№ 6742
гр. София, 14.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110143877
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59, от
ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установени задълженията
на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за изпълнение в
заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски по
настоящото дело.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения, че не е собственик на
топлоснабдения имот Претендира разноски.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
за топлоснабден имот, използван за стопански нужди.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
1
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия
период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен.
Подаването на молба за откриването на партида не поражда облигационно
правоотношение и не може да замести писмения договор, с оглед на което ищецът
не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни
отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са
решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС,
както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на
СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното
обогатяване на последния с доставената му и използвана от него топлинна
енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са
подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на имота,
ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да
я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса
на валидно правно основание за това.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без
правно основание, т. е. разместването на блага е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване
на пасивите му. В случая липсата на договор е липса на основание за
получаването на топлинна енергия. Независимо от това обаче и въпреки
безспорно установеното по делото, че в процесния период в топлоснабдения имот,
с аб.№ 412218, е доставена ТЕ, която не е заплатена и стойността й възлиза на
исковите суми, не може да бъде ангажирана изцяло отговорността му за
2
плащането й, тъй като след м.01.2021г. ответникът не бил клиент на ТЕ за
небитови нужди.
Няма спор по делото, че топлоснабденият имот с аб.№ 412218, е бил
собствен на ответното дружество. С постановлевие за възлагане обаче, от
23.01.2021г., същият е станал собствен на трето лице. Поради това и след тази
дата, задължено лице за сключване на договор за доставка на НЕ за стопански
нужди и за заплащане на доставената ТЕ е третото – лица купувач на имота.
Поради това, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана
единствено и само за сумите за доставена ТЕ в периода м.05.2020г. до м.01.2021г.,
възлизащи /с оглед представеното извлечение от сметка за аб.№ и с оглед
разпоредбата на чл.162 от ГПК/ на 3 087.30 лева главница за доставена ТЕ, 702.94
лева лихва за забава, 5.62 лева – главница за извършено ДР, както и 1.48 лева –
лихва за забава върху нея.
Исковете са основателни в тези размери, в които следва да бъдат уважени.
Ответникът дължи и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, което е постановено с издадената заповед
за изпълнение.
При този изход на делото страните имат право на разноски съответно на
уважената част от исковете /за ищеца/, на отхвърлената част от исковете – за
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове от *************, ЕИК **********, с адрес ********** срещу *********
с ЕИК: ************ и адрес: **********, че ответникът дължи на ищцовото
дружество 3 087.30 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за аб.№ 412218, ведно със
законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
702.94 лева - мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 09.03.2023 г., 5,62 лева
- главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г.
3
до изплащане на вземането, както и сумата 1,48 лева - мораторна лихва за период
от 31.07.2020 г. до 09.03.2023 г.,, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от по ч. гр.д. № 13785/2023 г. на СРС, 124 с-в.
ОСЪЖДА ********* с ЕИК: ************ и адрес: **********, да заплати
на *************, ЕИК **********, с адрес ********** сумата от 88.02 лева
разноски в заповедното, както и 176.05 лева – разноски в исковото производство..
ОСЪЖДА **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на ********* с ЕИК: ************ и адрес:
**********, сумата от 986.11 лева – разноски по делото,.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ************** като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4