О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26
04.07.2023г.,
гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, трети
касационен състав, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
Председател:
Кремена Костова-Грозева
Членове: Михаил Русев
Златко Мазников
разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №86 по
описа за 2023 година.
По делото е подадена молба по чл.248,
ал.1, от ГПК, с рег. № 3498/16.06.2023г., от П.А.Р., касатор по посоченото
дело, чрез пълномощник адв. Л.Д., за изменение на Решение № 131/12.06.2023г. в
частта на разноските. Молителят претендира, че съгласно приложената от съдебния
състав норма на чл.18, ал.1 от Наредба №1/2004 за минималните размер на
адвокатските възнаграждения, се дължало въпросното възнаграждение, само и
единствено, когато нямало процесуално представителство. В случая обаче от адв. Д.
било изпратено молба- становище, с което същата посочила, че е в невъзможност
да се яви, но поискала да се даде ход на делото и изложила съображения по
същество на спора. Т.е., от нейна страна била осъществена защита и съдействие
по сключения договор, макар и да не била изрично упълномощена за нея. В този
смисъл, се иска изменение на решението в частта му на заплатеното адвокатско
възнаграждение, като се присъдят такива, определени съгласно чл.18, ал.2, вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от наредбата. Допълнително се иска и допълване на съдебния акт,
постановено по настоящото к.а.н.д., като се присъдят и направените пред
въззивната инстанция разноски за един адвокат, тъй като още с жалбата пред РС, Р.
направил такова искане.
Молбата е изпратена за становище от жалбоподателя в 7
дневен срок от получаването й, като такова е депозирано и с него се сочи, че
съдът правилно определил размер на разноските с решението си.
Съдът, като съобрази данните по делото,
намира исканията за изменение и допълнение на Решение № 131/12.06.2023г. за процесуално
допустими, като изходящи от активно легитимирано лице.
Разгледани по същество, съдът ги намира за
неоснователни по следните съображения:
Относно искането за изменение на
Решение № 131/12.06.2023г. – както вече се посочи, доколкото по делото е
наличен списък на разноските по чл.80 от ГПК, искането е допустимо. Съдът обаче
поддържа доводите си, по които е преценил, че страната има право само на
разноски в размер на 100 лева, определени на осн. чл.18, ал.1 от Наредба
№1/2004г.
В допълнение на същите следва да
се посочи и следното: именно договорът, сключен между клиента и адвоката дава
рамките на предоставената в полза на втория процесуална власт. В конкретният
случай несъмнено от така представеният договор за правна защита и съдействие,
сключен между молителя и адв. Д. се удостоверява, че в полза на адвоката, г-н Р.
е предоставил единствено и само правомощието да подаде от негово име касационна
жалба против решението по канд № 1621/2022г. Такова процесуално действие е
осъществено от адв. Д.. Всяко друго действие, извършено от нея се явява такова
без надлежно упълномощаване, защото излиза извън рамките, определени от
предмета на представения договор. Подаването на жалба е също процесуално
действие по см. на чл.100, ал.2 от ГПК и договореното възнаграждение е за него,
а в този смисъл е налице и изрично предвидено възнаграждение в Наредба №1/2004г.,
което Съдът е съобразил, с оглед и своевременно направено от ответника по
касация възражение за прекомерност. Ето защо, така присъдените с решението
разноски в минимално предвидения в нормата размер от 100 лева е с именно оглед
сложността на спора и естеството на извършеното процесуално действие, която не
налага определяне на по-голям размер, защото в противен случай това няма да е
съразмерно.
Неоснователно
се явява и второто искане на молителя, за допълване на Решение №
131/12.06.2023г., като се претендира присъждане и на разноските пред въззивната
инстанция. Няма спора, че с касационната жалба са поискани своевременно
разноски, представен е списък на същите, но искането не съдържа конкретизация,
че претенцията включва и тези, които са направени от страната и пред въззивната
инстанция, като в този смисъл е и представеният списък по чл.80 от ГПК, който
включва единствено договореното възнаграждение от 1500 лв., съгласно договора
17.02.2023г., но не и това, което е било договорено за процесуално
представителство пред РС /видна е разликата в предметите на двата
договора/. Ето защо, искането за
допълване на решение № 131-12.06.2023г., като направено едва с молбата по
чл.248, ал.1 от ГПК се явява несвоевременно заявено, с оглед приетото в т. 11
от ТР № 6/12 от 06.11.2013г. на ВКС и поради това неоснователно.
Предвид горното и на основание чл. 248,
ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на П.А.Р.
*** за изменение на Решение № 131/12.06.2023г. в частта на разноските.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на
П.А.Р. *** за допълване на Решение №131/12.06.2023г. с направените пред
въззивната инстанция разноски за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.