Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 301 20.01.2021г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и първи декември, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2660 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано е по
повод въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и
регистрирано във Франция под № ********* в Парижкия търговски съд, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” КЧТ, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14,
представлявано от Димитър Димитров, ответник по иска,
срещу Решение №260171/03.09.20г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№1620/20г. с което на основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
въззивникът е осъден да заплати на Я.В.К. ***, ЕГН - **********, сумата от 525
лв., с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса на
основание - въз основа на нищожна клауза за „такса ангажимент“, съдържаща се в
договор потребителски паричен кредит № PLUS-14841744, сключен между страните на
16.05.2017 год., ведно със законната лихва, начиная от 04.03.2020 до
окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 350 лв.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Аргументира
се тезата за липса на нарушение на чл.2 ЗПК досежно въвеждане на неизгодно за
потребителя условие, наречено „такса ангажимент“. Излагат се съображения.
Аргументира се и липсата на нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК. Излагат се
съображения.
Препис от въззивната жалба на ответника е
връчен на ищеца Я.В.К. на 22.10.20г., чрез адв.Койнов. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 05.11.20г. е подаден писмен
отговор. В него се излагат съображения, че жалбата е недопустима, като
подадена от клон, който е неправосубектен. Излагат се съображения.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно сключен между ответника “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – кредитодател и ищцата –
кредитополучател, договор за потребителски паричен кредит с №PLUS-14841744/16.05.2017 год. при
посочени в същия условия, за сумата от 15000
лв., която е следвало да се върне на 84 равни месечни вноски от по 303.72 лв. и
краен падеж - 20.05.2024 год., с договорна лихва от 9.76 %, ГПР - 11.47 %, общ
размер на плащанията - 25512.48 лв., в т.ч. главница от 15000 лв., договорна
лихва в размер на 5262.48 лв., застрахователна премия от 4725 лв. и такса
„ангажимент“ - 525 лв., начислена, съгласно изрично предвиждане в договора -
т.2, изр.3. Установено е че отпуснатият кредит (в
т.ч. дължимата лихва и таксата „ангажимент“) е изцяло и предсрочно погасен. Поради
това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или
недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред
събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Мотивите, изложени от първостепенния съд, въззивната
инстанция също споделя на осн. чл.272 ГПК.
По
смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода,
че разходът "такса ангажимент"
е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да
се приеме, че попада в приложеното поле на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Събирането й от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за управление на кредита. След като потребителят не
дължи заплащането на такава такса, то кредиторът неправомерно я е удържал от
общата стойност на предоставения кредит и следва да я върне. В този смисъл са
постановени и Решение № 260148 от
17.09.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1614/2020 г., Решение № 266 от
14.12.2020 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 517/2020 г., Решение № 212 от 19.08.2020 г. на ОС -
Сливен по в. гр. д. № 367/2020 г. и др.
Ето
защо искът е основателен. Решението,
с което е уважен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Не се претендират и не
следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата страна.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260171/03.09.20г., постановено от Районен
съд Бургас по гр.д.№1620/20г.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.