№ 88
гр. Ихтиман, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200065 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по постъпила жалба от И. С. С., ЕГН **********,
с адрес: *, чрез адв. С. П. против Електронен фиш за налагане на глоба
(ЕФНГ), Серия К, № 9030002 на ОДМВР – София. В жалбата е изложено
становище, че атакуваният електронен фиш е издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поради това, жалбоподателят моли съдът
да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. От пълномощника на жалбоподателя адв. С. П. е постъпила
молба, с която моли ЕФНГ да бъде отменен. Сочи, че административното
нарушение се явява недоказано, доколкото от събраните доказателства се
установява, че забраните въведени с пътни знаци важат до км. 52+800 метра, а
пък нарушението се твърди да е извършено на км. 52+800 метра от АМ
„Тракия“, поради което следва да се приеме, че липсва извършено нарушение.
Административнонаказващият орган - ОДМВР - София, редовно
призован, не изпраща представител по делото. От същия е депозирано
становище, с което моли съдът да приеме за неоснователни възраженията на
жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Направено е и възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално
допустима.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 17.04.2024 г., в 10:38 часа, в Област
Софийска, Община Костенец, АМ „Тракия“ 52.800 км посока гр. София при
въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с пътен знак В-26 лек
автомобил „БМВ Х 5 3.0 ДИ“, с регистрационен номер *, е извършил
нарушение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство (АТСС) TFR1-M 613, насочено към гр. Пловдив. Отразено е, че
разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 96 км/ч, с което
превишената скорост е от 16 км/ч. Установено е, че собственик на автомобила
е „*“ ЕООД, ЕИК *, а жалбоподателят И. С. С. е негов законен представител,
поради което с обжалвания фиш му е наложена глоба в размер на 50 лева.
По делото не е спорно, а се установява и от приложена справка (л. 28 от
делото), че въпросното превозно средство, лек автомобил марка и модел
„БМВ Х 5 3.0 ДИ“, с рег. № *, е собственост на „*“ ЕООД, ЕИК *.
Към електронния фиш е приложен снимков материал (л. 23 от делото),
от който се установява, че процесният автомобил с рег. № * е заснет на дата
17.04.2024 г. да се движи с измерена скорост от 99 км/час, при ограничение от
80 км/час.
От приобщен по делото протокол от 17.04.2024 г. за използване на
АТСС, както и от протокол от проверка на Български институт по метрология
се установява, че процесният автомобил е заснет с автоматизирано техническо
средство преминало метрологична проверка. По делото е приет като
доказателство и протоколът от посочената проверка. От приетото по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че нарушението е заснето с одобрен тип средство за измерване.
От изисканата от Агенция „Пътна инфраструктура“ схема на процесния
пътен участък се установява, че на км 54+2200 на платното за движение в
посока от гр. Пловдив към гр. Пловдив със знак В-26 е въведено ограничение
на скоростта от 80 км/ч, като на км 52+800 ограничението е премахнато със
знак В-34.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: протокол от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимка към ел. фиш,
протокол от 17.04.2024 г. за използване на АТСС, справка за регистрация на
МПС, справка на ОДМВР - София, отразяващ датата на връчване на
процесния електронен фиш, справка от АПИ за ограниченията на скоростта,
ведно със скици и заповеди, Инструкции за експлоатация на АТСС TFR1-M,
Заповед № 517з-7325/29.09.2023 г. на ВИД Директор на ОДМВР - София.
Доказателствените източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
2
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Електронният фиш следва да съдържа реквизитите, разписани
императивно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП - данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и
начините за доброволното заплащане.
При издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Той съдържа всички реквизити, които законът
предвижда. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
специална спрямо чл. 57 ЗАНН относно съдържанието на наказателното
постановление и е достатъчно ЕФНГ да има съдържанието, което е дадено в
ЗДвП – място на извършване на нарушението, дата, час, МПС, собственик,
описание на нарушението, нарушена разпоредба, размер на глобата, начин на
плащане, обжалване. Издаденият фиш е по образеца, утвърден от министъра
на вътрешните работи.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Жалбоподателят е законният представител на дружеството „*“
ЕООД, като не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, и не е посочил кое
лице е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението.
По делото е прието като доказателство постъпило писмо от Агенция
„Пътна инфраструктура“ (лист 38 и следващите от делото), ведно с
приложени към него документи /заповеди, чертежи и протокол/, в което писмо
изрично е посочено, какви са били ограниченията във въпросния участък на
АМ „Тракия“ за дата 17.04.2024 г. От писмото се установява, че на мястото, на
което се твърди, че е допуснато превишението на скоростта – км 52+800 на
АМ „Тракия“ посока гр. София не е имало въведено ограничение на скоростта
за движение по автомагистрала, т.е. при установената от техническото
средство скорост на движение на автомобила от 96 км/ч не е било допуснато
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
3
В този смисъл, след като не се доказа извършване на административно
нарушение, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски на стойност от 400 лева за адвокатско
възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за
прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и същият съответства на правната и фактическа
сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) Серия К, №
9030002 на ОДМВР – София, с който на И. С. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 50 лв. /петдесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – София, да заплати на И. С. С., ЕГН **********, с
адрес: *, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените
разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4