№ 7575
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505620 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №5270 от 25.03.2024г., постановено по гр.дело №47727/2023г. по
описа на СРС, Г.О., 159-ти състав, са отхвърлени предявените от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат *********, с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ
във вр. с чл.49 ЗЗД за сумата от 745.68 лв., представляваща стойността на изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета №0000-1261-19-252436, за нанесени
щети по лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, при ПТП, настъпило
на 12.07.2019г. в гр.София, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 28.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 235.71 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.08.2020г. до 27.08.2023г.. С решението е
осъдена ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, да
заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 50.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
"ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Л., с
надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №5270 от
25.03.2024г., постановено по гр.дело №47727/2023г. по описа на СРС, Г.О., 159-ти
състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
1
както и са възложени в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не
е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до
постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, в
резултат на което е обосновал погрешен извод относно недоказаност на покрит
застрахователен риск по валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка "Каско", което е сключено със собственика на лек автомобил марка "Ауди",
модел "А8", рег.№********, на който са причинени щети в резултат на настъпило ПТП
на 12.07.2019г. в гр.София, на бул."Околовръстен път", при възела с кв."Бояна", посока
кв."Младост". Твърди се, че Общите условия на полица "Каско" са публикувани на
сайта на застрахователното дружество и същите са общоизвестни. В тази връзка се
твърди, че първостепенният съд е следвало да приеме за доказан факта, че попадането
на застрахования лек автомобил в несигнализирана неравност на пътното платно, в
резултат на което са му причинени имуществени вреди, представлява покрит
застрахователен риск по имуществена застраховка "Каско". Твърди се още, че по
делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на
чл.410, ал.1, т.2 КЗ и са налице основанията в закона за ангажиране на договорната
отговорност на ответника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, на който е възложено
поддържането на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП. Моли съда
да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи предявените при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във
вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно с всички произтичащи от това законни
последици, в т.ч. претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни
инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/, с Булстат *********, чрез
процесуален представител юрисконсулт А.Г., с приложено пълномощно, депозира
писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на постъпилата
въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд за
недоказаност на предпоставките в закона за ангажиране на регресната отговорност на
ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В депозирана молба-
становище от 19.11.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК.
Предявени са от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК
*********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат *********, при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във
вр. с чл.49 ЗЗД за сумата от 745.68 лв., представляваща стойността на изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета №0000-1261-19-252436, за нанесени
щети по лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, при ПТП, настъпило
на 12.07.2019г. в гр.София, в която сума са включени и ликвидационни разноски в
размер на сумата от 10.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 235.71 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2020г. до 27.08.2023г..
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи
2
изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни
норми на закона, но по същество е неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и
приложени материално-правни норми на закона. За да постанови обжалваното съдебно
решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.410, ал.1,
т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е
доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по
безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво
съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи
отговорността на ответника - СО. В случая първостепенният съд е приел, че
застрахователното дружество- ищец не е ангажирал доказателства, че причинените
щети по застрахования лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, от
ПТП, настъпило на 12.07.2019г. в гр.София, представляват покрит застрахователен
риск по сключения договор за имуществена застраховка "Каско". При така
обоснования извод СРС не е обсъдил останалите предпоставки за възникване правото
на суброгация в правата на увреденото лице от страна на застрахователя по договора
за имуществена застраховка "Каско" по отношение на ответника –СО, на който е
възложено поддържането на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП по
реда на чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Въз основа на така обоснования краен извод СРС е приел,
че така предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД е
неоснователен и недоказан, съответно и акцесорният иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такива са отхвърлени с постановения
съдебен акт. Въззивният съд счита, че крайният извод на СРС за неоснователност на
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е обоснован при
3
неправилна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно
прилагане на материалния закон, което води до незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира за
основателни поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу
ответника – въззиваем в настоящото производство - СО се основава на чл.49 ЗЗД,
регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на възложена работа.
Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.
В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
настоящият въззивен състав счита, че основателен е доводът във въззивната жалба, че
по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД и са налице основанията в закона за ангажиране на
отговорността на ответника. Основателно е възражението на въззивника- ищец, че по
делото е доказано наличието на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка "Каско" между застрахователното дружеството-ищец и собственика на
увредения лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********. От представената
по делото двустранно подписана застрахователна полица №93001810084988, с дата на
сключване - 22.10.2018г., се установява наличието на валидно възникнало с ищеца
правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско" с предмет - лек
автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, и срок на действие от
25.10.2018г. до 24.10.2019г.. В застрахователната полица са уговорени покрити рискове
– последици от злополука при ПТП. На следващо място от доказателствата по делото
се установява, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие - пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е
увреден автомобилът, предмет на застраховката - на 12.07.2019г., около 09.00 часа
лекият автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, движейки се в гр.София
по бул."България" с посока на движение от кв."Бояна" към бул."Околовръстен път" и в
района на пътната връзка с бул."Околовръстен път", реализира ПТП като попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са
причинени щети по лекия автомобил, описани в протокола – повредена е предна дясна
4
гума и джанта. Механизма на произшествието и причинната връзка на вредите с него
се установяват от представен протокол за ПТП №1738649 от 12.07.2019г., съставен от
длъжностно лице при СДВР, отдел "Пътна полиция", след посещение на място, който
представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице-
служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма
/съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал.1 ГПК
материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от
длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от
полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т.е. служителят
лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на
ситуацията, въз основа на съставена докладна записка от мл.автоконтрольор, който е
посетил мястото на ПТП, а не се е доверил само на разказа на водача. Практиката на
съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла
на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото
удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред
длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът,
може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с
всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В
посочения смисъл е последователната практика на съдилищата, отразена в решение
№24 от 10.03.2011г. по т.д. №444/2010г., Т.К., І Т.О. на ВКС, решение №98/25.06.2012г.
по т.д. №750/2011г. на ВКС, Т.К., II T.O., решение №43/15.03.2011г. по т.д.
№414/2010г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и др.). В случая автентичността на протокола за
ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е
съставен акта не са оспорени по предвидения в закона ред - в производство по реда
на чл.193 ГПК. При липса на надлежно оспорване материалната доказателствена сила
на протокола следва да бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в него. Следва да се посочи, че механизмът на
произшествието може да бъде установен с всички допустими доказателствени
средства в хода на производството, като в случая ищецът е провел доказване в тази
посока както със съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, така и с разпита на
свидетел - водача на увреденото МПС – Ц.К.. Отразените в протокола обстоятелства са
потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото САТЕ, в която
изрично е посочено, че причинените щети по лек автомобил марка "Ауди", модел
"А8", рег.№********, могат да се получат при преминаване през неравност, намираща
се на пътното платно. Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за
установен по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола,
като от заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка
между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В случая след като
протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след извършен от съставителя му оглед
на мястото на произшествието и съставлява доказателство за възприетите от
длъжностното лице факти и направените пред него изявления и действия, то в
доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа
обстановка, като напр. липсата на необезопасена и необозначена неравност – дупка на
пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или
5
изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за
обозначаването на съществуващото препятствие на пътното платно. Доказателства в
горния смисъл не са ангажирани от въззиваемия -ответник до приключване на устните
състезания пред първата инстанция. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото
от вещото лице по САТЕ заключение, установяващо причинна връзка между
описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по
надлежния за това ред в закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че в конкретния случай от
съвкупния анализ на доказателствата, в това число заключението на САТЕ и
показанията на разпитания свидетел е установен както механизма на ПТП, така и
причинно-следствената връзка на щетите по застрахованото МПС с този механизъм.
Противно на приетото от първостепенния съд, настоящият въззивен състав счита, че
настъпилото застрахователно събитие, съответно причинените от него материални
щети по застрахования при дружеството-ищец по имуществена застраховка "Каско"
лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, представлява покрит
застрахователен риск по сключения застрахователен договор. В самата застрахователна
полица е отразено, че уговорени покрити рискове са последици от злополука при ПТП.
В случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по категоричен
начин се установява, че причинените материални щети по процесния застрахован лек
автомобил са последица от ПТП, т.е. налице е покрит застрахователен риск. При това
положение с настъпването на застрахователното събитие за застрахователното
дружество - ищец е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение
в полза на застрахования в размер на претърпяната вреда. Установява се от
представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той е заплатил 735.68 лв.,
който факт не е спорен и се установява от събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен
от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на
увреденото лице обезщетение в размера на действителните вреди. След като е налице
плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за
застраховка, от този момент за него възниква суброгационното право по чл.410, ал.1
КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното
ПТП, респективно срещу ответника по делото, до размера на платеното обезщетение,
при установяване елементите от фактическия състав на деликта: вреда,
противоправност, причинна връзка и вина.
На следващо място въззивният съд приема, че в случая от доказателствата се
установява, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на
застрахования автомобил през необозначена и необезопасена неравност - дупка на
пътното платно на общински път - пътният участък, на който е настъпило процесното
ПТП е част от общинската улична мрежа, за поддръжката на която е вменено
задължение на въззиваемия - ответник - СО. Доказателства в подкрепа на
релевираното от въззиваемия - ответник – СО твърдение, че пътният участък, на който
е настъпило процесното ПТП, се стопанисва и поддържа от Агенция "Пътна
инфраструктура"-МРРБ по делото няма ангажирани, поради което съдът приема за
недоказано. Следователно на база събраните по делото доказателства безспорно се
доказва, че въззиваемият -ответник е пасивно легитимиран да отговаря по предявения
иск. С оглед установеното в случая настъпване на вреди по застрахования при ищеца
автомобил вследствие на преминаване му през необезопасена и несигнализирана
неравност - дупка на пътното платно, е налице и бездействие от страна на
6
компетентните служби на ответната административна структура да поддържа и
стопанисва процесния пътен участък /чл.31 във вр. чл.19, ал.1, т.2 във вр. с чл.8, ал.3 от
ЗП/, от което са причинени вредите по автомобила. В случая се касае до пропадане на
пътното платно - дупка, поради което е налице "препятствие на пътя" по смисъла на §1,
т.19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението, която е следвало да бъде сигнализирана от общината. Предвид нормата на
чл.167, ал.1, изр.1 ЗДвП за СО е било налице задължение регулярно да осъществява,
включително и по своя инициатива, необходимите проверки за безопасността на
всички елементи от пътя и при необходимост да сигнализира неизправностите до
отстраняването им. Бездействието на служителите на общината или на други лица, на
които тя е възложила изпълнението, във връзка с обозначаване на препятствието на
пътя до премахването му е довело до неизпълнение от страна на възложителя на
задължението по чл.31 ЗП, чл.13 и чл.167, ал.1, изр.1 ЗДвП и се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Следователно налице е
противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на
ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД, като съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо. При
така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49
ЗЗД за заплащане на регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на увреден лек автомобил по застраховка "Каско"
настоящият съд приема че е доказана по основание.
С оглед изготвеното по делото заключение на САТЕ относно действителния
размер на причинените вреди предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ
във вр. с чл.49 ЗЗД за сумата от 745.68 лв., представляваща стойността на изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета №0000-1261-19-252436, за нанесени
щети по лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, при ПТП, настъпило
на 12.07.2019г. в гр.София, в която сума са включени и ликвидационни разноски в
размер на сумата от 10.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Възражението на въззиваемия -ответник за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача - участник в процесното ПТП, съдът намира за
неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице
в случаите, когато с поведението си той самият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че увреждането настъпва
като пряка последица и от негови действия или бездействие. В случая, ответникът,
който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в ЗДвП
правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да не е могъл да избегне намиралата се на пътното платно дупка.
По тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване
на вредите, поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника
обезщетение. Доколкото ответникът не установи погасяване на дълга, предявеният иск
се явява изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба.
По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Регресното право на застрахователното дружество, което е заплатило
7
застрахователно обезщетение и е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не
става изискуемо в момента на заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като
това задължение не е срочно, поради което ответникът изпада в забава едва след
получаване на покана. Датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществената застраховка е от значение за възникване на регресното му право, т.е.
определя момента на възникване на суброгацията, но не определя датата, на която
длъжникът изпада в забава. В случая по делото е представено писмо изх.№L-2874 от
25.10.2019г., с което СО е поканена да заплати на ищеца – застраховател по процесното
регресно правоотношение платеното застрахователно обезщетение. Видно от
приложената обратна разписка писмото е получено от СО на 29.10.2019г., т.е. по
делото са налице данни относно датата, на която ответникът е изпаднал в забава и
дължи мораторна лихва върху претендираното регресно вземане. В случая доколкото
въззивника-ищец претендира лихва за забава върху неплатеното застрахователно
обезщетение за по-късен период – 27.08.2020г. – 27.08.2023г., предявеният акцесорен
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата, за
която е предявен – 235.71 лв. и като такъв следва да се уважи.
При така изложените аргументи обжалваното решение, в т.ч. и в частта за
разноските, като неправилно и незаконосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззивника-ищец, в полза на който следва да се присъдят сторените от него
разноски пред двете съдебни инстанции.
Относно сторени разноски пред СРС:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя /ищеца по делото/ направените разноски за първоинстанционното
производство в общ размер на сумата от 550 лв., съгласно приложен списък по чл.80
ГПК /стр.58 от първоинстанционното дело/. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС сумата от 150
лв., при съобразяване с извършените от процесуалния представител действия.
Относно сторени разноски пред СГС:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя /ищеца по делото/ направените разноски за въззивното производство в
общ размер на сумата от 50 лв., представляваща платена държавна такса. На основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение за производството
пред СГС сумата от 100 лв., при съобразяване с извършените от процесуалния
представител действия – подадена въззивна жалба, без процесуално представителство
в съдебно заседание.
Следователно въззиваемата страна - ответник следва да бъде осъдена да заплати
на въззивника – ищец общо сумата от 850 лв., представляваща сторени разноски пред
двете съдебни инстанции.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ изцяло решение №5270 от 25.03.2024г., постановено по гр.дело
№47727/2023г. по описа на СРС, Г.О., 159-ти състав, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат *********, с адрес: гр.София,
ул."Московска" №33; да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Черни
връх" №51Д; на правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД сумата от
745.68 лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета №0000-1261-19-252436, за нанесени щети по лек автомобил
марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, при ПТП, настъпило на 12.07.2019г. в
гр.София, в която сума са включени и ликвидационни разноски в размер на сумата от
10.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 28.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането; на правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 235.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 27.08.2020г. до 27.08.2023г.; както и на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 850 лв., представляваща общо сторени разноски, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9