№ 1034
гр. София, 14.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501418 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, представлявано от адв.М.К. от САК, в която е посочило, че е осъдено да
заплати разноски на всички ищци за производството пред въззивната инстанция, което е
инициирано от него срещу първоинстанционното решение само в частта, с която ищцата М.
Р. е заместена в хода на процеса от своите правоприемници за присъдено обезщетение за
неимуществени вреди над 20 000лв. до 150 000лв. Жалбата на НББАЗ е оставена без
уважение, поради което Бюрото следва да дължи разноски за процесуално представителство
и защита само на правоприемниците на М. Р.-П.Р., Р.Р. и Й.Р.. Н.П. Р.а не е правоприемник
на М. Р. и на нея неследва да й се присъждат разноски за въззивното производство, касаещо
въззивната жалба на НББАЗ.
Посочено е, че жалбоподателите –ищци са осъдени да платят на НББАЗ всеки по
1 461.97лв. разноски за въззивното производство, дължими за процесуално
представителство и защита срещу подадената от тях въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, оставена от САС без уважение. Представена е фактура от
8.02.2021г и дневно извлечение от банкова сметка на адвокатското дружество, от които е
видно, че Бюрото е заплатило адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и защита срещу въззивната инстанция в размер на 9 468лв. с ДДС. Към фактурата има
спецификация за формиране на сумата, поради което П. И. Р. и Р. И. Р. следва да заплатят по
3 510лв. с ДДС, а Н. П. Й.- 2 436лв. с ДДС, а не както са осъдени по 1 461.97лв. всеки.
Претендира да се измени решението в частта за присъдените разноски за въззивната
инстанция.
Ответните страни-П. И. Р., Р. И. Р. и Н. П. Й. не са ангажирали становище по
молбата.
Въззивният съд приема, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от Сдружение „НББАЗ“ в частта
му, с която е осъдено да заплати на правоприемниците на М. Р., П.Р., Р.Р. и Й.Р.
1
обезщетение за неимуществени вреди и като е оставена без уважение жалбата му, то следва,
че се дължат разноски на тези лица, а не и на Н. П. Й., която не е правоприемник на М. Р..
Следва да се постанови, че се осъжда Сдружение „НББАЗ“ да заплати на П. И. Р., Р. И. Р. и
Й. П. Р. разноски за пред въззивната инстанция.
По отношение на сумите, които на основание чл.78, ал.3 ГПК са осъдени да заплатят
П. И. Р., Р. И. Р. и Н. П. Й. на Сдружение „НББАЗ“, съдът е съобразил отхвърлената част на
исковите претенции. Във фактурата за плащане на адвокатското възнаграждение /л.29/
сумата от 9 468лв. е уговорена за общо процесуално представителство и защита по ВЖ на
ищците по гр.д.№ 8597/2018г, СГС, I ГО, поради което съдът е приел, че се дължи от всеки в
равен размер. Извършените спецификации на гърба на фактурата също не уточняват за кое
лице каква част от адвокатското възнаграждение е заплатено от Сдружението за правна
защита пред въззивната инстанция.
Въз основа на изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 ГПК решение № 1241/25.11.2021г, постановено по гр.д.№
1418/2021г по описа на САС, в частта му за разноските, като ВМЕСТО, че се осъжда на
основание чл.78, ал.3 ГПК „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на П. И. Р. 2.110лв., на Р. И. Р. 2 110лв., на Н. П. Й. 1 015лв. и на
Й. П. Р., сумата от 1830лв., за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на П. И. Р. 2.110лв., на Р. И. Р. 2
110лв., и на Й. П. Р., сумата от 1830лв., за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
В останалата й част оставя молбата без уважение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2