№ 1056
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110209322 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
2023
на Д. С. Д. (чрез процесуален представител) срещу НП № 11-01-1289 от 16.05.2024 г.,
издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано
като такова на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ вр. чл. 18, ал. 1, т. 9 вр. чл. 138, ал. 1 от ЗОП (обн. ДВ
бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г.), на основание чл.
250 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020
г.) е наложено административно наказание глоба в размер на 8352,00 лева. От страна на
въззивника се иска отмяна на НП и присъждане на разноски (с възражение срещу
претенцията на насрещната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер въз основа на довод – ниска фактическа и правна сложност на делото),
като се излагат доводи практически само досежно приложението на материалния закон –
наличие на по-благоприятен закон по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и изначална липса на
административно нарушение, както евентуално – наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН,
които аргументи се оспорват (допълнително се излагат и конкретни аргументи за
процесуална законосъобразност) от административно-наказващият орган (чрез
процесуалния му представител) с искане за потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
От ангажираните писмени доказателствени материали (с уточнението, че
ангажирането на свидетелски показания /в това число на актосъставителя и на свидетелите
по АУАН/ не е задължително - арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а в случая не е
и необходимо за разкриване на обективната истина), т. е. приобщените към
доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, се установява (по несъмнен и безспорен начин) - освен
оправомощаването на наказващия орган от министъра на финансите за издаване на
съответния вид НП със съответната писмена (и подписана) заповед и освен връчването на
препис от обжалваното НП на жалбоподателя на 07.06.2024 г. - още описаната в НП
1
фактическа обстановка (самите факти), към която съдът препраща (забрана за използване на
такъв начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в
релевантната нормативна уредба, като това не означава, че настоящата инстанция не е
такава по фактите и не излага установената от нея фактическа обстановка – това просто се
осъществява чрез препращане, избягващо излишното повтаряне на съдържание, с което
страните са запознати). При това положение материалният закон е приложен напълно
правилно от наказващия орган. Липсва хипотеза на нов по-благоприятен закон, аргументите
за който извод са подробно мотивирани в самото НП, към които мотиви съдът също
препраща, с допълнението, че в приложената от директора на АДФИ редакция на чл. 250 от
ЗОП сключването на съответния договор също е изискуем елемент за ангажиране на
отговорността, доколкото въз основа на стойността на договора се индивидуализира
наказанието, като сключване на такъв договор в случая е надлежно описано в процесните
АУАН и НП, като при всяко положение евентуалното прилагане към процесния случай на
новия закон (чл. 250а от ЗОП) ще следва да отчете сключването на визирания договор и да
доведе до налагане на по-тежко наказание. Безспорно са налице аргументи за някаква
икономическа целесъобразност от приложената от нарушителя процедура на договаряне, но
не е налице хипотезата по чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗАНН, при която поръчката може да
бъде изпълнена само от един изпълнител поради липса на конкуренция поради технически
причини (в това отношение също следва да се препрати към мотивите, изложени от
наказващия орган в НП) – именно технически причини, които да са от такова естество, че да
елиминират изначално възможността за конкуренция, не са били налице и не е била налице
хипотеза на крайна необходимост по чл. 13 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН – следвало е да се даде
предимство на осигуряването на конкуренция между икономическите оператори (основен
законов принцип). Процесният случай не се отличава по такъв начин от обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид, независимо от изложеното преди
малко за наличието на икономическа логика за съответното процедиране, че да е обоснована
липсата на санкциониране посредством прилагане на чл. 28 от ЗАНН (независимо дали в
редакцията преди измененията в сила от 23.12.2021 г. или след това), в това число доколкото
е било очевидно, че техническа (именно техническа) пречка за изпълнение от друг
икономически оператор, която да е от такова естество, че изначално да елиминира всякаква
конкуренция, не е била налице. При всяко положение липсват такива нарушения на
процесуалните правила, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.
При цялостния и служебен преглед по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
съдът не установи основания за отмяна или за изменение на обжалваното НП, поради което
и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да
бъде потвърдено, при който изход на делото правно основание за присъждане на разноски в
полза на въззивника изначално липсват, а на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал. 3 от АПК се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
АДФИ (с уточнението, че изразът „ако те са били защитавани“ в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
подлежи на корективно тълкуване, доколкото съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН страна в
производството при обжалване на НП се явява самият орган, който е издал постановлението,
т. е. изразът следва да се тълкува в смисъл, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда
при защита /процесуално представителство/ от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование в полза на съответната страна по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която е с
процесуална функция по защита на акта по чл. 58д от ЗАНН) в размер, относитлно близък
до минималния (имайки предвид относително ниската степен на правна и фактическа
сложност на делото) съобразно чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
2
РЕШИ:
2023
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 11-01-1289 от 16.05.2024 г., издадено от
директора на АДФИ.
Не присъжда разноски в полза на горепосочения жалбоподател, когото осъжда да
заплати на АДФИ сумата от 95 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3