№ 22189
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110115992 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 4536,57 лв., представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по
време на превоз“ за вреди на товар, представляващ климатична техника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 299,31 лв. – обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 25.09.2023г. до 19.03.2024г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 18.05.2023г. превозвачът Р
приема за превоз с композиция, състояща се от влекач с ДК № Р 9866 КК и ремарке с
ДК № Р 1801 ЕЕ, по релация от гр. Барселона, Кралство Испания, до гр. Русе,
Република България, товар, представляващ климатична техника, вкл. и артикул
RAS6HNP2E, за който товар между ищеца и ** била сключена имуществена
застраховка „Товари по време на превоз (Карго)“, в сила от 18.05.2023г. Навежда
твърдения, че при получаването на процесната стока, получателят ** констатирал
повреди по опаковката на артикул RAS-6HNP2E, както и по самия товар, за което бил
съставен Авариен протокол № 5549 от 29.05.2023г. Получателят на увредения товар **
предявил застрахователна претенция, по която ищецът му платил сумата от 4605,24
лв., представляваща 110% от увредения товар, както и сумата от 350 лв.,
представляваща разноските, сторени за установяване вида и размера на вредите.
Ищецът поддържа, че с изплащане на обезщетението по имуществената застраховка
„Товари по време на превоз“ встъпва в правата на увредения срещу ответника, в
1
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата, с оглед което е предявил регресна претенция спрямо
ответника с покана с изх. номер № Л-632/15.09.2023г. за заплащане на сумата в общ
размер на 4536,57 лв., като вземането не било погасено. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск. Твърди, че доколкото в Авариен протокол № 5549 от
29.05.2023г., са декларирани твърдения, че установената повреда е резултат от
недостатъчно надеждно натоварване и укрепване на товара в товарното помещение, то
оспорва да е налице покрит риск по договора за застраховка „Отговорност на
превозвача“, при доводи, че съгласно приложимите към договора Общи условия,
неизправността и/или неподходящото натоварване на транспортното средство не се
покрива от отговорността на превозвача. Посочва още, че съгласно същите Общи
условия, от застрахователното покритие са изключени загуба или щета, възникнала
поради нарушаване на установените правила по превоза от страна на застрахования,
изпращача, получателя или техните представители, както и поради недостатъчна или
неподходяща опаковка, неправилно подреждане или укрепване на товара в превозното
средство. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От заявените с исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване в
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на
настъпване на събитието, настъпването на застрахователното събитие, размера на
имуществените вреди, претърпени от твърдяното застрахователно събитие, изплащане
от страна на застрахователя по имуществената застраховка на застрахователното
обезщетение на увреденото лице и встъпване в правата на увреденото лице, размера
на претендираното обезщетение от застрахователя на превозвача. В доказателствената
тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите
правоизключващи възражения, както и положителния факт на плащане на
обезщетението в случай, че твърди това.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че за
2
процесния товар е бил сключен застрахователен договор по имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“, а отговорността на превозвача е била застрахована по
договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена с ответника, че
вредите, нанесени на товара, предмет на сключения с ищеца застрахователен договор
са в размер на 4 605,42 лв., както и че ищецът е заплатил на 18.07.2023г.
застрахователно обезщетение по посочената застраховка в размер на процесната сума.
Следователно правният спор между страните се концентрира върху това дали е
възникнало суброгационно право в полза на ищеца, а в частност дали е налице
изключен застрахователен риск.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че
между трети за производството лица „Johnson Controls Hitachi Air Conditioning Europe
SAS – Italian Branch“ и Р съществува облигационно правоотношение по силата на
договор за автомобилен превоз от 18.05.2023г. на 18 броя колета климатична техника
от Барселона, Кралство Испания до Русе, Република България с получател на стоката
**. От представения по делото приемо-предавателен протокол е видно, че на
22.05.2023г. процесният товар е доставен на получателя, като същевременно с това е
констатирано разкъсване на един от кашоните и повреда в топлообменника на външно
климатично тяло модел „RAS-6HNP2E”. На същия ден е изготвено протестно писмо от
** до превозвача Р, съдържащо указание, че във връзка с така констатираната повреда
е извикан авариен комисар, а за определяне размера на щетата ще бъде изготвено
заключение.
По делото е приобщен Авариен протокол № 5549 от 29.05.2023г. за процесната
климатична техника, в който е описано, че външната опаковка на товара е от
картонени кашони, наредени върху дървени палети, обвити с опаковъчно фолио, а
вътрешната – опаковъчни материали. След разопаковане на колета и извършен оглед е
установен повреден детайл в климатик „Hitachi Heat Pump OU Side Flow HP”, модел
RAS-6HNP2E – пробит топлообменник, при посочена единична стойност от 2 140,45
евро. Според заключението повредата е настъпила по време на транспорта и
трансфера, най-вероятно в резултат на недостатъчно надеждно укрепен и/или
стифиран товар в товарното помещение на ремаркето, като също е възможно уредът да
е натиснат и пробит от остър предмет на друг групажен товар.
От приобщената по делото застрахователна полица № 23 280 0701 ** е видно, че
предмет на застрахователния договор между ** и З е товар, представляващ
климатична техника – 18 опаковки с тегло 1 092,65 кг, който ще се превозва с камион
** на 18.05.2023г. от Барселона, Испания до Русе, България. Отбелязано е, че
покритите рискове се определят в Институтски карго клаузи (А) – 1/1/82. Установява
се, че въз основа на заявление с вх. № 308 от 23.05.2023г. застрахователят e уведомен
за настъпило застрахователно събитие относно товар, застрахован с полица №
**/18.05.2023г., при следните констатирани щети – повредена опаковка и повреден
3
топлооменник във външно тяло на климатик, модел „RAS-6HNP2E“.
Като писмено доказателство е представен Протокол за бракуване на стоково-
материален запас от 08.06.2023г., съгласно който техническото състояние на
доставеното климатично тяло „Utopia IVX PRIME HITACHI” е негодно за ползване
съобразно предназначението си и за продажба, поради което получателят ** е взел
решение за ликвидирането му.
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 и чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата, в това число и в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение. Договорът за застраховка, сключен между ответното
дружество и Р, с който е застрахована отговорността на превозвача за вреди от липса
или повреда на стоката, притежава характеристиките на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на
отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за
превоз, за вреди, поради което отговорността на превозвача има договорен характер, а
не деликтен, тъй като повредите на товара не са в причинна връзка с нарушаване на
общия запрет да не се вреди другиму, а следствие от неосъществяване на дължимия
облигационен резултат – товарът да бъде предаден на получателя своевременно в
количеството и състоянието, в което е бил при приемането му за превоз /в този смисъл
Решение № 47 от 30.07.2019г. по т.д. № 1502/2018г. на ВКС, I т.о./.
Предвид обстоятелството, че мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето се намират в две различни държави, то следва
да се приеме, че е налице международен превоз на стоки, който се регламентира от
правилата на Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари /СМР/, без
да се дерогира действието на нормите на вътрешното право – ТЗ и ЗАП, които
съдържат идентична правна уредба. С чл. 17 от Конвенцията е предвидено, че
превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от
момента на приемането за превоз до този на доставянето , както и за забавата при
доставянето. Основанията, освобождаващи превозвача от отговорност, са уредени в т.
2 и се изразяват в грешка на правоимащия, на негово нареждане, което не е резултат
на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В т.
4 е предвидено, че превозвачът не отговаря за липсите и повредите, когато последните
произтичат от ползване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато
това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата, от липса или дефект на
опаковката при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или
повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани, от пакетиране, натоварване,
подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица,
4
действащи за сметка на изпращача или получателя, или от естеството на някои стоки,
застрашени било от цялостна или частична загуба, било от повреда като счупване,
ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от
действията на червеи или гризачи и т.н.
За установяване на обстоятелствата относно годността на опаковката на
процесния товар е допусната съдебна техническа експертиза, изготвена от вещото
лице инж. К. Б.. Според експертното заключение не са налице нормативни или
специални технически изисквания при автомобилния превоз на климатична техника,
като обичайната практика за опаковане на климатици включва опаковане на всяко от
телата на климатика в полиетиленова торба, поставяне торбата ведно с тялото в кашон
от многопластово велпапе, уплътняване кухините в кашона със стиропор. Вещото лице
е достигнало до извод, че въпросният товар, опакован от външна страна с картонени
кашони, наредени върху дървени палети, обвити с опаковъчно фолио и с опаковъчни
материали от вътрешна страна, е била подходяща, широко възприета и обичайна.
Обяснено е, че най-вероятната причина за щетата е друг недостатъчно укрепен и/или
стифиран товар, т.е. товарът е бил натиснат и пробит от остър предмет от друг товар в
камиона, респективно от товареща и разтоварваща техника. Не е изключена
възможността щетата да е нанесена по време на движение на камиона или при
товарене и разтоварване на други групажни товари.
Съдът, ръководейки се от разпоредбата на чл. 202 ГПК, кредитира приетата
съдебно-техническа експертиза като обективна, компетентно изготвена и
предоставяща пълни и мотивирани отговори на формулираните задачи. Експертното
заключение кореспондира както с останалия доказателствен материал – със събраните
писмени доказателства, така и с правилата на физическите закони. Същевременно по
делото не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение
добросъвестността и безпристрастността на вещото лице. Изготвената експертиза е
приета и неоспорена от страните. Фактът, че повредата може да е възникнала по време
на движение на камиона или при товарене и разтоварване на други групажни товари,
не променя крайните изводи на настоящия състав, тъй като по делото не се твърди,
нито са налице данни дейностите по товарене и разтоварване да са осъществени от
изпращача или получателя, или от лица, действащи за сметка на изпращача или
получателя. Отделно от това, не са ангажирани и други доказателства, от които може
да се направи обоснован извод, че констатираната повреда се дължи на факт, който
може да бъде подведен под хипотезиса на чл. 17, т. 2 и т. 4 от Конвенцията.
Доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства е върху ответника,
както му е оказано с Определение № 45643 от 08.11.2024г. При това положение, съдът
намира, че повредата в доставения товар се дължи на некачествено изпълнение от
страна на превозвача, поради което е налице основание да бъде ангажирана неговата
договорна отговорност. От тук се налага извод, че е настъпило застрахователно
5
събитие, пораждаща задължение в тежест на ответното дружество като застраховател
да репарира вредите на собственика на товара.
Както беше посочено, съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по имуществена застраховка карго встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. В тази връзка, настоящият състав
намира за неоснователно релевираното с отговора на исковата молба възражение за
недължимост на претендираното обезщетение с доводи, че същото било недължимо
платено, тъй като процесният случай се явявал изключен застрахователен риск.
Действително, в раздел IV от Общите условия за „Застраховка на товари по време на
превоз“ /карго/ са предвидени изключените от застрахователно покритие рискове, като
съобразно т. 12.9 от застрахователното покритие винаги са изключени загубата и/или
повредата и/или разходите, причинени от недостатъчна или неподходяща опаковка,
неправилно подреждане или укрепване на товара в превозното средство. Следва обаче
да се държи сметка, че страните изрично са постигнали съгласие в застрахователната
полица по имуществената застраховка карго за приложимост на специалните условия –
Институтски Карго Клаузи (А), в отношенията между тях. В чл. 1 от Институтските
карго клаузи е регламентирано, че застраховката покрива всички рискове за загуба или
повреди на застрахования обект, освен посочените в чл. 4, 5, 6 и 7, сред които
неправилното подреждане или укрепване на товара в превозното средство не е
посочено. При това положение, приложение намира общият принцип, че специалните
норми дерогират действието на общите. При така установената фактическа обстановка,
разглежданата хипотеза не може да бъде поведена под нито един от изключените
рискове по чл. 4, 5, 6 и 7, поради което следва да се приеме, че са налице
предпоставките за възникване на регресната претенция по чл. 411 КЗ в полза на
ищцовото дружество.
От друга страна, при съблюдаване на горецитираната съдебна практика,
съобразно която застраховката „Отговорност на превозвача“ притежава
характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, то при
настъпили вреди вследствие неточно в темпорално, качествено или количество
отношение от страна на превозвача, за застрахователя, застраховал договорната
отговорност на застрахования, възниква задължение да обезщети кредитора. Фактът
дали вреди, настъпили вследствие неправилно подреждане на стоките в превозното
средство, е изключен риск е ирелевантен за отговорността на застрахователя, а има
значение единствено във вътрешните отношения между застрахования и
застрахователя, доколкото в полза на последния би се породило регресно притезание.
Съобразно чл. 23 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на товари /CMR/ обезщетението се определя според стойността на стоката на мястото
и по времето, когато е била приета за превоз. С чл. 405, ал. 1 КЗ е предвидено
задължение за застрахователя по имуществена застраховка, каквато се явява и карго
6
застраховката, да заплати на застрахованото лице застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди към датата на настъпване на застрахователното
събитие, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в договора за
имуществено застраховане. Както беше посочено, не се спори между страните, че
стойността на щетите по въпросната климатична техника възлизат в размер на 4 605,24
лв. Предмет на настоящата претенция е заплащането и на сумата от 350 лв.,
представляваща разноски за извършената аварийна констатация. Осъществяването на
тези разходи се подкрепя от представената по делото фактура № ********** от
29.05.2023г. на стойност от 350 лв. без вкл. ДДС за извършена услуга по стоков
контрол на 1 бр. климатична техника и издаден въз основа на него Авариен протокол
№ 5549. Така претендираните суми се явяват пряко, непосредствено и обичайно
следствие от неизпълнение на договорното задължение на превозвача да превози
своевременно, точно в качествено и количествено отношение въпросните товари от
началната до крайната точка. При това положение главната искова претенция се явява
основателна за сумата от 4 955,24 лв. Предвид принципа на диспозитивното начало,
прокламиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, според който обемът на дължимата защита се
определя от страните, осъдителният иск следва да бъде уважен до предявения размер
от 4 536,57 лева.
След като се установи съществуването на главен дълг, то за основателността на
исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се провери и дали е
налице забава на застрахователното дружество при изпълнение на задължението да
заплати регресната претенция. В подкрепа на твърденията за забава е приобщена
Регресна покана, заведена в ответното дружество с вх. № 8903 от 18.09.2023г.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в 30-дневен срок от представянето на всички доказателства
застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането. Предвид липсата на
данни ответникът да е предприел някое от посочените действие, нито да е поискал
представянето на допълнителни доказателства за установяване на основанието и
размера на заведената пред него застрахователна претенция, то следва да се приеме, че
същият е изпаднал в забава за плащане на претендираното регресно притезание,
считано от 18.10.2023г., а не посочената в исковата молба дата – 25.09.2023г. Размерът
на законната лихва за забава за периода от 18.10.2023г. до 19.03.2024г., изчислен от
съда по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвения калкулатор за просрочени
задължения към НАП, възлиза на 261,28 лева. До тази стойност исковата претенция се
явява основателна, като за горницата над този размер до пълно предявения от 299,31
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок е постъпил списък
по чл. 80 ГПК, с който се претендира заплащането на сумата от 231,46 лв. – разноски
7
за държавна такса, сумата от 400 лв. – депозит за изготвяне на съдебна техническата
експертиза, сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и 200 лв. –
допълнителен депозит за изготвяне на съдебна техническата експертиза. Представени
са писмени доказателства за тяхното осъществяване. Предвид уважената част от иска,
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 973,71 лв.
Ответникът също е депозирал списък по чл. 80 ГПК в срок, с който претендира сумата
от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от
предявените искове, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1,58 лв.
Установява се, че въз основа на справка-декларация по чл. 23, ал. 3 и чл. 24, ал. 2 от
Наредба № Н-1/14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнаграждението на
вещите лица с протоколно определение от 08.10.2025г. съдът е увеличил
възнаграждението за изготвяне на допусната СТЕ до сумата от 1 080 лв., а именно с
още 480 лв., които да бъдат изплатени от бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК разноските в размер на 480 лв. следва да бъдат разпределени между ищеца и
ответника съобразно уважената/респективно отхвърлената част от иска, както следва:
3,79 лева в тежест на ищеца и 476,21 лв. в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати
на З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 411 КЗ сумата
от 4 536,57 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в
застрахователна полица № **/18.05.2023г., за имуществени вреди по климатична
техника – външно тяло “Hitachi Heat Pump”, модел „RAS-6HNP2E”, причинени на
18.05.2023г. при международен превоз с превозно средство Р 9866 КК/ Р 180101 ЕЕ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „З“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати
на З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 86, ал. 1 КЗ
сумата от 261,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.10.2023г. до
19.03.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 261,28 лв. до пълния
предявен размер от 299,31 лв. и за периода от 25.09.2023г. до 17.10.2023г.
ОСЪЖДА З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
сумата от 973,71 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на С,
8
ЕИК: **, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 476,21 лв.,
представляваща разноски за увеличено възнаграждение при изготвянето на съдебно-
техническа експертиза.
ОСЪЖДА З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на З,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1,58 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на С,
ЕИК: **, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 3,79 лв.,
представляваща разноски за увеличено възнаграждение при изготвянето на съдебно-
техническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при С: _______________________
9