к. в нарушение
на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006г., издаваните
фискални касови бележки не съдържат наименование на стоката, а се отчитат само
продажби на „домашни потреби“. Вярно е че установената при проверката на касата
положителната разлика е само в размер на 1,15лв. и не съответства на размера на
неотчетената продажба, но това обстоятелство не е достатъчно за опровергаване
констатациите при проверката, надлежно документирани с ПИП. Протоколът за
извършена проверка е съставен от органите по приходите съобразно правомощията
им по чл.12, ал.1, т.1 от ДОПК и документира извършените от тях действия по
реда на чл.110, ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК протоколът,
съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при
изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В този смисъл ПИП № №
0384152/25.09.2020г. удостоверява не само действията на контролните органи, но
и установените в хода на проверката факти и обстоятелства по смисъла на чл.50, ал.1 ДОПК. Съставения
при проверката протокол установява с доказателствената сила на официален
документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК
установените от приходните органи факти и обстоятелства, а именно, че при
извършено заплащане на стока на стойност 5,40лв., не е издаден фискален бон от
въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП. При така надлежно установените факти
правилно административният орган е приел, че е нарушен редът и начинът за
документиране на извършените продажби, а само по себе си установяването на
нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
Както сочи разпоредбата
на чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от
друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е.
при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ. В този смисъл и практиката на ВАС:
Решение № 10323/05.10.2016г. по адм. дело № 8979/2015г; Решение №
2828/06.03.2018г. по адм.д. № 8242/2017г; Решение № 6508/17.05.2018г. по адм.д.
№ 12777/2017г; Решение № 7195/31.05.2018г. по адм.д.№13452/2017г; Решение №
7409/05.06.2018г. по адм.д. № 14265/2017г.
След като ПАМ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, ирелевантно е
обстоятелството, че ПАМ е наложена преди издаване на наказателното
постановление за установеното с АУАН № F575474/14.10.2020г., нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Предвид горното неоснователно е
оплакването в жалбата, че след като ПАМ е издадена преди издаването на
наказателното постановление, същата е наложена в противоречие с целта на закона.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за това, че процесната ПАМ не съответства на целите на чл.22 от ЗАНН.
Съгласно чл.22 от ЗАНН, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Съобразно тази правна уредба
принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни
и възстановителни. В хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква а) от ЗДДС юридически
факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ запечатване на
обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба. Към
реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /освен при изключенията по разпоредбата/ за
издаване на фискалния бон при извършването на плащането.
Наложената в случая ПАМ изцяло
съответства на чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Целта на мярката е да се преустанови и предотврати извършването на
административни нарушения, и в случая правилно административният орган е приел,
че запечатване на търговския обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че в заповедта липсват мотиви относно определения срок на запечатване.
В процесния случай срокът на запечатване на търговския обект е определен на 14
дни, а максимално предвидения в закона срок е до 30 дни. В този смисъл органът
е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е
съобразил особеностите на констатираното нарушение, наличието на влязло в сила
наказателно постановление за идентично нарушение и наличието на публични
задължения в големи размери. В заповедта е посочено изрично, че нейната цел е
да се осуети възможността за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и трудно поправими вреди, пряко засягащи интересите на
държавата. Тези мотиви следва да бъдат преценени в контекста на данните за
налични, непогасени публични задължения на дружеството към НАП. Определеният
14-дневен срок е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Изложените в заповедта съображения досежно срока на
запечатването отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за
мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е допуснато
съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - В този смисъл практиката на ВАС в Решение №
12854/17.10.2012г. по адм.д. № 402/2012г., Решение № 11926/27.09.2011г. по
адм.д. № 2177/2011г., Решение № 2371/24.02.2017г. по адм.д. № 13978/2015г.,
Решение № 15001/05.12.2018г. по адм.д. № 9818/2018г; Решение №
13567/03.11.2020г. по адм.д. № 6148/2020г;
При този изход на спора на основание
чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Национална
агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от
представителя на ответника процесуални действия,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер,
установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Т.-61“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Е., обл.Варна,
ул.С. № 20, представлявано от управителя Ю.Т., против Заповед №
291-ФК/09.10.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект: магазин,
находящ се в гр.Р., ул.М. № 8, стопанисван от „Т.-61“ ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА „Т.-61“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Е., обл.Варна, ул.С. № 20,
представлявано от управителя Ю.Т., да заплати на Национална агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: