№ 112475
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110122327 по описа за 2025 година
Молба вх. № 244927/14.07.2025 г. е докладвана на съдията-докладчик на 16.07.2025 г.
Производството е образувано по искова молба вх. № 137556/16.04.2025 г. на А. Г. И.
срещу „******“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за
признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 11.10.2023 г., въз основа на влязло в сила съдебно решение №
20016006 от 23.02.2022 г. по описа на СРС, 48 състав. Ищцата твърди, че с влязлото в сила
съдебно решение, въз основа на което е издаден и изпълнителният лист, същата е била
осъдена да заплати на „******“ ЕАД сумата в общ размер на 4 138,80 лева, от която
главница в размер 1 699,70 лева, законна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 20.06.2024 г. в
размер на 1 236,01 лева, главница в размер на 10,39 лева със законна лихва в размер на 7,73
лева за периода от 15.07.2017 г. до 20.06.2024 г., неолихвяеми вземания в размер на 193 лева
и разноски по изпълнителното дело 632,05 лева, дължими към 20.06.2024 г. Сочи се, че въз
основа на така издадения изпълнителен лист взискателят „******“ ЕАД е образувал пред
ЧСИ С. Х. ИД № *--* за принудително събиране на вземанията, но в неговия ход не са
извършвани действия, които да прекъсват давността, поради което правото на принудително
изпълнение на ответника било погасено по давност. Поради това е отправено искане до съда
да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване по
давност на сумата в общ размер на 4 138,80 лева.
В исковата молба е инкорпорирано искане с правно основание чл. 389, ал. 1 ГПК за
допускане обезпечение на предявения иск – чрез спиране на изпълнението по изпълнително
дело № *--* по описа на ЧСИ С. Х..
С разпореждания от 17.04.2025 г. и 23.05.2025 г. съдът е констатирал, че исковата
молба не отговаря на изискванията за редовност, като е дал конкретни указания на ищцовата
страна да отстрани същите. С разпореждането от 23.05.2025 г. съдът е дал точни, конкретни
и ясни указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане
с писмена молба с препис за насрещната страна да формулира надлежен петитум на исковата
молба, в който да се посочат конкретно сумите по процесния изпълнителен лист от
11.10.2023 г., вкл. да се индивидуализират по вид, размер и период, за които претендира да е
изтекъл давностният срок, в съответствие с издадения изпълнителен лист. Със същото
разпореждане съдът е върнал исковата молба в частта, в която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 632,05 лева,
представляваща такси и разноски в изпълнителното производство по ИД № *--* по описа на
ЧСИ С. Х.. Като необжалвано в тази му част, разпореждането на съда е влязло в сила.
В срока по чл. 129, ал. 2 ГПК е депозирана молба вх. № 206519/12.06.2025 г., с която
указанията на съда, дадени с разпореждането от 23.05.2025 г., са частично изпълнени. В
1
обстоятелствената част на уточнителната молба ищецът сочи, че суми, за което е издаден
изпълнителен лист, са, както следва: 1 669,70 лева – главница, 193,53 лева – мораторна
лихва. Същевременно в петиума на молбата се сочи, че се предявява отрицателен
установителен иск за отричане дължимостта на сума в общ размер на 4 138,80 лева, която
сума явно не съответства на аритметичния сбор на сумите по изпълнителния лис и която
явно включва сумата от 632,05 лева, в частта по отношение на която съдът е върнал исковата
молба с влязъл в сила съдебен акт, т. е. налице е явно разминаване между обстоятелствената
част и петитума на искова молба, което възпрепятства изясняването на предмета на делото
чрез ясно посочване на сумите, чиято дължимост ищцата цели да отрече с влязъл в сила
съдебен акт. При това положение, с разпореждане от 18.06.2025 г. съдът е предоставил
последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението на
съда, с писмена молба с препис за насрещната страна, да формулира надлежен петитум на
исковата молба, в който да се посочат конкретно сумите по процесния изпълнителен лист от
11.10.2023 г., за които претендира да е изтекъл давностният срок, в съответствие с издадения
изпълнителен лист. В посоченото разпореждане съдът е указал изрично неблагоприятните
последици при неизпълнение в срок на дадените указания – връщане на исковата молба.
Препис от разпореждането на съда от 18.06.2025 г. е редовно връчен на ищеца на
посочения от него съдебен адрес и адресат на 03.07.2025 г./видно от отбелязване в
съобщение на л. 38 от делото/.
В указания от съда едноседмичен срок, започнал да тече на 03.07.2025 г. /четвъртък,
присъствен ден/ и изтекъл на 10.07.2025 г. вкл. /четвъртък, присъствен ден/, не е депозирана
молба в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането от 18.06.2025 г.
Извън дадения от съда срок е депозирана молба вх. № 244927/14.07.2025 г., с която
съдът констатира, че указанията, дадени с разпореждането от 18.06.2025 г. отново не са
изпълнени. В така депозираната молба ищцата сочи изцяло различни от посочваните в
предходни молби суми и периоди, за които твърди, че е бил издаден изпълнителен лист от
11.10.2023 г. и които явно се разминават с действителните такива. Наред с това, отново се
установява разминаване между посочените по вид, размер и период суми и формулирания
петитум, в който се иска отричане на дължимост на сумата в размер на 632,05 лева.
С оглед на така констатираното, съдът намира, че са налице предпоставки за връщане
на исковата молба.
На първо място, съдът намира, че подадената от ищеца молба след изтичане на
дадения му срок не следва да се взема предвид при преценка редовността на исковата молба.
В тази насока съдът съобрази практиката на ВКС – така Решение № 50265 от 10.01.2023 г.
по гр. дело № 3517/2021 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че в случаите, когато ищецът е
изпълнил указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба след преклузивния
срок, изпълнението е невалидно – арг. чл. 64, ал. 1 ГПК. Според ВКС последвали други
процесуални действия на страните и съда, вкл. постановяването на съдебни решения, не го
валидират. ВКС приема, че съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност
на искова молба ще съблюдава и кое – не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2
ГПК ще прилага последиците по чл. 129, ал. 3. ГПК и за кое - не. Ето защо, поради
неизпълнение на указанията в дадения с разпореждането от от 18.06.2025 г. срок, исковата
молба подлежи на връщане.
На второ място, дори и да бъде зачетено депозирането на молба вх. №
244927/14.07.2025 г., съдът намира, че със същата отново не са изпълнени дадените му за
трети път указания. Нещо повече с молбата от 14.07.2025 г. страната въвежда изцяло нови
суми и периоди, които явно не кореспондират със соченото изпълнително основание,
вземанията по което поначало страната цели да отрече. Законът изисква веднъж да бъдат
давани указания до ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, при
неизпълнението на които предвижда като последица връщане на исковата молба. В случая
съдът е дал три пъти указания до ищеца, но те са останали неизпълнени. При тези
обстоятелства и на самостоятелно основание, исковата молба следва да бъде върната по
аргумент от разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, доколкото няма нормативно изискване да се
2
дават многократно едни и същи указания до страната.
При крайния извод на съдебния състав за наличие на предпоставки за връщане на
исковата молба и прекратяване на производството по делото, съдът не дължи произнасяне
по искането на страната за допускане на обезпечение на предявения иск по реда на чл. 389
ГПК, доколкото произнасянето по това искане е обусловено от висящо исково производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 137556/16.04.2025 г. на А. Г. И., ЕГН **********, срещу
„******“ ЕАД, ЕИК *********, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 22327/2025 г.
по описа на СРС, 29 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца на посочения в ИМ съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3