Определение по дело №8/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 164
Дата: 22 януари 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200500008
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 117

Номер

117

Година

12.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.15

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Събева

дело

номер

20114100101130

по описа за

2011

година

Постъпила е искова молба от П. С. Т.”-В.Т. против О. Г. О. с цена на иска 147 332.85 лв. Твърди се ,че ищецът е сключил с ответника на 3.5.2007 г. договор за извършване на СМР по одобрен проект на обект „Текущ ремонт на улици в гр.Г.О., с.П., с.В., с. П., с.С., с.П., с. Г.Д.Т., с.Г.Г. Т., с.Я.и с.К.. Твърди се ,че в договора чл.3.1 е уговорено общо възнаграждение в размер на 378 000 лв., но заплащането е следвало да става при конкретното отчитане на съответните СМР, съгласно чл.3.2 и 3.3 от договора. Твърди се ,че ищецът е извършил качествено и в срок договорените работи още през 2007 г., като част от стойността в размер на 365 903.63 лв. с ДДС са били заплатени, а са останали неплатени СМР на стойност 114 414.90лв. Твърди се ,че за тези работи са съставени актове обр. 19, които са внесени в Общината възложител. Твърди се че неплатените суми са за изпълнение на ремонтни работи на следните обекти: ул.”П. Б.”, ул. зад супермаркет „М. М.”, ул. „К.”, ул. „Г. И.”, ул.”О.”, ул.” Р.”, улица в с. П.. Последвали разговори с ответника и покани за плащане, но такова не е извършено. Твърди се ,че ответника е в забава и дължи освен главницата и обезщетение за забава-законната лихва върху главницата за периода 6.2.2009 г.-17.9.2011 г., на стойност 32 917.95 лв. Твърди се ,че разликата от 365 903.63 лв. до 378 000 лв. е в размер на 12096.37 лв. и се явява част от иска 114 414.90лв. Заявява се ,че ако искът над 12 096.37 лв. не бъде уважен на посоченото договорно основание то сумата надхвърляща този размер, а именÝо 102 318.53 лв. се дължи на още две алтернативни основания. Първото основание е, че тези извършени СМР извън договорените са извършени в интерес на възложителя по договора и са извършени добре. Твърди се ,че без извършване на тези работи обектът не би бил завършен и съответно не би се ползвал, както е в момента, а и всички видове СМР са приети от възложителя без забележки. Твърди се ,че второто основание е, че по посочения начин възложителят се е обогатил за сметка на ищеца, съответно последният се е обеднил с тази сума. Ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 114 414.90лв., заедно със законната лихва от постъпване на исковата молба, представляваща възнаграждение за извършени СМР по описания по-горе договор и проект, както да заплати и сумата 32 917.95 лв. представляваща обезщетение за забава-законната лихва върху главницата за периода 6.2.2009 г.-17.9.2011 г. Претендират се разноски по делото. Приложени са писмени доказателства и се иска допускане и изслушване на СТЕ, като са поставени задачите на същата.

По исковата молба е постъпил отговор от ответника ,в който се твърди ,че исковете са допустими, но те са неоснователни и недоказани. Твърди се ,че сумата 378 000 лв. с ДДС е актувана и заплатена на ищеца, като се посочват 12 бр. акт обр. 19 и преводни нареждания от седем дати. Твърди се ,че ответникът няма парични задължения към ищеца по процесния договор. Твърди се ,че в договора не е предвидено заплащане на допълнителни работи, но независимо от това на ищеца са преведени всички претендирани суми, които са актувани в двустранно подписани актове обр.19. Твърди се ,че в договора не е предвидено общината да заплаща ремонтни дейности на улици в с.П. Оспорва се дължимостта на суми по приложени от ищеца акт обр.13 и 6 бр. подробни ведомости, акт обр.19 и подробна ведомост, приложени към исковата молба. Твърди се ,че тези документи не са подписани от ответника и нямат задължителна сила за общината. Оспорват се кантарните бележки, като се счита ,че не са относими към спора, че в тях не са посочени имената на лицата, които са ги съставили и в какво качество ги съставят. Твърди се ,че тези документи са частни и не може ищецът да черпи права от тях. Оспорват се алтернативно предявените искове и се твърди ,че включената в договора цена е окончателна. Противопоставят се на изслушване на експертизата, поискана от ищеца. Твърди се ,че ответникът не дължи нито главницата нито претендираните лихви. Прави се възражение за изтекла давност по отношение на претендираните лихви. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за изслушване на СИЕ, като посочват задачите й.Претендират се разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В постъпилата допълнителна искова молба се заявява от ищеца, че се поддържат предявените искове и че ще се ползва от представените доказателства.

В допълнителния отговор от ответника се взема становище по доказателствата.

В. окръжен съд като се запозна с твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Не се спори по делото ,че на основание чл.31 от НВМОП и Заповед № 852/16.4.2007 г. на кмета на О.-Г.О. между страните на 3.5.2007 г. е сключен договор за извършване на СМР по одобрен проект на обект „Текущ ремонт на улици в гр.Г.О., с.П., с.В., с. П., с.С., с.П., с. Г.Д.Т., с.Г.Г. Т., с.Я. и с.К.

Не се спори, че съгласно т.3-1 от договора общата стойност на СМР е 378 000 лв. с ДДС, като общината е заплатила СМР в размер на 365 903.63 лв. с ДДС, като са останали неплатени СМР на стойност 114 414.90лв. Не се спори,че за тези работи са съставени актове обр. 19, които са внесени в Общината възложител, но актовете не са подписани от възложителя. Не се спори, че неплатените суми са за изпълнение на ремонтни работи на следните обекти: ул.”П. Б.”, ул. зад супермаркет „М.М.”, ул. „К.”, ул. „Г. И.”, ул.”О.”, ул.” Р.”, улица в с. П., като за последната улица възложителят по договора не е предвидено да се заплащат СМР.

Не се спори ,че от страна на О.-Г.О. не са подписани процесните актове поради това ,че тя счита договорената цена на СМР за окончателна и не може да плаща за допълнително извършени работи. Не се спори, че процесният договор е с времетраене до 30.9.2007 г., като до предявяване на иска същият е прекратен поради изтичане на срока по същия. Не се спори ,че от изплатената от възложителя цена в размер на 365 903.63 лв. с ДДС до договорената цена-378 000 лв. с ДДС има разлика в размер на 12096.37 лв., която сума ищецът претендира на договорно основание- чл. 266 ал.1 от ЗЗД. Не се спори , че сумата 12096.37 лв. се явява част от исковата сума 114 414.90лв. като разликата от 102 318.53 лв. също не е заплатена от ответната О., която сума както се посочи вече се претендира на две алтернативни основания. Не се спори, че съгласно т.1.1 от договора е следвало да има одобрен работен проект на договорените СМР, какъвто не се представя от никоя от страните по делото, нито се предоставя за ползване на вещото лице.

За установяване обстоятелствата по делото са изслушани две СТЕ, като съдът приема констатациите, направени в заключението на втората експертиза, което не е оспорено от страните. Изслушани са и свидетели, които установяват начина по който страните са изпълнявали процесниния договор. Съдът дава вяра на разпитания свидетел К., който е бил ръководител на процесните СМР. Той пояснява ,че с представител на общината от техническия отдел са обходени улиците и са определени местата за изкърпване. След предварителния оглед на улиците представителните на възложителя и изпълнителя решават какво следва да се направи-изрязват се кръпките на място, замерва се тяхната площ и дебелина, като това става задължително в присъствието на представителите на общината. След това се извършва изкърпване на изрязаните места, прави се подробна ведомост като квадрати от свидетеля, подписват се от последния и се предават в техническия отдел на общината за подпис. Свидетелят посочва ,че при подписване на договора не се знае каква е квадратурата, която ще се изкърпва, а се знае само единичната цена, което кореспондира и с текста на процесния договор. Свидетелят заявява ,че в случая е възложена на изпълнителя повече работа, която по стойност е в повече от предвидената в договора. С оглед изложеното съдът приема ,че изпълнението на договора е ставало по описания от св.К. начин. Не се спори всъщност от ответника, че ищецът е извършил СМР, както не се спори и това ,че процесните улици се ползват и досега, което се констатира и от вещото лице.

Процесният договор е вид договор за изработка, съгласно който изпълнителят се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна-възложител, а последния – да заплати възнаграждение. Тъй като договорът е сключен на основание НВМОП, то е недопустимо изменението му в нарушение на параметрите на обществената поръчка. В тази връзка е недопустимо промяна на стойността на възложените СМР-378 000 лв. с ДДС.Следва да се има предвид с оглед липсата на одобрен работен проект, приложен към договора ,че не е договорена конкретна площ на изкърпването на улиците, а единственото условие е тези СМР да са на договорената стойност.

Вещото лице в подробното си заключението установява ,че посочените в акт обр.13 за обект „Текущ ремонт на улици в гр. Г.О., извършени СМР/изкърпване/ са на стойност 47 802.29 лв. без ДДС и съответно 57 362.75 лв. с ДДС, като тези стойности са съобразеното в договора. По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че общината е възразявала по някакъв начин на извършеното изкърпване на уличната настилка.

Във връзка с това съдът приема , че ищецът е изпълнил задължението си по чл.5 договора, респ. по чл. 258 от ЗЗД- изкърпил е уличната настилка на договорените улици на горепосочената стойност. Съгласно т.4 от договора възложителят има право да осъществява цялостен, непрекъснат и компетентен контрол по време на изпълнението, както и да направи искане за приемателна комисия на обекта 10 дни след подписване на акт обр. 15. Възложителят не е изпълнил това своя задължение ,както и задължението си да приеме работата,извършена от изпълнителя в рамките на договора. Отказвайки да подпише/въпреки поканите/ представените от изпълнителя актове за извършените в рамките на договора СМР, общината се явява неизправна страна по договора, като се позовава за неплащане на тези СМР на липса на подпис от страна на възложител върху процесния акт обр.13.

Не се спори и се установява от вещото лице ,че общината не е заплатила на изпълнителя сумата 12096.37 лв. При това положение ответната О. следва да заплати на ищеца сумата 12096.37 лв., която представлява разликата между заплатената и договорена стойност с ДДС. В тази връзка по акт обр.13 за обект „Текущ ремонт на улици в гр. Г.О., за извършени СМР О.-Г.О. следва да заплати на ищеца сумата 12096.37 лв. с ДДС, представляваща договорени , но незаплатени СМР по процесния договор. Върху тази сума на основание чл. 86 от ЗЗД общината дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва от забавата- в случая от 6.2.2009 г. до 17.9.2011 г./за който период се претендира от ищеца. Размерът на това е обезщетение за посочения период е 3480.24 лв. На същото основание общината дължи на ищеца и законната лихва върху сумата 12096.37 лв.,считано от подаване на исковата молба 4.10.2011 г. до окончателното заплащане.

По отношение на останалите неплатени суми по акт обр. 13 и акт обр.19 съдът приема, че правното основание на претенцията е по чл. 59 от ЗЗД. Безспорно е по делото, че тези работи са извършени, че улиците се ползват без възражения и досега. По този начин ответникът, чието задължение е да извършва ремонта се явява обогатен без основание за сметка на изпълнителя на тези СМР.Затова общината следва да заплати на ищеца сумата, до размера на обедняването.

Както се посочи вече останалите неплатени суми по акт обр. 13 /573 62.75 лв. - 12096.37 лв. / в размер на 45 266.38 лв. съдът приема, че по делото е безспорно установено по изложените по –горе съображения, че същите не са договорени между страните. Размерът на тези СМР без ДДС е 38 125.19 лв.

Също така безспорно е установено, че не са договорени, но са извършените от ищеца, описаните СМР в акт обр.19 на стойност 42 386.32 лв./ без ДДС/. Съдът вземайки предвид начина и размера на изчисляване на тези работи, приема ,че размера на обедняването на ищеца по двата акта е в размер на 80511.51 лв./38 125.19 лв.+ 42 386.32 лв./. Върху тази сума на основание чл. 86 от ЗЗД общината дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва от забавата- в случая от 6.2.2009 г. до 17.9.2011 г./за който период се претендира от ищеца. Размерът на това е обезщетение за посочения период е 23 163.73 лв. На същото основание общината дължи на ищеца и законната лихва върху сумата на 80511.51 лв., считано от подаване на исковата молба 4.10.2011 г. до окончателното заплащане.

Съдът намира за неоснователни възраженията на общината за настъпила погасителна давност по отношение на лихвите, тъй като такива се претендират от 6.2.2009 г. до предявяване на исковете.

По отношение на иска с правно основание чл. 60 от ЗЗД- второто алтернативно правно основание –водене на чужда работа без пълномощие за сумата 114 414.90 лв., както и за 32 917.95 лв. мораторна лихва за периода 6.2.2009 до 17.9.2011 г., съдът го намира за недопустим и го оставя без разглеждане.

С оглед изложеното претенциите на ищеца са основателни за главници общо 92 607.88 лв. и мораторни лихви общо 26 643.97 лв. Исковете за главници за разликата от 92 607.88 лв. до 114 414.90 лв., както и за мораторни лихви за разликата от 26 643.97 лв. до 32 917.95 лв. са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските съдът изчислява направените по делото разноски от ищеца в размер на 7543 лв., а от ответника в размер на 3 088 лв., от които 2738 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски върху уважената част от исковете в размер на 6034.40 лв., а ответника съобразно отхвърлената част от исковете-в размер на 586.72 лв. При компенсация на разноските ответникът остава задължен към ответника с разноски в размер на 5447.68 лв.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази разноски.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. –Г.О.,пл.”Г.И.” № 5 да заплати на „П. С. Т.”- В.Т., ЕИК ...., бул.”Б.”... :

сумата 12096.37 лв., представляваща договорени , но незаплатени СМР по договор от 3.5.2007 г. за извършване на СМР на обект „Текущ ремонт на улици в гр.Г.О., с.П., с.В., с. П., с.С., с.П., с. Г.Д.Т., с.Г.Г. Т., с.Я. и с.К., отразени в акт обр.13, както да заплати и сумата 3480.24 лв., представляваща мораторна лихва върху 12096.37 лв. за периода 6.2.2009 до 17.9.2011 г., както да заплати законната лихва върху сумата 12096.37 лв., считано от подаване на исковата молба 4.10.2011 г. до окончателното заплащане;

сумата 80511.51 лв., представляваща размера обедняването на „П. С. Т.”- В.Т. поради извършване на СМР изразяващи се в ремонт на улици в гр.Г.О., с.П., с.В., с. П., с.С., с.П., с. Г.Д.Т., с.Г.Г. Т., с.Я. и с.К.,с Поликраище, отразени съответно в акт обр.13 и акт обр. 19; както да заплати и сумата 23 163.73 лв., представляваща мораторна лихва върху 80511.51 лв. за периода 6.2.2009 до 17.9.2011 г., както да заплати законната лихва върху сумата 80511.51 лв., считано от подаване на исковата молба 4.10.2011 г. до окончателното заплащане; както

и сумата 5447.68 лв.,разноски по компенсация.

ОТХВЪРЛЯ исковете на „П. С. Т.”- В.Т., ЕИК ..., бул.”Б.”.... против О. –Г.О. пл.”Г.И.” № 5 за заплащане на СМР, изразяващи се в ремонт на улици през 2007 г.в гр.Г.О., с.П., с.В., с. П., с.С., с.П., с. Г.Д.Т., с.Г.Г. Т., с.Я. и с.К.,с П., отразени съответно в акт обр.13 и акт обр. 19 за главници за разликата от 92 607.88 лв. до 114 414.90 лв., както и за мораторни лихви за разликата от 26 643.97 лв. до 32 917.95 лв. като неоснователни и недоказани.

Оставя без разглеждане като недопустим иска на „П. С. Т.”- В.Т., ЕИК ...., бул.”Б.”.... против О. –Г.О., пл. „Г. И.” № ... с правно основание чл. 60 от ЗЗД- водене на чужда работа без пълномощие за сумата 114 414.90 лв., представляваща стойността на извършени СМР изразяващи се в ремонт на улици през 2007 г.в гр.Г.О., с.П., с.В., с. П., с.С., с.П., с. Г.Д.Т., с.Г.Г. Т., с.Я. и с.К.,с П., отразени съответно в акт обр.13 и акт обр. 19,за сумата 114 414.90лв. както и 32 917.95 лв мораторна лихва за периода 6.2.2009 до 17.9.2011 г.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКР. СЪДИЯ:

Решение

2

C2F74133BED60372C2257A1B00532158