05.12.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на четвърти ноември две хиляди и двадесет и
втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№452 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Б.П.Б. ***
против Заповед №272з-1079/04.05.2022г. на ВПД Директор ОД МВР Хасково за налагане
на дисциплинарно наказание Писмено предупреждение на държавен служител в МВР
срок от 3 месеца. Твърди се, че оспорената заповед била издадена на основание чл.199,
ал.1, т.6, пр.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл.194, ал.2, т.1 и чл.197, ал.1, т.2
от ЗМВР и била незаконосъобразна. Описаната фактическа обстановка била неясна и
объркана. Твърдяло се, че служителят извършил нарушение под форма на бездействие,
изразяващо се в неуплътняване на работно време. Това се било случило за кратки
интервали на два пъти през нощта на 10.10.2021г., но пък било неясно какви
точно задължения трябвало да се изпълняват. Неясно останало дали
административният орган счита, че служителят следвало да стои винаги вън от
служебния автомобил, пропуснал ли е да извърши проверка, да състави документ
или не бил направил нещо друго. Нямало данни и дали служителят бил сам, а това
било от съществено значение, за да се извърши преценка дали бил оправомощен да
извършва сам проверка. Объркана била позицията и относно формата на вината –
непредпазливост, докато изложените факти сочели на пряк или евентуален умисъл.
Нямало изрично описание на нарушението по време, място и начин на извършване,
не били изложени всички субективни и обективни елементи. По отношение на
мястото не можело да се правят предположения, а и не личало дали двете
нарушения били на едно и също място. Обжалваната заповед била издадена и при допуснато
съществено процесуално нарушение – не били спазени сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, не била връчена на жалбоподателя заповедта за дисциплинарното
производство, за вмененото му във вина и доказателствата, които го уличават.
Обясненията не били дадени с конкретна цел и по отношението на нарушението. От
формална страна съдържанието на заповедта също не отговаряло на изискванията на
закона – било непълно, неясно, с поводи за тълкуване. Не били налице фактически
и правни основания за издаването на заповедта, тъй като описаното в нея не било
извършено от жалбоподателя. Обжалваната заповед била несправедлива и не
съответствала на целта на закона, нямало вредни последици от конкретно
поведение и издаването ѝ било безцелно и ненужно. Иска се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменена оспорената заповед, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор ОД МВР
Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с писмо рег.№7859р-9803 от 01.11.2021г.
на Директор Дирекция Вътрешна сигурност е издадена Заповед №1253з-384 от 15.11.2021г.
за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение, като е определен и персонален състав на комисията, която следва да
извърши проверката до 10.12.2021г. С оглед постъпила докладна записка от
09.12.2021г. е постановена Заповед №1253з-422/14.12.2021г. – за удължаване
срока на проверката, както и с оглед докладна записка от 25.01.2022г. – Заповед
№1253з-37/27.01.2022г. с поредно удължаване – с 30 работни дни, считано от 26.01.2022г.
Заповедите са връчени на жалбоподателя, за което има положен от него подпис.
Съгласно представената по делото Покана за запознаване
с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни
писмени обяснения или възражения с рег.№1253р-3082 – л.64, 71 връчена на
жалбоподателя съгласно отбелязването върху нея на 21.03.2022г. – 10,00ч.,
същият е бил приканен да даде обяснения по случая, образуван със заповед
№1253з-384 от 15.11.2021г. Съгласно Протокол рег.№1253/15.03.2022г.в
деловодството на ОД МВР Хасково и РУ Свиленград не са установени постъпили
документи от служителя Б..
В преписката са приложени писмени обяснения
от Б. вх.№1253р-1628 от 11.02.2022г. относно работната му смяна, започваща на 09.10.2021г.
до 08,30ч на 10.10.2021г. – наряд по контрола на пътното движение и опазване на
обществения ред с колегата му Г. и ползвали служебен автомобил, оборудван със
система за видеонаблюдение. Сочи се, че той бил водач и не бил видял колегата
си да спи или да извършва друго нарушение.
Назначената комисия след извършената
проверка изготвила Справка рег.
№1253р-2652/08.03.2022г., в която са обобщени установените данни. Видно от тази
справка в периода от 20,30ч. на 09.10.2021г. до 8,30ч. на 10.10.2021г. мл.инсп.Бл.Б.
бил назначен в наряд за контрол на пътното движение с район на действие община
Свиленград, като използвал служебен автомобил * рег.№ ***. Същото се установява и от
приложената в преписката Ежедневна ведомост за посочената дата – л.126. От
монтираните в автомобила видеокамери се установило, че периода от 02,42ч. до 03,09ч. и от 04,11ч.
до 06,21ч. на 10.10.2021г. мл.инсп.Бл.Б. бил като водач на сл.автомобил
отпуснат назад към облегалката на седалката със затворени очи и не изпълнявал служебните си задължения. В
справката изрично се сочи, че Б. е дал обяснения и твърдял, че не е извършил
нарушение, като са описани и обясненията на колегата на Б. – Г., който също
твърди, че не били извършили нарушение. В справката е посочено, че при така
установените факти Б. не е изпълнявал служебните си задължения за контрол на
пътното движение, визирани в разпоредбата на
чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и
организацията на осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, за
което съгласно чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6, пр.4 и
чл.204, т.3 от ЗМВР се предлага дисциплинарно наказание Писмено предупреждение
за срок от 3 месеца.
Със справката жалбоподателят е запознат на
22.03.2022г., видно от отбелязването върху представеното копие от същата в
преписката.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №272з-1079/04.05.2022г. на
мл.инспектор Б.П.Б. – мл.автоконтрольор І ст. в Група Охранителна полиция,
сектор Криминална полиция към РУ Свиленград при ОД МВР Хасково, е определено на
основание чл.199, ал.1, т.6, пр.4 във вр. с ал.2 и чл.194, ал.2, т.1, чл.197,
ал.1, т.2, чл.204, т.3 от ЗМВР за нарушение неуплатняване на работното време дисциплинарно
наказание Писмено предупреждение за срок от три месеца, за това, че за времето
от 02,42ч. до 03,09ч. и от 04,11ч.
до 06,21ч. на 10.10.2021г., назначен като водач на служебен автомобил *, рег.№ ***, е бил
отпуснат към облегалката на седалката на автомобила, със затворени очи и не
изпълнява служебните си задължения по контрол на пътното движение - чл.39,
ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията на
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а именно: не е
присъствал видимо на пътното платно, не е осъществявало контрол по спазване на
правилата на движение чрез прилагане на административнонаказателни и
принудителни административни мерки, нито е участвал в
организационно-профилактични мероприятия.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 04.05.2022г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на съда на 12.05.2022г.
В преписката са приложени изискани справки
от дисциплинарната комисия, график за определяне на работното време, кадрова
справка, както и Протокол за запознаване на служителите /т.4 – жалбоподателя/ с
разпореждане, касаещо правилно прилагане на организационно-технологичните
правила за работа на АИСВОДПК.
Като свидетел в с.з. е разпитан Д.Г., който
е колега на жалбоподателя, и дава показания, че 09.10. нощта срещу 10.10. от
20,30ч. до 08,30ч. двамата били наряд, спазвали разстановката и местостоянките
и имали постоянна връзка с дежурния. Извършвали проверка за алкохол на водачите
и имали пряко наблюдение на движението на пътните превозни средства. Не били
двамата навън, а само единият и когато се спирал автомобил вторият излизал, за
да извършат двамата проверката. Не можели 12 часа да стоят навън и затова се
редували. В този времеви диапазон имало малко движение. Автомобилът бил с
отличителни знаци, а те били със светлоотразителни жилетки. Б. бил служител от
20 години и се справял добре със задълженията си, бил съвестен служител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената Заповед №272з-1079/04.05.2022г. на ВПД Директор ОД МВР Хасково
е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, в законоустановения срок по чл.195, ал.1
от ЗМВР - до 2 месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно
от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по
чл.196 от ЗМВР. Заповедта е
издадена от ВПД Директор на ОД на МВР Хасково, които е определен да замества
Директора на ОД МВР до завръщане. Нормата на чл.204 от ЗМВР, т.4, не
предвижда делегиране на правомощия от титуляра на друго лице, поради което
възможността за издаване на заповед за налагане на дисциплинарното наказание
при отсъствието на титуляра е именно при заместване, тъй като то се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. За определения период заместващият изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, според
ТР №4/2004г. по т.д. №ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС.
При издаването на заповедта не е допуснато
нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като в нея са посочени всички реквизити. Спазени са срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който предвижда, че дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението / справка от 08.03.2022г.,
върху която има резолюция за запознаване от дисциплинарнонаказващия орган от 25.03.2022г./
и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.206,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на наказания да
депозира писмените си обяснения по вмененото дисциплинарно нарушение, като
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Всички съставени
заповеди са били връчвани на жалбоподателя, както и поканата, са връчвани
лично, а за това има положен подпис и поставена дата от самия жалбоподател.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти и
доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на
служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на
наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната
дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на мл.инспектор Б. е за
това, че е седял отпуснат със затворени очи на предна
седалка на водача в служебния автомобил, като той не е изпълнявал служебните си
задължения за контрол на пътното движение. От страна на жалбоподателя не е
ангажирано обективно обстоятелство, което би довело до противоположен извод, а
в случая следва да се има предвид и че твърденията на административния орган не
са, че служителят е спял, а че не е осъществявал контрол. С оглед фактическата
установеност съдът приема, че с описаните действия оспорващият е извършил
виновно вмененото му нарушение на служебната дисциплина, съставляващо нарушение
на чл.39, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от Инструкция №8121з- 749/20.10.2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейността по контрол на пътното движение.
Съгласно посочената разпоредба – в съответната на датата на извършване
редакция, пътният контрол се осъществява чрез наблюдение на движението, видимо присъствие,
контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на
административнонаказателни и принудителни мерки, участие в
организационно-профилактични мероприятия, които са различни форми на
изпълнителното деяние на нарушението, касаещо неосъществяване на пътен контрол
и неизпълнение на служебните задължения по контрол на пътя, изразяващо се в
неуплътняване на работното време. Няма спор между страните, че служителят не е
осъществявал контрол чрез видимо присъствие на пътното платно, не е следял за
спазването на правилата за движение и не е вземал участие
организационно-профилактични мероприятия, както и че в позицията със затворени
очи, той не е осъществявал наблюдение на движението, като така в посочения
времеви диапазон, който е част от работното време има неуплътняване на същото.
Поведението на Иванов представлява основание за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което законосъобразно съгласно чл.197, ал.1, т.2 и чл.194,
ал.2, т.1 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание писмено
предупреждение за срок от три месеца. Последното е съответно по вид на
извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл.199, ал.2 от ЗМВР. Ответникът е изложил
конкретни мотиви относно извършената преценка на тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на служителя, при определяне на вида и размера
на наказанието. Изискването за излагане на конкретни мотиви, а именно: защо е
наложено дадено наказание, е приложимо при всички случаи на реализиране на
дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР. Обосновано е прието, че поведението
на служителя покрива признаците на фактическия състав на разпоредбата, касаеща
неизпълнение на служебните задължения под формата на неуплътняване на
работното време, доколкото през значителен времеви период служителят не е
осъществявал пътен контрол. Неспорените твърденията на ответната страна са, че
той е облегнат и със затворени очи, което възпрепятства недвусмислено
осъществяването на пътен контрол под която и да е от изискуемите форми по чл.39
от Инструкцията. Жалбоподателят е бил длъжен да съблюдава Инструкцията при
осъществяване на ефективен контрол върху спазването на правилата за движение,
което безспорно е основно негово задължение. В заповедта е описан безспорен
време отрязък от работното време от общо почти три часа, през който не е
резонно да се приеме, че е осъществяван контрол или че има основателна причина
това да не е било сторено.
Съдът приема за безспорно установено
виновното извършване от страна на жалбоподателя на описаните в оспорената
заповед нарушения, представляващи нарушения на служебната дисциплина. Не са
налице данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната
заповед е издадена за цел, различна от предвидената в закона, съответно не е
налице предвиденото в чл.146, т.5 от АПК основание за отмяна на
административния акт. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на
закона, който изисква при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на
които законът е възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в
държавата, да им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта
на нарушенията. Следва да се има предвид и че с Указания за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение се уреждат
правила за работа по време на изпълнение на функционалните задължения на всеки
служител, а в случая няма спор, че мл.инсп.Б. е бил наряд и е следвало да
осъществява служебна дейност при описаните като време и място /изрично посочено
– гр.Свиленград/ в оспорената заповед, като възраженията в тази посока за
процесуални нарушения в дисциплинарното производство са неоснователни.
Установените дисциплинарни нарушения са
формални по своя характер, като за извършването им е без значение дали от тях
настъпват вредни последици. В случая дисциплинарнонаказващият орган е упражнил
оперативната си самостоятелност в съответствие със закона, като е преценил
всички относими към нарушението обстоятелства, включително формата на вина на
извършителя, и е определил минималния размер на предвиденото в закона
дисциплинарно наказание.
В този смисъл съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната
форма, при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената
срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Б.П.Б. ***
против Заповед №272з-1079/04.05.2022г. на ВПД Директор ОД МВР Хасково за налагане
на дисциплинарно наказание Писмено предупреждение на държавен служител в МВР
срок от 3 месеца.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: