Решение по адм. дело №630/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

 

Образувано е по жалба от И. А. О. с постоянен адрес ***, [улица], *** против Заповед № 3059/27.06.2025 г., издадена от зам. кмет на община Горна Оряховица. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, тъй като няма други имоти, работи в общинско предприятие и получава минимална заплата, като плаща редовно наема за общинското жилище, което обитава заедно с майка си и своя непълнолетен брат, за който се грижи. Смята, че е подал надлежно заявление да продължи да живее в това жилище и е представил всички документи, с които разполага за доходите си – практически единствено удостоверение от работодателя му за работната му заплата. В този смисъл намира заповедта за несправедлива. По тези съображения иска оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбатап - кметът на община Горна Оряховица, чрез процесуалния си представител юриск. Ц., оспорва същата по мотивите, изложени в отговора на жалбата за законосъобразност на издадената заповед. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 795/11.03.2022 г. кметът на община Горна Оряховица е настанил А. М. И. – картотекирана като нуждаеща се от общинско жилище 4 група от 09.02.2022г. (според писмо на л. 64 от делото) с внуците й – жалбоподателя И. О. и С. Р. в процесното общинско жилище – ***. На 16.03.2022 г. въз основа на тази заповед е сключен и договора за отдаване под наем на общинското жилище за срок от 6 месеца на А. И.. С анекс от 19.09.2022 г. този договор е изменен само в частта за срока, като същият е определен на 2 години.

Със Заповед № 1527/18.04.2024 г. Заповедта № от 795/11.03.2022 г. е изменена, като вместо лицето А. М. И. е посочено, че титуляр на настаняването става жалбоподателя - И. А. О., поради смъртта на бабата – настанена с първата заповед, за който нито се твърди, нито се представят доказателства да е бил преди или да е картотекиран към 18.04.2024 г. като нуждаещ се от общинско жилище. Не се представя и анекс към договора за промяна на наемателя.

С анекс от 25.09.2024 г. обаче, договорът за отдаване под наем на общинското жилище от 16.03.2022 г. е изменен само в частта за наемната цена и плащанията, като този анекс обаче е подписан от жалбоподателя като наемател. В този смисъл, съдът приема, че към тази дата поне е налице и промяна в страната.

Междувременно, след промяна на титуляра на настанителната заповед, но преди подписване на анекса към договора, с Решение № 328 по протокол № 14/25.07.2024 г. на Общински съвет – Горна Оряховица е приета нова Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем, замяна и продажба на общински жилища – общинска собственост на община Горна Оряховица (по-нататък наричана за краткост Наредбата), в сила от 09.08.2024 г. Съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата съществуващите наемни правоотношения се привеждат в съответствие с нея в срок до 30.09.2024 г.

Като е посочил като основание тази нова наредба, с писмо изх. № РД9400-2789/02.09.2024 г. кметът на община Горна Оряховица е уведомил жалбоподателя, че във връзка с преразглеждане на картотекираните нуждаещи се от жилища граждани и прекартотекиране на настанени в общински жилища, жалбоподателят следва да се представи в срок до 30.09.2024 г. нова декларация по образец с приложени следните документи:

• Удостоверение за декларирани данни от Данъчна служба гр. Горна Оряховица /за всички пълнолетни лица, посочени в декларацията и договора за наем на жилище/;
• Служебна бележка за доходи една година назад към дата на подаване на декларацията /за всички работещи в семейството/;
• Служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Горна Оряховица /когато лицата не работят и са регистрирани в ДБТ/;
• Удостоверение за декларирани данни от НАП гр. Велико Търново /когато лицата не работят и не са регистрирани в ДБТ/;
• Удостоверение за получени пенсии от НОИ гр. Велико Търново /когато лицата са пенсионери/;
• Служебна бележка от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Г. Оряховица /добавки за деца до 18 години, допълнително подпомагане – еднократни помощи и др./;
• Копие от съдебно решение за присъдена издръжка /при самотни или разведени родители/;
• Застрахователна стойност от съответното застрахователно дружество, където е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /при наличие на МПС на който и да е член на семейството/;
• Копие от ТЕЛК решение;
• Копие от лична карта на декларатора.

Това писмо не е получено от своя адресат, тъй като видно от приложената с преписката разписка на л. 28, гръб и 29 е, че е върнато с отбелязване недоставено. С писмения отговор на жалбата ответникът твърди, че е съобщил устно същото на жалбоподателя, след като той поискал продължаване на договора за наем, но надлежно удостоверяване на този факт, още повече преди 30.10.2024 г., няма.

На 13.11.2024 г. кметът е назначил постоянна комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредбата, която да разгледа подадените молби-декларации и да вземе съответните решения – за включване или не на гражданите в картотеките и определяне на стехента на жилищната им нужда. С Протокол № 1 комисията е посочила, че жалбоподателят не е подал декларация, поради което не е доказал жилищната си нужда и е вписал същия под № 12 в таблицата по т. 2 от проекто-списъка на лицата, за които се предлага прекратяване на договорите за наем. Посочения протокол с проекто списък е съобщен единствено чрез поставяне на таблото за обявления на Община Горна Оряховица и няма данни да е съобщаван по отделно на лицата.

На 10.01.2025 г. жалбоподателят е депозирал Заявление Рег. № 9400-148/10.01.2025 г. до кмета на общината, с което е поискал подновяване на договора за общинско жилище, който както се каза е от 16.03.2022 г. На 16.01.2025 г. е докомплектувал това заявление с документи, удостоверяващи трудовите му доходи – Удостоверение изх. № 3/14.01.2025 г. от „Глобал Клинър“ ООД

С протокол № 2 от 05.02.2025 г. комисията е приела окончателен списък на граждани, неотговарящи на условията, посочени в чл. 9 от Наредбата, одобрен на неизвестна дата от кмета на общината, вкл. е приела приложения от жалбоподателя със Заявлението от 16.01.2025 г. документ за дохода му към заявлението от 10.01.2025 г. за подновяване на договора като възражение срещу първия протокол, въпреки че такова съдържание няма нито заявлението от 10.01., нито това от 16.01.2025 г. В приложения списък жалбоподателят фигурира под номер 46, като за него е посочено: възражението е неоснователно, не е представена декларация с изискуемите документи, представено е само удостоверение за доходи, според което семейството има средномесечен доход над МРЗ за страната. Посоченият протокол № 2/05.02.2025 г. е съобщен отново само чрез поставяне на таблото за обявления на общината.

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената в настоящето дело заповед № 3059/24.06.2025 г. на зам. кмета на община Горна Оряховица, с която на основание чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата, т. 1, б. „ж“ от раздел VI „Прекратяване“ от Договор за отдаване под наем на общинско жилище от 16.03.22 г., е прекратено наемното правоотношение между Община Горна Оряховица и И. А. О. за недвижим имот, находящ се в***. Като мотиви на заповедта е посочено, че „на основание протокол № 2 от 05.02.2025 г. на Комисия по картотекиране е отхвърлено заявление за картотекиране с вх. № - , подадено от И. О.. Причината, поради която е отхвърлено заявлението е неподадена декларация – недоказани нужди. Срещу това е подадено Възражение с вх. № 241/16.01.2025 г., което е отхвърлено по причина, че не е подадена молба – декларация с изискуемите документи. Представено е единствено Удостоверение за доходи за 2024 г., от което е видно, че средномесечният доход на член от семейството надвишава МРЗ за 2024 г.“

Заповедта е връчена на О. на 14.07.2025 г. Недоволен от нея, същият я е оспорил пред съда с жалба, подадена на 17.07.2025 г., въз основа на която е образувано това дело

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата административна преписка по издаване на заповедта и допълнително представени документи от жалбоподателят във връзка с картотекирането на баба му, настаняването на същата и после на него в процесното общински жилище.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок. Съгласно изложеното съдът намира жалбата за допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС (от органа, издал настанителната заповед), при условията на заместване поради законоустановено отсъствие на кмета на общината, в предписаната от закона писмена форма, вкл. с излагане на фактически и правни основания за нейното издаване.

Заповедта обаче е немотивирана, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона и неговата цел.

Като основание за нейното издаване е посочено обстоятелството, че комисията по картотекиране е отхвърлила неподадено заявление (за което логично не е посочен входящ номер), както и Възражение против проекто-списъка за лицата, с които да се прекратят договорите. Първо, жалбоподателят реално никога не е бил картотекиран като нуждаещ се от общинско жилище, картотекирана е била през 2022 г. само баба му, като същият обитава жилището единствено на базата на заповед, с която е изменена предходна настанителна такава за баба му и анекс към договора за наем в частта за наемната цена. Нещо повече – жалбоподателят реално не е подавал заявление за картотекиране и не е бил картотекиран като нуждаещ се. Следва обаче да се има предвид, че приетата нова Наредба и не установява срокове за депозиране на подобно заявление. По делото е представено заявление на О. с рег. № 9400-222/24.01.2024 г,. с което същият е поискал смяна на титуляря на настанителната заповед поради смъртта на баба му. Нито тогава, нито когато и да е същият е подавал заявление за картотекиране и не е декларирал никакви данни в тази връзка. Както вече се каза, със Заповед № 1527/18.04.2024 г. същият е станал титуляр по заповедта за настаняване в процесното жилище от 2022 г., и от заключителна й част на тази заповед се установява, че изменението е направено само въз основа на това негово заявление от 24.01.2024 г. Второ, същият не е заявявал прекартотекиране, каквото е и невъзможно, защото той никога не е бил картотекиран, за да се прекартотекира, а е поискал на 10.01.2025 г. само подновяване на срока на договор му за наем с общината, който договор така или иначе е сключен с него без да е картотекиран. Тук е мястото да се посочи, че договорът за наем е бил от 16.03.2022 г. за 6 месеща, като впоследствие срокът е променен на 2 години. Това означава, че най-късно на 16.09.2024 г. е изтекъл, доколкото няма анекси за ново удължаване/продължаване на срока. Тъй като обаче процесния акт не се основава изобщо на въпроса за срока на договора, съдът приема, че той не е предмет на делото и не може да се навежда тепърва като ново основание за прекратяване на наемното отношение и изваждане на лицата от жилището, особено като се има предвид, че на 25.09.2024 г. общината е подписала анекс към него в частта за цената, явно приемайки го за действащ договор. В тази връзка следва да се посочи, че Наредбата, вкл. с §4 от ПРЗ не създава задължение за прекартотекиране или за ново такова на лицата. В цитираната норма се изисква привеждане на съществуващите и заварени наемни правоотношения са новите изисквания, но чрез подписване на анекси към договорите, а не чрез прекартотекиране. Нещо повече, тя изисква това да стане до 30.09.2024 г. В този смисъл изпращаните писма от кмета, вкл. до жалбоподателя за необходимостта от ново кандидатстване за картотекиране със срок до 30.10.2024 г. не почиват очевидно на тази конкретна нормативна разпоредба, оето обаче налага изрично връчване на писмото на жалбоподателя, защото то не възпроизвежда наредбата и очевидно определя дори различен срок от нея. Представеното Заявление с вх. № 2418/16.01.2025 г. от жалбоподателя, което ответникът третира като някакво възражение срещу протокол, издаден месец по-късно не е възражение и против Протокол № 1 от 17-18.12.2024 г., а доокомпрелкуване на предходното заявление за удължаване на срока на договора – Заявление № 9400-148/10.01.2025 г. Още по-малко е възможно това заявление от 16.01.2025 г. да е възражение против Окончателния протокол от 05.02.2025 г. на Комисията, както сочи обаче оспорваната заповед в мотивите си, защото просто логически и времево не е възможно възражение от януари да е против протокол от февруари. В този смисъл изложените в оспорваната заповед конкретни мотиви са нелогични, взаимно изключващи се и напълно неясни, което е самостоятелно основание за отмяната й.

Дори обаче това заявление - Заявление с вх. № 2418/16.01.2025 г. или предхождащото го Заявление Рег. № 9400-148/10.01.2025 г. да се приемат като такива за първоначално картотекиране (в което единствено съдът би намерил известна логика), то следва да се има предвид, че след като не е определен срок за подаване на самите заявления и подаденото такова е намерено за нередовно, е следвало на заявителя да се укаже за нередовността и да му се даде срок за отстраняване й. Това не е сторено. Не може да се твърди,че се касае за задължение произтичащо от наредбата, който е влязла в сила, защото както се каза тя не определя никакви срокове за картотекиране, ред за прекартотекиране за заварените, а само сключване на анекси към техните договори, при това до 30.09.2024 г.

Така или иначе решението на комисията по него, обективирано в Протокол № 2/05.02.2025 г., в частта засягаща конкретно жалбоподателя е индивидуален административен акт, който е подчинен на правилата на АПК за неговото издаване, съобщаване и обжалване, независимо, че е инкорпорирано в списък, обективиращ множество такива индивидуални административни актове. В чл. 13, ал. 4 от Наредбата също е посочено, че решението на комисията се съобщава и се обжалва по реда на АПК именно като такъв самостоятелен акт, който за да произведе действие според тази наредба следва да влезе в сила. Според представените от ответника доказателства, окончателният списък е поставен на 06.02.2025 г. на таблото за обявления в община Горна Оряховица. Така извършеното връчване е незаконосъобразно. Съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително тези, които не са участвали в производството. В чл. 18а, ал. 8 от АПК е уредено как следва да се извърши връчването в случаите, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1-6, а в ал. 9 е посочено как се извършва съобщаването, когато страната не може да бъде намерена на адреса. От доказателствата по делото е видно, че изобщо не е правен опит жалбоподателят да бъде уведомен по някой от способите по чл. 18а, ал. 1-6 от АПК, поради което извършеното съобщаване чрез поставяне на съобщението на таблото за обявления и в Интернет е незаконосъобразно, тъй като съгласно чл. 18, ал. 10 от АПК този способ за връчване е допустим единствено когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи. След като решението на комисията да бъде отхвърлено заявлението за картотекиране на жалбоподателя не му е било съобщено, то същото не е влязло в сила и съответно не може да бъде самостоятелно основание за издаване на обжалваната заповед и тя като лишена от основание е незаконосъобразна и по тази причина.

Следва да се посочи, че не се доказва и твърдението на комисията, възприето от органа - ответник, за невъзможност за установяване на жилищната нужда поради непредставяне на всички изискуеми документи, удостоверяващи доходи. Жалбоподателят изобщо не е уведомен за това по какъв ред, с какви документи и съпровождащи ги такива следва да приведе в съответствие своя договор за наем с новите изисквания. В писмото, изпратено до него от 02.09.2024 г. (на л. 28 от делото), но неполучено се сочат документи за прекартотекиране. Както се каза, жалбоподателят не е картотекиран никога и същият не подлежи на прекартотекиране, а на първоначално такова (въпреки че това поставя въпроса на какво основание е заместил баба си в настанителната заповед, но този акт не е предмет на делото изобщо, както не е предмет и въпросът как е сключен анекс към договор за наем с него за цената на наема, без да се промени първо страната - наемател). Така или иначе обаче, в това писмо е посочено подаването на нова декларация (не че същият е подавал и стара), както и документи към нея, които е следвало да се представят в срок до 30.10.2024 г. Самата новоприета Наредба обаче определя срок до 30.09.2024 г. за привеждане на съществуващите правоотношение в съответствие с новите изисквания чрез подписване на допълнително споразумение - анекс. Жалбоподателят всъщност е сключил анекс именно в така определения от наредбата срок. Той има сключен анекс с Общината на 25.09.2024 г. Ако същият не е отговарял на изискванията на новата наредба такъв анекс не би следвало изобщо да се подписва. След като именно в определения в Наредбата срок – до 30.09.2024 г., с жалбоподателя е сключен анекс, то не може да се твърди, че същият не отговарял на изискванията на новата Наредба, след като очевидно ответникът като страна по този анекс се е съгласил и е приел наемателя за редовен и отговарящ на всички изисквания за настаняване, след като е променил само наемната цена за това настаняване. В тази връзка, пак следва да се държи сметка, че новоприетата наредба с §4 от ПЗР не установява задължително прекартотекиране на всички заварени наематели – напротив, изрично определя, че в срок до 30.09.2024 г. те следва да преведат наемните си отношения в съответствие са новата наредба, като подпишат анекс, което специално за жалбоподателя е и сторено. За това и със Заявлението от 10.01.2025 г. жалбоподателят просто е поискал продължаване на срока на договора. Към това заявление от 10.01.2025 г. е направил второ – от 16.01.2025 г., с което е представил информация за своите доходи, от което е видно, че същият получава 966.59 лева месечно. Същият от една страна не е уведомен за необходимостта да представя някакви други документи, включително да подава нови декларации и прочие, а от друга - е изпълнил задълженията си по §4 от ПЗР на Наредбата в срок, след като общината е сключила анекс с него 5 дни преди крайния, определен в същата норма за привеждане на наемните правоотношения в съответствие с новата наредба.

Дори обаче да се приеме, че заявлението от 16.01.2025 г. представлява заявление за картотекиране, или възражение против проекто-списъка, обективиран в Протокол № 1 на назначената от кмета комисия по въпросите свързани с картотекирането, то е напълно неясно как ответникът от това удостоверение е направил извода, че средномесечният доход на член от семейството надвишава МРЗ, след като дори не е изследвал и анализирал поне служебно известните му данни за брой лица от семейството на жалбоподателя, обитаващи процесното жилище. Жалбоподателят в хода на съдебното дирене твърди, че живее там с майка си и непълнолетния си брат. По делото доказателства, че майката живее с децата няма, но от наличните при ответника документи, вкл. представените такива с преписката е видно, че според настанителна заповед от 2022 г. за процесния апартамент, в него е била настанена бабата А. И. с двама си внуци – жалбоподателя и брат му, който при това и понастоящем е непълнолетен (според посоченото ЕГН). Заповед № 795/11.03.2022 г. е изменена само в частта за титуляря, като вместо починалата през 2024 г. е записан жалбоподателят, но е ясно, че в останалата си част тя е в сила и понастоящем - т.е. по отношение на факта, че там живее и непълнолетният на жалбоподателя брат и като такъв е член на неговото семейство ответникът би следвало да знае, при условие, че няма промяна в тези обстоятелства. Нещо повече, след като жилището се обитава от непълнолетния С. Р., ответникът следва да отчете този факт и с оглед охрана интересите на същия като дете, като приложи и съответните норми на ЗЗакрДетето. След като обаче от наличните данни при ответника се установява, в процесното жилище са настанени жалбоподателят и непълнолетния му брат, като доходи има само единият, тъй като не е спорно, че другият е ученик, то доходите от 966 лева месечно на жалбоподателя, представляващи общ доход на семейството му, вкл. и брат му, няма как да надхвърлят МРЗ, която възлиза на 933 лева за 2024 г. и изводът, че средномесечният доход на семейството, надхвърля МРЗ е неправилен. Ето защо и само на това основание оспорваната заповед е незаконосъобразна.

Както се каза обаче, същественото е, че жалбоподателят не е бил уведомен след подписване на анекс към договора за наем от 25.09.2024 г., че продължава да дължи представяне на ново заявление и декларация за картотекиране (в неговия случай), ведно с необходимите документи към нея, нито е бил надлежно уведомен за отказа да бъде картотекиран, поради което същият не е влязъл в сила по отношение на него и изваждането му от жилището на това основание е незаконосъобразно. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Тъй като страните не претендират разноски съдът не се произнася по този въпрос с това решение.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3059/24.06.2025 г., издадена от зам. кмет на община Горна Оряховица.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.