Решение по адм. дело №1928/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. К.– гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, с настоящ адрес в [населено място], срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4002 от 26.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с която й е отказано, като родител и законен представител на малолетното дете М. К., отпускане на месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД. В жалбата се твърди нарушаване на материалния закон, като се цитират норми от вътрешното, европейското и международното право, според които водещ следва да бъде най – висшият интерес на детето. Моли съда да отмени обжалваната заповед и преписката да бъде върната на органа със задължителни указания по прилагане на закона.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е представил становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Д. О. от АК Бургас, който поддържа жалбата и заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък.

Ответникът оспорването – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката А. К. е гражданка на Република Украйна с предоставена временна закрила в Република България по чл.39 от ЗУБ – обстоятелство, установимо от Регистрационна карта на чужденец № *********.

На 12.09.2025г. А. К. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д ЗСПД за дъщеря си М. К.. В заявлението посочила, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ адрес в [населено място], като детето също е с украинско гражданство. Посочила, че по отношение на детето М. К. е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 92424 от 22.07.2024г. със срок до 01.07.2027г., с което му се определя 65 % вид и степен на увреждане и дата на инвалидизиране 08.07.2024г.

Върху заявлението, на 23.09.2025г., длъжностно лице при ДСП Поморие вписало мотиви за отказ за отпускане на еднократната помощ, както следва : „Детето не е с българско гражданство. Не отговаря на условията по чл.3, т.5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на друга държава. Няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца“.

Заповедта е връчена на 01.10.2025г. Жалбата е подадена на 15.10.2025г. при спазване на срока по чл.149 от АПК.

По делото е представено ЕР на ТЕЛК № 92424 от 22.07.2024г. със срок до 01.07.2027г., издадено от ТЕЛК към „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Братан Шукеров“ АД [населено място], с което на детето М. К. се определя 65 % вид и степен на увреждане.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу отказ за отпускане на семейна помощ за деца, обективиран в Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4002 от 26.09.2025г. - индивидуален административен акт, който според чл.10, ал.6 от ЗСПД, подлежи на обжалване по реда на АПК.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Съобразно чл.10, ал.4 вр. чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице.

При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната й законосъобразност.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Лицата имат различен статут с оглед закрилата, която ползват. Чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин, с някои изрично регламентирани изключения – чл. 32, ал. 2 от ЗУБ.

Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България - чл. 32, ал. 3 от ЗУБ.

Правата на чужденците с предоставена временна закрила, каквато е жалбоподателката, са по-ограничени, като съгласно чл. 39 от ЗУБ тези лица имат право: 1. да останат на територията на Република България; 2. на труд и професионално обучение; 3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост; 4. на социално подпомагане; 5. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и на медицински услуги при условията и по реда за българските граждани, с изключение на медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване; 6. свободно да се завръщат в държавата си по произход. Т. е. Законът за убежището и бежанците изрично предвижда, че лицата, ползващи временна закрила имат право на социално подпомагане.

Обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи са предмет на уредба от Закона за социално подпомагане. Законът дефинира социалното подпомагане като предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Законът за социалното подпомагане изрично урежда правото на социални помощи на чужденците, ползващи се от временна закрила – чл. 2, ал. 6 във връзка с ал. 3 от ЗСП. Законът за социалното подпомагане дефинира социалните помощи като средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.

Предвидени са различни видове социални помощи. Някои от социалните помощи са месечни (чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД) и се отпускат, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Под постоянно се има предвид през целия период до настъпване на условието за прекратяване на помощта.

Според легалното определение, посочено в чл. 1, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Тази норма дефинира изрично семейните помощи като вид социални помощи - допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, което прави тези помощи неизменна част от системата за социално подпомагане.

Цитираната от административния орган норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване.

Съгласно чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Т. е. помощта се отпуска независимо от дохода на семейството. Размерът на помощта се определя ежегодно в закона за държавния бюджет – за 2025г. размерът е определен на 450.00 лева, съгласно чл.64, ал.16, т.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

При тази правна уредба съдът приема, че семейната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД е вид социална помощ, която задоволява ежемесечни потребности на подпомаганите лица и семейства – за покриване на част от разходите, свързани с трайните увреждания на децата.

Месечната помощ за дете с трайни увреждания е форма на социално подпомагане. Тя е израз на държавната политика в сферата на социалното подпомагане и цели да подпомогне семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Според §1, т.6 от ДР на ЗСПД, "дете с трайно увреждане" е дете/лице до [възраст] възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност. Следователно детето М. К. е дете с трайно увреждане по смисъла на ЗСПД.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца, наред с другите лица, имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, а както вече се посочи по-горе, по отношение на лицата с временна закрила други два закона - Законът за социалното подпомагане и Законът за убежището и бежанците предвиждат, че лицата с временна закрила имат право на социално подпомагане.

В тази връзка се формира извода, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗСПД във връзка с чл. 32, ал. 3 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 във връзка с ал. 3 от ЗСП жалбоподателката и детето й имат право на търсената помощ и изводът на административния орган, че не може да са субекти на заявената от тях семейна помощ е незаконосъобразен. Лицата, ползващи временна закрила, имат гарантирано от българския закон право на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст и целят да посрещнат някои регулярни или специфични нужди на детето – чл. 8д, ал. 5, т. 1 ЗСПД.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Заповедта следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

По разноските :

Адвокат Д. О. е сезирал съда с искане да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина, че на жалбоподателката е оказана безплатна правна помощ като материално затруднена. Представен е договор за правна помощ, сключен между жалбоподателката и адвокат О. за процесуално представителство по настоящото дело. Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати. Предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ в размер на 450.00 лева, поради което и по реда на чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адвокат Д. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Наредба 1/09.07.2004г., макар и да не установява задължителен минимум (с оглед Решение на СЕС по дело С-438/22), се използва за ориентир при определяне на възнаграждението. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, различна от обичайната, и по тази причина посоченото възнаграждение се явява справедливо и обосновано. Разноските следва да се възложат в тежест на юридическото лице – Агенция за социално подпомагане София, част от структурата на което е административният орган, издал оспорената заповед - §1, т.6 от ДР на АПК.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. К., гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, с настоящ адрес в [населено място], [улица], ет.1, ап.5, Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4002 от 26.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с която й е отказано, като родител и законен представител на малолетното дете М. К., отпускане на месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСПД/Д-А-П/4002/12.09.2025 г., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв Агенция за социално подпомагане да заплати на адвокат Д. О., сумата 400.00 (четиристотин) лева, представляващи определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателката А. К..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.10, ал.6 от ЗСПД.