№ 104
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500592 по описа за 2021 година
Производство по чл. 463 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК, образувано по жалба на В. М.
ЯНК., ЕГН - ********** и по жалба на „ М.С. „ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение №
260 555 от 16.04.2021 г., пост. по гр.д. № 489/2021 г. на Окръжен Съд – П., с което е
оставена без уважение като неоснователна жалбата на В. М. ЯНК., ЕГН - ********** –
присъединен взискател по изп.д. №***/2014 г. на ЧСИ С.Г., рег. №***, срещу изготвеното
от съдебния изпълнитгел по делото Разпределение № 1 от 03.12.2020 г. и предявено на
страните на 04.12.2020 г. и е отказано спиране на гр.д. № 489/2021 г. на ОС П. на основание
чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК – до приключване на производството по гр.д. № 951/2021 г. по
описа на Районен съд – П..
Жалбоподателите поддържат оплаквания за неправилност на решението и искане за
неговата отмяна и за отмяна на обжалваното разпределение, като отново се заявява и
искането за спиране на производството до приключване на производството по гр.д. №
951/2021 г. по описа на Районен съд – П., образувано по иск на Я. срещу длъжника по
изпълнението М.С. ЕООД за това че не е получил от дружеството на основание Разписка от
21.09.2020 г. сумата 9 000 лв., погасяваща / частично / вземането му, предмет на изп.д.
№***/2014 г. на ЧСИ Г., съответно неправилно действителния размер на вземането на Я.
към дружеството е намален с тази сума, платена извън изпълнителното производство.
От ответниците по жалбите отговор е депозирал само първоначалния взискател „ Е.С.„
ЕООД, ЕИК *********, с който жалбите се оспорват и се иска потвърждаване на решението
на окръжния съд като правилно.
Съдът установи следното:
Производството пред окръжния съд е образувано единствено по жалба на
присъединения взискател В. М. ЯНК. срещу изготвеното от ЧСИ Г. по негово изп.дело
№***/2014 г. Разпределение № 1 от 03.12.2020 г., предявено на страните на 04.12.2020
г..Жалбата е оставена без уважение – тоест изготвеното от ЧСИ разпределение е потвърдено
1
изцяло. Следователно постановеното по тази жалба решение на окръжния съд може да се
обжалва единствено от Я., но не и от настоящия жалбоподател М.С. ЕООД / длъжник по
изпълнението/, който не е имал това процесуално качество пред окръжния съд. Но този факт
не се отразява на допустимостта на настоящото производство, с което спорът ще се разгледа
по същество по всички възведени в него оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд - предвид депозираната срещу него жалба на В.Я. - която е редовна и е със
съдържание, идентично с това на жалбата на М.С. ЕООД пред АС – Пловдив срещу
решението.
Атакуваното пред ОС – П. Разпределение № 1 от 03.12. 2020 г. е такова по чл. 495 от
ГПК. Разпределяемата сума е от публична продан на недвижими имоти в гр. С., собственост
на длъжника по изпълнението М.С. ЕООД - той и ипотекарен длъжник, за купувач на които
имоти е обявен присъединения взискател В. М. ЯНК.. Разпределението е за определяне
дължимата за внасяне от Я. сума за съразмерно удовлетворяване вземанията на другите
взискатели.
Към датата на извършване на разпределението взискатели по изпълнението са:
Първоначален Е.С. ЕООД / правоприемник на Ю.Б. АД на основание договори за цесия /,
присъединени по право взискатели О.С. / за данъци върху продадените имоти/ и Д. чрез
НАП – ТД – П.. Присъединени на основание чл. 456 от ГПК взискатели са „ Е.Н.Д. И. „
ЕООД и В. М. ЯНК..
Сумата е разпределена както следва:
Вземане от първи ред – с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД – разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение в общ размер от 20 413, 74 лева –
индивидуализирани по основание и размер в две таблици – т. 1 от разпределението. В
първата са посочени като общ размер всички направени от взискателите по изпълнението
такси и разноски – колона I, а в колона II – само подлежащите на удовлетворяване такива /
също в общ размер / като ползващи привилегията на първо по ред вземане. Във втората –
всяко вземане за такси и разноски на всеки един от взискателите е индивидуализирано по
основание и размер – всички направени, както и подлежащите на удовлетворяване като
вземания от първи ред;
Вземане с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД – дължимите незаплатени на О.С.
данъци за продадените имоти в общ размер 64 627,74 лева;
Вземанията на Е.С. „ ЕООД с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД / обезпечени с
договорната ипотека върху продадения имот /, в размер остатъка от разпределяемата сума –
709 729, 67 лв., частично погасяващ вземането на този взискател, което е в размер
надвишаващ разпределената му сума.
Така на жалбоподателят е определено да внесе на основание чл. 495 от ГПК цялата
предложена за имота цена от 796 006 лв., за която е обявен за купувач в качеството му на
присъединен взискател.
Поддържаните от жалбоподателя Я. възражения срещу разпределението са че: 1/ Като
вземания от първи ред са удовлетворени разноски / непосочени по основание и размер /,
които според изготвените от ЧСИ за тях таблици не се установява дали са направени по
конкретния изпълнителен способ; 2/ Във вземанията от първи ред не са включени направени
от жалбоподателя разноски във връзка с конкретния изпълнителен способ – които се сочат в
общ размер от 90 лв., но не се сочи какво представляват / основанието / и 3/ Неправилно е
определено по размер вземането на жалбоподателя Я. към длъжника М.С. ЕООД -
неправилно намалено със сумата 9 000 лв. на основание представена от дружеството
разписка за платена извън изпълнителното производство сума в този размер на Я., чието
получаване същият оспорва и във връзка с този им спор е налице висящ исков съдебен
процес по гр.д. № 951/2021 г. по описа на РС П., Х – ти гр. състав.
2
Окръжният съд е намерил оплакванията за неоснователни – първите две като изцяло
бланкетни, като след проверка на разпределените на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД
вземания не са и констатирани нарушения на материалния и процесуалния закон, а третото
като напълно неотносимо към обжалваното разпределение, доколкото със същото суми за
удовлетворяване вземанията на жалбоподателя Я. не са разпределяни. В тази връзка е
прието и че гр.д. № 951/2019 г. на РС П. не е обуславящо за правилното разрешаване на
процесния спор по чл. 463 от ГПК с предмет това разпределение и като така е отказано като
неоснователно искането за спиране на образуваното по чл. 463 от ГПК гражданско дело до
приключване на гр.д. № 951/2021 г. на РС П..
Във въззивната жалба се настоява че разпределението е незаконосъобразно поради
неправилно посочен в него размер на вземането на жалбоподателя – по поддържаните
доводи да не е получил извънсъдебно плащане за това си вземане в размер 9 000 лв.,
съответно че производството по настоящия спор на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК
следва да се спре до приключване на гр.д. № 951/2019 г. по описа на РС П., а извода на
окръжния съд в противна насока бил неправилен. Неправилни били и изводите на съда че са
бланкетни възведените против разпределението оплакванията относно неправилно приети
вземания с привилегията по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД, съответно за непризнаване на тази
привилегия и по отношение неговото вземане от 90 лева. В тази насока Я. поддържа че на
О.С. са признати като вземане от първи ред разноски в размер на 2 302,54 лв. – каквито не са
направени от нея, а непризнатото неговото вземане в размер на 90 лв. e от същия ред и
съставлява разноски за реализиране на конкретния изпълнителен способ, а не такива за
присъединяването му като взискател. Поддържа се още обжалваното решение да подлежи на
обезсилване като недопустимо, евентуално – на отмяна като неправилно поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непроизнасяне по искането
на жалбоподателя за освобождаване от дължимата се такса по Тарифата за ДТ, събирани от
съдилищата по ГПК за обжалване на разпределението и същевременно липса на внесена от
него такава такса към момента на постановяване на решението на окръжния съд.
Жалбата е неоснователна.
След частичното удовлетворяване вземанията на първоначалния взискател с
привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД разпределяемата сума е изчерпана и суми за
вземания на останалите взискатели по изпълнението и в частност това на присъединения
взискател В.Я. не са разпределяни с обжалваното Разпределение № 1/3.12.2020 г..
Следователно – както правилно е приел окръжния съд, размера на вземането на Я. е
неотносим към това разпределение, съответно настоящото съдебно производство по чл. 463
от ГПК, образувано по жалбата на Я. срещу разпределението не е обусловено от
разрешаването на спора, предмет по гр.д. № 951/2019 г. на РС П. и не е налице
основанието за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.
Възражението за включени в разпределението и погасени чрез него разноски на О.С.,
освен че не е възведено в жалбата му пред окръжния съд оплакване, е и невярно.
Посочената от жалбоподателя сума от 2 302, 54 лв. действително фигурира в таблицата за
подлежащите на удовлетворяване такси и разноски, но не като направени от този взискател
разноски, а като такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за удовлетвореното с разпределението вземане
на този взискател, която е вземане на съдебния изпълнител и е за сметка на длъжника - чл.
79 от ГПК.
Жалбоподателят не е направил разноски за изпълнителния процес по обезпечаването
и принудителното изпълнение във връзка с конкретния изпълнителен способ, сумите от
който се разпределят. Сочените от него разноски в размер от 90 лв. са за присъединяване на
вземането му / т.11 от ТТРЗЧСИ / и заплатена такса по т. 6 от тарифата / ПДИ / – общо 84 лв.
с ДДС, както и за издадено удостоверение за платената такса по т. 6 от ТТРЗЧСИ – в размер
на 6 лева с ДДС. Като така правилно е прието че тези разноски не съставляват вземане,
3
подлежащо на удовлетворяване от първи ред. Невярно е твърдението, че разноските по т. 5,
6 и 11 от ТТРЗЧСИ не били такива във връзка с присъединяването му като взискател по
делото.
Решението не е недопустимо, нито неправилно, ако е постановено при невнесена ДТ,
дължима се за производството съгласно Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на
ГПК, както и при непроизнасяне от съда по искането за освобождаване от внасяне на тази
ДТ. Този пропуск на съда сам по себе си не е основание за отмяна на решението, като и в
случая съдът го е санирал, като впоследствие – с постановено по делото си Определение от
20.05.2021 г. , е освободил на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК жалбоподателя от внасянето на
ДТ - за производството пред окръжния съд, както и за настоящото производство пред
апелативния съд.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение искането по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране на настоящото
производство до приключване на гр.д. № 951/2019 г. по описа на Районен Съд - П..
Потвърждава Решение № 260 555 от 16.04.2021 г., пост. по гр.д. № 489/2021 г. на
Окръжен Съд – П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4