№ 14665
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110118126 по описа за 2025 година
Производството се движи по реда на глава ХХV ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. М. П. против „Д...“ ООД, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове за признаване на
уволнението извършено със Заповед № 0316/29.01.2025 г. за незаконно и за неговата отмяна,
за възстановяване на предишната работа, както и осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за сумата от 15
468 лв. за периода от 06.02.2025 г. до 06.08.2025 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2
и 1 т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът Б. М. П. твърди, че е назначен на работа в „Д...“ ООД на
22.05.2024 г. на длъжност „Склададжия“ с 6 – месечен изпитателен срок, след изтичането на
който за него станало ясно, че се справя с възложените задачи. На 29.01.2025 г. му била
връчена Заповед № 0316/29.01.2025 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение,
считано от 06.02.2025 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради „липса на качества“. Счита,
че уволнението е незаконосъобразно поради това, че в заповедта не било посочено кои са
тези качества които му липсвали, от кой момент липсвали, как и кога тази липса се е
проявила и кака се е отразила на работата му. Правото на защита против уволнение
произтича от фактите, довели до решението за уволнение, а в случая такива факти не били
посочени в заповедта, която преповтаряла бланкетната правна норма. Най-малкото следвало
да има мотиви довели до извода за липса на качества. В процесната уволнителна заповед
нямало посочени конкретни качества, които липсвали у работника и които да били относими
към неговата длъжност. На следващо място твърди незаконосъобразност на уволнението,
тъй като от края на 2024 г. имал констатирано заболяване, което водело до закрила при
уволнение, а именно нужда от разрешение от Инспекцията по труда – чл.333, ал.1, т.3 от КТ.
Съгласно Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при което работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, сред тях е и психичното заболяване,
съгласно чл.1, ал.1, т.5 от Наредбата. Видно от приложената към исковата молба епикриза
ИЗ № 1159/500/2024 на Център за психично здраве „Проф. Н.Шипковенски“ и болнични
листи № Е20240659356, Е20242670944, № Е20243953616 и № Е20242670973 му била
поставена диагноза 61 Смесени и други разстройства на личността и F43.2 Разстройство в
адаптацията. От съда се иска отмяна Заповед № 0316/29.01.2025 г. за прекратяване на
1
трудовото правоотношение, считано от 06.02.2025 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради
„липса на качества“, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност,
както и осъждане на ответника - работодател да заплати на ищеца обезщетение в размер на
15 468 лв. за периода от 06.02.2025 г. до 06.08.2025 г. за оставането без работа, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 28.03.2025 г. до окончателното плащане, поради
незаконността на уволнението. Претендират се и деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове,
като неоснователни. Посочва, че в случая се касаело за липса на комплекс от качества, а
именно възможност за постигане и поддържане на висока концентрация при такова темпо на
работа, каквото се изисквало спрямо дейността на работника от складовия сектор. Самият
процес на работа изисквал непрестанен синхрон между отделните звена, поддържане на
внимание концентрация. В периода м.09.2024 г. – м.01.2025 г. постъпвала от различни
работници повтаряща се информация, че ищецът е разсеян, не поддържа концентрация,
което водело до разминавания, респ. затруднения в обслужването на клиентите и на целия
общо логистичен процес в неговата динамика. За дружеството не съществувало задължение
да изследва каква е причината за липса на качества. Дружеството не било запознато с
описаната епикриза, поради което не потърсили съгласие от трудовата администрация.
Признава размера на иска по чл.344, т.3 от КТ, поради което моли да не се допуска
експертиза по този въпрос. Поради неоснователност на главния иск, счита за неоснователни
и акцесорните искове. От съда се иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че с страните са
били в трудово правоотношение, считано от 22.05.2024 г. до 06.02.2025 г., като ищецът е
заемал длъжността „Склададжия“, което било прекратено, считано от 06.02.2025 г. на
основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, поради „липса на качества“, както и че работодателят не е
изискал съгласие от здравните органи преди уволнението, както и че размерът на
обезщетението за оставането без работа, формиращо цената на иска чл.344, ал.1, т.3 КТ
възлиза на сумата от 15468 лв. за периода от 06.02.2025 г. до 06.08.2025 г.
От приложената длъжностна характеристика за длъжността склададжия в „Д...“ ООД
се установява, че длъжността принадлежи към административен персонал, с код по НКПД
43212014. Основните задължения за длъжността са да организира приемането, съхранението
и предаването на стоки и материали, да приема и организира транспортирането,
подреждането и комплектоването на стоки и материали, да отпуска стоки и материали
срещу оформени по съответния ред складови разписки, да оформя документи и да води
картотека за постъпилите и отпуснатите стоки и материали, да контролира качеството,
количеството и комплектността на постъпващите в склада стоки и материали и
съответствието им с придружителните им документи, да следи за състоянието на
съхраняваните стоки и материали и да прави предложения при възникнали проблеми, да
участва при извършването на инвентаризация в склада, да изпълнява и други конкретно
възложени задачи свързани с длъжността. Основните отговорности, присъщи за длъжността
склададжия са да отговаря за правилното обработване и съхранение на стоките и
материалите в склада, да носи отговорност за установени липси на стоки и материали в
склада. Необходимата компетентност за изпълнение на длъжността предполага познание на
нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с получаване и отпускане на стоки
и материали, на реда и изискванията за транспортирането и съхраняването на стоки и
материали, на нормативните изисквания за извършване на рекламации. Трябвало да познава
компютърните и други автоматизирани системи за организация на складовата дейност.
Изискванията за заемане на длъжността са средно образование, работа с компютър и над
една година трудов стаж по специалността, а при липса на такъв - трудов договор със срок
на изпитване. Установява се от длъжностната характеристика, че Б. П. е запознат с нея и
екземпляр му е връчен на 22.05.2024 г.
По делото е представена Епикриза от Център за психично здраве „Проф. Н.
2
Шипковенски“ от 23.12.2024г. с диагноза 61 Смесени и други разстройства на личността и
F43.2 Разстройство в адаптацията г., както и болнични листи № Е20240659356,
Е20242670944, № Е20243953616 и № Е20242670973, издадени в периода 20.11.2024 г. –
31.01.2025 г. на ищеца, поради общо заболяване.
От представената Заповед № 0316/29.01.2025 г., издадена от „Д...“ ООД и връчена на
ищеца на 29.01.2025 г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 06.02.2025 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради липса на
качества на служителя.
От показанията на свидетеля Ц. Р. К. се установява, че работи в „Д...“ ООД, като
Началник склад. Ръководил цялата база и цялата складова дейност, както и всички операции
в склада. Познавал Б. П., който му бил подчинен от м.юни.2024 г. до м.януари.2025 г.
Складовите операции били свързани с прием на стока, следене на партиди и срокове на
годност. Имали клиенти, на които окомплектовали заявките всеки ден в гр. София и в
провинцията. Уменията, които трябвало да притежава склададжията били висока
концентрация и следене на партиди, срокове на годност и на кой клиент каква стока трябва
да се изпрати. Б. имал умения, но невинаги бил концентриран, бъркал заявките и така
злепоставял дружеството пред клиентите, правили допълнителни разходи за втори
автомобил, който да прибере стоката, издавали кредитни известия и др. Многократно
провеждали обучения как трябва да се работи, но често се получавали грешки. Според
свидетеля максимум един месец бил необходим за обучение за тази работа. Б. при
постъпване на работа бил обучен от стар и опитен служител, но след това отново се
налагало почти всяка седмица да се обучава как се правят заявките, как се реди стоката на
палета, за да може да се провери. Когато Б. имал да изпълнява няколко задачи, изпълнявал
първата, а другите се губели някъде в пространството, забравял ли ги, не ги ли запомнял
свидетелят не можел да каже. Свидетелят изнася пред съда, че много често му се налагало
да остава в извънработно време, за да коригират грешки на Б., да пренареждат палета. Имали
устни разговори с Б. с предложение как да свикне с работата, с темпото, да е по-внимателен,
но резултат имало един ден и пак започвали грешките. Много често имали проблеми със
закъснение за работа, в същото време имало сигнали от други служители, че си тръгва по-
рано от края на работното време. Свидетелят бил запознат с длъжностната характеристика
на Б., знаел, че има средно образование, но не знаел дали може да работи с компютър.
Изискването за концентрация било част от длъжностната характеристика. До знанието на Б.
било сведено всяко едно от оплакванията срещу него. Имало и проблеми с личната хигиена.
Съдът не кредитира представените с отговора на исковата молба докладни записки от
колеги на ищеца П., тъй като по същество същите представляват свидетелски показанията
дадени не по установения ред, които не могат да бъдат ценени, като писмени
доказателствени средства.
В открито съдебно заседание на 15.07.2025 г. е извършена справка с трудовата книжка
на ищеца, препис от която е приет и по делото, от който се установява, че не са налице
вписвания след процесното прекратяване на трудовото правоотношение. По това
обстоятелство няма и спор между страните по делото.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които не изясняват
обстоятелства от предмета на доказване, поради което и като неотносими, съдът не ги
обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които
работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до работника
или служителя. Актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в
писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване
на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на
работниците или служителите.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
3
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1,
т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението
съдът няма служебно задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение
или надлежното му упражняване / решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
С атакуваната заповед трудовото правоотношение между ищеца и ответника е
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ – поради липса на качества. Работодателят
изрично е посочил в заповедта основанието за прекратяване на договора, като е необходимо
да се излагат и фактически съображения за това.
В Тълкувателно решение № 4/2017 гр.София, 01.02.2021 год. По т.д. № 4/2017 г. на
ГК на ВКС е изведен по тълкувателен път отговор на въпроса „В заповедта за прекратяване
на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ задължен ли е работодателят да посочи
липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата
(чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи
това основание за уволнение) или това не е необходимо?”.
Субективното право на работодателя по чл.328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право,
което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се
прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието
включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение
на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици
за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е
писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.
Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на
трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на
волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Упражняването на потестативното право
за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1 КТ става чрез едностранно писмено
волеизявление. Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са
правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на
волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е
основанието за 8 прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация.
Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ е формулирано
като общо оценъчно и неопределено понятие - „липсата на качества за изпълнение на
работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение
на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено
от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение,
както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за
прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи
фактическата причина за прекратяване на договора. Правилото, че работодателят следва да
посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328,
ал.1, т.5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от
упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни
правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за
уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи
фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е
било налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в
2- месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в
обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на
договора. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват
4
или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът
по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се
постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на
защита.
По първия довод за незаконосъобразност на уволнителната заповед в исковата молба,
а именно, че липсват мотиви на заповедта:
В настоящия случай, липсват каквито и да било мотиви на работодателя, чрез които
да се установи фактическата причина за прекратяване на договора. Посочено е единствено
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради липса на качества на
работника. Липсва и изброяване кои знания, умения или навици липсват или посочване в
какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който
работникът се справя с възложената работа). Поради това едва с отговора на исковата молба
работодателят за първи път е посочил кои са липсващите знания и умения на работника за
изпълнение на възложената работа, а именно липсата на концентрация за изпълнение на
работата. Този пропуск не може да бъде попълнен и от свидетелските показания на
свидетеля Ц. Р. К., който разясни пред съда какви качества липсвали на ищеца П. за
изпълнение на работата „склададжия“, както и това, че ищецът бил запознат с тях.
Поради изложените съображения този довод за незаконосъобраст на уволнителната
заповед е основателен и заповедта следва да се отмени на формално основание, без да се
разглежда спорът по същество, респ. дали действително е налице посоченото основание
„липса на качества“.
По довода за наличие на предварителна закрила по чл.333 КТ.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция се установи, че ищецът П. е с
поставена диагноза от Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ от 23.12.2024г.61
Смесени и други разстройства на личността и F43.2 Разстройство в адаптацията. Същото
заболяване е включено сред болестите, изброени в Наредба №5/1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, като психическо заболяване.
В настоящия случай работодателят не е събрал предварително информация за наличие на
заболяване на ищеца, поради което и само на това основание процесното уволнение е
незаконосъобразно.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 191/25.04.2012 г. по гр. д.
№ 606/2011 г. на ВКС, ІV ГО, предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ има
обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните
последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В хипотезата по чл. 333, ал. 1,
т. 3 КТ тази закрила се прилага поначало във всички случаи, когато към момента на
връчването на заповедта (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението (чл. 333, ал.
7 вр. чл. 335, ал. 1 КТ ) работникът или служителят страда от някое от заболяванията,
посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. При тази хипотеза работодателят може да
уволни работника или служителя само с предварително (дадено преди връчването на
писмения акт за уволнението) разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
като следва (също преди връчването на писмения акт за уволнението) да е взето и мнение на
ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 КТ ). С чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. е вменено изрично
задължение в тежест на работодателя да събере предварителна информация от работниците,
които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид
обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ,
нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя
задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по
посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи
наличието на някое от визираните заболявания. Поради това неоснователни са възраженията
на работодателя, че не е знаел за заболяването на ищеца. Съгласно чл. 2 от наредбата, такова
задължение за работника или служителя възниква само когато работодателят направи
изрично искане за това - с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. Разумът на
закона изисква в този случай работодателят да предостави на работника или служителя
достатъчно време - разумен срок, в който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за
уведомяване и представяне на медицинската документация (като изброяването на видовете
медицински документи в чл. 2 Наредба № 5/1987 г. е само примерно, неизчерпателно). Ако в
5
такъв случай работникът или служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си
за събиране на предварителната информация по чл. 1 от наредбата и по този начин
умишлено укрие свое заболяване, посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и
само в този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до
отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, респ. и до отпадане на задължението на
работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за
уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или
служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по чл.
1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. и до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено
или устно) на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска документация в
разумен срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че
не страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок, без извинителна
причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави медицинските
документи за него, с които разполага. Във всички останали случаи такъв умисъл не е налице
и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, обективна по своя характер, не отпада.
По делото не е установено ответникът да е събрал необходимите сведения за
приложението на чл. 333 от КТ преди да пристъпи към уволнението на ищеца, нито да е
поучил предварително съгласие на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. В тежест на
работодателя е да предприеме необходимите действия с оглед събиране на предварителна
информация от работниците/служителите за обстоятелствата от хипотезите на чл. 333 от КТ.
В случая доказателства за проведено такова поведение от ответника не са ангажирани, с
отговора на исковата молба е посочено, че не е било нужно и не е провеждал такава
процедура, поради което и съдът приема, че такова не е установено по делото. Ирелевантно в
случая е дали ищецът е представил на ответника документи, установяващи здравословното
му състояние. Това е така, защото такова задължение за него ще възникне само тогава, когато
работодателят предприеме необходими действия за събиране на такава информация.
С оглед гореизложеното съдът приема че искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 е
основателен и като такъв следва да бъде уважен и на това основание. Нарушението на
установената в нормата на чл. 333 от КТ закрила е абсолютно основание за незаконност на
уволнението, поради което безпредметно е да се изследват останалите предпоставки за
законност на уволнението.
По иска с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ
Обусловеността на иска от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1
КТ, предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ
С оглед обусловеността му от иска за отмяна на уволнението, доказан по основание е
искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Същият се явява основателен за периода за
периода от 06.02.2025 г. до 06.08.2025 г. Доколкото ответникът признава размера на
претендираното обезщетение, съдът счита, че искът се явява основателен за сумата от 15 468
лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1700 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС, определено от съда в
хипотезата на допусната безплатна правна помощ на ищеца за осъществено процесуално
представителство от адв. Живкова, като съдът съобрази осъществената защита по общо три
иска, два от които неоценяеми и един оценяем.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 160 лв. за двата неоценими иска по чл.344, ал.1, т.1 и по т. 2 и
618,72 лв. – по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, или общо сумата от 778,72 лв. разноски по
производството.
Ръководен от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Б. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д.“ № 36,
бл.Б, ет.2, офис 208, извършено със Заповед № 0316/29.01.2025 г. на „Д...“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „И...“ № 2В на основание чл.328, ал.1,
т.5 от КТ, поради липса на качества.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Б. М. П., ЕГН **********, на
заеманата преди уволнението длъжност „Склададжия“ в „Д...“ ООД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, на „Д...“ ООД, ЕИК
******, да заплати на Б. М. П., ЕГН **********, сумата от 15 468 лева – обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 06.02.2025 г. до
06.08.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.03.2025 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Д...“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „И...“ № 2В, да заплати по сметка на Софийски районен
съд, дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на
778,72 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Д...“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „И...“ № 2В, да заплати на 7 на адвокат Цветомира
Живкова Живкова, със служебен адрес: гр. София, бул. „Д.“ № 36, бл.Б, ет.2, офис 208сума в
размер на 1700 лева за осъществено процесуално представителство на ищеца по делото.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 29.07.2025 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7