РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. В. 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията
на съдебния изпълнител от длъжника поради отказ на съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното производство -Чл.435 ал.2 т.6 ГПК/.
Образувано е по жалба на ЕМ. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.
ул. „Г.” № * срещу постановление от 09.08.2022 г. по изпълнително дело №
20227240400146 на Частен съдебен изпълнител В.Т. при ОС - В. с което ЧСИ
е отказала да бъде прекратено изпълнителното производство.
Поддържа се ,че същото е неправилно и незаконосъобразно, като
аргументите са следните:
Сочи ,че с Решение № 23 от 29.08.2016 г. по търговско дело № 26/2016
г. на ОС - В. вписано в ТР на 29.09.2016 г. с № 20160929105011, постановено
на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ била обявена неплатежоспособността на
длъжника в качеството му на ЕТ „Е. - Е.К.” (с предишен ЕИК *), било
открито производство по несъстоятелност срещу него и бил обявен в
несъстоятелност.
Със същото решение било допуснато обезпечение чрез налагане на общ
1
запор и възбрана върху имуществото , а производството по несъстоятелност
било спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
С Решение № 126 от 08.11.2017 г. по търговско дело № 26/2016 г. на
ОС- В. вписано в ТР на 10.11.2017 г. с № 20171110150645 , постановено на
основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, било прекратено производството по
несъстоятелност и жалбоподателят бил заличен от ТР в качеството си на ЕТ
„Е. - Е.К.” с ЕИК *. Нито един от кредиторите , вкл. и „Б. ДСК“ ЕАД, не
заплатил необходимите за издръжката на производството по несъстоятелност
разноски, на основание чл. 6296 от ТЗ.
Поддържа ,че ЕМ. М. К. с ЕГН ********** и ЕТ „Е. - Е.К.” с ЕИК * са
един и същи правен субект.
Съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно
дело № 2/2018 г. на ВКС, Търговска колегия ако изначално липсва
имущество, формиращо масата на несъстоятелност, както и възможност за
нейното попълване, да се отрече приложението на чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотеза
на чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ означава да се узакони възможността кредиторите
да могат да търсят изпълнение на вземания, възникнали до приключване на
производството по несъстоятелност въз основа на новопридобито от длъжник
- едноличен търговец имущество. Това не само противоречало на
универсалния характер на производството по несъстоятелност, но и създавало
дуалистичен режим по отношение на длъжниците в зависимост от
правноорганизационната им форма. (...) Когато производството по
несъстоятелност било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е
развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасявали на
основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и
източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на
длъжника.
Съгласно тълкувателното решение на ВКС било без значение дали
задълженията са натрупани в качеството на физическо лице или като
едноличен търговец. И в двата случая същите се погасявали на основание чл.
739, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
2
В тълкувателното решение било отречено становището, изразено в
Решение № 101/06.12.2018 г. по гражданско дело № 315/2018 г. на ОС - ВТ
цитирано в обжалваното постановление за отказ на ЧСИ В.Т..
Сочи,че в тази връзка с молба вх. № 07363/14.07.2022г., след
постановяване на горецитираното Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г.
по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, поискал от
ЧСИ В.Т. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №
20227240400146, тъй като ВКС изрично беше постановил, че нормата на чл.
739, ал. 1 от ТЗ е приложима и в този случай. Но ЧСИ В.Т. отказала да
прекрати изпълнителното производство.
Иска да се има предвид, че с Решение № 48 от 20.05.2022 г. по
административно дело № 55/2022 г. на АС-В било отменено като
незаконосъобразно Решение № 158/06.01.2022 г. на МГП - Заместник
териториален директор, упълномощена със Заповед № ЗЦУ- 36/07.11.2017 г.
на Изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на Директор
на Териториална дирекция на НАП - ВТ с която била оставена без уважение
неговата Жалба вх. № 10212/22.12.2021 г. и бил потвърден Отказ за
прекратяване на изпълнително дело № **********/2014 г. на публичен
изпълнител ДПЦ при ТД на НАП - ВТ
Сочи ,че незаконосъобразно ЧСИ В.Т. отказва да се съобрази със
задължителните указания, дадени от ВКС с това тълкувателно решение. На
основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения
и тълкувателните постановления били задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове.
Поддържа ,че задълженията му по изпълнителното дело са погасени на
основание чл. 739, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което изпълнителното
производство следвало да бъде прекратено. Цитираното тълкувателно
решение на ВКС било изрично в този смисъл .
Иска се да бъде постановено решение,с което да се отмени
Постановление от 09.08.2022 г. по изпълнително дело № 20227240400146 на
Частен съдебен изпълнител В.Т. при ОС - В. с което ЧСИ е отказала да бъде
прекратено изпълнителното производство спрямо длъжника Е. М. К. с ЕГН
**********, в качеството му на физическо лице.
3
Към жалбата са приложени :
1.Решение № 48 от 20.05.2022 г. по административно дело № 55/2022 г.
на АС-В;
2.Предложение с изх. № 1188/09.10.2018 г. на Председателя на Висшия
адвокатски съвет.
ЧСИ Т. е изложила мотиви ,в които поддържа ,че жалбата е
неоснователна.
Взискателят „Б. ДСК“АД е представил писмено становище,в което
изразява доводи относно неоснователността на жалбата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за
установено от фактическа страна следното :
Изпълнително дело № 2145/ 2017 г. по описа на СИ при ВРС с взискател
„Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *********, съд. адрес - гр. В. ул. „Търговска” № 2 и
длъжник ЕМ. М. К., ЕГН **********, гр. В. ул. „Г.“ № 48 е спряно на
основание чл. 432, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 638, ал. 1 от ТЗ, поради
откриване на производството по несъстоятелност срещу фирмата на
длъжника ЕТ „Е.-Е.К.“, ЕИК *.
По делото е постъпила молба от длъжника ЕМ. М. К., с която се иска
изпълнителното производство по изпълнително дело № 2145/ 2017г. да бъде
прекратено, тъй като с решение № 126/ 08.11.2017г. по търговско дело № 26/
2016г. по описа на ВОС /приложено към молбата/, вписано в ТР на
10.11.2017г., е заличен ЕТ „Е. - Е.К.“, ЕИК *.
Съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение с мотива ,че
със заличаването на едноличния търговец от ТР той губи качеството си на
търговец, но физическото лице продължава да съществува и съответно да
отговаря пред кредиторите с цялото си имущество, още повече, че в
настоящия случай изпълнителното производство е образувано срещу самото
физическо лице, а не срещу търговското му предприятие.
Водим от горното с обжалваното постановление съдебният изпълнител
е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №
20171320402154 по описа на СИС при Районен съд - В. образувано срещу Е.
М. К., ЕГН **********, гр. В. ул. „Г.“ № *, въз основа на изпълнителен лист
4
от 20.07.2017г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 1602-РЗ/ 19.07.2017г„ издадени от Районен съд -
В. по ч. гр. дело № 1909/ 2017г. по описа на ВРС и е възобновил
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20171320402154 по
описа на СИС при Районен съд - В. срещу длъжника Е. М. К. с ЕГН
**********, гр. В. ул. „Г.“ № *.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от
правна страна за установено следното :
Жалбата е неоснователна поради следното :
На 08.01.2018 г.по изпълнителното дело е депозирана същата молба за
прекратяване на изпълнението. С постановление от 18.12.2017 г ДСИ при РС
В. отказва да прекрати изпълнителното производство. Отказът е обжалван от
длъжника Е.К.. С влязло в сила решение № 114/27.06.2018 г., постановено по
в.гр.д. № 44/2018 г. по описа на ОС- В. жалбата за прекратяване на
изпълнението е оставена без уважение.
Налице е пълна идентичност на страни ,искане и правно основание на
тези по в.гр.д. № 44/2018 г. по описа на ОС- В. с тези по настоящото
дело,поради което решеният с влязло в сила решение правен спор не подлежи
на пререшаване.
На следващо място жалбата е неоснователна с оглед императивната
разпоредба на Чл.433 ал.1 ГПК,която визира основанията за прекратяване на
изпълнителният процес, при наличието на които съдебният изпълнител е
длъжен да прекрати делото. Основанията са посочени изчерпателно, което
изключва разширително тълкуване. В жалбата се сочи на практика едно-
единствено основание-погасяването на вземането по давност .Това основание
обаче не е сред изчерпателно посочените в Чл.433 ал.1 ГПК основания.
Водим от горното и на основание Чл.435 ал.4 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕМ. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.
ул. „Г.” № 48 срещу постановление от 09.08.2022 г. по изпълнително дело №
20227240400146 на Частен съдебен изпълнител В.Т. при ОС - В. с което ЧСИ
е отказала да бъде прекратено изпълнителното производство.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6