РЕШЕНИЕ
№ 704
гр. Варна, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110107712 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от М. И. Р. срещу Н. И. К. и С. Б. К. иск за
нищожност на сделката сключена с нот.акт №**, том **,рег.№**, дело №**г. на нотариус
Петранка Димитрова, нотариус с район на действие ВРС за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от
недвижим имот, с идентификатор ****.2.35, находящ се в грВ., заедно с избено помещение
№11, заедно с 2.6199% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавно
място срещу задължението на Н. И. К. да поеме гледането и издръжката, сега и за в бъдеще
на И.К. К., за симулативна като прикриваща договор за дарение на основание чл. 17, ал. 1
ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за
разваляне на сключения между наследодателя на ищеца И.К. И. и Н. И. К. договор ,
обективиран в нот.акт №**, том **,рег.№**,дело №**г. на нотариус Петранка Димитрова,
нотариус с район на действие ВРС за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор ****.2.35, находящ се в гр.В., заедно с избено помещение №11,заедно с
2.6199% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавно място срещу
задължението на Н. И. К. да поеме гледането и издръжката, сега и за в бъдеще на И.К. К..
Ищцата твърди, че е наследник на И.К. И. б.ж. на В., поч. на ****г. Приживе той
заедно с починалата преди него своя съпруга са придобили в режим на СИО недвижим имот
придобит по реда на НДИ през 1990г., находящ се в гр. Варна и представляващ апартамент
№*, ведно с прилежащата му изба, находящ се напетия етаж на сградата на блок * вход *
ж.к. „В.". След смъртта на майка й имотът станал собствен на баща й, ищцата и брат й -
1
първи ответник, при квоти 4/6 ид.части за преживелия съпруг и по 1/6 ид.ч. за всяко от
децата.
Твърди се, че волята на общия наследодател била този имот да остане за Н. К., поради
което ищцата лично дарила своята 1/6 ид.ч., а бащата 4/6 ид.ч. от този имот. Ищцата сочи, че
не й е известно защо сделката е оформена като договор за продажба срещу издръжка и
гледане. Счита, че индиция за дарственото намерение на баща й е обстоятелството, че брат
й и семейството му са живели отделно от баща й и не са престирали дължимите към него
грижи.
По предявения в условията на евентуалност иск ищцата излага твърдения, че
ответникът и съпругата му след сделката са заминали да живеят далече от своя праводател
И.И. и не са полагали за него никакви грижи, като към началните години след сключване на
договора, той е нямал и нужда от такива. Впоследствие отношенията между съпрузите се
развалили и ответницата С. К. през 2013г. за три месеца била в неизвестност, поради което и
никой не е полагал преки и непосредствени грижи за прехвърлителя по сделката. Сочи, че
през 2016г. бракът между ответниците е прекратен.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответницата С. К. оспорва предявените искове.
Ответницата излага, че още преди сключването на сделките във връзка с процесното
жилище, със съпруга й са съжителствали с прехвърлителя И.И. в апартамента. За период от
около година и два месеца, до фактическата раздяла на ответниците през 2016г.,
семейството, в това число и свекърът й, са живеели на квартира, в кв. В., докато е траел
ремонтът на апартамента. За времето до фактическата раздяла на ответниците се твърди, че
ответницата се е грижила за свекъра си, като е имала изключително хармонични и
основаващи се на взаимно уважение отношения с него. Предоставяните от нея грижи и
издръжка са се изразявали в приготвяне на храна, грижа за хигиената на праводателя, като
пране и чистене, купуване и доставяне на медикаменти, и прочее дейности от битово
естество. Твърди, че прехвърлителят изключително много е разчитал на снаха си, което е
обусловило волята му да прехвърли притежаваните 4/6 ид.ч. от апартамента именно срещу
задължение за издръжка и гледане, а не да ги дари на сина си.
Ответницата излага, че през 2013г. вследствие на употребена физическа сила спрямо
нея и дъщеря й, последните две биват изгонени от семейното жилище, като за период от 1
/една/седмица, са приютени от нейна приятелка. Ответникът К. е знаел, къде са и
впоследствие ги прибира от жилището на приятелката. Окончателната фактическа раздяла
между ответниците, настъпила през 2016г., породена от пореден акт на физическо насилие
спрямо С. К., след което тя напуска семейното жилище без да вземе със себе си лични вещи,
документи и финансови средства. Твърди се, че до момента на раздялата, С. К. е престарала
в основна степен дължимите на прехвърлителя И. грижа и издръжка, съобразно договора.
Ответницата сочи, че с бившия й съпруг са страни по гр.дело за делба на процесния
имот, образуваното пред ВРС гр.д. №11568/2021г. Счита, че целта на предявените искове е
единствено да бъде ощетена.
2
В едномесечния срок за отговор Н. К. признава исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
С договор от 30.12.2005 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №**, том **,рег.№**,дело №**г. на нотариус
Петранка Димитрова, нотариус с район на действие ВРС за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от
недвижим имот, с идентификатор ****.2.35, находящ се в гр.В., заедно с избено помещение
№11, заедно с 2.6199% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавно
място срещу задължението на Н. И. К. да поеме гледането и издръжката, сега и за в бъдеще
на И.К. К., като му се осигури спокоен и нормален живот докато е жив.
Видно от удостоверение за наследници изх. № АУ113300МЛ/30.11.2020г. на район
Младост, община Варна И.К. И. е починал на ****. и оставил като наследници Н. И. К.-син
и М. И. Р.-дъщеря.
С нот.акт за дарение на идеални части от недвижим имот № **, том **, рег. № **,
дело № **г. на нотариус Петранка Димитрова, нотариус с район на действие ВРС М. И. Р.
дарява на брат си Н. И. Р.1/6 ид.ч. от недвижим имот находящ се в гр.В., заедно с избено
помещение №11,заедно с 2.6199% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху
държавно място по плана на първи микрорайон на гр.Варна.
От показанията на разпитаната по искане на ответницата свидетелка М.Р.Н.се
установява, че познава С. К. и съпругът й от 10 години, като е гостувала и в дома им.
Познава и ищцата по делото. Излага, че С. К. е перяла свекъра си И.И., готвила му,
чистела апартамента, като това включва и неговата стая. Пазарувала е по-специални храни,
поради болестта му. Грижила се е изцяло за него. Свидетелката има впечатления от 2010г. до
2013г., когато е заминала в Испания. Ответницата С. К. напуснала дома през 2016г., като
това й е известно, защото същата година тя пристигала при нея в Испания. От 2013г. до
2016г. Ответницата е живяла в дома си във В., като свидетелката се е чувала по телефона с
нея.
От показанията на свидетелката С.Б.А., разпитана по искане на ответницата, без
родство и дела със страните, се установява, че познава ответницата от 2009г., като към 2012г.
станали по-близки. Познава и семейството й. Ходила е и 2-3 пъти на гости, във Виница,
където били взели къща под наем, тъй като апартаментът им във В.бил в ремонт. Там С. К.
живеела със семейството си, със съпруга си Н., с дъщеря си М., както и със свекъра й И..
През 2012г. е ходила във В.. Ремонтът на апартамента продължил 2-3 години. През това
време всички живеели заедно в къща във В., под наем. Свекърът й също е бил там.
Ответницата се грижила за свекъра си, тя много го обичала, защото била израстнала без
баща. Съобразявала винаги храната с какво трябва да се храни, тъй като бил деабетик.
Синът Н. не се е грижил за баща си И.. Никой друг не е посещавал И.и не се е грижил за И..
Разпитана по искане на ищцата, като свидетел М.Н.С., нейна племенница и дъщеря
на ответницата, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото не противоречат
3
на останалия доказателствен материал се установява, че от 2016г. до момента, в който
починал дядо й, леля й се грижила за него. Родителите й се развели през 2016г. и баща й
отишъл да живее при гаджето си. Дядо й живял сам във Виница, където си заплащал наема.
До 2016г. или 2017г. дядо й ходил на работа, нищо че бил пенсионер.
От показанията на разпитания по искане на ищцата свидетел Т.С.П., без родство и
дела със страните се установява, че е имал отношения с починалия И. К. по повод ремонт на
апартамент, който правил през 2014г. Семейството тогава живеело във В.. И.К. финансирал
ремонта. Свеидетелят е виждал от време на време дъщерята на Н. в дома, но с Н. и със С. не
се е засичал там. Свидетелят не е забелязал И. да е имал нужда от помощ, ходил си на
работа. Наложило се веднъж с дъщеря му М. да го закарат в болница.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Когато страните по един договор имат волята само привидно да създадат правни
последици на обвързаност, които те по принцип не желаят, е налице абсолютна симулация, а
когато целта им е да се обвържат от сделката по начин, различен от посочения в сключения
договор – то тогава симулацията е относителна. И в двата случая договорът е нищожен, като
привиден, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като във втория случай съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД
прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
В решение № 1405 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4689/2007 г., ІV ГО, ВКС, е прието, че
тежестта на доказването на твърдяната относителна симулация (каквато в случая ищцата
поддържа, че е налице) е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално
успешно провеждане на иска благоприятни последици за себе си. Ето защо той следва да
ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин да установят, че целената сделка
всъщност е различна, от тази която официално е удостоверена - в случая, че прехвърлителят
(наследодателят И.И.) не е прехвърлил имота си срещу задължение за издръжка и гледане, а
го е дарил на сина си. Доказването на твърденията на ищеца в процеса следва да бъде главно
и пълно. Така и в решение на ВКС - № 959 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 1951/2008 г., ІІІ г. о.,
Решение № 48 от 13.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 959/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и пр.
По делото не се ангажираха доказателства, вкл. и от свидетелските показания не се
установява по пътя на пълно и главно доказване, че отразената воля на страните в
нотариалния акт за продажба не е действителна. Никой от свидетелине не излага
впечатления от намеренията и волята на страните за периода 2005г., или преди това когато е
извършена сделката за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане.
Направеното от ответника Н. К. общо признание на иска не обвързва съда, предвид
оспорването от ответницата С. К..
С оглед изложеното предявения иск за симулация остана недоказан и подлежи на
отхвърляне.
Предвид отхвърлянето на предявения главен иск, следва да се разгледа предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД:
4
Гореизложеното обуславя извода, че между И.К. И. от една страна и ответникът Н. И.
К. от друга страна е налице валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот,
срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от съдържанието на договора,
приобретателят се е задължил да поеме „гледането и издръжката, сега и в бъдеще на И.К. И.,
като му осигури спокоен и нормален живот докато е жив”. Това е пълното съдържание на
престацията на ответника, срещу 4/6 ид.ч. от недвижимия имот, който И.И. е прехвърлил по
процесния договор. По правоотношението възникнало от договора, безспорно е установено,
че И.К. И. е прехвърлил правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния имот, а
ответникът Н. И. К. е приел собствеността, срещу насрещната престация да гледа и издържа
прехвърлителя до края на живота му. Със сключването на договора за гледане и издръжка
като особен вид алеаторен договор, е настъпил транслативния ефект на сделката - правото на
собственост върху имота е преминало от прехвърлителя към приобретателя, с което първият
е изпълнил задължението си по договора.
Съгласно константната съдебна практика/решение № 26 от 06.02.2009 г. по гр. д. №
5524/2007 г., ІІг. о. / за да се прецени налице ли е неизпълнение на договора, съдът следва да
прецени обема на договорните задължения, тълкувайки клаузите на договора; да дефинира
същността на поетото задължение за гледане и издръжка, съпоставено с конкретните нужди
на кредитора, като съобрази възрастта му и здравословното му състояние в рамките на
срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение. Задължението на приобретателя
следва да се изпълнява от момента на утоварянето му до смъртта на прехвърлителя, т. е.
касае се до задължение с продължително изпълнение, което трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
По отношение на обема и същността на поетото от приобретателя задължение да
осигури на прехвърлителя грижи и изръжка следва да се посочи, че съдебната практика е
категорична, че същите следва да се определят от постигнатото между страните съгласие
(Решение № 15 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС). При тълкуването на
волята им съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се приема, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи (Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003
г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС,
Решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение №
82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС). Ако в договора задължението на
приобретателя е описано като "издръжка и гледане", издръжката включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за
здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. № 1853/2014 IV г. о.
на ВКС). Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно
уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора.
Престацията дължима от ответниците ежедневно, със собствени грижи и средства, да
5
издържа и гледа прехвърлителя, съобразно нуждите му, е изискуема ден по ден и всяко
последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по чл.87, ал.3
ЗЗД. Престацията дължима от ответниците е преди всичко със собствени сили да гледат
прехвърлителя, съобразно нуждите му, както и да му дават натурална издръжка.
Задължението по договора за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид,
обем и качество. По своята същност и характер изпълнението не търпи забава, трябва да се
изпълнява цялостно, системно и непрекъснато.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, а именно, че всяка страна носи доказателствената тежест, относно фактите, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които именно затова претендира като
настъпили - в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за издръжка и гледане,
а ответника следва да установи, че е изпълнявал задължението си да издържа и гледа
прехвърлителя до края на живота му. В тежест на ответниците е да установят при условията
на главно и пълно доказване изпълнението на поетото с договора задължение за издръжка и
гледане към прехвърлителя на имота, тъй като същото обстоятелство обуславя изхода на
спорното правоотношение.
Въпреки, че ответницата С. К. не е била страна по сделката, при възмездно
придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг
придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл. 21, ал.
1 СК режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи,
придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното.
В случая договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка е
сключен по време на брака на Н. К. с ответницата С. К., което не е спорно по делото,
следователно и доколкото договорът, макар и алеаторен, е възмезден, то и правото на
собственост върху същия е било придобито в режим на съпружеска имуществена общност,
предвид липсата на твърдения по отношение на това имущество да се е прилагал различен
режим на имуществени отношения между съпрузите.
Ответникът Н. К. признава така заявения иск. Ответницата С. К., което е била в брак
с Н. К., към датата на прехвърлителната сделка 2005г. оспорва иска.
При така събраните доказателства съдът намира за установено, че след извършеното
прехвърляне на имота грижи за праводателя И.И. са осигурявани до 2016г., когато съпрузите
са се развели и прехвърлителя е останал да живее сам в къщата във В., където е бил
посещаван от дъщеря си.
Твърденията на ищеца, че след сключването на договора наследодателят не е
получавал ежедневните, цялостни и непрекъснати грижи, обуславящи възмездният характер
на алиаторното задължение за гледане и издръжка, не са опровергани от ответника Н. К.,
както и от свидетелите разпитани по искане на С. К.. При иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД ищецът
трябва да докаже само, че е сключил договора, той не е длъжен да доказва, че ответникът не
е изпълнил задължението си. Ответникът, щом оспорва твърдението, че не е изпълнил
задължението си, трябва да докаже, че е изпълнил. /В този смисъл: Петко Венедиков,
6
“Договор за гледане и издръжка”, ИК “Проф. Петко Венедиков”, София, 2000г., §39/.
Горното следва и от възприетият в гражданското право принцип, че ищецът не е длъжен да
доказва отрицателни факти и обстоятелства. Доказателства в горния смисъл, а именно, че
след 2016г. ответниците са престирали, съобразно договорните условия, не са ангажирани.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира, че ответниците не е изпълнявали
пълно и точно поетите задължения по договора да гледат прехвърлителя, наситени с
нравствено-етични и социално-битови изисквания. Обстоятелството, че ответницата С. К. се
е грижила за свекъра си до 2016г. не води до обратен извод, защото задължението на
двамата съпрузи Н. К. и С. К. по договора е преди всичко да осигурят нормален и спокоен
живот, като гледат прехвърлителя до края на живота му, а именно до 18.11.20г., когато
същият е починал. В случая ответникът Н. К., изрично заявява, че не е полагал лични
грижи, а от показанията на разпитаните по делото свидетели незаинтересовани от изхода на
спора, вкл. М.С., дъщеря на преобретателите по договора се установява, че С. К. е полагала
грижи до 2016г., когато се е развела и заминала за Испания, поради което съдът намира, че
неизпълнението е значително и обуславя разваляне на договора, поради което предявеният
иск се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен.
Разноски: На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата направените по делото разноски, както следва 292,83 лв. –д.т. , 50 лв.
удостоверения и за адв.възнаграждение.
Направено е възражение и от ответната страна по отношение на заплатеното
адв.възнаграждение от ищцата за сумата от 2500 лв. Съгласно чл.1 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от
ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което
определено съобразно нормативната уредба , броя предявени искове, проведени съдебни
заседания, както и правната и фактическа сложност на делото не водят до извод за
прекомернсот, поради което не следва да се намаля.
Съответно на осн.чл.78,ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъди общо сумата от
2842,83 лв. за извършени в производството разноски.
Мотивиран от гореизложеното , съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу Н. И. К.,
ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН ********** иск за прогласяване нищожност на сделката
сключена с нот.акт №**, том **,рег.№**,дело №**г. на нотариус Петранка Димитрова,
нотариус с район на действие ВРС за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, с
идентификатор ****.2.35, находящ се в гр.В., заедно с избено помещение №11,заедно с
2.6199% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавно място срещу
задължението на Н. И. К. да поеме гледането и издръжката, сега и за в бъдеще на И.К. К., за
симулативна като прикриваща договор за дарение, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 26,
ал. 2 ЗЗД.
РАЗВАЛЯ договор от 30.12.2005 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №**, том VІ,рег.№**,
дело №**г. на нотариус Петранка Димитрова, нотариус с район на действие ВРС за
прехвърляне на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, с идентификатор ****.2.35, находящ се в гр.В.,
заедно с избено помещение №11,заедно с 2.6199% ид.ч. от общите части на сградата и право
на строеж върху държавно място срещу задължението на Н. И. К. да поеме гледането и
издръжката, сега и за в бъдеще на И.К. К., на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, по иска на М. И.
Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу Н. И. К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН ********** да заплатят на М.
И. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 2842,83 лв. (две хиляди осемстотин
четиридесет и два лева и 83 стотинки), представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8