№ 14550
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110148125 по описа за 2024 година
Ищецът ***"А" ЕИК ***, е предявил срещу СНБНБАЗ ЕИК ***, искове
по чл. 513, ал. 1 КЗ, вр. чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 750 лв.,
представляваща дължима разлика до пълния претендиран размер от 88 000
лева, представляващо застрахователно обезщетение за тотална щета на
товарен автомобил „***“ с peг. № ***, в резултат на ПТП от 24.06.2022г. по
щета № **********, заедно със законната лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сумата 1633.58 лв. - мораторна
лихва върху главницата, считано от 04.07.2023г. до завеждане на исковата
молба, както и направените разноски и адв. възнаграждение.
Основателността на исковете си, ищецът обосновава с обстоятелството,
че на 24.06.2020г., при движение по *** от с. **** е посока към с. -***,
община Д, водачът на автомобил марка "*****", рег. № ****, регистриран в
***, виновно е причинил пътно-транспортно произшествие, при което бил
увреден автомобил марка *** „***“ с peг. № *** с прикачено полу-ремарке
„***“ с peг. *******. Към датата на събитието за увредения автомобил при
ищеца била сключена застраховка "Каско". За лекия автомобил, управляван от
причинилия произшествието водач, МПС „*********“ с peг. № ***, бил
регистриран в *******, но към датата на ПТП- 24.06.2022г., последният не е
бил с валидна застраховка. Сочи се, че за последен път е бил застрахован в
******* на 12.11.2021 г., съгласно електронно писмо от ******* (****
(*********) от 12 юни 2023 г. 11:23ч.
За отстраняване на вредите по автомобила, ищецът заплатил
обезщетение на собственика на увредения автомобил „****“ ООД в размер на
88 000 лева, с платежно нареждане от 15.08.2022г. Действителната стойност
на МПС към датата на застрахователното събитие била определена в размер
на 103 000 лева. По повод отправената покана, НББАЗ възстановило на ***
1
„А“ частично претендираното обезщетение, а именно- сумата от 77 250 лв.,
което е определил като 75% от действителната стойност на МПС /75% от 103
000 - 77250/, като останала дължима разликата от 10 750 лева. Встъпвайки в
правата на увреденото лице, ищецът предявил претенция за изплащането на
сумата от 10 750 лв., представляваща дължима разлика до пълния
претендиран размер от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
88 000 лева, Ищецът претендира и сумата в размер на 1633.58 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 10 750 лв., считано от
04.07.2023г. до завеждане на исковата молба, както и направените разноски и
адв. възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СНБНБАЗ, е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на сключена застраховка
"Каско" за увредения автомобил, факта, че към датата на ПТП за л.а. марка
„*********“ с peг. № *** бил регистриран в *******, както и че към датата на
ПТП - 24.06.2022г. не е бил застрахован. Не оспорва, че ищецът е платил
застрахователното обезщетение в размер на увреденото лице в размер на 88
000 лева, както и че е била заведена извънсъдебната претенция от ищеца в
НББАЗ. Твърди се, че с изплащането на сумата от 77 250 лева, ответникът
изцяло е изплатил стойността на причинените вреди. Сочи се, че процесните
вреди са на МПС „***“ с peг. № *** били определени в завишен от ищеца
размер. Твърди се, че ответникът е изплатил на *** „А“ обезщетение за
имуществени вреди по процесното МПС „***“ с peг. № *** в размер 77 250
(седемдесет и седем хиляди двеста и петдесет) лева на 20.03.2024 г, като с
извършеното плащане на посочената сума, ответникът е репарирал напълно и
изцяло увредите по МПС. Предвид горното се моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С Определение 39756/02.10.2024г. на СРС, съдът е прекратил
производството по делото, като недопустимо, като е приел, че суброгиралият
се в правата на увреденото лице застраховател не разполага с процесуална
легитимация за предявяване на претенция срещу Бюрото с оглед разпоредбата
на чл. 478, ал. 2 КЗ, както и от §48 и §49 от преамбюла на Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно
застраховката "Гражданска отговорност“.
С определение Определение 7949/22.04.2025г., постановено по в.ч.гр.д.
№ 20251100500840 по описа за 2025 година на СГС, съдът е отменил
Определение № 39756/02.10.2024г. на СРС, като е приел, че за ищеца е налице
процесуална легитимация да предяви иска, доколкото въпросът за активната
му материалноправна легитимация, а именно дали ищецът е носител на
материалното право и суброгирал ли се е в правата на застрахования и другите
релевантни въпроси са от значение за решаване на спора по същество.
Софийски районен съд като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 24.06.2020г., при движение по *** от с. ****
е посока към с. -***, община Д, водачът на автомобил марка "*****", рег. №
2
****, регистриран в ***, виновно е причинил пътно-транспортно
произшествие, при което бил увреден автомобил марка *** „***“ с peг. № ***
с прикачено полу-ремарке „***“ с peг. *******.
Безспорно е, че към датата на събитието за увредения автомобил при
ищеца - *** „***“ с peг. № *** , била сключена застраховка "Каско", че лекия
автомобил, управляван от причинилия произшествието водач, МПС
„*********“ с peг. № *** бил регистриран в *******, но към датата на ПТП-
24.06.2022г.- не е бил застрахован.
Не се спори, че за процесният л.а. *** „***“ с peг. № *** при ищеца била
образувана застрахователна преписка, в резултат на което по щета №
********** било изплатено обезщетение на собственика на увредения
автомобил „****“ ООД, в размер на 88 000 лева, с платежно нареждане от
15.08.2022г. Безспорно е и обстоятелството, че на 20.03.2024 г. ответникът е
превел по банковата сметка на сума в размер на 77 250 лева, представляващо
обезщетение за имуществени вреди по щета **********.
По делото е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), изготвена от вещото лице С. С.. От заключенито се установява, че
уврежданията по МПС „***“ са в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП. Вещото лице посочва, че действителната стойност на
увредения автомобил към датата на ПТП (24.06.2022 г.) възлиза в размер на
102 670 лв. Установява, се размерът на разходите за възстановяване на
автомобила е в размер на 101 593,99 лв. , което надвишава 80% от
действителната му стойност, поради което увреждането правилно е
определено като „тотална щета“. Вещото лице посочва, че при хипотеза на
тотална щета, стойността на запазените и годни части се определя на 25% от
действителната стойност, като размерът на дължимото обезщетение,
изчислено като 75% от действителната стойност (102 670 лв. * 75%) и възлиза
в размер на 77 002,50 лв.
В експертизата е отбелязано и пазарно предложение за изкупуване на
останките от автомобила за 15 000 лв. , при което обезщетението би възлязло
на 87 670 лв. (102 670 лв. - 15 000 лв.).
Така установеното от фактическа страна, сочи на
следните правни изводи:
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите на
чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска:
НББАЗ се характеризира с осъществяване на две основни функции, а
именно последният действа като компенсационен орган по смисъла на чл.
515 КЗ и Директива 2009/103/ЕО. В тази си роля то действително обслужва
претенции на увредени лица, и като НБНЗ по смисъла на чл. 506, ал. 2 КЗ и
член на международната система „****“ съгласно Вътрешните правила на
****.
Настоящият иск е по чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ. Тази разпоредба урежда
хипотезата специфичното правно основание, при която виновното МПС е
незастраховано, но обичайно се намира на територията на друга държава-
членка. В този случай НББАЗ действа не толкова като компенсационен орган,
3
колкото като „****“ (HB) от името на системата „****“. То обработва щетата
на територията на България, след което има право на регрес (възстановяване
на платените суми) от *** държавата, в която виновното МПС обичайно
пребивава (в случая – *** *******).
Ограничението по §49 от Директива 2009/103/ЕО, касае претенциите на
застрахователи към компенсационния орган. То не урежда и не забранява
регресните и суброгационни отношения, регламентирани в Вътрешните
правила на ****. Тези правила представляват многостранно споразумение
между националните бюра и уреждат именно сетълмента на плащанията
между тях. Практиката и целта на тази система е да улесни уреждането на
трансгранични щети. Когато един застраховател (в случая *** „А“) плати на
своя клиент по застраховка „Каско“, той встъпва в неговите права
(суброгация) срещу причинителя, а оттам – и срещу отговорния застраховател
или институция. В системата „****“ тази институция е съответното Бюро.
В конкретния случай, по силата на чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ, НББАЗ
действа като Национално бюро в рамките на системата „****“, а не като чисто
компенсационен орган по смисъла на Директива 2009/103/ЕО. Системата на
Вътрешните правила на **** допуска уреждане на претенции, произтичащи
от суброгация, а действията на самото НББАЗ по частично плащане на
претенцията потвърждават допустимостта на иска. Ето защо съдът следва да
разгледа спора по същество.
По основателността на иска:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже наличието
на валидно застрахователно правоотношение „Каско“, настъпване на покрито
по него събитие, виновно причинено от трето лице, изплащане на
застрахователно обезщетение и размера на причинената вреда.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи
настъпването на ПТП на 24.06.2022 г., вината на водача на МПС „*********“,
наличието на валидна застраховка „Каско“ за увредения „***“ и изплащането
на обезщетение от ищеца на увреденото лице.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото
обезщетение.
За установяване на размера на причинените вреди е назначена САТЕ.
Ответникът е изплатил 77 250 лв., като е приложил методика, според
която при тотална щета обезщетението е 75% от действителната стойност на
автомобила, определена от него на 103 000 лв. Ищецът претендира разликата
до изплатените от него 88 000 лв., като се позовава на принципа за пълно
обезщетяване на вредите.
Съгласно приетата по делото САТЕ, действителната стойност на
автомобила към датата на събитието е 102 670 лв. Принципът за обезщетяване
при тотална щета изисква от действителната стойност на вещта да се
приспадне стойността на годните за употреба части (останките). Вещото лице
е посочило два подхода за остойностяване на тези останки:
Процентен метод (25% от действителната стойност), при който
стойността на останките е 25 667,50 лв. (102 670 * 0.25). При този метод
4
дължимото обезщетение е 77 002,50 лв.
Метод на реална пазарна оферта, при който стойността на останките е 15
000 лв., съгласно приложена оферта от „Аутоонлайн“.
Съдът намира, че следва да се приложи вторият метод, тъй като той
отразява реалната пазарна стойност, която може да бъде получена за
останките от автомобила. Този подход е в съответствие с принципа за пълно
обезщетяване на вредите, залегнал в чл. 499, ал. 2 от КЗ. Приспадането на
абстрактен процент не винаги води до справедливо обезщетение. При
наличието на конкретна пазарна оферта за изкупуване на останките, именно тя
следва да бъде взета предвид, тъй като тя най-точно отразява стойността,
която увреденият реално може да получи за останките от автомобила, и така
най-точно съответства на принципа за пълна обезвреда.
Следователно, размерът на дължимото обезщетение се изчислява, като
от действителната стойност на автомобила (102 670 лв.) се приспадне
реалната стойност на останките (15 000 лв.) или 102670лв.−15000лв.=
87670лв.
Това е пълният размер на вредата, претърпяна от собственика на
автомобила и съответно това е размерът на обезщетението, което ищецът е
следвало да получи. Ответникът НББАЗ е изплатил сумата от 77 250 лв.
Следователно, остатъкът за плащане възлиза в размер на 10 420 лв. (87670лв.
−77250лв.=10420лв.).
Искът е предявен за сумата от 10 750 лв., поради което следва да бъде
уважен до размера от 10 420 лв. и отхвърлен в останалата част до пълния
предявен размер.
По иска за мораторна лихва:
Искът за лихва е акцесорен спрямо главния и следва неговата съдба.
Основателен е до размера, съответстващ на уважената част от главния иск.
Ищецът претендира лихва от 04.07.2023 г. – датата на отправяне на поканата
до НББАЗ. Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава от тази дата.
Дължимата мораторна лихва върху сумата от 10 420 лв. за периода от
04.07.2023 г. до 13.08.2024 г. (датата на исковата молба) е в размер на 1583,54
лв. Искът за лихви е предявен за 1633,58 лв. и следва да бъде уважен до
размера от 1583,54 лв. и отхвърлен в останалата част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Дължимите разноски, направени в производството са в размер на
3801,92 лв., при 96.93% уважена претенция, ответникът следва да заплати на
ищеца сума в размер на 3685,20 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , ответникът също има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Отхвърлената част е
330 лв., или приблизително 3.07% от общия иск. В случай че ответникът е
направил, доказал и претендирал разноски в размер на 2177 лв., поради което
в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 66,83 лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СБНБАЗ“, ЕИК ***, да заплати на *** „А“, ЕИК ***, сумата
от 10 420 (десет хиляди четиристотин и двадесет) лева , представляваща
дължима разлика от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
щета № **********, настъпили от ПТП на 24.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
13.08.2024 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 511, ал. 1, т. 3
от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от
10 750 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА СБНБАЗ“, ЕИК ***, да заплати на *** „А“, ЕИК ***, сумата
от 1583,54 (хиляда петстотин осемдесет и три лева и петдесет и четири
стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 04.07.2023 г. до 13.08.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 1633,58 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, СБНБАЗ“, ЕИК ***, да
заплати на *** „А“, ЕИК ***, сумата от 3685,20 лв., представляваща
направените по делото разноски, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, *** „А“, ЕИК *** да
заплати на СБНБАЗ“, ЕИК ***, направените по делото разноски в размер на
66,83 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6