№ 649
гр. Русе, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20244520101960 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И. П. И., ЕГН **********, от гр.
Русе, чрез адв. В. В., с която са предявени осъдителни искове срещу „МИБМ Експрес“ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от М. В. Н.-Управител, с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на ******* г., като работник по трудово
правоотношение с ответника, по повод изпълнение на трудовата си функция по време на
работа като шофьор-куриер на тежкотоварен автомобил „МАН“ с рег. № ***** е претърпял
множество травматични увреждания следствие на навлизане в платното му за движение по
републикански път I-5, км. 43+700 на втория разклон за гр. Б., ремаркето на товарен
автомобил „ВОЛВО ФХ“, с рег. № *****, движещ се в обратна посока – към гр. Русе,
навлязло в платното му за движение, като страничната му лява част в задния си край се
блъснала в предната лява част на кабината на управлявания от него автомобил. В резултат
на настъпилото ПТП било счупено предното стъкло, лявата врата откъсната, както и
предната лява част на кабината му била силно увредена. При сблъсъка ищецът получил
комоцио церебри, контузио капитис, ВЛЦ окципиталис декс., разкъсно-контузна рана на
склера и роговица на ляво око, както и множество разкъсно-контузни рани в областта на
главата и лявата ръка, както и травми в областта на гърдите и корема, при което претърпял
две операции с пролобиране на ирис на лявото око, получил и алергичен шок от приема на
антибиотик, докато се лекувал в УМБАЛ „Медика“ Русе. Твърди, че за периода след
настъпване на злополуката до момента е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
1
продължителни болки, страдания и битови неудобства, причинени при трудова злополука,
поради което моли ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 70 000
лв., ведно със законната лихва за забавено изпълнение от датата на увреждането – ******* г.
до окончателното изплащане. В резултат на трудовата злополука ищецът претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за лечение - за потребителски
такси, медицински прегледи, закупуване на лекарства и медикаменти, които претендира в
общ размер от 188,01 лв., ведно със законната лихва за забавено изпълнение от датата на
увреждането – ******* г. до окончателното изплащане.
В указания срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Я. С. счита иска
за неподсъден, неоснователен и недоказан досежно размера на претенцията, навежда доводи
за груба небрежност от страна на ищеца, който не съобразил пътната обстановка, шофирал
при намалено отстояние при разминаване с другото превозно средство, при което допуснал
да се блъснат и реализират ПТП, за което и на двамата участници били съставени актове за
административно нарушение. Твърди се съпричиняване, че ищецът сам е допринесъл в
голяма степен за настъпване на вредоносния резултат, като е допуснал груба небрежност,
евентуално моли да се определи обезщетение в минимален размер. Възразява, че не всички
вреди са в пряка причинно-следствена връзка от увреждането, тъй като вероятно имало
некачествено оказана медицинска помощ в „Медика“ Русе и отказ на болницата в гр. Б. и
УМБАЛ „Канев“ АД.
В случай, че ищецът е получил обезщетение от ЗК „Уника“АД, прави възражение за
прихващане със сумата платена от застрахователя.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения Трудов договор № ********* /л.21/ И. П. И. работил по
трудово правоотношение в ответното дружество считано от *****г., на длъжност „шофьор,
куриер”. С Допълнително споразумение от 13.01.2021 г. е назначен на длъжност „шофьор,
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, с място на работа гр. *******. Със Заповед №
********* г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 71 ал. 1 от
КТ, считано от ***** г. По делото е представена длъжностна характеристика за длъжност
„шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ от „МИБМ Експрес“, както и
свидетелства за квалификация „Професионална компетентност“, свидетелство за управление
с категория „С“ и за психологическа годност на ищеца, като не е спорно, че е отговарял на
изискванията за длъжността, която е заемал.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от
***** г. е отразено, че причина за ПТП са станали двамата участници 1 и 2, като при
разминаване, не осигуряват достатъчно странично разстояние, вследствие се сблъскват и
реализират ПТП. На двамата е съставен АУАН на осн. чл. 44 ал. 1 от ЗдвП.
С влязло в сила решение № **********, постановено по АНД № **********, по
2
описа на Районен съд гр.Б. е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление
№***************, издадено от Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Б., с което за
извършено административно нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП на И. П. И. на основание
чл.179, ал.2 вр. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание
глоба в размер на 200лв.
Ищецът подал Декларация за трудова злополука вх.№ ******* /л.12/ за злополуката
станала на ********* в 22,00 ч. на км.43+700 на пътя ******, за това, че при управление на
тежкотоварен автомобил „МАН“ с рег. № *****, насрещно движещ се товарен автомобил
„ВОЛВО ФХ“, с рег. № *****, не осигурява достатъчно странично разстояние при
разминаване и навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което лявата
странична част на ремаркето му блъска предната лява част на кабината на пострадалия.
С разпореждане № 31271/17.02.2022г. /л.19/, на основание чл.60, ал.1, вр. чл.55, ал.1
КСО било прието, че настъпилото на *******г. пътно-транспорто произшествие, при което е
настъпило увреждане на здравето на И. П. И. е трудова злополука по чл.55, ал.1 КТ.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. И. И. - майка на ищеца, се
установява, че разбрала сутринта на ******г. за процесното ПТП и отишла в „УМБАЛ
Медика Русе" ООД в гр.Русе да види И., който бил в тежко състояние, целият нарязан - по
ръцете, по врата и по лицето. Лявата страна на лицето му била подута, а окото му с
превръзка, защото вече му била извършена първата операция. Изпитвал ужасни болки в
окото и имал главоболие. Разбрала, че му предстои втора операция, тъй като първата не била
сполучлива. След това на ищеца му назначили антибиотик, но не му направили проба за
алергия и той получил алергичен шок, докато бил в болницата. Не бил събран самият ирис
на окото, поради което се наложило да му направят още два шева на ******г. Изписали го
два дена по-късно - *******г., защото нямало леглова база. След като се прибрал от
болницата отново изпитвал много силни болки и главоболие, дори имал трептене на самото
око, нещо като тик. И. имал безсъние, а когато заспивал сънувал кошмари. св.И. го виждала
да плаче. Цял месец не излизал от дома си, като през цялото това време бил със слънчеви
очила, защото всяка една светлина го дразнела, дори здравото му око започнало да сълзи,
защото го напрягал. Били му предписани капки и антибиотик, които приемал редовно.
Наложило се да търси някой, който да му поставя антибиотика, защото бил предписан чрез
инжекции. Той не искал да излиза извън дома си. Започнал бавно да се възстановява, но
винаги когато излизал, всяка светлина му дразнела окото. Трептенето на окото му
продължило много дълго, а главоболие имал на моменти и до сега. Около три - четири
месеца изпитвал болки и главоболие. Ищецът споделял със св.И., че виждал замъглено. От
самото му раждане не е имал никакви проблеми с очите и никога не бил носил очила. След
инцидента, редовно ходел на прегледите при лекар и много продължително време приемал
капки и антибиотик. В последствие му махнали двата конеца, но главоболието му останало,
като при продължително взиране в определена точка, получавал болки в окото, а здравото
му око започнало да сълзи. Препоръчали му да носи слънчеви очила във всички случаи, дори
в закрити помещения, защото осветлението му създавало дискомфорт. Предписали му също
3
така и диоптрични очила, които той ползвал и към настоящия момент. В същото време
ползвал и слънчеви очила, защото пряката слънчева светлина му дразнила окото и започвала
да го боли главата, като отделно получавал и замъгляване на лявото око. Ищецът нямал
вроден астигматизъм. Ищецът разказал на св.И., че ПТП настъпило, защото отсрещния
камион навлязъл със задната си част в неговото платно за движение и го ударил в лявата
страна.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. И. К. - познат на ищеца, се
установява, че след като разбрал за инцидента не е ходил, но се чули по телефона. И.
разказал на св.К., че претърпял ПТП в района между с.В. и гр.Б., като докато пътувал по
работа в посока гр.В. ремарке на насрещно движещ се камион го ударило. След като
изписали ищеца от болницата двамата се видели в заведение в гр.Русе. И. бил с превръзка
на лявото окото, защото бил опериран следствие на процесното ПТП, от което било
увредено окото му. Ищецът му разказал, че когато се сблъскали двата камиона, се пръснало
едно от стъклата на управлявания от него камион и цялото му лице и едната му ръка били
нарязани. Той бил видимо много притеснен, защото докторите му казали, че е възможно да
загуби окото си. След като му махнали превръзката, той ходил със слънчеви очила, тъй като
слънчевата светлина го дразнила и го боляла главата. Зрението му било влошено и изпитвал
дискомфорт. Когато св.К. гледал нещо на лаптопа си и ищецът бил до него, И. не виждал
ясно и не можел да прочете самия шрифт на текста. Споделял с него, че нямал подобрение
на състоянието, а дори се влошавало, тъй като диоптърът на окото му се увеличил след
ПТП-то.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. Р. К., която живее на семейни
начала с ищеца от 10 години, се установява, че на *******г. И. й се обадил след полунощ
между 24ч. и 01ч., че катастрофирал с камиона и бил много зле. Казал й, че имал много
стъкла в лявото си око и едната си ръка, окото силно го боляло и не виждал нищо, както и че
пътувал с линейка към гр.Б.. След около час отново се обадил да каже на св.К., че в гр.Б.
нямало специалист и го препратили към „УМБАЛ Медика Русе" ООД в гр.Русе. На
следващия ден сутринта св.К. посетила ищеца в болницата, където той бил с лепенка на
лявото око, изглеждал зле и се оплаквал от главоболие и световъртеж. После се наложило да
му направят операция на лявото окото, защото било разкъсано. След операцията само се
чували по телефона, а на следващия ден претърпял втора операция, защото окото му било
зле и той нищо не виждал. На четвъртия ден го изписали, защото нямало места. След като го
изписали от болницата той стоял в домът им само на тъмно, с тъмни очила, продължавал да
не вижда нищо с лявото око, изпитвал силно главоболие. Изписали капки за окото му, които
се налагало св.К. да му поставя, а отделно медицинско лице идвало да му поставя венозно
антибиотик. Шест месеца били големи мъки за ищеца. Не излизал никъде и не шофирал
вече, защото светлината и шума много го дразнели, продължавал да стои с тъмни очила в
дома им. Ходил на преглед всеки месец. Лявото му око не се подобрявало и от
натоварването започнало да се влошава и дясното му око, поради което му изписали очила
за близко виждане. След около година след ПТП започнал друга работа на компютър, но
4
продължавало да го мъчи това, че не вижда и погледът му бил размазан. Често изпитвал
главоболие и вече не искал да шофира, особено вечер. Първите конци му били премахнати
на шестия месец, а останалите два били премахнати на осмия месец. Продължавала да го
дразни светлината и окото му сълзяло. Дълго време му слагали антибиотични капки. Св.К.
присъствала на прегледите на ищеца, на които лекарите му казвали, че няма да има
подобрение със сигурност и диоптърът му щял да се увеличава. От И. знаела и докторите
потвърдили, че освен в окото е имал стъкла и в ръката. На един от прегледите лекарят казал,
че дясното му око започнало да се влошава, защото заради лявото се натоварвало много. И.
преди инцидента нямал проблеми с очите и заболявания, свързани с тях. Не виждал вече с
лявото око изцяло на близо и на далеч и нямало да се възстанови. И към настоящия момент
здравословното състояние на И. все още не било възстановено, като той продължавал да
изпитва болка, замъглено виждане и заслепяване при ярка естествена или изкуствена
светлина.
От обясненията на ищеца дадени по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че когато
тръгнал да прави ляв завой, понеже било тъмно, нямало осветление, в насрещното видял
дългите фарове на камиона, който идвал към него. Бил на дълги светлини, което се виждало
отдалече. Той бил композиция камион с ремарке. В момента, в който се разминавали го
заслепил и когато го разминавал с каросерията на камиона, ремаркето му поднесло и челно
се забило в предницата на камиона на ищеца. Помни, че го ударил самият брезент. Това е
последното нещо, което си спомня преди да изпадне в безсъзнание. Ремаркето на другия
камион поднесло, защото било влажно.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ),
се установява, че скоростите на движение на двете ППС в момента на удара са били
определени по мястото на спиране след удара, като вещото лице приема, че съгласно
данните в делото отстоянието между двете ППС е било около 300 м. - 76 км/час, а
процесното ПТП настъпило при следния механизъм: около 22:10ч. на *******г. водачът на
товарен автомобил „МАН ТГА" с peг. № ***** И. П. И. се е движил в посока гр.Б., в дЯ.та
пътна лента със скорост до около 80 км/час. В същото време състав от превозни средства:
седлови влекач „ВОЛВО ФХ" с per. № ***** и полуремарке Шварцмюлер с № ******** с
водач А. Д. се движил в обратната посока. В района на км. 43+700 в участък на
хоризонтална крива с радиус около 150 м. водачите на двата автомобила са се срещнали,
като не са осигурили достатъчно странично разстояние за разминаване на автомобилите и са
се блъснали около средата на пътното платно. Ударът настъпил в средата на пътното платно,
като предната лява част на товарен автомобил „МАН ТГА" с peг. № ***** се ударила
тангиращо в задната лява част на полуремарке Шварцмюлер с № ********. Двете превозни
средства продължили да се движат до мястото на спиране след удара, като отстоянието
между тях след спиране е било около 300 м. Върху телата на водачите в двата автомобила
основно действали инерционни сили напред.
Основната техническа причина за настъпване на ПТП според вещото лице била
движението на водачите на ППС със скорост по-висока от съобразената за конкретните
5
пътни условия. Водачите не спазвали дистанция между превозните средства, съобразена с
лошите метеорологични условия, габаритите на ППС, скоростта на движение и състоянието
на пътната настилка. Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието при
движение на двата автомобила на светлини. Съгласно данни на лицето подало сигнал на тел.
112, което се движило след товарен автомобил „МАН ТГА", съставът от превозни средства:
седлови влекач „ВОЛВО ФХ" с per.№ ***** и полуремарке Шварцмюлер с № ******** с
водач А. Д. се е движил на дълги светлини и е заслепил другия водач - ищеца. Към момента
на настъпване на ПТП пътната настилка била мокра. Двамата водачи са се движили в
рамките на разрешената скорост на движение за пътния учасгьк. Независимо от това
скоростта им на движение не е била съобразена с пътната обстановка, като те не осигурили
достатъчно странично разстояние между ППС при разминаване и съгласно установените
веществени доказателства удара между тях настъпил около средата на пътното платно.
Безспорно доказателство за това били падналите отломки от двата автомобили по средата на
пътното платно. Вещото лице предполага, че вероятно скоростта на движение на двамата
водачи не е била съобразена с пътната обстановка при движение в участък на хоризонтална
крива в нощни условия при мокра пътна настилка. Тъй като нямало конкретно фиксирани
веществени доказателства в протокола за ПТП мястото на удара не можело да се установи по
безспорен и категоричен начин. По тази причина контролния орган приел, че мястото на
удара било в средата на пътното платно и че двамата водачи не били изпълнили
задължението си по чл.44, ал.1 от ЗДвП. Застъпването при удара между „МАН ТГА“ с peг.№
***** и полуремарке Шварцмюлер с № ******** е било с ширина около 10-15 см.
Ширината на автомобилите била по 2,50 м. При ширина на пътното платно от 8 м.
технически било възможно да се осигури разстояние между тях по-голямо от определеното
по-горе минимално разстояние от 1,66 м.(8,0 - 2,50 - 2,50 = 3,0 м.). Ако и двамата водачи на
процесните ППС се били движили в средата на лентите си за движение и се били
съобразили с всички обективни и субективни фактори и с конкретните пътни условия, при
движение със съобразени с метеорологичните условия скорости на движение, то би било
технически възможно да се избегне настъпване на процесното ПТП. В съдебно заседание
уточнява, че ефектът от заслепяване е траел докато се разминат, 2-3 секунди след махане на
източника.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и
представените медицински документи по делото се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получил следните увреждания: разкъсноконтузна рана на еклера и роговица на
ляво око със загуба на вътреочни тъкани; сътресение на мозъка без клинични и
параклинични данни; разкъсноконтузна рана в тилната част на главата вдясно. Раната в
областта на лявото око наложила оперативно лечение с отстраняване на девитализиран ирис.
Уврежданията на лявото око следва да се преценяват като трайно затрудняване на зрението
за срок повече от тридесет дни, а останалите увреждания следва да се преценяват като
временно разстройство на здравето не опасно за живота. Провеждано било медикаментозно
лечение по повод травмата на окото и травматичните увреждания на главата.
Възстановителният период бил от ******г. до *****г. - 77 дни. Функционалното състояние
6
на окото било възстановено. След отстраняването на вътреочни тъкани (ирис) настъпили
сраствания на същия. Налице бил цикатрикс в областта на роговицата и склерата.
Състоянията били трайни, като към този момент не били отразени функционални
нарушения. Като прогноза според вещото лице може да се каже, че посочените трайни
състояния са неблагоприятен фактор за състоянието на окото във времето.
Разкъсноконтузната рана на еклера и роговица на ляво око със загуба на вътреочни тькани,
сътресение на мозъка без клинични и параклинични данни, разкъсноконтузна рана в тилната
част на главата вдясно са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на *******г.
Оперативното лечение било проведено съгласно медицинските стандарти и добрата
медицинска практика. Провежданото лечение, отразено в медицинската документация било
съгласно изискванията на медицинските стандарти. В приложената медицинска
документация било отразено, че ищецът няма придружаващи заболявания. Няма
медицински данни, от които да се приеме, че незабавното приемане на ищеца след
инцидента в лечебното заведение е щяло да се отрази по друг начин на здравословното му
състояние и върху възстановяването на травмите му от инцидента. В съдебно заседание
посочва, че на мястото на раната има цикатрикс с потъмняване и това състояние остава за
цял живот. При последния преглед на 16.01.2025 г. направен при д-р И., офталмолог, е
установено, че остротата на зрението е 1,50. При предния преглед е било 1,25, налице е
намаляване на зрението с 0,25, което е възможно да се дължи на травмата, според вещото
лице. При всички случаи от травмата е нарушена анатомията на окото, отрязана е част от
вътреочните структури, което е неблагоприятен фактор за бъдещите прогнози.
С молба от 30.07.24 г. ищецът, чрез пълномощника си, е декларирал, че не е
получавал застрахователни обезщетения за вредите от трудова злополука, предмет на
предявения иск.
В резултат на трудовата злополука, ищецът твърди, че заплатил разходи за лечение -
за потребителски такси, медицински прегледи, закупуване на лекарства и медикаменти в
общ размер на 188,01лв., но не са представени доказателства за такива.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ:
За основателността на така предявения иск следва да се установи от ищеца, че е
претърпял болки и страдания от травматична увреда, причината за която е призната по
предвидения в закона ред за трудова злополука, както и че към момента на настъпване на
злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника.
В тежест на ответника е да докаже правонамаляващите си възражения –
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради проявена от последния груба
небрежност.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен по следните
7
съображения:
Безспорно по делото е, че към ******* г. страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор,
тежкотоварен автомобил“ при ответника.
На 19.01.2022 г. ищецът, на основание чл. 55, ал. 1 КСО е подал декларация за
трудова злополука, в резултат на което е извършено разследване на декларираната злополука
и на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено разпореждане от 17.02.2022 г., с което
настъпилото увреждане е признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО - злополуката е
станала през време и по повод на извършваната работа – при управление на товарен
автомобил при превоз на пратки по маршрут гр. Русе-гр.В., съгласно график за работа, при
което в следствие на настъпило ПТП, пострадалият получава комоцио церебри, контузио
капитис, ВЛЦ, окципитали декстра, разкъсно-контузна рана на ляво око с пролабиране или
загуба на вътреочни структури.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен
акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са и страните по делото
/пострадало лице и осигурител/. Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането по
чл. 60, ал. 1 КСО да е било обжалвано, същото е влязло в сила, следователно гражданският
съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл.
17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че
същото съставлява трудова злополука – а именно – че на ******* г. през време и по повод на
извършваната работа (при управление на товарен автомобил при превоз на пратки по
маршрут гр. Русе-гр.В.) ищецът е претърпял ПТП, в резултат от което е закаран от екип на
спешна помощ в болница с множество травми, следвани от продължително оперативно,
болнично и домашно лечение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, които съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена от професионалист, притежаващ знания из съответните
дялове на медицинските науки, се установява, че получените от ищеца травматични
увреждания /засегнали в значителна степен физическия и психическия му интегритет/ имат
траен характер, някои от тях изискват продължително лечение с оглед трудностите в
лекуването им /сътресение на мозъка без клинични и параклинични данни;
разкъсноконтузна рана в тилната част на главата вдясно/, а други /разкъсноконтузна рана на
еклера и роговица на ляво око със загуба на вътреочни тъкани и трайното отслабване на
зрението/ са с пожизнен характер. За трайния характер на уврежданията свидетелстват и
приетите по делото медицински документи, необходимостта от оперативни намеси,
домашно лечение и ползването на продължителен отпуск поради временна
неработоспособност, пряк резултат от травмата. От коментираните доказателства се налага
изводът, че за в бъдеще ищецът ще бъде ограничен освен в личния и социални си живот, а
също и при упражняване правото си на труд, предвид приетите за противопоказни условия
на труд, трайността и вида на уврежданията.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че във връзка с получените от злополуката
8
травматични увреждания, трайни, а някои пожизнени, по своя характер, ищецът е претърпял
болки и страдания, изпитвал и продължава да изпитва терзания и неудобства, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда по реда на чл. 200 КТ. В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи, че кредитира показанията на свидетелите И., К. и К., макар
същите да са лица, попадащи в очертания в разпоредбата на чл. 172 ГПК роднински и
приятелски кръг, съответно законодателят да изисква същите да бъдат преценявани
внимателно и задълбочено с оглед възможната заинтересованост на свидетелите. Тук е
мястото да се подчертае, че показанията на тези свидетели са последователни, логични,
житейски правдиви и изразяват техни лични възприятия и впечатления от периода
непосредствено след настъпване на инцидента до настоящия момент. За претърпените от
едно лице неимуществени вреди най-непосредствени и първични впечатления добиват
именно неговите близки, които полагат грижи за него в периодите на възстановителни
процеси и оздравяване. Именно поради това, съпоставяйки показанията на тези свидетели с
медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото, както и със
заключенията на вещите лица, съдът намира, че следва да даде вяра и да приеме, че
изнесените факти са се осъществили именно по начина, описан от тези свидетели.
От гореизложеното следва, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав и обуславящи възникването на съдебно предявеното от ищеца вземане
за обезщетение за неимуществени вреди, а именно – налице са претърпени болки и
страдания в резултат от травматично увреждане, настъпило при действието на трудов
договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова злополука.
Спорен по делото е въпросът налице ли е основание за намаляване на отговорността
на работодателя с оглед поведението на ищеца във връзка с настъпване на събитието.
Съдът намира, че е налице основание за прилагане в конкретния случай на
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ – намаляване на отговорността на работодателя поради
съпричиняване на вредата при условията на проявена от пострадалия груба небрежност.
Съображенията за това са следните:
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че груба небрежност при трудова
злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че
грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че
пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, като е проявено
поведение, което един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го
допусне. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение
следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото
повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е
неговото участие в обезщетяването.
В случая безспорно бе установено, че ищецът е възприел насрещно движещият се
камион „видял дългите фарове на камиона, който идвал към него“ и това, че „бил на дълги
9
светлини, което се виждало отдалече“, както и че „било влажно“, но не е предвидил, че може
да го заслепи и ремаркето да поднесе, не е намалил скоростта на движение или съответно да
предприеме спиране, за да избегне удара, което при наличния професионален опит би
следвало да съобрази.
Не се спори, че с влязло в сила решение № **********, постановено по АНД №
**********, по описа на Районен съд гр.Б. е отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление №***************, издадено от Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Б., с
което за извършено административно нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП на И. П. И. на
основание чл.179, ал.2 вр. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв.
Действително по делото се изясни, че ищецът се е движил с разрешена скорост, което
обстоятелство обаче не се явява извинително с оглед високорисковата ситуация, в която се е
намирал. Съгласно заключението на вещото лице основната техническа причина за
настъпване на ПТП е движението на водачите на ППС със скорост по-висока от
съобразената за конкретните пътни условия. Водачите не спазвали дистанция между
превозните средства, съобразена с лошите метеорологични условия, габаритите на ППС,
скоростта на движение и състоянието на пътната настилка.
Ищецът съзнателно е пренебрегнал основни правила на работата на шофьор като
високорискова дейност, представляваща източник на повишена опасност, при това без да
положи за себе си най-елементарната грижа, като намаляване на скоростта на движение при
заслепяване.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че съпричиняването от страна на
пострадалия за получените от същия травматични увреждания следва да намери
процентното си изражение в размер от 20 пункта.
Следващият спорен въпрос по делото е какъв е справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания. За отговора му съдът
съобразява следното:
От представените по делото епикризи, болнични листове, експертни решения, както
и от заключенията на СМЕ, се установява, че ищецът е претърпял значителни по мащаба и
дълбочината си травматични увреждания, предопределили спешна и животоспасяваща
оперативна намеса, последвана от консервативно лечение и дълъг отпуск поради временна
неработоспоспособност, като в резултат на инцидента трайно е намалена
работоспособността на пострадалия, като се отчита трайното намаление на зрението. Съдът
взе предвид, че същественото нарушаване на физическия и психическия интегритет са
причинили на ищеца значителни по продължителност и интензитет болки и страдания,
затруднения и неудобства в ежедневието, невъзможност за самообслужване и самостоятелно
определяне режима и ритъма на живот, които същият е изживял от датата на злополуката и
които предвид липсата на благоприятна прогноза за посочените по-горе увреждания ще се
запазят и за в бъдеще време пожизнено.
10
При тези факти съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца във връзка с процесния инцидент неимуществени вреди е сумата от
70 000 лв. Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде редуциран с 20 % частта, съответстваща на определения принос на пострадалия за
настъпване на увреждането, а именно с 14 000 лв.
С оглед събраните по делото доказателства и направените от съда правни изводи
предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 56 000 лв., а за
остатъка до пълния предявен размер, да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователен се явява и искът за имуществени вреди направени от ищеца разходи за
лечение - за потребителски такси, медицински прегледи, закупуване на лекарства и
медикаменти в общ размер на 188,01лв., за които не са представени доказателства и следва
да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Трудовата злополука е увреждане, за обезвредата на което отговаря работодателят.
Върху паричното обезщетение за неимуществени вреди се дължи лихва за забава, чийто
начален момент е денят на увреждането /арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД относно момента на
изпадане в забава при деликт, приложим в случаите на чл. 200 КТ, предвид липсата на
специална разпоредба/. Поради изложеното, искът за заплащане на законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането
/*******г./ до окончателното плащане, се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода от спора и двете страни имат право да претендират присъждането на
разноски съобразно съотношението на предявената и уважена, респективно отхвърлена част
на исковете.
Ищецът не е представил доказателства за сторени в хода на производството
разноски. Същият е процесуално представляван от адв. В. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА с оглед затрудненото му материално положение. По делото е представен списък по чл. 80
ГПК, съгласно който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв.
Съобразно изхода от спора и предвид фактическата и правна сложност на делото преценена,
с оглед направеното възражение за прекомерност, то сумата в размер на 4800 лв.,
представляваща дължимо за процесуалното представителство възнаграждение за един
адвокат, следва да бъде присъдена в полза на адв. В. В., като бъде възложена в тежест на
ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да претендира разноски за
производството, представени в размер на 1005 лв., от които съобразно с отхвърлената част
от иска следва да се присъди сумата 201 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на съда сумата от 2240 лв., представляваща държавна такса за
производството, изчислени върху уважената част от главния иск.
11
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МИБМ Експрес“ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н
Оборище, ул. „Струма“ № 3Б, представлявано от М. В. Н.-Управител, да заплати на И. П. И.,
ЕГН **********, от гр. *********, по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 56
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, настъпила на ******* г., ведно със законната лихва, считано от ******* г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и за имуществени вреди в размер
на 188,01лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „МИБМ Експрес“ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н
Оборище, ул. „Струма“ № 3Б, представлявано от М. В. Н.-Управител, да заплати на адв. В.
М. В., със служебен адрес: гр. ************, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА сумата от 4800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „МИБМ Експрес“ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н
Оборище, ул. „Струма“ № 3Б, представлявано от М. В. Н.-Управител, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Русе сумата от 2240 лв., представляваща държавна такса, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, от гр. ********* да заплати на „МИБМ
Експрес“ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Оборище, ул. „Струма“ № 3Б,
представлявано от М. В. Н.-Управител сумата 201 лв. разноски, съобразно с отхвърлената
част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12