№ 1009
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501120 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от Д. Й. П., в качеството му на наследник на Й. П. И., против
решение №4333/02.12.24г., постановено по гр.д.№5300/23г. на ВРС, с което са
отхвърлени исковете на Д. Й. П., заместил по реда на чл.227 ГПК починалия в
хода на процеса Й. П. И., срещу ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, както следва: предявен в качеството на
процесуален субституент на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, осъдителен
иск с правно основание чл.382, ал.1 КЗ за сумата от 9189.09лв,
представляваща непогасен остатък от задължението по договор за кредит от
21.11.2019г., сключен между наследодателя на ищеца – П. Й. П. и
„Експресбанк“ АД /правоприемник на което е „Банка ДСК“ АД/, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска –
15.12.2022г. до окончателното й изплащане, и установителен иск с правно
основание чл.146, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.14
от Общите условия на ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД по
групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели/съдлъжници на
„Експресбанк“ АД, предвиждаща, че за всички видове покрити рискове не са
покрити преките или косвени последици или резултати от епидемия или
пандемия, както и техните последици.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението
поради допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и
необоснованост. Позовавайки се на съдебна практика навежда довода, че
1
експертизата не съставлява абсолютно доказателство, и счита, че ВРС
неправилно е кредитирал заключението на СМЕ. Оспорва извода на ВРС, че
смъртта е пряка последица от вируса на Ковид-19, като излага, че леталният
резултат е опосреден, тъй като пневмонията е косвена последица от вируса,
острата дихателна недостатъчност е косвена последица от пневмонията, а
смъртта е косвена последица от острата дихателна недостатъчност. Навежда
възражения за неправилност на събраната пред ВРС съдебно-медицинска
експертиза, която страдала от вътрешно противоречие, като преповтаряйки
извода на вещото лице, че смъртта е причинена пряко от вируса, е допуснал
съществено процесуално нарушение. Счита, че ВРС е допуснал и второ
процесуално нарушение като не е назначил служебно повторна СМЕ, предвид
неправилността на заключението по първоначалната. Излага, че ВРС не е
съобразил, че смъртта е косвена последица от заразяването с Ковид-19.
Навежда доводи за нищожност на клаузата на чл.14 от ОУ, касаеща не
покриване на преките или косвени последици или резултати от епидемия или
пандемия, като се позовава на чл.143, ал.2, т.6 и т.19 от ЗПП. Счита, че
липсата на критерии, определящи в кои случаи е налице пряка и в кои косвена
последица, позволява на застрахователя да извършва свободна преценка за
това и да откаже плащане, без ОУ да съдържат аналогично право за
потребителят, като се позовава и на съдебна практика. Моли да бъде отменено
решението и да бъдат уважени исковете.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от
възз.страна- съищец БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, е постъпил отговор, с който оспорва допустимостта на иска и
конституирането си като съищец, а в евентуалност счита иска за основателен.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, не е постъпил отговор.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Й. П. И.,
поч. на 04.05.23г., и заместен в хода на процеса на осн. чл.227 ГПК от
наследник Д. Й. П., срещу ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД
обективно съединени искове с правно основание чл.382, ал.3 пр. последно КЗ
за осъждане на ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на
БАНКА ДСК АД, конституирана като съищец, сумата от 9189,09лв,
представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка
"Живот" на кредитополучатели/съдлъжници на ЕКСПРЕСБАНК АД,
обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за кредит експресо
№870105748850, сключен между ЕКСПРЕСБАНК АД и П. Й. П., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска –
15.12.2022г. до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.146 вр.
чл.143, ал.2 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.14 от общите
условия по групова застраховка "Живот" на кредитополучатели/съдлъжници
на ЕКСПРЕСБАНК АД, предвиждаща изключване от покрит риск на преките
или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и
техните последици.
В исковата молба твърди, че Й. И. е наследник по закон на П. Й.П.,
поч. на 24.03.21г., чието наследство бил приел. Излага, че на 21.11.19г. между
П. П. и ЕКСПРЕСБАНК АД /чийто правоприемник се явява БАНКА ДСК АД/
2
бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 12000лв и със срок
на погасяване 10.12.29г. Твърди, че между БАНКА ДСК АД и ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД е сключен договор за групова застраховка
"Живот" на кредитополучатели/съдлъжници на ЕКСПРЕСБАНК АД, към
която със заявление за присъединяване кредитополучателят П. бил включен.
Твърди, че последният страдал от раково заболяване-фоликуларен нехочкинов
лимфом, като в края на м.12.20г. състоянието му се влошило, като на 25.03.21г.
починал, а като причина за смъртта била посочена „остра дихателна и
циркулаторна недостатъчност“. Твърди, че банката не упражнила правата си
на застрахован, поради което той отправил претенция, по която получил отказ.
Счита, че не е налице основание за отказ, тъй като Ковид-19 не бил причина за
смъртта на наследодателя му, който бил раково болен. Счита клаузата на чл.14
от ОУ, предвиждаща изключване от покрит риск на преките или косвени
последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните
последици, на която се позовал застрахователя, за нищожна поради
неравноправност с оглед неопределеност на термина „косвена причина“,
позволяващ на застрахователя да се освободи от отговорност винаги, когато
застрахователят прецени, че даден фактор е допринесъл за настъпване на
леталния резултат. Излага, че неплатеният размер на дълга е 9189,09лв, в
който размер се дължи на банката застр.обезщетение.
В отговор на исковата молба ответникът ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, оспорва исковете по
основание и размер. Излага, че е налице изключен риск съгласно чл.14.1 от ОУ
по застраховката, а именно, че за всички видове покрития, определени в ОУ,
не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или
пандемия, както и техните последствия. Оспорва материално-правната
легитимация на ищеца, считайки, че право да иска плащане на остатъка от
дълга има само банката. Оспорва твърдението за неравноправност на клаузата
на застраховката, тъй като с нея не се въвеждат задължения на застр.лице,
нито се нарушават негови права, а клаузата очертава обхвата на носения от
застрахователя риск.
В становище, депозирано от съищеца БАНКА ДСК АД, се оспорва
легитимацията на ищеца да предяви иска, като се излага, че банката няма
задължение да води иск срещу застрахователя, а правото на иск принадлежи
на наследника, поради което и липсват основания за конституирането на
банката на страната на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
3
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото не се спори, че между П. Й. П. като кредитополучател и
ЕКСПРЕСБАНК АД /чийто правоприемник е БАНКА ДСК АД/ е сключен
договор за кредит №870105748850 от 03.12.19г. по силата на който на първия е
отпуснат кредит в размер на 12000лв., подлежащ на връщане съгласно
погасителен план към договора с краен срок на погасяване 10.12.29г.
Няма спор още, че между ЕКСПРЕСБАНК АД и ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕКСПРЕС ЕАД /чийто правоприемник е
ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД/ е сключен групов договор за
застраховка "Живот" на кредитополучатели/съдлъжници на ЕКСПРЕСБАНК
АД, като със заявление от 21.11.19г., приложено по делото, към групата на
застрахованите лица по застр.договор е присъединен и наследодателя на
ищеца. Покритите рискове съгласно договора са смърт на застрахованото лице
в резултат на злополука или заболяване и пълна и необратима загуба на
автономност в резултат на злополука или заболяване, като за изключените
рискове се препраща към ОУ.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното с
исковата молба удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, че
ищецът Й. П. И. е баща и законен наследник на П. Й. П., поч. на 24.03.21г.
Видно от приложеното искане от 04.08.21г. ищецът Й.И. е
предявил застрахователна претенция към ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, в отговор на която с писмо от 23.08.21г.
ответникът е отказал застрахователно плащане.
В качеството си на законен наследник на починалия
кредитополучател ищецът е встъпил в правата на застрахования и по силата
на разпоредбите на чл.382, ал.1 и ал.3 КЗ същият е легитимиран от свое име
да упражни правото на кредитора да получи от застрахователя следващото се
застрахователно обезщетение, в случай на неизпълнение на задължението на
кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на
обезщетението при настъпило застрахователно събитие. Ето защо и по
аргумент от чл.26, ал.4 ГПК съдът е конституирал като съищец БАНКА ДСК
АД в качеството й на кредитор, в чиято полза е сключена застраховката.
Възраженията на банката в тази насока са неоснователни.
Спорът по делото се свежда до това налице ли е хипотеза на
изключен риск, при която не се дължи плащане на застрахователно
обезщетение.
По делото няма спор, че на 11.03.2020г. Световната здравна
организация обявява COVID-19 за пандемия. От изслушаната пред
настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
П. П. са били диагностицирани следните заболявания– автоимунна
хемолитична анемия / датираща от 2019г./, неходжкинов лимфом /
диагностициран декември 2020г./ и Ковид-19 двустранна пневмония /
установена март 2021г./. Вещото лице сочи, че непосредствената причина за
смъртта е Ковид-19 инфекцията, проявена с пневмония, като в с.з. пояснява,
че заразяването с Ковид-19 е довело до развитието на пневмония и на вече
дихателна и сърдечна недостатъчност. Останалите заболявания вещото лице
сочи, че снижават общо имунитета и предполагат развитието на инфекции,
които да предизвикат възпалителен процес. Излага още, че връзката на
4
основната причина със съпътстващите заболявания се свежда до това, че от
една страна, сниженият имунитет благоприятства заразяването и намалява
самостоятелните защитни възможности на организма, а от друга, че самата
вирусна инфекция чрез свои прояви или използвани средства за лечение може
да активира автоимунни процеси и да влоши анемията. В тази насока съдът
намира, че следва да се цени установения от вещото лице факт на предприето
при последната хоспитализация кръвопреливане, свързано с анемичния
синдром. Съобразявайки така даденото заключение и разясненията на вещото
лице настоящият състав извежда безспорния извод за наличието на връзка
между Ковид-19 и настъпилата смърт на наследодателя на ищеца, като
последната се явява косвена последица от вирусната инфекция. Това е така,
доколкото Ковид инфекцията се е развила на фона на съществуващи раково и
автоимунно заболяване, намаляващи защитните възможности на организма,
при което е причинила пневмония, която не е закономерен и сигурен резултат
от вируса /предвид неговите възможни различни проявления съгласно
експерта/ и е довела до дихателна и сърдечна недостатъчност.
В отговора на исковата молба застрахователят се позовава на
разпоредбата на чл.14 от ОУ по застраховката, съгласно която за всички
видове покрития, определени в ОУ, не са покрити преките или косвени
последствия и резултати от епидемия или пандемия, както и техните
последствия.
От своя страна ищецът оспорва клаузата на чл.14 от ОУ, считайки
същата за нищожна поради нейната неравноправност. Не се спори, че
застрахованото лице по процесната застраховка "Живот" има качеството на
потребител по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и в случая
приложение следва да намери общата потребителска защита по ЗЗП. Съгласно
нормата на чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, и тъй като в случая оспорваната клауза
е включена в общите условия, без да са наведени твърдения и ангажирани
доказателства за индивидуалното й уговаряне, то не важи изключението
по чл.146, ал.1 ЗЗП. От текста на клаузата на чл.14 от ОУ, предвиждаща
изключване от покрит риск на преките или косвени последици или резултати
от епидемия или пандемия, както и техните последици, явства неяснота и
непълнота на заложените критерии, освобождаващи от отговорност
застрахователя. Не става ясно според застрахователя кога събитието е косвено
причинено от епидемия или пандемия и техните последствия / които също не
са ясно очертани/, което от своя страна дава възможност на застрахователя да
откаже плащане на застрахователно обезщетение по негова едностранна
преценка, без правата на застрахования да са адекватно защитени. Тази неясна
формулировка на критерия „косвено“ дава възможност на застрахователя да се
позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт,
настъпила по всяка причина / в този смисъл е и Решение №60063/30.06.21г. по
т.д.№351/20г. на ВКС/. Посочената клауза позволява на застрахователя да се
освободи от отговорност, без обаче подобна възможност да е предоставена на
застрахованото лице, чието задължение за плащане на застрахователна
премия е безусловно. Общата и неясна формулировка на оспорената клауза не
позволява на потребителя да прецени и икономическите последици от
сключването на договора, доколкото не е ясно какъв е обхвата на косвената
връзка, която застрахователят счита за значим за наличие на изключен риск. С
оглед на изложеното съдът намира оспорената клауза на чл.14 от общите
условия по групова застраховка "Живот" на кредитополучатели/съдлъжници
5
на ЕКСПРЕСБАНК АД, предвиждаща изключване от покрит риск на преките
или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и
техните последици, за неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 и т.19
ЗЗП, а оттам и за нищожна. Предвид нищожността й клаузата не може да
служи като основание за отказ на застрахователя да плати застрахователното
обезщетение.
С оглед на изложеното съдът намира предявените искове за
доказани по основание.
По отношение на размера на дължимото обезщетение по делото не
е налице спор, а и от събраната пред ВРС счетоводна експертиза се
установява, че непогасената сума по предоставения на наследодателя кредит
към датата на експертизата е в размер на 9780,76лв, включваща главница и
лихва. С оглед на диспозитивното начало обаче предявеният иск по чл.382,
ал.3 пр. последно КЗ следва да се уважи до претендирания размер от
9189,09лв.
Като е достигнал до различен краен извод ВРС е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде изцяло отменен.
При този изход на спора в тежест на възз.страна следва да бъдат
възложени сторените от въззивника разноски за първа и въззивна инстанция.
От ищцовата страна е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство за
двете инстанции, съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като по делата са представени
договори за правна помощ, сключени с адв.И.И., в които изрично е отразено
предоставянето на безплатна помощ от адвоката. Съдът съобрази, че с оглед
на даденото с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 разрешение,
което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, той не е
императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в
Наредба №1/09.07.04г. размери на адв.възнаграждения, и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна
практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир
при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се
формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко–фактическата и правна сложност на
делото. В конкретния случай съдът, съобразявайки фактическата и правна
сложност на спора, отчитайки обема на осъществената на страната защита,
събраните доказателства и броя на проведените о.с.з., намира, че дължимото
адв.възнаграждение за осъщественото представителство пред ВРС следва да
се определи на по 1000лв за всеки от исковете, или общо 2000лв. Доколкото
защитата в обезп.производство е сведена до изготвяне на молба и частна
жалба, без явяване в с.з., то следващото се адв.възнаграждение за ч.гр.д.
№543/22г. на РС-Тутракан се определя на 500лв, а за производството по
в.ч.гр.д.№347/22г. на СОС в размер на 200лв / какъвто всъщност е размерът,
посочен в списъка по чл.80 ГПК/. С оглед извършените пред настоящата
инстанция процесуални действия и обема и съдържанието на предоставената
от адвоката правна защита съдът намира, че дължимото адв.възнаграждение
за въззивна инстанция следва да се определи в размер на по 700лв за всеки
иск, или общо 1400лв. Следва да се присъдят на въззивника и разноските за
заплатена държ.такса в обезп.производство в размер на общо 55лв, в
6
първоинст.производство – 300лв депозит за вещо лице и 523,78лв –д.т. и
депозит за вещо лице за въззивно производство.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ВРС дължимата държавна такса в размер на 447,56лв,
определена съгласно чл.1 и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4333/02.12.2024г. на Варненски районен
съд, постановено по гр.д.№5300/2023г. на ВРС, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цариградско
шосе“ №47А, бл.В, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска 19, по
предявения иск от Й. П. И., поч. на 04.05.23г., и заместен в хода на процеса на
осн. чл.227 ГПК от наследник Д. Й. П., ЕГН **********, с адрес ****,
СУМАТА от 9189,09лв, представляваща застрахователно обезщетение по
групова застраховка "Живот" на кредитополучатели/съдлъжници на
ЕКСПРЕСБАНК АД, обезпечаваща изпълнението на задълженията по
договор за кредит експресо №870105748850, сключен между ЕКСПРЕСБАНК
АД и П. Й. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска – 15.12.2022г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.382, ал.3 пр. последно КЗ.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.14 от Общите
условия по групова застраховка "Живот" на кредитополучатели/съдлъжници
на ЕКСПРЕСБАНК АД, предвиждаща изключване от покрит риск на преките
или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и
техните последици, по предявения от Й. П. И., поч. на 04.05.23г., и заместен в
хода на процеса на осн. чл.227 ГПК от наследник Д. Й. П., ЕГН **********, с
адрес ****, против ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цариградско
шосе“ №47А, бл.В, ет.3, иск с правно основание чл.146 вр. чл.143, ал.2, т.6 и
т.19 ЗЗП.
ОСЪЖДА ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цариградско
шосе“ №47А, бл.В, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. П., ЕГН **********, с адрес
****, СУМАТА от 878,78лв, представляваща сторени за обезпечителното,
първоинстанционното и въззивното производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цариградско
шосе“ №47А, бл.В, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд
СУМАТА от 447,56лв, представляваща дължимата по делото държавна такса,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цариградско
7
шосе“ №47А, бл.В, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. Т. И., с адрес гр.Варна,
ул.Самарско знаме №1А, СУМАТА от 4100лв, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство за обезпечително,
първоинстанционно и въззивно производство, на основание чл.38, ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8