Р Е Ш Е Н И Е № 260012
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА
БЕДРОСЯН
при участието на секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 619 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове за неоснователно обогатяване по чл. 59
от ЗЗД и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за собственост на недв. имот.
Ищецът С.К.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез особения представител адв.
Л.Р., е предявил срещу ответника „Персенк Инвест“ ООД – Пловдив, ЕИК *********,
осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД в размер на общо 52 363,70
лв. за периода от 20.02.2017 г. до предявяване на иска, съгласно молби вх.№№
15302/11.06.2020 г. и 269484/17.11.2020 г., и ревандикационен иск по чл. 108 от
ЗС за собственост на недв. имот, придобит по наследство.
Твърди, че съгласно нот. акт за
доброволна делба № **, том *, рег.№ ***, дело № ***** г. е собственик на недв.
имот – „******“ в *****в землището на с. К. К., област ****, с площ от 2 дка,
съставляващ имот № ****по картата на възстановената собственост на същото село,
като имотът се намира на границата на бившата ж.п. кариера. Ответното дружество
без разрешение е навлязло в процесния недв. имот, унищожило е растителността в
него и извършва текущо обслужване и частични ремонти на различни видове машини
– багери, булдозери, фадроми и др., с които осъществява основната си дейност по
добив на инертни материали, за което има предоставена концесия. Тя обаче се отнася
за др. съседни недв. държавни и общински имоти – имот №№ ***** и др., но не и
за процесния имот № ****, до който ответникът препятства достъпа, а в резултат
на дейностите по добив на трошен камък в имота вече има силно изразена
денивелация. По искане на дружеството - концесионер за принудително отчуждаване
на процесния недв. имот е постановен отказ от Министерство на енергетиката за
откриване на процедура по чл. 75, ал. 2 от Закона за подземните богатства,
съгласно писмо вх.№ Е-94-С-6/17.01.2018 г.
Ето защо, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
ползване на имота без основание в размер на 700 лв./дка месечно или общо 52 363,70
лв. за 2 дка, от които 14 871,70 лв. за периода 20.02.2017 г. – 31.12.2017
г.; 17 253,60 лв. за 2018 г.; 17 438,40 лв. за 2019 г. и 2 800
лв. за периода 01.01.2020 г. – 29.02.2020 г. (молба вх.№ 269484/17.11.2020 г.),
с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца. Не
претендира лихви за минало време.
Моли също съда да осъди ответника
да му предаде собствеността и владението на процесния недв. имот на основание
чл. 108 от ЗС.
Подробни съображения в тези насоки
излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмени защити по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства
и експертизи.
Ответникът „Персенк Инвест“ ООД –
Пловдив, ул. Св. Климент 12, ет. 3, ап. 6, с ****** И. Г., ЕИК *********, със
съд. адрес:*** *****, ет. 3, ап. 7, чрез адв. Ж.Г., е подал отговор, в който
изцяло оспорва предявените искове по основание и по размер.
Твърди, че по силата на сключен на
14.05.2012 г. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ е концесионер на кариера за добив на
строителни материали – мрамори, от находище „******“ в Община *******.
Собствеността на процесния недв. имот е възстановена с Решение №
54656/10.01.2017 г. на ОСЗ – гр. ********* и е получена в дял и изключителна
собственост от ищеца С.К. по силата на доброволна делба, извършена с нот. акт №
********* г., като дружеството не оспорва тези факти и по никакъв начин не е
възпрепятствало ползването на този имот от ищеца.
Процесният недв. имот граничи с
този, стопанисван от дружеството по силата на концесионния договор – имот № ******–скален
терен, кариера, като по начало имотът на ищеца е бил с изразен наклон и голяма
денивелация, без наличието на път до него, поради което твърденията в ИМ за
ремонт на тежки машини са голословни, неверни и недоказани. Ищецът е предявил
претенциите си срещу дружеството по гр.д.№ 2651/2017 г., ПОС, 4 гр.с., и те са
отхвърлени от съда като неоснователни на всички инстанции. Тъй като до имота на
ищеца няма път, за да стигне до него той трябва да премине през стопанисвания
от ответника съседен имот, който обаче е действаща кариера и затова ищецът следва
да се съобразява с правилата за достъп и безопасно преминаване през обекта. До
момента ищецът не е отправил искани за достъп или такъв да му е отказан от
дружеството, поради което твърденията, изложени в ИМ са без основание.
Ето защо, моли съда да отхвърли иска
с правно основание чл. 59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, ведно с
присъждане на разноски.
Съображения в тези насоки излага в
отговора и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията
си ангажира писмени доказателства и експертизи.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото няма спор, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че с нот. акт за доброволна
делба на недв. имот № **, том *, рег.№ ****, дело № ***** г. на нотариус Е. А.–
А., рег.№ ** на НК, ищецът се легитимира като собственик на недв. имот –
пасище, мера в *****в землището на с. ****, община *****, област *****, с площ
от 2 дка, VIII категория,
съставляващ имот № *** по картата на възстановената собственост на същото село,
ЕКАТТЕ ****, при съседи: имот № ***** – пасище, мера на Община ***** и имот № ****
– кариера, скала на Държавата, който имот е образуван от имот № ****, видно от
цит. нот. акт и приложената скица на ОСЗ – гр. ******. Съгласно скица № *******
г. на СГКК – ***** имот № ***** по КВС е идентичен с ПИ с идентификатор *****
по КККР, одобрени със Заповед № ***** г. на ИД на АГКК.
На 14.05.2012 г. между МС на РБ и
ответника „Персенк Инвест“ ООД – Пловдив е сключен за срок от 35 г. Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5
от ЗПБ – строителни материали – мрамори, от находище „*****“, разположено в
землищата на с. **** ****, община ****, и гр. ****. Според чл. 2 от договора,
концесионната площ с размер на 248 614 кв.м е индивидуализирана с
координатите на точки от № 1 до № 32 в координатната система „1970“, посочени в
приложения №№ 1 и 2 и АИДС № 1266/12.12.2011 г.
Според приложения Констативен
протокол от 18.05.2017 г. на комисия при Община *****, е установено, че на територията
на имот № **** в *****по КВС на с. *****, собственост на ищеца С.К., ответното
дружество „Персенк Инвест“ ООД извършва изкопно и товаро - разтоварни дейности
и вследствие на изкопните дейности по добиване на различни фракции трошен камък
в имота има силно изразена денивелация.
С Решение № 391/28.03.2019 г. по
гр.д.№ 2651/2017 г., ПОС, 4 гр.с., потвърдено с Решение № 198/28.11.2019 г. по
в.гр.д.№ 452/2019 г., ПАС, са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответното
дружество осъдителни искове, в т.ч. и за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на пазарния наем за периода 01.03.2013
г. – 05.10.2017 г. от общо 16 000 лв., ведно с лихви.
Видно от приложените съобщение
изх.№ 2835/10.05.2021 г. от ЧСИ А.А., рег.№ *** на КЧСИ, Постановление за
възлагане на недв. имот по чл. 496 и сл. от ГПК, влязло в сила на 28.05.2021 г.
и вписано с вх.рег.№ **** г., Акт № **, том ***, дв.вх.рег.№ *** на СВ – ****,
и Справки за собствениците и за координатите на подробните точки на имот с
идентификатор 40717.28.151 на СГКК – ****, по изп.д.№ 20208260400352 е
проведена публична продан на 3 недв. имота, в т.ч. и на процесния ПИ с
идентификатор ***** с площ от 2 дка, собственост на длъжника С.К.К., като процесният
недв. имот е възложен на ответното дружество „Персенк Инвест“ ООД.
От заключението на СТЕ с вещо лице
И.С.Г., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено
от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание
на 01.07.2021 г., се установява, че според приложените по делото писмени
доказателства процесният недв. имот е земеделски и се намира в м. ****** в
землището на с. *****, във високата хълмиста част от терена. Пазарният наем на
имота с предназначение – пасище, мера за периода 20.02.2017 г. – 10.02.2020 г.
е в размер на общо 200 лв.
От заключението на СТЕ с вещо лице
– геодезист инж. В.А.Г., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните, както и от обясненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание на 07.04.2022 г., се установява, че процесният недв.
имот се намира в м. ***** в землището на с. *****, като след трасиране на място
на границите на имота същият попада в рамките на кариера – находище на мрамори
„*****“, според границите, определени в План за развитие на минните работи през
2012 г. на находището, конкретно върху площ, на която се извършват изкопни
работи по добив на трошен камък за строителни материали. В радиус от 200 м
около имота на ищеца няма нищо друго, освен кариера за добив на инертни
материали. Имотът на ищеца не е нанесен в плана от 2012 г., тъй като към тази
дата не е бил възстановен на собствениците.
Изкопните работи се извършват на
терени, оформени преди повече от 10 г. като тераси с денивелация от 15 – 20 м
между тях. Имотът на ищеца се намира на втората от общо 5 тераси, като
състоянието му е гола скала без растителност по нея и не може да се ползва като
земеделска земя. До имота няма осигурен достъп както по КВС, така и по КК и
ситуацията на терена. За да се достигне до него е необходимо да се използват
вътрешни пътища, създадени за дейността на кариерата, като достъпът е възможен
само през имот с идентификатор 40717.28.140 по КК на с. *****.
По делото е прието и заключението
на СТЕ с вещо лице инж. В.Н.К., което съдът не възприема и не коментира, тъй
като вещото лице е оценявало добитите количества и себестойността на
произведената продукция от ответното дружество; концесионното възнаграждение, което
то дължи на държавата по договора за концесия, и арендната вноска за имота за
процесния период, ако той се използва като земеделска земя – обстоятелства,
които са ирелевантни на спора.
По делото са разпитани свидетелите
Й. Г. Т., П. Л. Д., Н.К.Д., Н. Г. Г. и Д. Г. Б., показанията на които съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но само частично по
отношение на последните двама - свидетели Г. и Б., предвид възможната им
заинтересованост от изхода на спора по смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като са
служители на ответното дружество.
Според свид. Т. процесния недв. имот се намира „точно там, където копаят сега на кариерата,
където вадят камъни и чакъл. На втората тераса някъде. Над него има още
една-две тераси. …Аз съм минавала по пътя и съм виждала, то се вижда. Виждам
където е имота на К. е изкопано на тераси и минават камионите, …По-рано имахме
имот в близост до този. …Там съм работила едно време, даваха ни да гледаме кой
каквото иска. Беше всичко треви като го раздадоха, имало е почва, но сега като
го разкопаха излизат само камъни. Копаят усилено. Камионите раздъниха селото
отвсякъде. …Не знам точно от кога се копае, но има 3-4 години. Преди да започне
да се копае, то е на баир, имаше череши, такива дървета, които издържаха да не
се пои. Тютюн се гледаше. Преди тези 3-4 години имаше кариера, но и железопътна
линия. Там всичко качваха на вагони. …Изкопите започнаха от както някой я купи
преди 5-6 години, до 10-тина. Не мога да кажа точно.“
Свидетелят Д. твърди,
че „Имотът на С.К. се намира в района на
кариерата - с. *****. Не знам в момента чия собственост е, но е в района на
кариерата, на втората тераса, съгласно неговия план 151. Имотът в момента е на
втората тераса на кариерата и вадят камъни.
В момента е тяхна собственост, те работят и К. нищо не може да ползва,
то е път - вадят камъни, всичко е разхвърляно. …там където беше бивш стол, имах
и моя земя и знам, че и той имаше там земя и беше пасбище. Те всички ниви там
бяха пасбища. Има много парцели, повече от 50 човека имаха имоти. Моят имот
беше близо на същия купел на ***** и го знам много добре къде е. …Представлява
на втората тераса, където минава пътя и копаят камъните. Към землището граничи
от лявата страна - започва землището на ****, а отдясно - района на ****, има
път до там, до втората тераса. Минават през терасата камионите, през тази
тераса. В момента това е тераса, пътят минава от там. Пътят е там и вадят
камъни, разкопано е и има път от едната страна. …Нагоре има още 3-4 тераси“.
Според свид. Д.,*** от
около * г., „Аз на кариерата съм ходил
многократно, повече от 10 пъти. …Много пъти съм бил и с РИОСВ, и с
министерства, и само с общината. …Имало е представител на кариерата, защото
няма как да влезем без тяхно съгласие. …Не е имало отбелязване на място, че
това е имота на господин К.. …Ние сме имали последваща проверка по повод писмо
от полицията и там сме изпратили препоръка от протокола, че трябва да бъдат
установени точните граници на имота, за да могат да бъдат предприети някакви
предписания. …Аз самият нямам право да правя замерване на имота. Само
лицензиран геодезист има право да прави замерване. Аз не съм стигал до имота,
защото нямаше как, беше невъзможно тогава да се стигне. През 2017 г. нямам
спомен да съм виждал да има ремонт на тежки машини в имота. Там си е кариерата.
…Аз съм участвал в тази комисия и действително е извършена проверка“.
Свид. Г., който от
2012 г. до момента работи в „Персенк Инвест“ като „********“ - 4 г., а сега е „******“
в офиса на дружеството, обяснява принципа на дейност на кариерата. Според този
свидетел, „Входът за кариерата се намира
на североизток. Има бариера на входа и това нагоре е пътя, по който се изкачва
нагоре, криволичещ …Имот 140 е всъщност кариерата, този имот 151 като го гледам,
е някъде на върха - южно. Според мен се пада южно от кариерата. Там не работим.
Пътя стига до кариерата, но път до имот 151 няма. Кариерата е на няколко
тераси. Терасите се намират непосредствено до криволичещия път от южната страна.
До имот 151 е видно по схемата, че няма път и ние нагоре не ходим. Най-добре
биха могли геодезисти да определят къде се намира този имот.
…По принцип на кариерата е забранено да се допускат
външни лица, защото е много опасно. Има тежки машини, които се движат. Тъй като
са идвали външни лица по съвсем други поводи, било за проверка от РИОСВ или от
някъде другаде, правят се пътни инструктажи, дават им се предпазни каски и
придружавани от хора от кариерата са отивали до обекта, който трябва да се провери.
На никого не е отказвано реално, който има нужда от достъп да влезе до
кариерата. Но е имало хора, които са искали да съберат камъни, на които е било
отказано достъп.
Не знам за такова искане някой да е искал достъп да
мине през кариерата, за да си достигне до имота. На практика аз ги посрещам
хората, тъй като бях на кантара. Хората минават първо през кариерата и през
кантара. Който дойде, идва при нас да се обади за какво идва.
…Има и други имоти там, но няма как да ги
разграничим. За цялата площ не знам дали е контрасирана, на горната страна сме
поставили ограничителни ленти. На страната зад бариерата сме поставили
ограничителни ленти и мрежи, за да се предпази, като предупредителни за хора,
но точно до къде е имота предполагам, че
там не е трасирано“.
Свидетелят Б., който
работи „на кариерата на ***** от лятото
на 2015 г.“ и „провеждам инструктажа
за безопасност на труда на машинистите и на шофьорите и на всякакви други лица,
които посещават кариерата“, твърди по скицата на л. 125 от делото, че „В северната част е входа на кариерата,
вътрешен път на кариерата е това извитото, а това е самото находище на
кариерата. …Имот *** е на върха на самата кариера, на билото. До този имот няма
път, пътя свършва по-долу. Нагоре започват скалисти местности и наклон, по
който няма как да се качиш до където и да е. …Теренът не е равен горе. Там има
само треволяци и изсъхнали треви. Не съм се качвал толкова нагоре, но от нашето
място, на което работим, виждаме само дървета и треви“.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск за неоснователно
обогатяване с правно основание чл. 59 от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан
по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбата на чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 - 58 от същия закон, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че през процесния период от извършване на доброволната делба на ****
г. до предявяване на настоящия иск пред ПРС на 10.02.2020 г. ищецът С.К. е бил
собственик на основание реституция, наследство и делба на процесния недв. имот –
пасище, мера в *****в землището на с. *****, община *****, област ******, с
площ от 2 дка, VIII категория,
съставляващ имот № **** по картата на възстановената собственост на същото
село, ЕКАТТЕ 40717, при съседи: имот № ***** – пасище, мера на Община ***** и
имот № ***** – кариера, скала на Държавата, който имот № ***** по КВС е
идентичен с ПИ с идентификатор ***** по КККР, одобрени със Заповед № ****** г.
на ИД на АГКК.
От събраните писмени и гласни
доказателства (свид. Й. Т., П. Д. и Н. Д.) и от СТЕ на вещото лице инж. В.Г. се
установява също, че през исковия период ответното дружество е ползвало
собствения на ищеца недв. имот, който попада в рамките на кариера – находище на
мрамори „*****“, според границите, определени в Плана за развитие на минните
работи през 2012 г. на находището, и конкретно върху площ, на която се
извършват изкопни работи по добив на трошен камък за строителни материали,
съгласно Договора за концесия от ****** г., без данни за съгласие на
собственика (ищеца) за това, без учредено вещно право на ползване на
концесионера (ответника) и без да е проведена процедура по принудително
отчуждаване на имота по чл. 75 от ЗПБ, поради което съдът намира, че ответникът
е ползвал през процесния период 20.02.2017 – 10.02.2020 г. собствения на ищеца
недв. имот без да има правно основание за това, като по този начин го е лишил от
възможността да ползва спокойно собствения си имот и да получава блага от него. Предоставянето на ответника на
концесия за добив на мрамор не променя собствеността и ползването на имота на
повърхността на земята, съгласно чл. 74 от
ЗПБ.
Същевременно ответникът „Персенк
Инвест“ ООД се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца С.К.
до размера на пазарния наем, който той би получил през исковия период 20.02.2017
г. - 10.02.2020 г. за ползването на процесния ПИ с идентификатор 40717.28.151.
Тъй като обаче ищецът вече е
предявил иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД срещу ответното
дружество за периода 01.03.2013 г. – 05.10.2017 г., който е отхвърлен като
неоснователен с влязло в сила Решение № 391/28.03.2019 г. по гр.д.№ 2651/2017
г., ПОС, то по отношение на периода 20.02.2017 г. - 05.10.2017 г. настоящото
производство по иска по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде прекратено на основание
чл. 299, ал. 2 от ГПК като недопустимо.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е доказан по
основание, но следва да бъде уважен само за периода 05.10.2017 г. – 10.02.2020
г.
По отношение на размера на иска съдът
намира, че в случая
обедняването на ищеца е базирано на пропуска да увеличи патримониума си, като
ползва гражданските плодове от имота си - например да го отдаде
под наем или да събере естествените му
плодове. Същевременно ответникът е увеличил своето имущество, защото не заплаща възнаграждение на собственика на
засегнатия от концесията частен имот, които ползва за разработването на находището,
намиращо се под него.
Чл. 74, ал. 1 от ЗПБ е предвидил компенсация на собственика на засегнатия от концесията имот чрез допълнително договаряне - учредяване на вещно право на ползване върху земята за
срока на концесията; прехвърляне на засегнатия имот от собственика на
концесионера; отчуждаване на имота от държавата, ако между собствениците и концесионера
не се постигне договореност за обезщетението, съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗПБ, като обезщетяването в тези случаи се осъществява съобразно
критериите, визирани в чл. 76 от
ЗПБ, с оглед вредите, нанесени на попадащия в
концесията имот на
ищеца, като в случая тези хипотези не са предмет на делото.
В случая се касае за неоснователно
обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, при която хипотеза съдът намира, че критериите
на чл. 76 от
ЗПБ не следва да
се прилагат, тъй като обедняването на ищеца произтича от лишаването му от правото като собственик да ползва
притежаваната от него
зем. земя, а според трайната практика на съдилищата при лишаване
на собственик от правото да ползва имота си, обедняването му се съизмерява с цената
на средния пазарен наем за такъв имот, за периода на създаденото икономическо
неравновесие. Наемното и концесионното провоотношение имат различен предмет, като първото касае повърхността на
терена, а второто - земните недра под него. Концесионното право създава за концесионера облага,
надхвърляща по стойност тази, която би получил собственикът на засегнатия от
добива имот, ако го отдава под наем, а разпоредбата
на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД цели възстановяването на еквивалентността в гражданския
оборот, компенсирайки икономическото неравновесие от обогатяването, само до
размера на обедняването. Собственикът на засегнатия от концесията частен имот не би могъл да се обедни от
пропуска да увеличи имуществото си с прихода от
добива на подземни богатства, защото той не ги притежава, а не притежава и концесия за
добива им и затова не може да
се счита, че е пропуснал да увеличи имуществото си с цената на добива на подземните богатства.
Задължението на ответника е
да обезщети ищеца
като собственик за наема, който
би му плащал за ползването й, според нейното предназначение и затова обезщетението в случая следва да се определи на база
вписаното в КККР за населеното място предназначение и начин на трайно ползване
на засегнатия имот, попадащ
в земеделска територия, с начин на трайно ползване – "*****", т.е. като земеделска земя, а не като
концесионна площ.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД следва да се уважи до размер от
общо 200 лв., според СТЕ с вещо лице И.Г., като за разликата до пълния предявен
от 52 363,70 лв. иска следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Предявеният ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС е процесуално допустим, а разгледан по същество
е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С иска по чл. 108 от ЗС се
защитава правото на невладеещия собственик да получи фактическа власт върху
своята вещ от владеещия несобственик. Правен интерес от предявяване на
ревандикационния иск е налице, когато вещта съществува към момента на
предявяване на иска и собственикът на вещта няма фактическа власт над нея, в
т.ч. да не я владее чрез другиго. В конкретния казус, няма спор, че процесният
недв. имот в *****в землището на с. *****, община *****, област *****, с площ
от 2 дка, VIII категория,
съставляващ имот № **** по КВС, ЕКАТТЕ 40717, при съседи: имот № ***** –
пасище, мера на Община ***** и имот № **** – кариера, скала на Държавата, който
е идентичен с ПИ с идентификатор ***** по КККР, одобрени със Заповед № ***** г.
на ИД на АГКК, съществува така, както е описан в исковата молба и в приложените
писмени доказателства, в т.ч. нот. акт и скици, както и че към момента на
предявяване на иска за собственост пред ПРС на 10.02.2020 г. същият се владее
от ответното дружество, което обстоятелство се установява от събраните по делото
гласни доказателства и СТЕ с вещо лице инж. В.Г..
За да се уважи предявеният
ревандикационен иск следва също ищецът да установи и че е собственик на
процесния недвижим имот на посочените от него правни основания. В случая като
придобивен способ се твърди реституция, наследство и доброволна делба, като от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период от
20.02.2017 г. до 10.02.2020 г. ищецът С.К. е бил собственик на посочените
правни основания на процесния недв. имот.
След влизане в сила на 28.05.2021
г. на Постановлението за възлагане на процесния недв. имот по изп.д.№ ****, обаче
собствеността е преминала в патримониума на ответното дружество „Персенк
Инвест“ ООД, чрез оригинерен способ и тъй като съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът взема предвид и фактите, настъпили в хода на делото след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право, то към датата на приключване на
съдебното дирене в първата инстанция ищецът вече не е бил собственик на
процесния недв. имот.
Ето защо, искът по чл. 108 от ЗС
се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като в хода
на съдебното производство собствеността на процесния недв. имот е преминала от
ищеца към ответното дружество, на което имота е възложен от ЧСИ, и ищецът вече не
се легитимира като негов собственик.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените от него съдебни разноски в
размер на общо 5 150 лв., но съразмерно с отхвърлената част от исковете с цена
52 163,70 лв. и 25,20 лв. - дан. оценка на имота, или 5 130 лв.
Предвид гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Персенк Инвест“ ООД – Пловдив, ул. Св. Климент 12, ет.
3, ап. 6, ЕИК *********, със съд. адрес:*** *****, ет. *, ап. *, чрез адв. Ж.Г.,
да заплати на С.К.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез особения
представител адв. Л.Р., на основание чл. 59 от ЗЗД сумата 200 лв. (двеста лева),
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване през периода 05.10.2017
г. – 10.02.2020 г. в размер на пазарния наем на следния недв. имот: пасище, мера в *****в землището на
с. *****, община *****, област *****, с площ от 2 дка, VIII категория, съставляващ имот № *****по
КВС на същото село, ЕКАТТЕ 40717, при съседи: имот № ****** – пасище, мера на
Община ***** и имот № *****– кариера, скала на Държавата, който имот № ***** по
КВС е идентичен с ПИ с идентификатор ****** по КККР на същото село, одобрени
със Заповед № ***** г. на ИД на АГКК, като за разликата до пълния предявен
размер от 52 363,70
лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 от ЗЗД като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
делото в ЧАСТТА, в която С.К.К., ЕГН **********, със съд. адрес: ***, чрез адв.
Л.Р., е предявил срещу „Персенк Инвест“ ООД – Пловдив, ЕИК *********, със съд.
адрес:*** *****, ет. 3, ап. 7, чрез адв. Ж.Г., осъдителен иск за неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД за периода 20.02.2017 г. - 05.10.2017 г. като
недопустим, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.К.К.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез особения представител адв. Л.Р.,
срещу „Персенк Инвест“ ООД – Пловдив, ул. Св. Климент 12, ет. 3, ап. 6, ЕИК
*********, със съд. адрес:*** *****, ет. *, ап. *, чрез адв. Ж.Г.,
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за собственост на основание реституция,
наследство и делба на недв. имот – пасище, мера в *****в землището на с. *****,
община *****, област Пловдив, с площ от 2 дка, VIII категория, съставляващ имот № *****
по картата на възстановената собственост на същото село, ЕКАТТЕ 40717, при
съседи: имот № ***** – пасище, мера на Община ***** и имот № ****** – кариера,
скала на Държавата, който имот № ******по КВС е идентичен с ПИ с идентификатор *****
по КККР на същото село, одобрени със Заповед № ******* г. на ИД на АГКК, като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез
особения представител адв. Л.Р., да заплати на „Персенк Инвест“ ООД – Пловдив,
ул. Св. Климент 12, ет. 3, ап. 6, ЕИК *********, със съд. адрес:*** *****, ет. *,
ап. *, чрез адв. Ж.Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 5 130 лв. (пет
хиляди сто и тридесет лева) – съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок
от връчването му, а в прекратителната му част – в 1-седмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ………………….
/М. Бедросян/