№ 84
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500611 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от В. Г. В. против решение № 260008/13.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1427/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд
– ІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост по изложените в жалбата
съображения, като моли съда да го отмени изцяло.
Постъпила е и жалба от В. ХР. В. против същото решение, като в нея
се твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост по изложените в жалбата съображения, поради което моли
съда да го отмени в цялост.
Ответникът по жалбите „И. С. к.“ ООД – София счита, че те са
допустими, но неоснователни, поради което моли съда да ги остави без
уважение, а решението на окръжния съд като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
1
Ответниците по жалбите „В. б.“ ЕООД – К., С. о., СП. П. М., Д. А. М.а,
Община К. и Д. ... Н. - С. не са взели становище по жалбите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбите са подадени в срок и са налице всички други законови
изисквания за тяхната редовност, поради което те следва да бъдат разгледани
по същество.
От приложеното копие от изп.д. № 2018***0402725 по описа на частен
съдебен изпълнител Г. И. с рег. № *** и с район на действие района на
Старозагорския окръжен съд е видно, че то е било образувано по молба на „И.
С. к.“ ООД – София /с предишно наименование „Б. к.“ ООД/ против В. ХР. В.,
В. Г. В. и Д. А. М.а и въз основа на изпълнителен лист от 10.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 2050/2018 г. на Районен съд – К..
Впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК като взискатели са
присъединени СП. П. М. и „В. б.“ ЕООД – К., С. о., а по реда на чл. 458 от
ГПК са конституирани Община К. и Д. ... Н. - С. – ТД С. З..
С разпределение от 03.02.2020 г., предявено на страните на същата
дата, е разпределена сумата 426 920 лв., представляваща сбор от
предложените като продажни цени от присъединения взискател „В. б.“
ЕООД, обявен за купувач с протоколи от 20.12.2019 г. и съответно 31.12.2019
г. при проведените за периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г. публични
продажби на поземлен имот с идентификатор ****** /апартамент № *** с
предложена цена от 268 998 лв./, поземлен имот с идентификатор **********
/гараж № 13 с предложена цена от 11 928 лв./ поземлен имот с идентификатор
************* /апартамент № 8 с предложена цена от 35 998 лв./, ¾ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ************ /ателие с предложена цена от
34 998 лв./ и поземлен имот с идентификатор ********** /апартамент № 6
предложена цена от 74 998 лв./, всички по КККР на гр. К., С. о., както следва:
Приспада се сума в размер на 1 127,41 лв., представляваща сбора на
дължимия данък за продадените недвижими имоти, а останалата сума от
425 792,89 лв. се изчислява съгласно коефициент на постъпилата за имота
цена спрямо сумата за събиране и общо постъпилата сума по следния начин:
1. За имоти, представляващи апартамент № *** и гараж, декларирани в
2
обща партида, бивша собственост на длъжниците В.В. и В.В., е
постъпила сума в общ размер на 280 926 лв., от която се приспадат
432,37 лв. дължим данък, а останалата сума от 280 493,63 лв. се
разпределя:
1. За взискател - 185 950,12 лв.,
2. За ЧСИ - 7 665,58 лв.,
3. За възстановяване на собствениците - 86 877,93 лв., дължима по
равно предвид квотите им в съсобствеността.
2. За имот, представляващ апартамент № 6, бивша собственост на
длъжника Д. М.а и на ипотекарния длъжник С.М., е постъпила сума от
35 988 лв., от която се приспадат 140,40 лв., а останалата сума се
разпределя:
1. За взискател - 23 771,40 лв.,
2. За ЧСИ - 979,95 лв.,
3. За възстановяване на собствениците - 11 106,25 лв., дължими
предвид квотите им в съсобствеността – на С.М. и на Д. М.а по
5 553,13 лв.
3. За имоти, представляващи апартамент № 6 и ателие, бивша собственост
на длъжника Д. М.а, е постъпила сума в общ размер на 109 996 лв., от
която се приспадат 554,60 лв. дължим данък, а останалата сума от
109 ***1,40 лв. се разпределя:
1. За взискател - 75 553,12 лв.,
2. За ЧСИ - 2 990,91 лв.,
3. За възстановяване на собственика Д. М.а - 33 897,54 лв.
След разпределение и изплащане на посочените суми – на взискателя
„И. С. к.“ ООД 282 274,64 лв., на ЧСИ 11 636,45 лв. и на Община К. 1 127,41
лв., задълженията по посоченото изпълнително дело се считат изцяло
погасени.
Тъй като по изпълнителното дело има присъединени взискатели,
остатъкът от сумите се разпределя така:
1. За Н. за В.В. – 1 720,19 лв.
2. За Н. за В.В. – 377,48 лв.
3. За взискател С. М. от длъжниците В.В. и В.В. се дължат общо 4 834,63
лв., и за ЧСИ общо 488,12 лв., или по 2 661,38 лв. от всеки от двамата
3
длъжници, като след изплащане на тази сума вземането на С.М. се
погасява изцяло.
След изплащане на сумите на ипотекарния кредитор и на
присъединените взискатели на бившите собственици следва да се възстановят
следните суми:
1. На длъжника В.В. – 39 057,40 лв.,
2. На длъжника В.В. – 40 400,11 лв.,
3. На длъжника Д. М.а – 39 450,67 лв.,
4. На ипотекарния длъжник С.М. – 2 776,56 лв.
Сумата 426 920 лв. следва да бъде заплатена от обявения купувач „В.
б.“ ЕООД в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на разпределението,
по сметка на ЧСИ Г. И..
Против това разпределение е постъпила жалба от В. ХР. В., В. Г. В. и
Д. А. М.а, като в нея се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, за
което са изложени подробни мотиви, а искането е разпределението да бъде
отменено изцяло. Претендират се разноски.
С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата против
протокол за разпределение от 03.02.2020 г. по изп.д. № 2018***0402725 на
ЧСИ Г. И. с рег. № *** по регистъра на КЧСИ.
Против това решение са подадени жалби от В.В. и от В.В. и те са
предмет на настоящето производство.
Съдът споделя Н.равените в обжалваното решение правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-Н.ред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по
съразмерност.
Настоящият състав намира, че разпределението, извършено при
условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики, по
същността си не се различава от това по чл. 460 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите
4
относно неяснота в обжалваното разпределение досежно това кои са
взискателите по делото, в какъв размер са вземанията им преди извършване
на разпределението и какъв е размерът на непогасените им задължения.
Както се вижда от съдържанието на разпределението, след
извършването му са погасени всички задължения на длъжниците и дори са
останали суми за връщане на същите, поради което е ирелевантно дали
вземанията на взискателите са били разделени по вид /главница, лихви,
разноски/, каква част от разноските на първоначалния взискател са с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, дали е спазен редът на привилегиите
по посочената разпоредба и дали и как е формиран коефициентът за
съразмерност при удовлетворяване на непривилигированите вземания,
доколкото са удовлетворени и привилигированите, и непривилигированите
вземания, т.е. дори да не е приложена точно някоя от привилегиите по чл. 136
от ЗЗД, това не се е отразило на законосъобразността на разпределението в
конкретния случай.
В същото време обаче следва да се посочи, че вземанията на
взискателите са посочени подробно в разпределението /стр. 3 на същото/,
индивидуализирани по вид – главница, договорна лихва, законна лихва върху
главницата, изчислени към 03.02.2020 г. /т.е. датата на предявяване на
разпределението/, разноски, разграничени според извършването им, в т.ч. и
дължими на частния съдебен изпълнител по т. 3, т. 4, т. 5, т. 11, т. 12, т. 13, т.
31 и т. 26 от ТТРЗЧСИ, определени конкретно по размер.
Съдът намира, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраните
вземания е изчислена правилно, като са съобразени размерите на дълга и
предвидените размери на същата в т. 26 от ТТРЗЧСИ чрез изравняване между
определените такси върху изпълнените в хода на изпълнителното
производство суми и дължимата окончателна такава.
Настоящият състав намира, че изготвянето на сметка за размера на
дълга по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ не опорочава извършеното
разпределение.
Посочената разпоредба задължава съдебния изпълнител да изготви
сметка за събиране на таксите по изпълнението в два или повече еднообразни
екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице, като наличието
на такава сметка и нейното съдържание се отразява на отношенията между
5
длъжника и съдебния изпълнител, но не е въздигната от законодателя като
задължително условие за законосъобразност на разпределението.
Неоснователно е възражението, че като вземане с привилегия е
удовлетворено общото такова на Община К., тъй като в обжалваното
разпределение изрично е посочено, че то произтича от дължим данък върху
недвижимите имоти, а не от такса битови отпадъци, а размерът му е
определен на база постъпили данни от кредитора, като това вземане се ползва
с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
В обобщение съдът приема, че при изготвяне на разпределението
съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и
процесуалния закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД
привилегии, определил е размерът на вземанията на първоначалния взискател
и на конституираните допълнително такива, а разпределението е изготвено и
предявено на страните по съответните ред, форма и срок, както и са спазени
останалите законови изисквания във връзка с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено, а
доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадените против него
две жалби следва да бъдат оставени без уважение.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/13.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 1427/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІІ гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7