Решение по КНАХД №620/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. П. Х. от [населено място], депозирана чрез процесуалния му представител – адвокат К. Т., против Решение № 345/08.08.2025 г., постановено по АНД № 448/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-3393-000069/14.02.2025 г., издадено от началник РУ в ОДМВР – Русе, РУ 02 Русе. С наказателното постановление, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от същия закон, на касационния жалбоподател са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Оспорва се доказателствената стойност на показанията, депозирани от разпитаните полицейски служители, доколкото същите се преценяват от касатора като непоследователни и противоречиви. Наведени са и съображения за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – началникът на Второ РУ при ОДМВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, както и не ангажира становище по касационната жалба.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че aдминистративно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН серия GA № 3347660 от 29.01.2025 г. от св. В. Д. Д. в присъствието на св. В. И. П. срещу А. П. Х. от [населено място], затова, че на 29.01.2025 г. около 16:40 часа гр. Русе, [улица], кръстовище с кръгово движение до номер 44 в посока на движение ГКПП Дунав мост, управлявал собствения си лек автомобил [Марка], модел 523И с регистрационен номер [рег. номер], по пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При излизане от кръстовището с кръгово движение на [улица], преди бензиностанция „ВМ Петролиум“, движейки се в посока ГКПП Дунав мост при суха пътна настилка и ясно време, демонстративно подал газ на ляв завой, като извел извън контрол автомобила, задните задвижващи колела превъртели, след което автомобила поднесъл надясно и после наляво в посока на движението, като същото се повторило още веднъж. С рязкото подаване на газ загубил сцепление на задвижващите колела, при което създал реална опасност за другите участници в движението. АУАН, сочещ нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП бил връчен на Х., който го е подписал с възражение, че на пътното платно имало пясък. От последния било снето писмено обяснение. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал оспореното пред РС – Русе наказателно постановление.

Въззивният съд е събрал относимите към спора писмени и гласни доказателства. Разпитал е св. В. Д. Д. и св. В. И. П. - двамата полицейските служители, спрели за проверка водача, след като възприели процесното управление на автомобила от негова страна. По искане на жалбоподателя (касатор в настоящото производство) е разпитан и св. Г. Д. Н., бивш колега на касационния жалбоподател. В хода на въззивното производство е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която, неоспорена от страните е приета от въззивния съд (л.100-л.109 от делото на РС – Русе).

При така установената фактическа обстановка, след като е анализирал събраните по делото гласни доказателства и изцяло е кредитирал показанията на разпитаните по делото полицейски служители, съответно не е дал вяра на показанията на св. Г. Н., районният съд е достигнал до извод за доказаност на нарушението както от обективна, така и от субективна страна. Съдът е посочил, че нарушението е правилно квалифицирано, като в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е и извод за неприложимост на предвидения в чл. 28 от ЗАНН ред за освобождаване на нарушителя от отговорност. По изложените съображения, въззивният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Решението е правилно.

Настоящата инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН препраща към мотивите на въззивната инстанция, които споделя напълно като намира, че в хода на въззивното производство фактическата обстановка е напълно изяснена - районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства и правилно е преценил същите в тяхната съвкупност.

Настоящият състав на касационната инстанция намира проверяваното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. В съответствие със събраните по делото доказателства, е изводът на районния съд за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянието. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите /служители на МВР/, от които по безспорен и категоричен начин се установява вмененото на касационния жалбоподател А. Х. нарушение и които настоящият състав намира за безпротиворечиви и обективни по отношение на фактите от предмета на доказване. Районният съд е направил цялостен анализ на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и е достигнал до обосновани изводи за тяхната достоверност и относимост към правния спор, като е изложил и съображения за тяхното кредитиране, които са в пълнота споделени от настоящата инстанция.

Посоченото в касационната жалба твърдяно противоречие в показанията на полицейските служители относно разстоянието, от което е било възприето нарушението, както и относно това дали същите са се върнали за оглед на пътната настилка, не представлява съществено обстоятелство, което да влияе върху преценката за факта на възприемане на процесното нарушение от свидетелите и относно неговите обективни елементи. Тези разминавания не водят до съмнение относно достоверността на свидетелските показания, доколкото те не засягат основните факти, релевантни за установяване на самото нарушение.

От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установява, че на посочените в НП дата и час, Х., като "водач" на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, е извел управлявания от него лек автомобил извън контрол, чрез рязкото подаване на газ, което е довело до загуба на сцепление на задните гуми. Извършените от касационния жалбоподател техники на управление на лекия автомобил, изключват дори хипотетично възможността деянието да е извършено поради състоянието на пътната настилка, както поддържа касаторът, твърдейки, че пътят е бил опясъчен, което на свой ред опровергава защитната теза, поддържана и в касационното производство. Отделно от горното, от показанията на разпитаните по делото полицейски служители се установява с категоричност, че същите са имали лично и непосредствено възприятие върху поведението на дееца и по-конкретно върху факта, че са видели поднасянето на автомобила надясно и наляво по платното за движение, последователно два пъти, което сочи на преднамерено поведение, което на свой ред противоречи на предназначеното използване на пътя. Установените по делото факти и обстоятелства не оставят никакво съмнение за целения от водача резултат – извършване на специфични маневри, изразяващи се в целенасочено и умишлено извеждане на автомобила извън контрол чрез рязкото ускоряване на скоростта, което води до загуба на сцепление на задните гуми с пътя. В тази връзка, районният съд е анализирал и показанията на свидетелите. Съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетеля Г. Н., тъй като същите целят оневиняване на нарушителя. Въпреки това, дори от тези свидетелски показания на Недов, се установява поднасянето на управлявания от касатора автомобил в едната и в другата страна на платното за движение.

РРС е анализирал механизма на реализиране на нарушението, като е приел за безспорно установено виновното поведение на касатора, който е ползвал пътя за други цели, а именно за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на гумите.

От цялостния анализ на поведението на касационния жалбоподател, следва, че същият е управлявал собствения си лек автомобил в нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Деянието е виновно извършено, доколкото деецът, като правоспособен водач на МПС, е съзнавал задължението си да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, които не е спазил.

По отношение на направеното от касатора възражение, че вещото лице по назначената от районния съд съдебно автотехническа ескпертиза не е извършило оглед на автомобила и, че изложените от него данни се основават единствено на телефонен разговор с касатора и на анализ на приложените по делото разпечатки от извършена диагностика на системите за сигурност, следва да се отбележи, че извършването на оглед на място не е било основна задача на експертизата. Същият е посочен като способ, който следва да бъде използван само при необходимост. Вещото лице е дало изчерпателен и мотивиран отговор на поставените от съда въпроси, като видно от приетото експертното заключение, приложените по делото разпечатки, касателно проблем със спомагателните системи за сигурност на процесното МПС (ABS и ASC) са с дата 12.03.2025 г., 12:45 ч., но не може да се определи датата и часа на възникването му. От това следва, че не са налице данни този проблем да е възникнал към датата на процесното деяние – 29.01.2025 г., поради което същият не може да бъде въвеждан като относим към установяването на неизправността на автомобила към релевантния момент. От протокола от открито съдебно заседание, проведено на 15.07.2025 г. по АНД № 448/2025 по описа на РС-Русе (л.л. 112-113 от делото на РРС), е видно, че процесуалният представител на касатора не е оспорил изготвеното заключението на експертизата, нито е поискал назначаването на повторна такава, поради което съдът с основание е кредитирал приетата експертиза.

Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН в разглеждания казус. Институтът "маловажност", регламентиран с цитираната разпоредба и редът за освобождаване от отговорност при маловажни случаи на административни нарушения, представлява изключение от общото правило за наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния и е обусловен от наличие на определени обстоятелства, разкриващи по-ниска обществена опасност на нарушението от тази на обичайните нарушения от същия вид. Процесното нарушение крие риск за водача и останалите участници в движението, който факт сам по себе си е достатъчно основание да изключи приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния казус.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/08.08.2025 г., постановено по АНД № 448/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.