РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. Бургас, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100501373 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Д. Р. С. –
ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Георгиева, срещу Решение
№1306/04.06.2025г., постановено по гр.д. №7639/24г. на Районен съд Бургас, с което е
прието за установено, че на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ищецът дължи
“Еос Матрикс” ЕООД, гр. София, сумата 4000 лв., която съставлява част от непогасена
главница, чийто пълен размер възлиза на 13181.19 лв., съгласно договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 21.03.2022 год. между него и „Ти Би
Ай банк“ ЕАД; 706.92 лв. - мораторна лихва за периода от 03.03.2023 год. до
05.07.2024 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от
05.08.2024 год. до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени на
ищцовото дружество с договор за цесия от 25.04.2024 год. и за които суми по ч.гр.д.
№5318/2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и въззивникът е осъден да заплати на “Еос Матрикс” ЕООД деловодни
разноски в размер на 214.14 лв. за производството по ч.гр.д. №5318/2024 год. на БРС,
както и в размер на 754.14 лв. - за исковото.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение. На
първо място претендира недопустимост на същото, като постановено по недопустим
иск – излага съображения за липса на активна материална легитимация на ищеца,
поради липса на доказателства извършената цесия да е била съобщена на длъжника и
липса на доказателства цесионерът да е бил упълномощен от цедента да уведоми
длъжника за цесията. Излага съображения, че уведомлението за цесията следва да
предхожда заповедното производство.
Евентуално въззивникът излага съображения за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението, като претендира отмяната му, с постановяване на
въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Според въззивника, съдът
правилно е посочил в мотивите, че ответникът дължи чистата стойност на кредита,
при предоставени 10000 лева и отчетени плащания в общ размер 3098 лева, остават
дължими 6911 лева. но в диспозитива съдът е присъдил 4000 лева, като част от
13181.19 лева, а не като част от 6911 лева. Намира, че съгласно ТР2/2016г. на ОСГТК,
при частичен иск, решението се ползва със СПН относно приетия от съда пълен
размер, поради което изводите на съда относно пълния размер на иска ще обвържат
страните при последващо предявяване на иск за остатъка на вземането.
Въззиваемият – ищец „ЕОС Матрикс“ – ЕООД представя в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения, с които
оспорва аргументите на жалбоподателя. Намира, че изводите на съда относно размера
на иска следва да се атакуват по реда на чл.247 ГПК. Относно оплакванията за
недопустимост на иска, въззиваемият излага съображения, че връчването на
уведомлението за цесията с исковата молба съставлява валидно уведомяване на
длъжника, съобразно съдебната практика.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно сключен на 21.03.2022 год. между „Ти Би Ай банк“ ЕАД и
ответника договор за потребителски кредит №**********, по който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10000 лв., като е кредитирал и
застрахователната премия за два вида застраховки с BNP Pariba Cardif” (“Cardif
assurance vie” SA) - “BANK пакет 3 сметка(bill) и “BANK пакет 3 кредит+сметка (bill),
възлизаща на 3983.50 лв. Установил е договорен годишен лихвен процент, в размер на
30.39 %, а ГПР 34.64 %, като длъжникът се е задължил да върне общата сума от
13983.50 лв. на 48 месечни вноски от по 506.66 лв., включващи главница и договорната
лихва. Установил е, че общият размер на плащанията за срока на договора възлиза на
24319.65 лв. Съдът е установил, че с нарочна покана, връчена на ответника на
02.03.2023 год., „Ти Би ай кредит“ ЕАД е обявило предсрочната изискуемост на
кредита, поради неизпълнение. Установил е, че с договор за цесия от 25.04.2024 год.,
„Ти Би Ай кредит“ ЕАД е прехвърлило на „Еос матрикс“ ЕООД вземанията си към
ответника, произтичащи от договора за кредит. По заявление от 05.08.24г. по ч.гр.д.
№5318/2024 год. на БРС, в полза на цесионера е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за процесните суми. Поради това и на осн.чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн.
чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба съображения, само по които въззивният
съд дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК, следва да се каже:
Оплакванията за липса на активна материална и процесуална легитимация за
предявяване на иска не се споделят от въззивната инстанция. Цесията е договор за
прехвърляне на вземането между кредитора и трето лице, който, за да е
противопоставим на длъжника, следва да му бъде съобщен, за да знае кому следва да
плати. Следователно уведомяването на длъжника за цесията не е елемент от
фактическия състав на самата цесия. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при
2
изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Според трайно установената съдебна практика, напр. Решение №78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. №1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение №114/07.09.16г. по т.д.№362/15г.,
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Длъжникът може да оспори
противопоставимостта на цесията спрямо себе си, с твърдение че не е надлежно
уведомен, само ако твърди, че вече е платил на кредитора – цедент преди
уведомяването, поради което не дължи на цесионера.
В настоящия случай, в исковата молба кредиторът твърди и се позовава на
извършена цесия, за която твърди, че е съобщена на длъжника преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Дори да се приеме, че цесията не е била надлежно
съобщена на длъжника преди предявяване на иска, следва да се счита за съобщена с
исковата молба и съдържащото се към нея като приложение уведомление за
извършената цесия. След като длъжникът не твърди, че преди подаване на заявлението
и/или исковата молба е платил на цедента цялото задължение или че е платил повече,
отколкото кредиторът – цесионер заявява, възраженията му, че цесията му е
непротивопоставима са неоснователни.
Оплакванията срещу първоинстанционното решение, касаещи размера на
вземането, по което се формира СПН са неоснователни. В ТР №3/22.04.2009г. по ТД
№3/2016г., се казва, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Или обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. „В
хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да
съществува, но е възможно и да не съществува … Правопогасяващите възражения на
ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по
давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения
по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект,
макар и с предявяване на частичния иск за ответника - длъжник да възниква
задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните
си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата
до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства,
нерелевирани при разглеждането на частичния иск“. Посочените аргументи водят до
извод, че със съдебното решение, с което се уважава частичен иск не се формира СПН
по отношение на пълния размер на вземането“.
В настоящия случай, с исковата молба ищецът е заявил, че искът е предявен
като частичен – за сумата от 4000.00 лева – част от главница, в общ размер от 13181.19
лева. Диспозитивът на съдебното решение е постановен съобразно така посочения
петитум. Но както вече стана дума, по отношение на пълния размер на иска не се
формира СПН на решението, постановено по частичен иск. Такава се формира само по
отношение на правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Ако
срещу въззивника бъде предявен иск за остатъка от вземането – над сумата от 4000.00
3
лева, между страните ще е налице СПН по въпроса за валидността на
правоотношението, обсъдено от съда, разгледал частичния иск и длъжникът ще може
да направи своите правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи
възражения за размера над 4000.00 лева, до претендирания от кредитора размер.
По изложените съображения, първоинстанционното решение не е неправилно
и незаконосъобразно на посоченото от въззивника основание.
Поради изложените съображения, искът е основателен. Решението на
Бургаския районен съд, с което е уважен, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира съдебно – деловодни разноски и не
представя доказателства да е направила такива, поради което не следва да й се
присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1306/04.06.2025г., постановено по гр.д.
№7639/24г. на Районен съд Бургас.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4