Решение по КНАХД №1148/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 8982/29.05.2025г. на С. Д. Д., с [ЕГН], от гр. Варна, [жк], вх. 3, ет. 4, ап. 72, чрез адвокат В. Ш., срещу Решение № 492/22.04.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20253110200882/2025г. по описа на Районен съд гр. Варна, шести състав.

С касационната жалба се релевират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, с оглед на което е направено искане за отмяната му и отмяна на потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът чрез процесуалния представител К. Л.-А., с депозирани писмени бележки с.д. № 10554/23.06.2025г., оспорва касационната жалба. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, с искане за оставането му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С наказателно постановление № 24-0439-000523/14.05.2024г., издадено от Началник РУ в Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ 03 Варна, за извършено нарушение по чл.104Б, т.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

От фактическа страна въззивната инстанция е приела за установено следното: На 11.04.2024г. вечерта въззивникът управлявал лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“ с рег. № [рег. номер], собственост на баща му. С него в автомобила били и свидетелите Ю. К. и В. Г.. Д. заредил гориво на бившата бензиностанция „Виа Петролиум“, находяща се на бул. „Трети март“ в гр. Варна и около 21.19 часа извършвайки маневра десен завой се включил в движението по бул. „Трети март“, в посока към кв. „Възраждане“. Д. извършил маневрата рязко, като преднамерено привел автомобила в неконтролируемо състояние. Последното предизвикал чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, при което задните гуми се завъртели с по – висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка. В резултат на това задната част на автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема и се поднесла първо на едната страна, а след това и на другата. Действията на Д. били възприети от свидетелите Х. Х. и В. В., и двамата полицейски служители в ІІІ РУ при ОД на МВР – Варна, които със служебен полицейски автомобил се движели по булеварда в посока към кв. „Възраждане“ и маневрата била извършена точно пред тях. Полицаите преценили, че се касае за „дрифт“ и със светлинен и звуков сигнал спрели въззивника преди кръстовището с бул. „Ян Хунияди“. На място на същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за това, че използвал път, отворен за обществено ползване за други цели. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства: основно от показанията на свидетелите П. и Х., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е още, че както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е било повдигнато обвинение на Д., позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Решението е правилно.

В хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на извършеното от Д. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С посочената разпоредба се въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че касаторът е санкциониран за това, че използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение. Следва да се отбележи, че административнонаказващия орган точно и ясно е посочил извършените от водача действия, с оглед на което правилен се явява извода, че начинът на шофиране не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. Аналогичният извод до който е достигнал въззивния съд се споделя и от настоящата инстанция. Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора за извършен неправилен анализ на доказателствата, водещи до незаконосъобразност на постановеното решение. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. В настоящия случай извършеното от жалбоподателя административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е категорично доказано. Установените данни от страна на районния съд законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал административнонаказателната му отговорност. И това е така, тъй като с подобни действия се създава сериозен риск от допускане на инциденти с трагичен изход, а водачът на МПС при всички случаи дължи съответната грижа по отношение опазването живота и здравето на околните. Атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, във връзка с ал.4 и 5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 492/22.04.2025г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20253110200882/2025г.

ОСЪЖДА С. Д. Д., с [ЕГН], от гр. Варна, [жк], вх. 3, ет. 4, ап. 72, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.