№ 32
гр. Шумен, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. ХаджиИ.ова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.ова Гражданско дело №
20233600100314 по описа за 2023 година
В молбата си до съда Е. Г. Б., действаща лично и като майка и законен представител
на А. Б. А., излага, че са законни наследници- Е. Г. Б.-съпруга, а А. Б. А.-син на Б.А.Б.. На
09.04.2023г. около 17:00ч. в гр. Шумен, по път I-2 Шумен - кв. Мътница - път 70015
общински Мътница - Царев брод, близо до кръстовището за кв. „Макак“, настъпило ПТП,
при което виновният водач С. А. Д. при управление на л.а. „Рено Сценик“ с ДКН ....., с рама
№ ......., без наличие на валидна ЗЗГОА и в разрез със ЗДвП навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал правомерно движещия се л.а. „Тойота Рав 4“, управляван от Б.А.Б., в
пряка причинно- следствена връзка с което, последният претърпял изключително тежки
телесни увреждания, довели до летален изход, а ищците Е. Г. Б. и А. Б. А. претърпели
телесни увреждания, във връзка с които били хоспитализирани по спешност в „МБАЛ
Шумен“ АД. Видно от официалните свидетелстващи документи, с които било констатирано
настъпването на процесното ПТП, отговорността за последното безспорно била на виновния
водач Д.-последният управлявал процесното МПС при несъобразяване с видимост, релеф,
настилка, пътна обстановка, интензивност на движението, участници в движението,
навлизане в насрещната лента за движение и несъобразена скорост. Във връзка със соченото
ПТП било образувано ДП № 62/2023г. по описа на ОД на МВР - гр. Шумен, пр.пр. №
689/2023г. по описа на ШОП, по което и към настоящия момент не било привлечено лице в
качеството на обвиняем. Съгласно данните в Информационен център към Гаранционен
фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда, към 09.04.2023г. за МПС с ДКН
..... нямало сключена активна застраховка "Гражданска отговорност”, което от своя страна,
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, обуславяло пасивната материално правната
легитимация на Гаранционен фонд по настоящата претенция. Ето защо и всеки един от
ищците, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, да претендира пряко от ответника изплащане на
обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Ищците излагат също, че съобразявайки се с чл. 380
от КЗ, спазили процедурата, като депозирали писмена застрахователна претенция на
12.04.2023г., ведно с пълномощно и справка пред Гаранционен фонд, а на 25.04.2023г. и
резолюция на ШОП, писмо от ОД на МВР - гр. Шумен, протокол за оглед на
местопроизшествие, албум и скица. Впоследствие на 27.04.2023г. представили констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, а на 17.05.2023г. и застрахователна претенция за
1
претърпените неимуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания,
съдържаща 2 бр. история на заболяване. Въпреки това, ответникът не се произнесъл по
основателността на представената застрахователна претенция, което приравнявали на отказ
съгласно разпоредбите на КЗ. С цел да не бъде образувано настоящото дело, на 14.06.2023г.
представили на ответника и покана за споразумение, съдържаща изготвената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза, но не успели да уредят настоящия
спор по извънсъдебен ред. Ето защо и се следвала законна лихва за претърпените
неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал, 3 от КЗ от датата, на която представили
извънсъдебната претенция - 12.04.2023г. до окончателното изплащане на главницата. Моли,
да им бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
вече, търпените към настоящия момент и продължаващите да търпят занапред болки,
страдания, емоционални и психически травми, неудобства, притеснения и психически
обременяващите последствия в ежедневието. За всеки един от ищците загубата на техния 43-
годишен баща и съпруг съставлявало едно от най - тежките житейски събития, така че дори
и интензивността на страданието да намалее във времето, мъката нямало как да бъде
преживяна до края на живота и вредата в това отношение била непоправима и материално
неизмерима. Пострадалият не е бил просто баща/съпруг, а приятел, опора, съветник, човек
на когото ищците винаги са разчитали и който е бил с присъствие в живота им, тъй като са
били изключително близки. .Преди инцидента всеки един от ищците бил един активен,
борбен и силен човек, радвал се е на спокоен живот и срещи с близки и приятели, бил е
щастлив. След инцидента при ищците настъпили негативни психологически последици -
станали по-уязвими, по- неуверени и по-несигурни в своите възможности, наблюдавала се и
промяна в поведението им - станали избухливи, сприхави, затворени, отказвали да общуват
с други хора извън семейните си контакти, с постоянни мисли, дали семейството им някога
ще може да преодолее сполетялата ги трагедия. Обстоятелството, че смъртта настъпила по
такъв нелеп и брутален начин пред очите им, още повече засилвала болките и страданията,
които изпитвали. При ищците били налице силно изразени прояви на вегетативната нервна
система - ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване, силно треперене, преминаване на
топли вълни, а и трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната
памет. При тях се отключила остра стресова реакция, която впоследствие преминала в
тревожно-депресивно разстройство, изразяващо се в пристъпи на силен страх, безпокойство,
апатия, тенденциозно асоциално и избягващо поведение, което изисквало психиатрична
интервенция.
Като пътник в колата, по време на процесното ПТП, Е. Г. Б. претърпяла., търпи и щяла да
продължи да търпи болки и страдания вследствие на получените травми на ребрата
(фрактура на 7 ребрена дъга в ляво аксуларно), както и на левия бъбрек, като й била
извършена едноскопска промивка на кръвни съсиреци от пикочен мехур (хемотурия) и на
11.04.2023г. осъществена операция по спешност в „МБАЛ - Шумен“ АД за
уретроцистоскопия. Изпитвала силни болки в лявата страна на гръдния кош, в областта на
левия крак под коляното имала голяма синина и рана, а коляното на десния крак също било
посинено. Поради това и нейните близки са й помагали с тоалета и облеклото. А. Б. А.
претърпял, търпи и щял да продължи да търпи болки и страдания вследствие на получените
травми на интраабдоминалните органи, свързани с болки в корема в левия фланг и лявото
подребрие, поради което по спешност бил хоспитализиран в „МБАЛ - Шумен“ АД.
Лечението на пострадалия било извършено консервативно, но при изключително остри
коремни болки. Произшествието и претърпените травми нарушили съществено житейския
ритъм на ищците, като през изминалия период от време след произшествието продължавали
да изпитват болки, не водели същия живот, както преди да получат телесните увреждания, а
Б. изпитвало и силни болки при промяна на метеорологичните условия.Към настоящия
момент, физическото им състояние почти не било възстановено изцяло, а болката от
преживяното била все по-силна, Изпитвали тревожност дали пак ще бъдат същите
пълноценни и здрави хора, както преди ПТП. При определяне на обезщетението следвало
да бъде взета предвид и финансовата обстановка през последните години.
Предвид изложеното, ищците молят ответникът да бъде осъден да им заплати
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди които са претърпели, търпят и ще
продължават да търпят във връзка със загубата на наследодателя им, както и поради
претърпените телесни увреждания, както следва: 250 000лв. в полза на Е. Г. Б., като законен
наследник (съпруга) на Б.А.Б.; 300 000лв. в полза на А. Б. А., като законен наследник (син)
на Б.А.Б.; ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 12.04.2023г. до
окончателното им изплащане; 50000лв., част от 100 000лв. в полза на Е. Г. Б., като
пострадало лице, претърпяло телесни увреждания; 30 000лв., част 60 000 лв. в полза на А. Б.
А., като пострадало лице, претърпяло телесни увреждания, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 17.05.2023г. до окончателното им изплащане;
Ответната страна оспорва заявените претенции. Сочи, че липсва установено виновно
противоправно поведение, обвинителен акт или друг акт, които да са в хипотезата на чл.300
ГПК. По делото, както и по образуваната при ответника щета не били представени
доказателства за установяване на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“. За
установяване на механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП,
за поведението на пострадалия, към момента на подаване на исковата молба не била налице
влязла в сила присъда. Оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм, тъй като
констативният протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП
нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като
не материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия
пострадал пред длъжностното лице-издател. Предвид липсата на каквито и да било
доказателства, предоставени към исковата молба и процесуалната преклузия, ответната
страна депозира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия Б.Б., както и на пътниците Е. Б. и А.А./пътували в увреденото МПС, без да
поставят задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка е
тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл.137а от ЗДвП; Б.Б.
управлявал увредения автомобил с несъобразена и неразрешена с пътните условия
скорост; Б.Б. е управлявал увредения автомобил след употреба на алкохол/.
Оспорват и размерите на предявените претенции за обезщетения за неимуществени
вреди, като считат същите за изключително завишени, тъй като не отговаряли на
съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика
към датата на ПТП. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че застрахователното
обезщетение се извършвало не от застраховател, а от Гаранционен фонд, създаването на
който имло за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени
лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно
правоотношение със застраховател. Също в тази връзка следвало да се има предвид, че по
силата на чл. 558 ал.1 от КЗ, размерът на обезщетението изплащано от фонда, не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
опредЕ. за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.
Гаранционният фонд оспорва изцяло и претенцията за лихва от датата на уведомяване на
фонда. Не е изпаднал в забава, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на
договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на
закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура. Във
връзка е процесното ПТП били образувани щети, по които фондът се произнесъл в
законоустановения срок, като е отказал определянето на обезщетения, съобразно
предоставените му доказателства. Предвид изложеното моли, заявените претенции да
бъдат отхвърлени
Третото лице-помагач на Гаранционен фонд, С. А. Д. взема становище по
неоснователността на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
С присъда №7/21.02.2024г. по НОХД№1/2024г. на ШОС, С. А. Д. е признат за виновен
в това, че на 09.04.2023 г., на път III - 7003, км. 48+ 450, в близост до кръговото кръстовище
3
с път І-2, при управление на л. а. „Рено Талисман“ с рег. № ........ нарушил правилата за
движение - чл. 20 ал. 1 от ЗДП, навлязъл в насрещната лента за движение и по
непредпазливост причинил смъртта на Б.А.Б., като на основание чл. 343 ал. 1 б. „в“ във вр. с
чл. 342 ал.1 и чл. 58а от НК е осъден на три години лишаване от свобода, с отлагане
изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от 5 години. Лишен е от
правото а управлява МПС за срок от 4 години и 6 месеца. Присъдата е потвърдена с
решение №72/17.06.2024г. по ВНОХД№117/2024г. на ВАпС, последното потвърдено с
решение №663/18.12.2024г. по н.д.№950/2024г. на ВКС на РБългария.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт от 19.04.2023г., издаден въз основа на акт за
смърт №417/11.04.2023г., Б.А.Б. е починал на 09.04.2023г.. Съгласно удостоверение за
наследници №1303/19.04.2023г., след смъртта си Б. е оставил за свои наследници: съпруга-Е.
Г. Б. и син-А. Б. А., р. на 01.11.2013г.-ищци по делото.
С писма изх.№№24-01-170, 24-01-171, 24-01-173 и 24-01-174/29.06.2023г., Гаранционен
фонд е уведомило Е. Б. лично и в качеството й на законен представител на А.Б.., че с
решение от 29.06.2023г. Управителният съвет на фонда е отказал изплащане на обезщетение
по щета рег.№23210059/12.04.2023г., по щета рег.№23210060/12.04.2023г., по щета рег.
№23210061/19.04.2023г. и по щета рег.№23210062/19.04.2023г..
Разпитана в хода на производството, свид.К.В./майка на ищцата/ сочи и че към момента
дъщеря й и внукът й не били преживели смъртта на съпруга, съответно баща си. Ищцата и
Б.Б. живели заедно десет години, като изцяло последният издържал семейството си. Имали
само едно дете-А.. Бил много грижовен баща и съпруг. Отношенията на А. с баща му били
страхотни-изцяло той го водел на тренировки, не му отказвал нищо. Имало здрава връзка
помежду им, детето разчитало на подкрепата на баща си. Б. работел в „Алкомет“АД,
допълнително с дъщеря й работили и в строителство. След инцидента, свидетелката отишла
направо в болницата. Детето било в шок и почти не говорело, а дъщеря й само плачела и
повтаряла, че не може да живее без съпруга си. Била и потрошена. Свидетелката останала в
болницата с внука си, защото той имал нужда от нейната подкрепа. Имал в стомашната
област нещо като кръвоизлив. Свидетелката сочи също, че детето се самообвинявало, че е
виновно за смъртта на баща си, тъй като в деня на инцидента го накарал да отидат и гледат
среща по американски футбол. След случилото се, дъщеря й и внукът й посещавали
психолог/имали по около четири посещения/, но към момента не посещават такъв. След
изписването от болницата, дъщеря й и А. останали известно време, около месец, при другата
й дъщеря, за да не бъдат сами. Ищцата вече не била като преди, затворила се в себе си,
борела се сама да продължи напред по някакъв начин. Към настоящия момент ищцата все
още не била преодоляла загубата на съпруга си. Имала приятелки, които много я подкрепяли
и се опитвали по някакъв начин да й вдъхнат някаква сила, за да може да продължи напред,
защото детето имало единствено подкрепата на майка си. А. се променил след злополуката.
В училище започнал да взема голямо участие и да се представя добре, защото баща му го
наблюдавал и искал по този начин да се гордее с него.
Свид.И.Р. твърди, че със загиналия били приятели от най-ранна възраст и била кума на
4
него и съпругата му. Същият работил в „Алкомет“АД, а в извънработно време и като
строител-занимавал се с гипсокартон, шпакловки. Ищцата също ходила да му помага.
Живели заедно десет години преди да сключат брак. Винаги ходели заедно, където бил той,
там и тя. Б. бил много добър човек, помагал на всички. Имал много приятели, бил ценен и
на работното си място. На погребението му имало много хора. След инцидента свидетелката
била при ищцата в болницата, за да й помага, защото последната била само в легнало
положение, не можела да се самообслужва, защото дори и като дишала я болели гърдите.
Била натъртена , синя. Свидетелката стояла при ищцата през деня от 7ч. до 7ч. вечерта, а
другата й приятелка била при нея през нощта. През тези пет дена ищцата била като робот.
Постоянно питала за съпруга си. Била и на погребението, въпреки че лекарите не били
съгласни. След погребението свидетелката оставила ищцата в дома на сестра й, но
продължила да ходи там и да вижда нея и детето. Излага, че А. не говорел, не искал
контактува с никой, затварял се в стаята си, постоянно плачел и търсел баща си. Ищцата
тръгнала на работа след втория месец, въпреки че не била възстановена, за да е сред хора.
Според свидетелката ищците не се били възстановили от загубата - Е. не чувствала нищо,
очите й били пълни със сълзи, не говорела, не излизала, не контактувала. Детето било по
същия начин. Не искало да излиза, ходело само на училище. Имало и страх от това да
пътува с автомобил, а също и страх да не загуби и майка си. След инцидента, на ищцата
финансово полагали майка й и сестра й, помагали й и при отглеждането на А.. Ищцата
споделяла на свидетелката, че не й се живее, защото любовта на живота й го няма.
Посещавала и психолог.
Свид.Хр.Г./ сестра на ищцата/ сочи, че в деня на инцидента й се обадила ищцата и била
силно стресирана и в шок. Свидетелката след това позвънила на 112 и карала след линейката
до мястото на ПТП. Сестра й и племенникът й изглеждали много зле. А. имал кръв по себе
си, държал се за стомаха и бил превит от болка. Видял баща си и казал на свидетелката, че
май последният не е добре. Сестра й също го видяла. От болницата не изписали ищците
едновременно-първо изписали сестра й-заради погребението, а след това и А.. След това и
двамата били при нея около месец, защото сестра й не можела да става от леглото. Спяла
при нея, помагала й да става, къпала я в продължение на седмица, защото я болели ребрата
и не можела да диша. Е. имала и много синини, ожулвания. Била зле физически, но
психически, още по-зле. Споделяла й, че не иска да живее, защото не можела без съпруга си.
Детето се обвинявало за случилото се, защото то накарало баща си да отидат на мача. А. не
общувал нормално с другите деца, избивало го и на агресия, а преди не бил така. Е. не
успявала да се справя със собствените си дела, с домакинството. Свидетелката непрекъснато
й помагала, включително и финансово. Преди била човек, който обичал живота,
непрекъснато се събирала с приятелки, а сега не можели да я накарат да излезе. Б. бил много
добър баща и мъж. Носел семейството си на ръце.
Съгласно заключението на СМЕ, прието от съда като компетентно и обективно дадено,
Б.А.Б., на 09.04.2023г., пострадал като водач на лек автомобил при ПТП и починал на място,
вследствие на съчетана травма, изразяваща се в:травма на главата - разкъсно-контузна рана и
5
ожулване в дясна челна област; кръвонасядания на меките черепни обвивки подлежащо на
раната и в лява слепоочно-теменна област; ожулвания по върха на носа, по десните скула и
буза, по брадичката; ожулване по предната повърхност на шията; травма на гръдния кош -
пълно травматично разкъсване на гръдната аорта; левостранен хемоторакс (кръвоизлив в
гръдната кухина); хемомедиастинум; контузия на левия бял дроб; счупване на 7-мо и 8-мо
леви ребра; кръвонасядане на левия купол на диафрагмата; кръвонасядане по предно-
страничната повърхност на гръдния кош в областта на дясната ребрена дъга; травма на
корема и таза - разкъсвания на опорака на тънкото и дебелото черво; кръвоизлив в
коремната кухина; разкъсване на пикочния мехур; множествена фрактура на таза -
травматично разкъсване на лонното съчленение, счупване на долното рамо на дясната
пубисна кост на таза, счупване на дясната кръстцово- хълбочна става; ожулване в лява
странична повърхност на седалището, кръвонасядания в лява хълбочна област и пениса;
травма на крайници - открито (с наличие на рана) счупване на лъчевата и лакътната кости на
лявата предмишница; разкъсно- контузна рана по външната повърхност на лявата
подбедрица; порезна рана по гърба на лявата длан; множество ожулвания и кръвонасядания
по горните и долните крайници. Описаните травматични увреждания, с изключение на
порезната рана по гърба на лявата длан, били резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети, реализирани със значителна сила и биха могли да се получат по време и начин
съобщени в материалите по делото - при ПТП като водач на лек автомобил от удари в части
и детайли в купето на катастрофиралия автомобил. Порезната рана по гърба на лявата длан
била резултат на действие на предмет притежаващ режещ ръб, вкл. парче счупено
автомобилно стъкло. Или налице била пряка причинно-следствена връзка между получените
телесни увреждания от починалия Б.А.Б. при ПТП. При изследването на проба кръв взета по
време на аутопсия на трупа на Б.Б. не било установено съдържание на алкохол и наркотични
вещества.
Травматичните увреждания на ищците били резултат от действие на твърди тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени при ПТП от удари в части или детайли в купето
на катастрофиралия автомобил. Е. Г. Б. пострадала като пътник на предна дясна седалка на
лек автомобил при ПТП на 09.04.2023г., получила контузия на левия бъбрек, повърхностно
разкъсване (лацерация) на десния бъбрек, ретроперитонеален хематом с неголям обем в
областта на левия бъбрек, хематурия (кръв в урината), счупване на 7-мо ляво ребро по
мишнична линия.
А. Б. А. пострадал като пътник на задна седалка в лек автомобил при ПТП на
09.04.2023 г., получил контузия на корема, кръвоизлив (свободна течност) с минимален
обем в коремната кухина (в областта на малкия таз), разкъсно-контузна рана по езика,
ожулвания в областта на корема.
Травматични увреждания и при двамата, в съвкупност, обуславяли временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Обичайно оздравителният период бил в
рамките на 20-25 дни след получаването им. В първите дни било необходимо наблюдение в
болнично заведение във връзка с правилно диагностициране и възможни усложнения на
6
получените травми. Проявлението на причинените увреждания се изразявало в болка в
областта на травмите. Лечението включва медикаментозна терапия и при необходимост -
оперативна интервенция.
По време на болничния престой на пострадалата била проведена уретроцистоскопия -
ендоскопска хирургична манипулация с диагностична и лечебна цел. По време на
манипулацията били отстранени кръвни съсиреци от пикочния мехур. Сложността на
подобна манипулация изисквала специализирана апаратура и обучен медицински екип. По
време на болничния престой, пострадалата е била с поставен уретрален катетър, което е
било необходимо за мониториране на наличието и количеството на кръв в урината.
Вещото лице сочи, че повърхностната лацерация на десния бъбрек имала оздравителен
период от около 15-20 дни след получаването и. Счупването на 7-мо ляво ребро сраствало за
период от около 20-25 дни. Нарастването на ретроперитонеалния хематом и хематурията
били прекратени по време на болничния престой на пострадалата. Всички травматични
увреждания при Б. протекли без усложнения и са завършили с пълно възстановяване.
Досежно травмите на детето: травмата на корема с минимален кръвоизлив в коремната
кухина била с оздравителен период от около 10-15 дни след получаването и. Разкъсно-
контузната рана на езика отшумява за период от около 7-10 дни. Ожулванията в областта на
корема оздравявали за около 5-10 дни след получаванията им. Всички травми са протекли
без усложнения и са завършили с пълно възстановяване.
Към момента не били налице последици и усложнения от получените травматични
увреждания по време на преживяното ПТП при ищците. При ищците не били налични рани
вследствие от претърпяното ПТП.
По време на болничното лечение, Б. е изпитвала болка в областта на травмите, следвало е
да спазва постелен режим, била е с поставен уретрален катетър, претърпяла е оперативна
манипулация - ендоскопска уретроцистоскопия. Не е съществувала пряка или косвена
опасност за живота на пострадалата във връзка с травматичните увреждания получени при
претърпяното ПТП. Предвид продължителността на оздравителния процес на получените от
Б. травми - около 20-25 дни, в този период пострадалата е изпитвала болки, които са били с
най-висок интензитет непосредствено след получаването на уврежданията и са затихвали до
пълното й възстановяване. Следва да се има предвид, че пострадалата е приемала
обезболяващи медикаменти, които са потискали чувството на болка по време на
оздравителния процес.
Липсвало основание да се счита, че ищците ще търпят физически неудобства и страдания
за в бъдеще, свързани с травмите получени при ПТП на 09.04.2023г.. От представените
медицински документи и проведения преглед не се установяват данни за усложнения в
здравословното състояние на ищците. Липсвало медицинско основание ищците да изпитват
болки при промяна на времето в областта на претърпените травми.
В отговор на въпросите, с оглед характера и степента на уврежданията, налице ли са
данни за свободно инерционно движение в купето на автомобила на тялото на Б.Б., Е. Б. и
7
А.А., вещото лице е отговорило, че при всяко пътно-транспортно произшествие, при рязка
промяна на скоростта и посоката на автомобила, пътуващите в купето изпитват инерционни
сили, които са причина за травматичните увреждания, които получават при съприкосновение
в части или детайли в купето на автомобила. За получаване на травматичните увреждания
основно значение има и деформацията на купето автомобила, която води до промяна на
разстоянията между телата на пострадалите и частите и детайлите в купето на автомобила,
правеща възможно съприкосновението и получаването на травми и при поставен
обезопасителен колан.
При пострадалите не били установени травматични увреждания, които да сочат с
категоричност и да могат да бъдат получени единствено при поставен обезопасителен колан,
което не изключва пострадалите да са били с поставени предпазни колани по време на ПТП.
Предвид тежката деформация на лявата предна част на автомобила, в областта на
мястото на водача, използването на обезопасителен колан не би (не е) предотвратило
получаването на травматичните увреждания.
Травмите са получени от действието на твърди тъпи предмети разположени отпред и в
ляво в купето на автомобила, в обсега на инерционното придвижване на телата на
пострадалите, включително при поставен обезопасителен колан и деформация на купето.
Вещото лице сочи, че от представените по делото амбулаторен лист и рецептурна
книжка на името на С. А. Д. се установява, че при извършен преглед на 05.02.2014г. са
регистрирани стойности на артериално кръвно налягане ЯК. 160/105 ттНд, поставена е
диагноза „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“, както и че през м.
декември 2022 г. са изписани медикаменти за лечение на хипертонична болест - Небилет и
Диронорм. От представените документи не може да бъде направен обоснован извод, дали на
09.04.2023г. същият е получил „хипертонична криза“, която да е довела до загуба на
управление и невъзможност да контролира автомобила. По медицински път, единствено въз
основа на заболяванията от които страда Д., не може да бъде изключена или потвърдена
възможността за рязко влошаване на здравословното му състояние по време на управление
на автомобила.
По делото е прието и заключение на вещото лице по СПЕ, неоспорено от страните, според
което, личностовите преживявания при освидетелстваните лица към онзи момент
феноменологично са отговаряли на стресогенна ситуация от най-висок ранг. В
психологичната наука такава загуба, особено внезапна се счита за екстремална ситуация, тъй
като е свързана с преживявания на интензивен страх, безпомощност, ужас, породени от
сблъсъка с настъпилата смърт. Това е тежко разстройство, което има кратка
продължителност - от часове до дни, като появата на симптоматика е минути след контакта
със стресора и според психологичната наука и МКБ10, се редуцира след няколко часа до два
- три дни. За двамата събитието е тежка загуба-на човека когото обичат, на когото разчитат,
който заема особено място в плановете им за бъдещето и в представата им за себе си. От
всички данни по делото, споделеното лично от лицата, ставало ясно, че те са преминали
през фазите/задачите на скръбта успешно. Всички споделени от тях и в свидетелските
8
показани, емоционални реакции, които са изпитвали са нормални и естествени последици на
загубата, т.е. влизат в критериите на т.н. Траурна реакция. Екстремалността на
преживяването и при двамата се засилвала и от тяхното пряко участие в ПТП-то и
безсилието, което са изпитвали.
Вещото лице излага, че в първите дни и месеци, при ищците са били отчетливи
депресивните изживявания, високата тревожност, раздразнението, страховете, социалното
оттегляне, загубата на удоволствие от обичайните неща. При Б. е имало нарушения на съня,
поради, което е посетила психиатър, който назначил медикаментозна терапия, с оглед
намаляване на тревожността и преодоляването на нарушението на циркадния ритъм.
Психодиагностиката е проведена седем месеца след преживяното процесно ПТП и
загуба. Все още нормалпсихологично времето за преминаване през Траурната реакция
продължава, поради което е некоректно изобщо да се коментират непреодолени травми.
На въпроса, от какво значение е фигурата на бащата и до какви последствия води
неговата липса в такава ранна възраст по отношение на детето А., вещото лице е
отговорило, че бащата е първият значим друг, когото детето среща извън утробата на майка
си. За новороденото той представлява всичко, което майката не е. По един несъзнаван начин
още в съвсем ранна детска възраст, децата разбират коя фигура въплъщава принципите на
реалността и реда в семейството. Бащата помага на детето да установи вътрешна структура
чрез способността му да създава такава в семейството. Неговото присъствие прави
възможно детето да научи как да се себеутвърждава, развива способността си за самозащита
и абстрахиране. Бащата е и фигурата, която заедно с майчината помага на децата да
направят прехода от света на семейството към света на голямото общество. Адекватната
грижа на бащата помага за развитието на самоуверени, любознателни и инициативни деца.
Ролята на бащата за осв. А. не се различава от описаната в психологичната литература, т.е.
това е значима за него загуба. До момента на смъртта му, ангажираността на бащата,
качествено прекараното време и вниманието към детето дават стабилна основа за неговото
развитие.
Вещото лице излага, че актуалното състояние на осв. Е. Б. и А. А. към момента на
съдебнопсихологичното освидетелстване не носи признаци на психично разстройство.
Поведението им е подредено, съзвучно, емоциите са съответни на преминаването през
траурната реакция, налице са елементи на лабилност при коментиране на преживяното.
Мисловният процес протича с нормално реактивно време и скорост, граматичната структура
е съхранена. В съдържанието все още присъстват тревожни изживявания, кореспондиращи
на преживяната загуба. Липсват активни психопатологични феномени. Волево са с добър
контрол над подтици и импулси. Интелектуално-мнестичните функции са интактни. И двете
лица за освидетелстване не съобщавали за влошаване на соматичното състояние, след
процесното ПТП и соматичните неблагополучия, които е предизвикало. Не съобщават за
настъпила инвалидизация. Липсват данни и за нарушения на съня, шок, нарушение на други
ежедневни дейности при ищците, след процесното ПТП, в резултат на претърпените телесни
увреждания от тях.
9
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че всичко през което преминавали ищците,
било в рамките на една нормално психологично протичаща „траурна реакция“.
Съгласно заключението на САТЕ, причината за настъпване на процесното ПТП е
загубата на контрол и навлизането в лентата за насрещно движение на водача на л.а.“Рено
Талисман“ с рег.№....., който пресича траекторията на движение в опасната зона на спиране
на л.а.“Тойота РАВ4“ с рег.№........., като ударът между двата автомобила е бил челен.
Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани за всичките 5 места.Според заявеното от
вещото лице в съдебно заседание, Б. по време на удара е бил без колан, тъй като такъв не е
бил закопчан в механизма за заключване, докато на пътническата седалка до него, коланът
бил разхлабен, което означава, че е бил ползван от ищцата. Вещото лице заявява, че липсват
данни дали на задната седалка детето е било с поставен колан.
По делото е представена и медицинската документация във връзка с травматичните
увреждания на ищците-история на заболяването, епикризи, резултати от медицински
изследвания.
Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с четири
субективно съединени иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие настъпила смърт на наследодателя на ищците и получени от последните телесни
увреждания при ПТП, причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищците следва да
докажат основанието и размера на претенциите си - настъпването на конкретни вреди като
пряка последица от виновното поведение на конкретно лице/Д./, т. е. деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, вина, а наред с това и липсата на сключена застраховка “Гражданска отговорност”
по отношение на управлявания от Д. лек автомобил.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си за недължимост на
претендираното обезщетение – наличие на съпричиняване от загиналия водач-Б., размер на
обезщетението, начален момент на следващата се лихва.
Изпълнена е процесуалната предпоставка за допустимост на иска, предвидена в чл.
558, ал. 5 от КЗ – ищците са предявили претенциите си пред Гаранционния фонд, като по
образуваните щети e отказано изплащането на обезщетение.
Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, опредЕ. за годината, в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ се
изчисляват и заплащат при спазване чл. 497 от КЗ. Минималната застрахователна
сума/лимит на отговорността/ за 2023 г. по задължителна застраховка "Гражданска
10
отговорност на автомобилистите", съгласно разпоредбата на чл. 492 от КЗ в действащата й
към датата на ПТП редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие независимо от броя
пострадали лица е 10 420 000 лв..
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Воденото срещу С. А. Д. НОХД№1/2024г. на ШОС е приключило с
присъда/влязла в законна сила на 18.12.2024г./, с която е признат за виновен в това, че на
09.04.2023 г., на път III - 7003, км. 48+ 450, в близост до кръговото кръстовище с път І-2, при
управление на л. а. „Рено Талисман“ с рег. № ........ нарушил правилата за движение - чл. 20
ал. 1 от ЗДП, навлязъл в насрещната лента за движение и по непредпазливост причинил
смъртта на Б.А.Б..
Или, доказани са по безспорен начин три от предпоставките за ангажиране на
отговорността на Гаранционния фонд.
Не се спори между страните, а и съгласно данните в Информационен център към
Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда, към 09.04.2023г.
за МПС с ДК№....., управлявано от Д., няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Безспорно се установи/свидетелски показания, заключения по САТЕ, СМЕ и СПЕ,
медицинска документация/, че вследствие на противоправното деяние на ответника на
09.04.2023г., ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се както в болки и
страдания, вследствие на нанесените им травматични увреждания, така и неимуществени
вреди-душевни болки от смъртта на починалия.
В случая безспорно се установява, че първата ищца е съпруга, съответно вторият
ищец е син на починалия, вследствие настъпилото ПТП на 09.04.2023г. Б., т.е. същите се
явяват членове на близкото му семейство. Като такива ищците безспорно са изпитали и
продължават да търпят душевни болки от смъртта му.
Установи се, че към момента на ПТП Б. е била на 30г., а Б. на 43г.. Двамата имали
хармонични отношения, като заживели заедно още след бала на ищцата и десет години
били заедно, като имали и общо дете. Б. бил много добър и грижовен съпруг, бил опора на
съпругата и семейството си, включително и финансово. Ищцата разчитала на неговата
помощ и подкрепа Загубата на партньора й се е отразило драстично върху качеството на
живот-загубила е своята подкрепа за отглеждането на детето и грижата за общото
домакинство,. Нормално е смъртта на съпруга й да и подейства стресиращо и да предизвика
в нея дълбока скръб. Следва да се отчете и обстоятелството, че същата е пътувала с него в
автомобила и е станала пряк очевидец на случилото се. Установи се също, че ищцата
приела много тежко смъртта на съпруга си, който е осигурявал и основно доходите на
семейството и се е променила след нея- постоянно плачела, не искала да живее без него,
преди се забавлявала с приятелки, а сега не искала да излиза. В тази връзка и потърсила
помощта на психолог, като провела четири сеанса. Тъй като имала нарушения на съня,
посетила психиатър, който назначил медикаментозна терапия, с оглед намаляване на
11
тревожността и преодоляването на нарушението на циркадния ритъм. Съгласно
заключението на вещото лице по СПЕ, при провеждане на психодиагностиката седем
месеца след преживяното ПТП и загуба, все още още нормалпсихологично времето за
преминаване през Траурната реакция продължавало.
А. също понесъл тежко смъртта на баща си. Към момента на инцидента е бил на 9г.
и също е пътувал в автомобила. Детето е живяло заедно с родителите си в едно домакинство
и безспорно е разчитало на помощта и подкрепата на баща си, загубило е последния като
източник на безусловна любов, значимата мъжка фигура в своя живот, на която за
подражава. Между баща и син са съществували отношения на близост и привързаност,
поради което и вследствие внезапната смърт на Б., детето несъмнено е понесло душевни
болки, които са трудно преодолими във времето. Смъртта на баща му го е лишила от
бащина опека и обич, които той е получавал от него. Безспорно същият търпи негативни
емоции от внезапната и неочаквана смърт на баща си. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че след случилото се детето се обвинявало за смъртта на баща си,
страхувало да пътува с автомобил, както и да не загуби и майка си. Станало и агресивно, не
искало да излиза навън и контактува с други, постоянно плачело за баща си.
При определяне размера на обезщетенията следва да се съобрази и стреса от
настъпилата внезапно и неочаквано при трагични обстоятелства смърт на съпруга,
съответно бащата на ищците.
Същевременно съгласно заключението на СПЕ, при ищците се наблюдава типична
скръбна реакция без да са изявени някакви усложнения, като към момента на извършеното
психологично изследване не е било отчетено трайно негативно отражение на инцидента
върху тях. Актуалното им състояние, към момента на съдебно-психологичното
освидетелстване, не носи признаци на психично разстройство.
Така съобразявайки пълния комплекс от обстоятелства, рефлектиращи върху
естеството и интензитета на търпените душевни болки, обществено-икономическите
условия в страната и тези в гр.Шумен, и лимитите на застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, съдът намира ,че на всеки от
ищците следва да бъде присъдено обезщетение в размер на по 180 000лв..
Така определения размер на обезщетенията се дължат ведно със законна лихва, считано
от 12.04.2023г.- датата на предявяване на писмените претенции пред Гаранционен фонд.
Съгласно чл. 558, ал.1 от КЗ, фондът дължи лихва за забава по реда на чл. 497 КЗ.
Формираната константа съдебна практика по приложението на чл. 496 и чл. 497 от КЗ, е в
смисъл, че застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава врху
застрахователното обезщетение от датата на която е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя /решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г., Іт.о., т. д. № 2273/18 г., ІІ т.
о.; т. д. № 1191/2021 г., ІІ т. о. и др./, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
12
деликвента, като съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от дата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от датите е по-ранна.
С оглед изтъкнатите в отговора на исковата молба възражения от страна на фонда
следва да се посочи, че същият не е застраховател, но е носител на законово задължение да
покрива вреди в изрично предвидени в КЗ случаи, в които реално липсва застрахователна
закрила. Затова и според уредбата в КЗ, отговорността му е еквивалентна с тази на
застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
същият дължи мораторна лихва върху обезщетението за вреди.
В останалата част до пълния предявен размер от 250000лв., съответно от 300 000лв.,
претенциите се явяват неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени.
Ответната страна е направила възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на загиналия Б.Б., както и на пътниците Е. Б. и А.А.-пътували в увреденото МПС,
без да поставят задължителния предпазен колан, Б. управлявал увредения автомобил с
несъобразена и неразрешена с пътните условия скорост, както и след употреба на алкохол.
Настоящата инстанция намира същото за неоснователно.
За установяване на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде доказано по
категоричен начин при условията на пълно главно доказване от страната, която е направила
възражение за съпричиняване, че поведението на пострадалото лице /конкретни действия
и/или бездействия/ е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. налице
е принос, изразяващ се в конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
В случая от заключението на СМЕ, неоспорено от страните, се установява, че при взета
при изследване проба кръв по време на аутопсия на трупа на Б., не е установено
съдържание на алкохол и наркотични вещества. Вещото лице сочи и че предвид тежката
деформация на лявата предна част на автомобила, в областта на мястото на водача,
използването на обезопасителен колан не би предотвратило получаването на травматичните
увреждания. Травмите са получени от действието на твърди тъпи предмети
разположени отпред и в ляво в купето на автомобила, в обсега на инерционното
придвижване на телата на пострадалите, включително при поставен обезопасителен колан и
деформация на купето. Т.е., непоставянето на колан от страна на починалия, не е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съответно съгласно присъда №7/21.02.2024г. по НОХД№1/2024г. на ШОС, а и съгласно
заключението на САТЕ, причина за процесното ПТП е загубата на контрол и навлизането в
лентата за насрещно движение на автомобила, управляван от третото лице-помагач, който
пресича траекторията на движение в опасната зона на спиране на автомобила, управляван от
13
Б.. Съгласно приетото от наказателния съд, дори при управление на МПС от починалия с
разрешената скорост от 50км/ч, пак би последвал удар от навлезлия в насрещното платно
Д.. Т.е., отново не се установява пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
По отношение претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
травматичните увреждания на ищците:
В исковата млоба се излагат твърдения, че като пътник в колата, по време на
процесното ПТП, Е. Г. Б. претърпяла., търпи и щяла да продължи да търпи болки и
страдания вследствие на получените травми на ребрата (фрактура на 7 ребрена дъга в ляво
аксуларно), както и на левия бъбрек, като й била извършена едноскопска промивка на
кръвни съсиреци от пикочен мехур (хемотурия) и на 11.04.2023г. осъществена операция по
спешност в „МБАЛ - Шумен“ АД за уретроцистоскопия. Изпитвала силни болки в лявата
страна на гръдния кош, в областта на левия крак под коляното имала голяма синина и рана,
а коляното на десния крак също било посинено, поради което и нейните близки й помагали
с тоалета и облеклото. А. Б. А. претърпял, търпи и щял да продължи да търпи болки и
страдания вследствие на получените травми на интраабдоминалните органи, свързани с
болки в корема в левия фланг и лявото подребрие, поради което по спешност бил
хоспитализиран в „МБАЛ - Шумен“ АД, където бил лекуван консервативно, но при
изключително остри коремни болки. Произшествието и претърпените травми нарушили
съществено житейския ритъм на ищците, като през изминалия период от време след
произшествието продължавали да изпитват болки, не водели същия живот, както преди да
получат телесните увреждания, а Б. изпитвало и силни болки при промяна на
метеорологичните условия. И към момента физическото им състояние почти не било
възстановено изцяло, а болката от преживяното била все по-силна.
В случая, от представената медицинска документация и неоспореното заключението на
СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила сочените в
исковата молба: контузия на левия бъбрек, повърхностно разкъсване (лацерация) на десния
бъбрек, ретроперитонеален хематом с неголям обем в областта на левия бъбрек, хематурия
(кръв в урината), счупване на 7-мо ляво ребро по мишнична линия.
По време на болничния престой на пострадалата била проведена
уретроцистоскопия - ендоскопска хирургична манипулация с диагностична и лечебна цел, по
време на която били отстранени кръвни съсиреци от пикочния мехур. По време на
болничния престой, Б. е била с поставен уретрален катетър, което е било необходимо за
мониториране на наличието и количеството на кръв в урината. Не е съществувала пряка или
косвена опасност за живота на пострадалата във връзка с травматичните увреждания
получени при претърпяното ПТП. Предвид продължителността на оздравителния процес на
получените от Б. травми - около 20-25 дни, в този период пострадалата е изпитвала болки,
които са били с най-висок интензитет непосредствено след получаването на уврежданията и
са затихвали до пълното й възстановяване. Следва да се има предвид, че пострадалата е
приемала обезболяващи медикаменти, които са потискали чувството на болка по време на
оздравителния процес. Повърхностната лацерация на десния бъбрек имала оздравителен
14
период от около 15-20 дни след получаването й, а счупването на 7-мо ляво ребро сраствало
за период от около 20-25 дни. Нарастването на ретроперитонеалния хематом и хематурията
били прекратени по време на болничния престой на пострадалата. Всички травматични
увреждания при Б. протекли без усложнения и завършили с пълно възстановяване.
Така отчитайки целия комплекс от обстоятелства: естеството на травматичните
увреждания, периода, през който ищцата е търпяла физически болки и страдания от
травматичното увреждане-20-25дни, като същите са били с най-висок интензитет след
получаване на увреждането и постепенно затихвали до пълното й възстановяване, като
същата е приемала и болкоуспокояващи по време на острия период на оздравителния
процес; вида на лечението –била извършена уретроцистоскопия - ендоскопска хирургична
манипулация с диагностична и лечебна цел, продължителността на лечението - била
хоспитализирана от 09.04.2023г. до 12.04.2023г.; по време на болничния престой и седмица
след това била зависима от чужда помощ и за най- елементарни дейности/тоалет, хигиена/,
като до месец след инцидента имала нужда от помощ при битовото обслужване, поради
което с детето се преместили в дома на сестра й, ищцата тръгнала на работа около два
месеца след инцидента. Безспорно болките, като и зависимостта от чужда помощ,
затрудненията при битовото обслужване, са създали дискомфорт и негативни психични
изживявания за последната, като следва да се отчете и сравнително младата възраст на Б..
Така съобразявайки целия комплекс от обстоятелства, включително и обществено-
икономическите условия в страната, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди
обезщетение в размер на 15 000лв., като същият съответства на установения в чл.52 ЗЗД
принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди.
Досежно претендираната обезвреда за детето А. е с оглед получените от последния
вследствие на процесното ПТП, травматични увреждания - травми на интраабдоминалните
органи, свързани с болки в корема в левия фланг и лявото подребрие/видно от изложеното в
исковата молба/:
Както бе посочено по-горе, съгласно заключението на СМЕ, травмата на корема е била
с минимален кръвоизлив в коремната кухина и с оздравителен период от около 10-15 дни
след получаването й, съответно ожулванията- за около 5-10 дни след получаванията им.
Всички травми са протекли без усложнения и са завършили с пълно възстановяване. А. е
бил хоспитализиран след ПТП на 09.04.2023г., за наблюдение с оглед болки в корема, и
изписан на 13.04.2023г./видно от приложената епикриза/. Съгласно отразеното в
представената медицинска документация/л.105-декурзуси/, прекарал е спокойно още
първата нощ и сутринта бил без субективна болка в корема, с дискретна болезненост, без
дефанс..
Така отново отчитайки целия комплекс от обстоятелства: естеството на травматичните
увреждания, краткия оздравителен период, липсата на данни да е изпитвал някакво по-
съществено неудобство, свързано с обгрижването му и необходимост от помощ при
извършване на ежедневни действия, възрастта на А., съдът намира, че на същия следва да се
присъди обезщетение в размер на 2000лв., като същият съответства на установения в чл.52
15
ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди.
При определяне размера на обезщетенията следствие травматичните увреждания на
двамата ищци, съдът съобрази, че съгласно приетото от вещото лице по СМЕ, липсва
основание да се счита, че ищците ще търпят физически неудобства и страдания за в бъдеще,
свързани с травмите получени при ПТП на 09.04.2023г.. Липсвало и медицинско основание
ищците да изпитват болки при промяна на времето в областта на претърпените травми.
Съгласно заключението на СПЕ, липсват данни за нарушения на съня, шок, нарушение
на други ежедневни дейности при ищците, след процесното ПТП, в резултат на
претърпените телесни увреждания от тях.
Досежно направеното от ответната страна възражение за съпричиняване:
Както бе посочено по-горе, съгласно заключението на СМЕ, при рязка промяна на
скоростта и посоката на автомобила, пътуващите в купето изпитват инерционни сили, които
са причина за травматичните увреждания, които получават при съприкосновение в части или
детайли в купето на автомобила, като за получаване на травматичните увреждания основно
значение има и деформацията на купето автомобила, която води до промяна на разстоянията
между телата на пострадалите и частите и детайлите в купето на автомобила, правеща
възможно съприкосновението и получаването на травми и при поставен обезопасителен
колан. При пострадалите не били установени травматични увреждания, които да сочат с
категоричност и да могат да бъдат получени единствено при поставен обезопасителен колан,
което не изключвало възможността пострадалите да са били с поставени предпазни колани
по време на ПТП.
Предвид изложеното и съдът намира така направеното възражение за недоказано.
Ответната страна, върху която пада доказателствената тежест, не ангажира доказателства
досежно твърдението си, че пътниците в колата, ищците по делото, към момента на ПТП не
са били с поставени колани. Напротив, съгласно заявеното от вещото лице по СТЕ,
съобразно състоянието на колана, ищцата е била най-вероятно с поставен такъв.
Сочените обезщетения са дължат ведно със законната лихва, считано от 17.05.2023г.-
датата на предявяване на извънсъдебните претенции пред Гаранционен фонд до
окончателното им изплащане/съгласно петитума на исковата молба/ , по гореизложените
съображения
В останалата част, до пълните им предявени размери от 50 000лв./частично предявена
от 100 000лв./, съответно от 30 000лв./частично предявена от 60000лв./, претенциите се
явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Ищцовата страна претендира присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 2
от ЗА., поради което и съдът следва да определи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца адв.Н. Н. Д., съобразно представения списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът депозира възражение за прекомерност, като моли, адвокатското
възнаграждение да се определи в най-минимален размер, не по предвидения в наредбата по
16
чл.36, ал.2 от ЗА минимум, а предвъд извършената работа.
Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в
размер на 28550.98 лв. Следователно минималното адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от претенциите би следвало да е в размер на 17084.68лв.. Сочената наредба
не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с
общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 ) Остават актуални и намират приложение разясненията по т.3 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда
да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал.5
ГПК. Съобразява се фактическата и правна сложност на делото,дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. Преценката на съда се формира и с оглед вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на
адвокатския труд. По тези критерии, съобразявайки обстоятелството, че са заявени четири
претенции за заплащане на неимуществени вреди, вследствие едно ПТП, не е налице
затруднение относно легитимацията на страните, както и по отношение конкретната
фактическа обстановка, проведено е само едно съдебно заседание/ първото по делото
заседание/ с участието на адв.Д. и още един адвокат/адв.Г.С. при САК/, процесуален
представител на ищците, за следващите съдебни заседание са подавани еднотипни молби за
даване ход на делото, приемане заключенията на вещите лица и приключване на съдебното
дирене, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, не са депозирани и писмени бележки, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците по реда на чл.38, ал.2
ЗА, следва да бъде определен на 12 000лв.. Към него следва да се начисли съгласно §2а от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в
размер на 20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е
регистриран по ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер на 14 400
лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът Гаранционен фонд, следва да бъде
осъден да заплати, съобразно уважената част от претенциите държавна такса в размер на
15080 лв, съответно разноски за вещи лице по назначените експертизи в размер на 559.44лв.,
по сметка на Шуменския окръжен съд.
Ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото, но не и
от заплащане на направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите. Ето защо и с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски,, съразмерно с
отхвърлената част от претенциите, в общ размер на 140.55лв.
Водим от горното, съдът
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК121446665, гр.София, ул.“......“№2, да заплати на Е. Г.
Б. с ЕГН********** сумата от 180 000лв. и на А. Б. А. с ЕГН**********, действащ чрез
неговата майка и законен представител Е. Г. Б., двамата със съдебен адрес: гр.София,
ул.“..........“№2, офис №4, чрез адв..Д. при ШАК, адв.Г.Р. при САК и адв.Б.А. при САК,
сумата от 180 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
душевни болки от причинената при ПТП на 09.04.2023г. в гр.Шумен, по път І-2 Шумен-
кв.Мътница-път 70015 общински Мътница-Царев брод, смърт на Б.А.Б., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 12.04.2023г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалата им част до пълния предявен размер от 250 000лв.
в полза на Е. Г. Б. и 300 000лв. в полза на А.Б.. А.а, действащ чрез неговата майка и законен
представител Е. Г. Б...
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК121446665, гр.София, ул.“......“№2, да заплати на Е. Г.
Б. с ЕГН********** сумата от 15 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
причинени й болки и страдания, поради телесни повреди, вследствие настъпило ПТП на
09.04.2023г. в гр.Шумен, по път І-2 Шумен-кв.Мътница-път 70015 общински Мътница-
Царев брод , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част до пълния предявен размер от 50000лв.,
предявена като частична от 100 000лв..
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК121446665, гр.София, ул.“......“№2, да заплати на А. Б.
А. с ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Е. Г. Б. с
ЕГН********** сумата от 2 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
причинени му болки и страдание, поради телесни повреди, вследствие настъпило ПТП на
09.04.2023г. в гр.Шумен, по път І-2 Шумен-кв.Мътница-път 70015 общински Мътница-
Царев брод , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част до пълния предявен размер от 30 000лв.,
предявена като частична от 60 0000лв..
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв.Н. Н. Д. при ШАК адвокатско
възнаграждение в размер на 14 400лв..
ОСЪЖДА Е. Г. Б. с ЕГН**********, действаща лично и като законен представител на А.
Б. А. с ЕГН**********, да заплати на Гаранционен фонд деловодни разноски в размер на
140.55лв..
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на
15080лв, съответно разноски за вещи лице по назначените експертизи в размер на 559.44лв.,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач- С. А. Д. с
ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“....“№66, вх.1, ет.1, ап.3.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
18
19