Решение по КНАХД №1792/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т., с постоянен адрес в [населено място], [община], [област] подадена чрез пълномощника адв.Д. против Решение № 794/08.07.2025г., постановено по АНД № 20255330203138/2025г. по опис на Районен съд – [област]- 7 н.с., с което е потвърден издадения спрямо него Електронен фиш № ********** на АПИ, с който за административно нарушение на чл.139 ал.6 от Закона за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ е наложено на основание чл.187а ал.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер 300.00 лева“. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, противоречие с европейски норми, които имат предимство пред вътрешното право и като издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Редовно призован, в съдебно заседание касатора не се явява, като се представлява от адв.Д., преупълномощен от адв.Д., който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. По същество потвърждава становището си за противоречие на обжалваното съдебно решение с Решение на СЕС от 21.11.2024г по дело С-61/2023г.. Иска отмяна на съдебния акт и на атакуваният Електронен фиш. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Касационният ответник- А. П. инфраструктура, редовно призован, не се явява. С писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника юрк.И., оспорва същата, като счита решението на първоинстанционният съд за законосъобразно и правилно. Сочи, че нарушението е от такъв вид, че не е свързано с приложението на Директива 1999/62/ЕО, на която се позовава СЕС в решението си от 21.11.2021г по дело С-61/2023г.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна, прокурор при Окръжна прокуратура – [област] дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установи, че Районен съд [област] е бил сезиран с жалба от К. Г. Т. срещу процесният ЕФ, издаден от АПИ, според обстоятелствената част на който, касационният жалбоподател е привлечен към отговорност за извършено административно нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП, изразило се в това, че на 21.05.2024г. в 12:23ч. в [община], по път 64 км 45+850, с посока нарастващ километър, като водач на МПС лек автомобил Т. Л. К. 120 3.0 Д4Д, рег. №[рег. номер], с технически допустима маса 2850 за него не е заплатена дължимата пътна такса съгласно изискванията на чл.10 ал.1 от Законът за пътищата според категорията на ППС, за което му било наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева. Посочено е, че нарушение №190А736DA2724EE6E063021F160A9B5F е установено с техническо устройство №10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се на път 64, км 45+850. Към ЕФ са приложени справка за заснети нарушения, снимков материал, справка за собственост на ППС и за вида на ППС, известие за доставяне, протокол 28765/21 за одобряване образец на ЕФ и Заповед №РД-11-983/13.09.2021г. на П. УС на АПИ, протокол за техническа годност на стационарна точка за контрол. За да потвърди атакуваният пред него ЕФ, първоинстанционният съд приел, че описанието на административното нарушение съдържа всички необходими елементи съобразно изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП, съобразен е с вида на пътната такса, която според наказващият орган е била дължима и не е заплатена, като не са налице съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, което накърнява правото на защита на нарушителя и прави невъзможна за контрол действително изразената воля на наказващият орган. Това според първоинстанционният съд дава основание да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на нарушителя, като не са налице изключващи отговорността му обстоятелства.

Решението на районният съд е правилно.

На първо място неоснователно е възражението на касационният жалбоподател, че по отношение на наложената на нарушителя санкция – глоба във фиксираният размер от 300 лева, е приложимо Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024година по дело С-61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба. В посоченото Решение на СЕС е дадено тълкувание, че посоченото в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 [община] 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер. Безспорно е, че в случаят автомобилът на касационният жалбоподател не е тежкотоварен, а лек автомобил и не попада в обхвата на тълкуваната норма.

По отношение на направените възражения от касатора, че ЕФ не е приложимата форма за наказване на извършено нарушение на чл.139 ал.6 ЗДвП в случайте на лек автомобил, незаплатил дължимата по чл.10 ал.1 т.1 ЗДвП такса, то е неоснователно. Съгласно изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП, когато е установено и заснето от електронна система по чл.167 ал.3 ЗДвП административно нарушение, наказуемо по чл.179 ал.3 от ЗДвП, за него може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Ето защо законосъобразно и първоинстанционният съд е изградил своя извод, че описанието на нарушението, което е посочено в тази норма касае установено по категоричен начин съставомерно деяние, като е дадено за него описание на всички фактически необходими съотносими обстоятелства, касаещи изпълнителното деяние на извършеното административно нарушение. Ето защо направените от него възражения за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни и необосновани с оглед събраните по делото доказателства и следва да се отхвърлят, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В този смисъл съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанциянният съд, като на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях, като не е необходимо излагането на нови по съществото на спора.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който своевременно с отговора е направил искане за тяхното присъждане, като на основание чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПрП, вр. чл.27е от НЗПрП следва юристконсулското възнаграждение да се определи в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-[област]-ХХI състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 794/08.07.2025г., постановено по АНД № 20255330203138/2025г. по опис на Районен съд – [област]- 7 н.с..

ОСЪЖДА К. Г. Т., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [община], [област] да заплати на А. П. инфраструктура-[област] разноски от 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно