РЕШЕНИЕ
№ 17989
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично засеД.ие на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА ГражД.ско
дело № 20241110143791 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от
ЗЗД от Н. М. Х. срещу Д. Ц. Г. за заплащане на сумата 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страД.ия, настъпили в резултат от причинено на 24.10.2023 г. в гр. София
телесно уврежД.е – охлузване в областта на проекцията на долна челюст в
дясно, кръвонасяД.е по лигавичната повърхност на дясната буза. Твърди се, че на
24.10.2023 г. пред дома на Н. Х. в гр. **********, отв. Д. Г. е нанесъл на ищеца
юмручни удари в областта на главата и тялото, от което настъпило
гореописаното телесно уврежД.е. Пояснява, че подал жалба до СРП, по която е
образувана пр. пр. №50923/2023 г., но постановен отказ за образуване на
досъдебно производство. Ищецът намира, че нападението е неоснователно, а от
него е претърпял физически болки, стрес, тревожност, дискомфорт, чийто
паричен еквивалент претендира.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва иска и изложените
твърдения за авторство, време, място и начин на настъпване на уврежД.ето, в т.ч.
то да се намира в пряка причинна връзка с деликта; оспорва наличието на
противоправност, доколкото според Д.ните по делото именно поведението на
ищеца е предизвикало реакция на ответника, и твърди, че последният е действал
при условията на неизбежна отбрана; оспорва ищецът да е претърпял вреди и в
предявения размер, който е завишен.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Видно от съдебномедицинско удостоверение №941/26.10.2023 г. на
УМБАЛ „А.“ ЕАД, след преглед на ищеца от съдебен лекар, са констатирани
охлузване в областта на проекцията на долната челюст вдясно и от охлузването
кръвонасяД.е по лигавичната повърхност на дясна буза.
Разпитана св. Б., фактически съжител на ищеца от осем години,
установява, че вечерта на 24.10.2023 г. заварила ищеца мълчалив, изглеждал
тъжен и отчаян. Имал драскотини по лицето. Разказал й, че по-рано през деня
пред дома им – на **********, непознат човек му нанесъл побой, удрял го в
корема и лицето. Посочва, че в дома им има разположена охранителна камера, от
чийто запис по-късно възприела случилото се. Съобщава, че ищецът се изолирал
и не искал да излиза дори в двора на къщата да не би някой съсед да го разпита
за инцидента, от което се чувствал унизен. Ищецът ходел на работа, но
свидетелят го определя с нежелание.
Съдът прецени показанията на свидетеля по правилото на чл. 172 от ГПК.
Те са са достоверни като логични относно релевантните факти, но преувеличени
относно емоционалното състояние на ищеца, с оглед на възрастта му и неговия
житейски опит за преодоляване събитието, съпоставени с интензитета на
нападението и обстоятелството, че не се установява съществена промяна в
социалния му кръг, начина на живот и работа.
За правилното решаване на спора е приета пр.преписка №50923/2023 г. по
описа на СРП, образувана по сигнал на ищеца, подаден на 24.10.2023 г. От
сведение на ответника Д. Г. (л.7), преценено от съда по реда на чл. 175 от ГПК,
се установява, че признава неизгодния за него факт, че на 24.10.2023 г. на ул.
„М.К.“ е имал физическо съприкосновение с ищеца. Съобщава, че на 07.10.2023
г. по магистрала бил засечен от автомобила на Н. Х., както и на 24.10.2023 г.
Тогава ответникът отбил своя автомобил, за да избегне удар, Д. Г. слязъл и видял,
че към него идвал ищецът с викове, избутал го и ударил с глава по носа, като не
изключва в разправията да му е отвърнал. Подал сигнал до тел. 112, предложили
му съдействие, но бързал и отказал. Приобщени са справки, ведно със аудио-
записи, от Дирекция „Национална система 112“, с които се установява, че в 14:10
ч. и в 14:53 ч. сигнал е подаден от ищеца, а в 14:45 ч. от ответника.
Доказателства непротиворечиво изясняват, че страните са се намирали на
посоченото време и място, както и че е имало физическо съприкосновение
помежду им. Спорен по делото е въпроса за авторството деянието, увредило
ищеца, включително в контекста на наведено от ответника възражение за
неизбежна отбрана, респ. липса на противоправно поведение, съгласно чл. 12
НК, вр. чл. 46, ал. 1 ЗЗД.
УврежД.ето на телесният интегритет, като обективен факт, може да се
установи както със СМЕ, така и чрез показанията на свидетелите, които са
възприели състоянието на увредения. Телесните уврежД.ия на ищеца съдът
приема за доказани. Те са настъпили от инцидента, съгласно установеното от
гласните и писмени доказателства, преценени заедно и поотделно със
заключение на съдебна видеотехническа. Следва да се отбележи, че
съдебномедицинското освидетелстване от съдебен медик е един от малкото
независими начини за установяване обективното наличие на телесни повреди,
видът им, местоположението върху тялото, форма на синини. В конкретния
случай съдебномедицинско освидетелстване, което е извършено два дни след
твърдения инцидент, потвърждава и не оборва тезата на ищеца за настъпването
на уврежД.ето по време, място и начин. В този смисъл е приетата съдебна
медицинска експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК.
Ищецът представя видео запис с твърдение, че е направен по време и на
място на деянието от охранителна камера, разположена в дома му. Записите са
предмет на изследване на приетата съдебна видеотехническа експериза, ценена
2
от съда по реда на чл. 202 от ГПК. Вещото лице по нея е подложило на
изследване кадър за секунда и възпроизвело чрез фотоснимки съответното
изображение заснетото на съответната секунда, и описано подробно всяко
действие. В съдебната практика непротиворечиво се приема, че направени
видеозаписи от охранителни камери, съдържащи информация за деянието,
представляват годни веществени доказателства. Те са от категорията на т. нар.
„случайни“, доколкото не са в резултат на процесуална дейност по събиране на
доказателства по конкретно съдебно производство. Когато същите съдържат
относима към главния факт по делото информация, съдът следва да ги цени
наред с отстаналия доказателствен материал, а достоверността им се проверява
чрез съответните способи за доказване. По настоящото дело това е сторено, като
е приобщен надлежно оптичен носител, съдържащ видеозапис от охранителната
камера. Видеозаписът от охранителната камера, като вещественото
доказателство е доказателствен източник от обективен характер. Дава
възможност да се възприеме местопроизшествието в неговия автентичен вид,
поради което се явява сигурна и надеждна опора за фактическите изводи на
съда. Съдът отчита, че наличието на охранителна камера и записи за случилото
се потвърждава от гласните и писмените доказателства. Проследявайки
хронологията на настъпилите събития съдът установява някои обстоятелства
след инцидента, които имат контролен характер и потвърждават тезата на ищеца,
а именно: ищецът подава на два пъти сигнал до спешен телефон „112“, след
нанесения побой веднага търси помощ като отива в районното управление и
подава сигнал; в хода на преписката след това представя в своя защита видно от
протокол за доброволно предаване от 26.10.2023 г. флаш памет с видеозаписи,
които били от деня на инцидента. Тези обстоятелства определят поведението му
като една първична и непринудена реакция непосредствено след деянието.
Ответникът се отказа от разпит на свидетел, с който евентуално да установи
някакви предходни отношения между страните и причина да действа умишлено,
поради което за съда такива няма. Видеозаписите отразяват фактическата
обстановка преди нанасянето на побоя и след това. Съдът намира, че
доказателствата се определят не по количеството, а по своята тежест /качество/,
и те преценени в своята съвкупност да водят до единствено възможен извод за
настъпването на определен факт, в т.ч. обоснован с житейските, опитни и
логически правила.
От предметното съдържание на видео файл „ch01 20231024135816.mp4, се
установява, че първоначално ответникът-мъж със светла (бежова тениска) е на
тротоара и застава пред порта, разхожда се по тротоара напред-назад и изчаква;
следва отваряне на портата и излизане на ищеца-мъж с тъмни (черни)дрехи, на
тротоара пред къщата, където с ответника започва разговор, като записите нямат
звук; двамата са застанали изключително близко един до друг и лице в лице;
ответникът ръкомаха и сочи с ръка посока улицата надолу спрямо него. Ищецът
накланя леко глава към ответника, след което ответникът му нанася шамар по
лицето отляво. Ищецът се отдръпва назад, пази се и не напада ответника.
Последният от своя страна пристъпва към него и нанася на ищеца юмручен удар
в лицето в дясно и с крак удар по тялото. Ищецът върви назад и се отдалечава от
ответника, който излиза от кадър. Установява се, че няколко секунди по-късно
ответникът -мъжът с бежова тениска, пак се появява в кадър, затичвайки се към
ищеца-мъжа с черни дрехи, но без да го доближава на повече от 2 метра и
съответно без да го удря. Мъжът с черни дрехи вади от десния си джоб телефон
и започва да снима с него в посока към мъжа с бежови дрехи, който
междувременно излиза от кадър (вляво спрямо обектива на камерата). Няколко
секунди по-късно и мъжа с черни дрехи излиза от кадър (вляво спрямо обектива
на камерата). До края на видеото двамата мъже не се появяват отново в кадър.
Видно от записа- видео файл „ch01 20231024140125.mp4 ищецът се връща по
3
тротоара, не бърза, не бяга, и влиза през отворената порта под камерата и излиза
от кадър.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че първоначално
нападение от ищеца към ответника няма, съответно удар, от който ответникът да
се отдръпне и държи за главата, и по този начин да обективира една естествена
реакция след какъвто и да е удар спрямо него. Напротив, отв. Г. действа
настъпателно и видимо агресивно към ищеца, който прави опити да се предпази
от ударите. Ответникът не изглежда уплашен или смутен от нещо. В този смисъл
дори хипотетично да се приеме, че той е действал при условия на неизбежна
отбрана, то е надвишил необходимите й предели, като е предприел нападение, от
което не се отказал веднага, поради което и в този случай носи отговорност за
причинени вреди на ищеца. Ответникът не ангажира в достатъчен обем
доказателства за предходен удар от страна на ищеца, което е наложило употреба
на физическо насилие от него. Съдът счита, че събраните доказателства
изграждат верига от косвени и преки доказателства, които обезпечават и
подкрепят по убедителен начин тезата на ищеца за причинено му телесно
уврежД.е, които съпоставени заедно и поотделно с другите доказателства по
делото, установяват извършеното деяние и участието на ответника в него.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че събраните по делото
доказателства установяват наличието на всички елементи от фактическия състав
на непозволено уврежД.е по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като медикобиологични
признаци от уврежД.ето съответстват на лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал.2 от НК - причиняване на болка и страД.ие без разстройство на здравето.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. За тази преценка следва да се съобрази вида на
причинените морални страД.ия и тяхната продължителност, възраст на
увредения, вида и характера деянието, общественото разбиране за справедливост
на даден етап от развитието на самото общество, конкретните икономически
условия към момента на деликта. В настоящия случай уврежД.ето е причинило
на ищеца мекотъканни травми с необходим период за пълно възстановяване до
две седмици с отслабващ интензитет. С оглед начина на извършване на деянието,
което не се отличава с висока опасност, интензивността на засягане на телесното
здраве и броя на уврежД.ията са изключително ниски, отражението върху
емоционалното състояние и физическо здраве, които не са от естество да
променят съществено начина на живот на ищеца,съдът приема, че справедливият
размер на заместващото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди е сумата 700,00 лв., до който размер предявеният иск подлежи на
уважение, а в останалата част – отхвърлен като недоказан и неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от иска, ответникът трябва да заплати на ищеца сумата 336,43лв.
за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице, адвокат и особен
представител-адвокат на ответника. Възражението по чл.78, ал. 5 от ГПК на
ответника за прекомерност на платеното за правна помощ от ищеца е бланкетно,
но и неоснователно, доколкото възнаграждението от 1000 лв. е разумна разноска,
с оглед на защитавания материален интерес и очакваните процесуални действия,
които е било необходимо адвокатът да извърши.
На основание чл. 77 от ГПК, вр. чл.83, ал.1, т.5 от ГПК, ответникът трябва
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС –49лв.,
съразмерно на уважената част от иска, за възнаграждение на вещо лице по СМЕ,
дължимо по причина, че събраното доказателство е било в негов интерес, с оглед
защитата му чрез особен представител, ведно с 5 лв. такса в случай на издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ц. Г., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********, да
заплати на Н. М. Х., с ЕГН:**********, с адрес: гр. **********, на основание
чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 700,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страД.ия, настъпили в резултат от
причинено на 24.10.2023 г. в гр. София телесно уврежД.е чрез юмручен удар в
лицето - охлузване в областта на проекцията на долна челюст в дясно,
кръвонасяД.е по лигавичната повърхност на дясната буза; като искът над
уважения размер от 700,00 лева до пълния предявен размер от 5000,00 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Ц. Г., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********, да
заплати на Н. М. Х., с ЕГН:**********, с адрес: гр. **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 336,43 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д. Ц. Г., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 49,00 лева –възнаграждение
за вещо лице по СМЕ; а при служебно издаване на изпълнителен лист и сумата
5,00 лева– държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК.
Присъдените суми в полза на Н. М. Х. могат да бъдат заплатени от Д. Ц.
Г. по банкова сметка №IBAN:********, с титуляр Н. М. Х..
Присъдените суми в полза на Софийски районен съд могат да бъдат
заплатени от Д. Ц. Г. по банкова сметка №IBAN:**********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5