Решение по дело №2807/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към решението по НОХД №2807 по описа
на Варненския районен съд за 2024 година, ХХІХ състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт,
по който е насрочено производство по реда на глава 28 от НПК. В обв. акт е
посочено, че обв. С. В. Ц. е извършил престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.

В заключителната част на обвинитебния акт е посочено, че:

ОБВ. С. В. Ц.:

На 08.07.2021 г., в гр.Варна, причинил на Н. Д. П. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана по кожата на долната устна
кръвонасядане по кожата и лигавицата в същата област, разкъсно-контузна
рана по лигавицата на лявата буза в областта на долната зъбна поредица,
травматичен оток и кръвонасядане в дясната теменно-тилна област на главата,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.
ВРП, редовно уведомена, представител се явява и е изразил становище
по същество.
Защитникът на обв. Ц. моли съда оправдае последния и изразява доводи
за това.
Обв. Ц. редовно призован явява се лично, не се признава за виновен и
дава обяснения.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства :
Свидетелят Н. П. работел като таксиметров шофьор в град Варна. Ha
08.07.2021 г., около 07ч сутринта на паркинг на Ж.П. Гара -гр.Варна, в
близост дo Транспортна болница, обособен с табела за такси свидетелят П.
спрял управляваното от него такси и слязъл да си купи кафе. Тогава се
заговорил с друг таксиметров шофьор, кoгoтo до тoзи ден не познавал. Ha
паркинга имало и други кoли и таксиметрови шофьори. B тoзи момент към
него се приближили двама непознати мъже-обв. Ц. и свид. Д./таксиметрови
шофьори/. Те му казали да се маха от паркинга, смятали че няма право да го
използва, тъй като таксито му е нередовно. Свид. П. отказал да напусне
паркинга. Без да бъде предизвикан от някого или нещо обв. Ц. ударил в
лицето свид. П. с юмрук. B следствие удара свид. П. паднал на земята и си
ударил главата. Свидетел на нанесения на пoбoй станал Ж*** Т.-
таксиметровия шофьор. Свидетелят Т. се обадил на тел.112. Нападателят бил
установен като С*** В. Ц**** -таксиметров шофьор. В последствие той бил
1

задържан от полицейските служители. Пострадалият П. бил откаран от
свидетеля Т. в отделение - ,,Съдебна медицина“. След като го освидетелствали
за получените травми на П. било издадено медицинско удостоверение №
649/2021 г. oт MБAЛ „Св.Анна-Варна"АД, отделение - „Съдебна медицина".
Bиднo oт заключението на назначената no делото Съдебно- медицинска
експертиза свид. Н. Д. е получил следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана no кожата, долната устна, кръвонасядане на кожата и
лигавицата в същата област, разкъсно-кoнтузна рана no лигавицата на лявата
буза в областта нa долната зъбнa поредица, травмачен оток и кръвонасядане в
дясната теменнотилна област на главата. Травмите са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му. Няма данни за изпадане в
безсъзнателно състояние - според самия постри от медицинската
документация
Като свидетели по делото бяха разпитани –Н. П., Р. Н., Х. Х., Д. Д., Ж. Т.,
В*** Б***. На осн. чл.281 от НПК бяха прочетени показанията на свид. Н. П.,
свид. Р. Н., свид. Х. Х., свид. Ж. Т. давани в хода на досъдебното
производство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. П., Р. Н., Х. Х., Ж. Т. и
В*** Б*** давани в хода на съдебното следствие, както и прочетените по реда
на чл.281 от НПК показания на свидетелите Н. П., Р. Н., Х. Х., Ж. Т. давани в
хода на досъдебното производство. Всички те са свидетели очевидци на
инцидента, напълно незаинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира,
показанията им като дадени обективно и безпристрастно. С техните показания
се потвърждава поведението и действията на обвиняемото лице спрямо
пострадалия. Показанията на тези свидетели са последователни и
непротиворечиви. Разкриват в пълнота фактическата обстановка и
поведението на обв. Ц..
Съдът не кредитира показанията на свид. Д. Д.. Свид. Д. разказва как
свид. П. сам бил паднал на земята и си ударил главата, тъй като се бил
подхлъзнал. Твърди, че е видял как П. пада на земята, но това било тъй като
бил стъпил на „объл и хлъзгав бордюр“, а не защото бил ударен. Съдът
намира, този свидетел за предубеден и заинтересован. Той заедно с обв. Ц. е
участвал в скандала касаещ така нареченото „прогонване“ на свид. П. от
таксиметровата пиаца. Съдът счита, че показанията му не кореспондират с
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и със
заключението по назначената съдебно медицинска експертиза и не следва да
бъдат кредитирани.
В съдебно заседание обв. Ц. дава обяснения и излага своя версия за
случилото се, като твърди, че свид. П. го бил псувал и след това изгубил
равновесие и сам паднал на земята. Съдът не кредитира обясненията дадени
от обв. Ц. в хода на съдебното следствие, тъй като те не съвпадат с
фактическата обстановка установена с другите събрани писмени и гласни
доказателства. Обясненията не са подкрепени с доказателства и съдът намира
2

същите за голословни. Съдът приема същите за защитна теза с оглед
избягване на наказателната репресия от обвиняемото лице.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
цялостния доказателствен материал по делото- показанията на свидетелите Н.
П., Р. Н., Х. Х., Ж. Т. и Венцислав Борсуков давани в хода на съдебното
следствие, както и прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на
свидетелите Н. П., Р. Н., Х. Х., Ж. Т. давани в хода на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като всички те са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът :

ПРИЗНА : ОБВ. С. В. Ц.
ЗА ВИНОВЕН ТОВА, ЧЕ :

На 08.07.2021 г., в гр.Варна, причинил на Н. Д. П. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана по кожата на долната устна
кръвонасядане по кожата и лигавицата в същата област, разкъсно-контузна
рана по лигавицата на лявата буза в областта на долната зъбна поредица,
травматичен оток и кръвонасядане в дясната теменно-тилна област на главата,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :
Обект на престъплението по чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал.1 от НК са
обществените отношения свързани с физическата неприкосновеност на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.
От обективна страна деянието е извършено чрез действия, с които се
засяга физическата неприкосновеност на личността на пострадалия от страна
на обв. Ц.. Същият е нанесъл телесна повреда на Н. П.. От правна гледна точка
съдът преценява нанесената на пострадалия телесна повреда като лека по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като със събраните по делото доказателства
и СМЕ е установено по категоричен начин, че телесните увреждания
причинени от обв.Ц. на пострадалия са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено с пряк
умисъл, като обв. Ц. е осъзнавал общественоопасните последици на деянието
си и е целял настъпването им. Обв. Ц. е предвиждал, че удряйки в лицето
свид. П. ще му причини на телесна повреда, като пряко е целял настъпването
3

и. В конкретния случай липсват данни и доказателства обвиняемото лице да е
предизвикано от пострадалия с каквито и да било целенасочени думи или
действия. Няма доказателства по делото обвиняемия да е бил подразнен от
поведението на П. като цяло. Свид. П. е пиел кафе, докато не е бил заговорен
от обв. Ц., който е поискал да го изгони от таксиметровата пиаца, но това не
обуславя наличие на афектен умисъл от една страна, а от друга обуславя
наличието на хулигански подбуди за извършване на престъплението. Дори обв.
Ц. да е имал проблем със свид. П. въпреки че данните по делото сочат, че
двамата не са се познавали, то разрешаването му по избрания от обвиняемото
лице начин категорично не е в рамките на закона, затова с поведението си той
е демонстрирал явното си неуважение към обществото и конкретно - към
установените социални норми за поведение, които е игнорирал без смислена
причина. Несъмнено безпричинната агресия на обвиняемия е била шокираща
и фрапантна и точно по този начин е възприета от свидетелите. С действията
си обв. Ц. е демонстрирал незачитане на обществения ред, което е станало
достояние на свидетелите разпитани по делото. Поради изложеното съдът
счете за доказан квалифициращия признак по см.чл.131 ал.1 т.12 от НК.
Съдът намира за безспорно установено, че деянието е извършено от обв.Ц.
по хулигански подбуди по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК. По делото е
доказано, че обв. Ц. във въпросния ден не е бил предизвикан по никакъв
начин от пострадалия, както и че не е имал основание и право да предприема
агресивни действия спрямо П.. Обстоятелството, че Ц. е смятал, че свид. П. е
карал нередовно такси не може да се възприеме като някакво
предизвикателство спрямо Ц. и основание даващо му право да го напада и
бие. В случай, че обв. Ц. е имал желание е могъл да уведоми контролните
органи на Автомобилна администрация, които да предприемат действия
срещу П.. Твърденията на обвиняемия, че не бил уведомил контролните
органи защото не искал да причини на свид. П. "нещастието да бъде глобен" е
житейски нелогично и несъстоятелно. Още повече с оглед на действията,
които самия обвиняем е предприел по отношение на П.. Обв. Ц. е предпочел
да раздаде своето правосъдие на свид. П., като е иззел функциите на органите
на реда. Съдът намира поведението на обв. Ц. за изключително опасно,
същият е предпочел саморазправата с П. пред спазването на закона и
уважението към нормите за поведение и телесната неприкосновеност на
хората. Предвид това е трудно да се повярва, че той е бил особено загрижен за
свид. П.. Твърдяният от страна на обв. Ц. конфликт между него и П. не се
доказа по безспорен и категоричен начин. Твърденията в тази насока са
голословни и непотвърдени с доказателства. Дори обаче и да се приеме, че
между пострадалия и обвиняемия е имало конфликт, в следствие на това, че П.
е упражнявал нерегламентирана дейност преди процесната дата, то този
конфликт е приключил много преди те двамата да се срещнат на процесната
дата. В този смисъл, дори да се приеме, че обвиняемия е имал „ личен мотив“,
както се твърди, то той не изключва наличието на хулигански подбуди при
осъществяване на деянието. Цялостното поведение на Ц. е било
4

необосновано агресивно, мотивирано именно от хулигански подбуди с цел
саморазправа със свид. П. и за раздаване на собствено "правосъдие" спрямо
него. Дори обв. Ц. да е имал проблем с поведението на св. П., то
разрешаването му по избрания от обвиняемия начин категорично не е в
рамките на закона, като самото деяние е било извършено показно, а с
нанасянето на удари на публично място, обвиняемият е демонстрирал явното
си неуважение към обществото и конкретно - към установените социални
норми за поведение, които е игнорирал без смислена причина. В този смисъл
са Решение № 425 от 22.12.2015 г. на ВКС по к. д. № 1169/2015 г., I н. о., НК,
докладчик съдията К*** К*** Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
718/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя П*** Т*** и др.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало и младата възраст.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна култура
у обвиняемата, незачитане на телесната неприкосновеност и
законоустановения ред в страната.
Изложеното мотивира съда да освободи обвиняемото лице от наказателна
отговорност и да му наложи наказание по административен ред, прилагайки
разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК. На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК-
обвиняемата е пълнолетно лице и предвидената за умишленото престъпление
по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК законова санкция е лишаване от
свобода до 3 години. Обв. Ц. не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78”а” от НК до настоящият момент, от деянието му не са причинени
имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи обв. Ц. от
наказателна отговорност, приложи разпоредбата на чл.78 ал.1 от НК и му
наложи административно наказание “ГЛОБА”. При определяне размера на
наложената глоба съдът съобрази на първо място високата степен на
обществена опасност на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на
обвиняемата, добрите характеристични данни и обстоятелството, че
извършеното представлява инцидентна проява в живота на обв. Ц..
Мотивиран от изложеното и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът наложи на обв. Ц. административно наказание “Глоба”
от 1000 лева - специалния минимум по приложимия законов текст, като взе
предвид доходите му.
Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и
5

деловодните разноски в тежест на обвиняемия.
Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	395
Дата:	27 март 2025 г. (в сила от 12 април 2025 г.)
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20243110202807
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юли 2024 г.

Решение по дело №2807/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите