№ 30
гр. Бургас, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000153 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 122 от 26.04.2024 г., постановено по т.д. № 260/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен искът на “Монарх 2020“ ЕООД,
ЕИК *********, против С. В. С., ЕГН **********, и против “Престиж
билдинг комерс” ЕООД, ЕИК *********, за установяване, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата 385 000 € по запис на заповед, издаден на
30.03.2017 г. с падеж на 30.03.2020 г., заедно със законната лихва от 30.03.2023
г. до пълното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.03.2023 г. по ч.гр.д. № 236/2023 г. на Районен
съд – Несебър. Присъдени са разноски в полза на ответниците.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца “Монарх 2020“ ЕООД. Решението се обжалва като неправилно
поради допуснати съществени нарушение на процесуалния закон, вследствие
на които делото е останало неизяснено от фактическа страна и се стигнало до
неправилния извод, че записът на заповед е нередовен, тъй като не е подписан
от лицата, посочени като издател и авалист.
Излагат се възражения срещу констатациите на вещото лице, изготвило
СГЕ. Експертът не изследвал представения от ищеца сравнителен материал,
не направил оценка на вариативността на подписите, дал нелогично обяснение
по въпроса за автоподлога и имитацията на подписа, не уточнил степента на
обработеност на подписа, не отчел съвпадения, констатирани и коментирано
от ищеца. При направените мотивирани оспорвания съдът без основание
1
оставил без уважение искането за допускане на повторна експертиза.
Окръжният съд изобщо не се произнесъл по направено от страна искане
на осн. чл. 192 ГПК да бъде задължено трето лице да представи намиращи се
у него документи.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
Претендират се разноски в двете инстанции.
Направено са доказателствени искания за допускането на повторна СГЕ
във въззивното производство, както и за задължаване на третото неучастващо
в делото лице Т.П.Х. да представи всички документи, свързани със запис на
заповед от 30.03.2017 г., издаден от С. В. С. и авалиран от “Престиж билдинг
комерс” ЕООД..
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите ответници. В с.з. въззивната жалба се оспорва и се иска
потвърждаване на обжалваното решение.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета
за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е сезиран с исковите претенции на “Монарх 2020”
ЕООД против С. В. С. и “Престиж билдинг комерс” ЕООД. Ищецът изложил в
исковата си молба твърдения, че като издател на запис на заповед от
30.03.2017 г. ответникът С. се задължил да плати на поемателя Т.П.Х., без
протест и разноски, сумата 385 000 € с падеж 30.03.2020 г. Записът на заповед
бил авалиран от втория ответник “Престиж билдинг комерс” ЕООД, чийто
управител е С. С.. На 28.03.2023 г. записът на заповед бил джиросан на ищеца.
Падежът на задължението настъпил, но задължението не било погасено.
Ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК и по ч.гр.д. № 236/2023 г. на Районен
съд – Несебър била издадена заповед за изпълнение против ответниците за
сумата 385 000 € заедно със законната лихва от подаването на заявлението.
Тъй като по реда на чл. 414 ГПК длъжниците оспорили вземането на
кредитора, се иска на осн. чл. 422 ГПК установяване съществуването на
вземането заедно със законната лихва от 30.03.2023 г. до пълното изплащане.
Ответниците оспорили исковете. Възразили, че С. С. не е подписвал
процесния запис на заповед, поради което за него и за авалиста не е
възникнало задължение за плащане на сумата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като приел, че
записът на заповед не е подписан от С. С., отхвърлил исковете.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269
ГПК, Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното решение на осн.
2
чл. 250 ГПК е валидно и допустимо.
По същество:
Представен е запис на заповед с дата на издаване 30.03.2017 г.; място на
издаване – гр. София; падеж – 30.03.2020 г.; издател – С. В. С., ЕГН
**********; издаден без протест и без предявяване за плащане. Издателят се
задължил да плати по този запис на заповед сумата 385 000 € на поемателя
Т.П.Х.. Задължението по записа на заповед е авалирано от втория ответник
“Престиж билдинг комерс” ЕООД. Под текста на записа на заповед е положен
ръкописен подпис от името на С. С., а под текста на авала е положен
ръкописен подпис от името на С. С. с указание “за авалиста”.
На 28.03.2023 г. поемателят Т.П.Х. с джиро на гърба на записа на
заповед (л. 5 от т.д. № 260/2023 г. на БОС и л. 5 от ч.гр.д. № 236/2023 г. на
НРС) прехвърлил правата си по него на “Монарх 2020” ЕООД.
Страните не спорят, че ответниците не са заплатили сумата по записа на
заповед на ищеца.
Спорът по делото се свежда до това, дали подписите, положени от името
на С. С., като издател на записа на заповед и като законен представител на
дружеството-авалист “Престиж билдинг инвест” ЕООД, са положени от него,
а оттук – дали за двамата ответници са възникнали задължения от тази
едностранна сделка. С определението на първоинстанционния съд на осн. чл.
374, ал. 1 ГПК вр. чл. 140, ал. 3 и чл. 146 ГПК по повод оспорването на
авторството на подписите под записа на заповед от ответниците съдът е указал
на страните, че в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането
по записа на заповед, а в тежест на ответниците е да установят възраженията
си, че документът е неистински.
За установяване дали подписите за издател и авалист са положени от
ответника С. С. по делото са допуснати и изпълнени: (1) съдебно-почеркова
експертиза от в.л. Щерю Н. пред окръжния съд; (2) тричленна експертиза от
вещите лица Д. Н., Д. А. и Н. Р. във въззивното производство и (3) повторна
тричленна експертиза от вещите лица М. К., Р. Р. и Х. П. във въззивното
производство. И трите допуснати експертизи са разполагали с достатъчно
сравнителен материал, включващ както свободни образци от подписа на С.,
така и снети екпериментални образци.
В.л. Щерю Н. дава заключение, че подписите не са положени от С. С..
Тричленната експертиза в състав Д. Н., Д. А. и Н. Р. не представя единно
заключение. Вещите лица Д. Н. и Д. А. са депозирали заключение,
неподписано от в.л. Р., че подписите са положени от С. С.. Вещото лице Р. е
представил мотивирано особено мнение, че подписите не са положени от С.
С., а е налице опит за имитация.
Повторната тричленна експертиза в състав М. К., Р. Р. и Х. П. дава
единодушно заключение, че подписите са положени от С. В. С..
Настоящият въззивен състав възприема становището на вещите лица Д.
3
Н. и Д. А. по първата тричленна експертиза и на вещите лица М. К., Р. Р. и Х.
П. по повторната тричленна експертиза, че подписите са положени от С. С..
Заключенията на тези вещи лица са ясни, логични, подробно обосновани и
защитени в съдебно заседание при даване отговор на всички поставени
въпроси от процесуалните представители на страните. Вещите лица
разполагат с необходимите за поставената им задача образование,
професионална компетентност и опит. Съдебният състав няма съмнения в
тяхната безпристрастност и подготовка. От друга страна заключението на в.л.
Щерю Н. и особеното мнение на в.л. Н. Р. не са убедително мотивирани. Ето
защо съдът приема, че подписите за издател и авалист под записа на заповед
от 30.03.2017 г. са положени от С. С..
Дори да се приеме, че и с помощта на изпълнените по делото три
експертизи с участие на седем различни вещи лица авторството на двата
подписа на С. С. не се установява по един убедителен и категоричен начин, то
това е в ущърб на ответниците. Те носят тежестта да докажат неистинността
на оспорения документ съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК и това им е надлежно
указано от съда. След като ответниците не успяват да проведат пълно главно
доказване на неистинността на записа на заповед, респ. на обстоятелството, че
подписите не са положени от С. С., съдът следва да приеме, че оспорването е
неуспешно, т.е. че подписите са положени от него.
След като записа на заповед е подписан от С. С., като издател и като
законен представител на дружеството-авалист; след като записът на заповед е
редовен от външна страна, отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ и е с
настъпил падеж, а правата по него са надлежно прехвърлени с джиро на
дружеството-ищец, то искът за сумата по ценната книга е основателен.
Издателят се е задължил едностранно в предвидената от закона форма да
заплати сумата 385 000 €, но не е сторил това. Авалистът отговаря солидарно с
издателя за задълженията по записа на заповед. Ответниците дължат
солридарно главницата заедно със законната лихва от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до пълното изплащане на осн. чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Следователно е основателен искът за установяване, че ответниците
дължат на ищеца сумата 385 000 € по запис на заповед от 30.03.2017 г. заедно
със законната лихва, считано от 30.03.2023 г. до пълното изплащане на сумата.
Тъй като крайните изводи на съдилищата не съвпадат, първоинстанционното
решение ще се отмени, след което тази искове ще се уважат.
Поради изхода на спора по същество в полза на ищеца ще се присъдят
сторените разноски, вкл. тези в заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е направил разходи в размер 50 060
лв., от които 15 060 лв. държавна такса и 35 000 лв. – адвокатски хонорар.
Представени са доказателства за заплащането на тези суми по банков път.
Повдигнато е от ответниците възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. При претендирана със заповедта за изпълнение сума в
размер на 752 994,55 лв. (385 000 € х 1,95583 лв.) минималният размер на
4
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 на ВАдвС възлиза на 19 709,89 лв. за исковото производство.
Съобразявайки ориентировъчния характер на този размер и действителната
фактическа и правна сложност на заповедното производство, съдът приема, че
адекватен на предоставената на ищеца правна защита е адвокатски хонорар в
размер на 10 000 лв. Хонорар в размер на 35 000 лв. е прекомерен.
Следователено за заповедното производство в полза на ищеца ще се присъдят
разноски в размер на 25 060 лв.
В производството пред БОС ищецът е разходвал сумата 15 060 лв. –
държавна такса. Представен е договор за правна защита и съдействие от
14.06.2023 г., но няма представени доказателства за реално плащане по банков
път на уговорения в този договор адвокатски хонорар.
За въззивното производство разноските на ищеца са в общ размер от 27
402 лв. съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК, от които 9900 лв.
адвокатски хонорар. Повдигнато е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Това възражение е неоснователно. При цена на
иска 752 994,55 лв. (385 000 € х 1,95583 лв.) минималният размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 на
ВАдвС възлиза на 32 239,83 лв. Съобразявайки ориентировъчния характер на
този размер и действителната фактическа и правна сложност на въззивното
производство, в което бяха назначени и изслушани две тричленни експертизи
и проведени четири открити съдебни заседания, съдът приема, че адвокатски
хонорар в размер на 9900 лв. не е прекомерен.
По тези съображения в полза на ищеца ще се присъдят сумите: 25 060 лв.
– разноски за заповедното производство; 15 060 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и 27 402 лв. – разноски за въззивното
производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 122 от 26.04.2024 г. по т.д. № 260/2023 г. на
Окръжен съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. С., ЕГН **********, от гр. С.В.,
и “Престиж билдинг комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Свети Влас, ж.к. Марина сънрайз, ул. Бор, дължат солидарно
на “Монарх 2020” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 73, партер, със съдебен
адрес: гр. София, ул. Позитано № 9, бл. 1, ет. 2, офис 3, чрез адв. Г. М., сумата
385 000 евро по запис на заповед от 30.03.2017 г. заедно със законната лихва,
считано от 30.03.2023 г. до пълното изплащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 236/2023 г. по описа на Районен
съд – Несебър.
5
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, от гр. С.В., и “Престиж билдинг
комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Свети Влас, ж.к. Марина сънрайз, ул. Бор, да заплатят на “Монарх 2020”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Патриарх Евтимий № 73, партер, със съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано
№ 9, бл. 1, ет. 2, офис 3, чрез адв. Г. М., съдебни разноски, както следва:
сумата 25 060 лв. – разноски за заповедното производство; сумата 15 060 лв. –
разноски за първоинстанционното производство и сумата 27 402 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6