РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 30960
гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20231110165482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Образувано е по заявление с вх. № 341981/29.11.2023 г. на (ФИРМА) ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), за издаване на заповед за изпълнение срещу
против А. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), за сумата в размер на 619,73 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
400008005314/17.02.2022 г., сумата в размер на 158,11 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 15.08.2023 г., сумата в размер на
201,18 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуга
„Фаст“, сумата в размер на 317,80 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуга „Флекси“, сумата в размер на 400 лева, представляваща такси за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни, както и законна лихва за
забава в размер на 188,68 лева за периода от 16.03.2022 г. до 15.08.2023 г. и в размер на
49,10 лева за периода от 15.08.2023 г. до 28.11.2023 г.
С разпореждане № 157647 от 14.12.2023 г., съдът е дал указания на заявителя да
извърши точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и да посочи
дали и в какъв размер са извършени плащания от длъжника по процесния договор за кредит,
както и за погасяване на кои и в какъв размер задължения са отнесени
С молба вх. № 375185/29.12.2023 г. (ФИРМА) уточнява, че по процесния Договор за
потребителски кредит № 400008005314/17.02.2022 г. длъжникът е извършил плащания в
общ размер на 576,52 лева.
Съдът като съобрази извършените от длъжника плащания, намира, че заповед за
изпълнение следва да бъде издадена единствено за сумата в размер на 223,48 лева,
представляваща непогасена главница, като по отношение на останалите вземания съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно дали
искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В практиката на
Съда на Европейския съюз също е възприето задължение за служебна преценка на съда
1
относно неравноправността на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за
такава неравноправност (С-147/16; C-243/08).
В практиката на окръжните съдилища в страната е възприето становище, че в
заповедното производство съдът следи служебно за недействителност на договорите за
потребителски кредит, като случай, че е налице вероятност сделката да е недействителна
съгласно чл. 22 ЗПК следва да бъде приложена последицата по чл. 23 ЗПК / така
Определение № 730/17.01.2024 г. на СГС по в. ч. гр. д. 172/2024 г., Определение №
11696/05.10.2023 г. на СГС по в. ч. гр. д. 866/2023 г., Определение № 1688 от 10.07.2023 г.
на ОС - **** по в. ч. гр. д. № 1729/2023 г., Определение № 327 от 12.05.2022 г. на ОС -
Перник по в. ч. гр. д. № 216/2022 г., Определение № 2153 от 6.06.2023 г. на ОС -*** по в. ч.
гр. д. № 1003/2023 г., Определение № 658 от 29.11.2022 г. на ОС - **** по в. ч. гр. д. №
480/2022 г., Определение № 699 от 1.09.2022 г. на ОС - *** по в. ч. гр. д. № 326/2022 г. и др./
В настоящото заповедно производство, заявителят претендира своите вземания въз
основа на Договор за потребителски кредит № 400008005314/17.02.2022 г., препис от който
е представен ведно със заявлението. Според представения по делото договор за
потребителски кредит, на потребителя е отпуснат заем в размер на 800 лева, със срок на
кредита 18 месеца и размер на вноската 59,84 лева при ГПР – 48.63 %, ГЛП – 41.00 %.
Предвидени са две т. нар. допълнителни услуги: „Фаст“ – приоритетно разглеждане, по
която кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 280 лева и „Флекси“ – „гъвкав
погасителен план“, по която дължи възнаграждение в размер на 440 лева, в който случай
общото задължение по кредита възлиза на 1797,04 лева, при общ размер на месечна вноска
от 99,84 лева.
Съгласно чл. 6 от съглашението при изчисляване на ГПР по кредита т. нар. „такси по
допълнителни услуги“ не са включени като разход по договора. В сочената клауза формално
е посочен ГПР по кредита, но не са посочени разходите, които са взети предвид за
изчисляването му, като по този начин е нарушено изискването на правото на ЕС, в който
смисъл е Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17, съгласно което на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази, в
която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче
да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се
счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички
данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.
На следващо място следва да се съобрази дали правилно е посочен ГПР в договора,
тъй като при посочен по – нисък процент на годишните разходи от реалния е налице
нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
2
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита
при предлаганите условия /т. 6 от условията по договора – „Параметри“/ включва
заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Следователно тази допълнителни
услуги представляват разход, който е бил известен на кредитора към момента на сключване
на договора и е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл и
практиката на СЕС – Решение по дело С-686/2019 г., както и Определение №
50685/30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., и Определение № 531/ 10.06.2022
г. на ВКС по гр. д. № 2589/2021 г., III г. о.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че с уговаряне на клаузи за
заплащане на услуги „Фаст“ и „Флекси“ се нарушава забраната по чл. 10а ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая договорените клаузи за двете
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ задължават кредитополучателя да заплати на
кредитодателя възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната
дейност на последния, доколкото заявителят предоставя кредитно финансиране по занятие.
Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя,
отпускането и управлението на кредита са присъщи за кредитора и в този смисъл не
представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Същото се отнася
и до услугата „Флекси“, която касае определянето на „гъвкав погасителен план“. Налага се
извод, че възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в противоречие на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни клаузи е
да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.
нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите
на справедливостта в гражданските и търговските отношения/. Налице е обосновавана
вероятност за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК с невключването на разходите
по договора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР, доколкото и същите
евентуално представляват „скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително
оскъпяване на кредита. След като посочените допълнителни разходи не са включени в
посочения в договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
относно съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващо
недействителността на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 9, ал. 4 ЗПК води до
последиците по чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и потребителят
3
дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия заем, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита – така
Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023
г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др.
В настоящия случай главницата е в размер на 800 лева, като заявителят претендира
сумата в размер на 619,73 лева – непогасен остатък от главница. Доколкото в молба от
29.12.2023 г. са изложени твърдения от заявителя, че длъжникът е извършил плащания в
общ размер на 576,52 лева и предвид обстоятелството, че при недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съдът намира, че извършените
плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата, поради което в полза на
заявителя следва да бъда издадена заповед за изпълнение единствено за сумата в размер на
223,48 лева, представляваща непогасен остатък от главницата.
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на всички суми извън така установения по-горе размер на
главница следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
вх. № 341981/29.11.2023 г. на (ФИРМА) ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), за издаване на заповед за изпълнение срещу против А. Й. Й., ЕГН ********** и
адрес в гр. (АДРЕС) за сумата в размер на 396,25 лева, представляваща непогасена част
главница по Договор за потребителски кредит № 400008005314/17.02.2022 г., сумата в
размер на 158,11 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.08.2022 г. до
15.08.2023 г., сумата в размер на 201,18 лева, представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуга „Фаст“, сумата в размер на 317,80 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуга „Флекси“, сумата в размер на 400
лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90
дни, както и законна лихва за забава в размер на 188,68 лева за периода от 16.03.2022 г. до
15.08.2023 г. и в размер на 49,10 лева за периода от 15.08.2023 г. до 28.11.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5