№ 98
гр. Кюстендил, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав М. Начев
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора Г. Ем. Б.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251500600281 по описа за 2025 година
А. В. О. и Б. М. О., двамата от гр.Дупница, както и адв.И. А. в
качеството на техен защитник, обжалват с отделни жалби присъда № 58 от
25.10.2024г., постановена по нохд 733/ 2021г. по описа на Районен съд
Дупница, в частта й, с която двамата подсъдими са признати за виновни в
извършване на престъпления от общ характер, както следва : Б. О. - по чл.159а
ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ
бр.27/2009г./, А. О. – по чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ бр.27/2009г./ и по чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1
вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ бр.27/2009г./, като са им наложени наказания / на О.
– при условията на чл.23 ал.1 НК/ „лишаване от свобода“ за срокове от по 2
години при режим на изтърпяване, на О. – и наказание „глоба“ от 3 000 лв, с
приложение по отношение на нея и на разпоредбата на чл.68 ал.1 НК досежно
предходно наложено й с присъда на РС Дупница по нохд 1416/2009г.
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, и двамата са осъдени
солидарно да заплатят на гражданския ищец Д. Й. В. сума от 7500 лв,
1
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и по
сметка на РС Дупница сторени деловодни разноски и държавна такса за
уважения граждански иск.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура Кюстендил изразява становище за потвърждаване на
обжалваната присъда и възразява срещу твърденията на защитниците, че е
изтекъл давностния срок за провеждане на наказателно преследване.
Гражданският ищец Д. В. не се явява в хода на съдебното следствие.
Нейният повереник – адв.Ж., пледира за потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимия Б. О. – адв.М. Т. изразява становище за
прекратяване на наказателното производство поради изтичане на
предвидената в закона давност, включително и по отношение на подадения
граждански иск, доколкото е подаден след изтичане на 5 – годишна давност.
Подсъдимият О. застъпва идентично становище, като заявява че не желае
производството по делото да продължава и съдът да се произнася с присъда.
Подсъдимата А. О. и нейният защитник – адв.И. А., също настояват
наказателното производство по делото да бъде прекратено, без то да
продължава и съдът да постановява присъда. Защитникът подкрепя
становището на адв.Т. относно давностният срок по предявения граждански
иск.
Окръжният съд приема за установено следното:
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител
на 21.04.2012г. с постановление на прокурор от РП Дупница – за извършено
през периода м.юли – края на м.септември 2010г. престъпление по чл.159б ал.2
вр.чл.159а ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
След неговото приключване, срещу А. В. О. и Б. М. О. е изготвен
обвинителен акт – за извършване от всеки от тях на по две престъпления по
чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ
бр.27/2009г./, както следва : първото спрямо лицето А. ЕмИ.а И.а от с.П.,
общ.Дупница, извършено през м.юли 2010г., както и второ спрямо лицето Д.
Й. В. от гр.Дупница, извършено в началото на м.септември 2010г.
След внасяне на обвинителния акт в РС Дупница е образувано нохд
519/2016г., като на 03.11.2016г. е даден ход на делото и на съдебното
следствие. На 12.01.2017г. отново е даден ход делото и е продължено
2
съдебното следствие, като явилата се Д. В. е разпитана в качеството на
свидетел.
На 10.03.2017г. по делото е постъпила молба за предявяване на
граждански иск срещу подсъдимите и за конституиране на Д. В. в качеството
на граждански ищец, изготвена от адв.Ж., повереник на пострадалата В..
Молбата е докладвана в съдебно заседание от 23.03.2017г., като защитникът на
подсъдимите е предоставил на съда относно допускането за съвместно
разглеждане на гражданския иск. След изслушване на страните, съдът е
уважил молбата, като е приел за съвместно разглеждане предявения иск за
сумата от 7 500 лв.
След провеждане на съдебно следствие и изслушване на съдебни
прения, РС Дупница е постановил присъда № 85 от 19.10.2017г. С решение на
ОС Кюстендил от 29.11.2018г., постановено по внохд 34/2018г. присъдата на
РС Дупница е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда, като една от причините за отмяна на съдебния акт е
незаконосъобразното конституиране на В. като граждански ищец, доколкото
молбата за това е подадена след започване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, в нарушение на приложимата редакция на чл.85
ал.3 НПК – ред ДВ бр.86 от 2005г.
След връщане на делото, в РС Дупница е образувано нохд 53/2019г., при
разглеждането на което не е даван ход на съдебното следствие, а с определение
от 17.03.2021г. наказателното производство е прекратено. С решение на ОС
Кюстендил от 14.07.2021., постановено по вчнд 192/2021г., определението за
прекратяване на наказателното производство е отменено и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на разпоредително
заседание.
След повторното връщане за разглеждане, в РС Дупница е образувано
нохд 733/2021г. На 04.10.2021г. по делото постъпват две молби от адв.Ж. в
качеството му на повереник на Д. В. – първата за конституирането й в
качеството на частен обвинител, а втората – за предявяване на граждански иск
против двамата подсъдими.
В хода на проведеното на 29.06.2022г. разпоредително заседание адв.Ж.
е заявил, че поддържа молбата за предявяване на граждански иск и настоява за
приемането му за съвместно разглеждане. От своя страна и при отсъствието
3
на двамата подсъдими, доколкото заседанието е проведено при условията на
чл.269 ал.3 НПК, защитникът на подсъдимите е възразил срещу съвместното
разглеждане на иска, тъй като това би затруднило производството по делото.
След обсъждане на молбата и на възражението на защитника, съдът е
постановил определение, с което гражданският иск за заплащане на сума от
7500 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
След провеждане на съдебно следствие и изслушване на съдебни
прения, РС Дупница постановява обжалваната присъда.
С присъдата подсъдимите А. В. О. и Б. М. О. са признати за виновни в
извършване на престъпления, както следва : А. О. – престъпления по чл.159а
ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ
бр.27/2009г./ и по чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ
бр.27/2009г./, извършени съответно в началото на м.септември 2010г. и на
неустановена дата през м.юли 2010г., Б. О. – престъпление по чл.159а ал.1 пр.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ бр.27/2009г./, извършено на
неустановена дата през м.юли 2010г., с налагане на наказания „лишаване от
свобода“ за срокове от по 2 години / на О. определено по реда на чл.23 ал.1 НК
/ при режим на изтърпяване, на О. - и наказание „глоба“ от 3 000 лв, с
привеждане на предишно наложено й наказание „лишаване от свобода“ при
условията на чл.68 ал.1 НК.
С присъдата Б. О. е признат за невинен по едно от повдигнатите срещу
него обвинения – за извършено на неустановена дата през м.юли 2010г.
престъпление по чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.1
НК / ред. ДВ бр.27/2009г./.
Освен това, предявеният граждански иск е уважен изцяло от районния
съд, като двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Д. Й. В.
сума от 7 500 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Подсъдимите са осъдени също така да заплатят по сметка на РС
Дупница сторени деловодни разноски и държавна такса за уважения
граждански иск.
При така установеното, Окръжният съд констатира че по отношение на
двамата подсъдими е изтекъл т.нар.”абсолютен” давностен срок по чл.81 ал.3
4
вр.чл.80 ал.1 НК за изключване по давност на наказателното преследване. За
извършване на престъпленията чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.20
ал.2 вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ бр.27/2009г./ законът предвижда наказания
„лишаване от свобода” от 3 до 10 години, както и „глоба”, с оглед на което
приложимият давностен срок по чл.80 ал.1 НК е този по т.3 – в размер на 10
години. Давностният срок по чл.81 ал.3 НК в конкретния случай възлиза на 15
години и предвид повдигнатите срещу А. О. и Б. О. обвинения е изтекъл в
хода на въззивното производство – в началото на м.септември 2025г.
Доколкото от страна на двамата подсъдими и техните защитници са
направени изрични изявления, че не желаят наказателното производство да
продължава и съдът да се произнася с присъда, в съответствие с разпоредбата
на чл.289 ал.2 НПК, същото следва да бъде прекратено.
Предвид това, обжалваната присъда следва да бъде отменена в частта, с
която двамата подсъдими са признати за виновни в извършване на
престъпления, О. – признат за невинен по едно от повдигнатите срещу него
две обвинения, както и са осъдени да заплатят по сметка на РС Дупница
сторени деловодни разноски в размер на 4209.80 лв. Наказателното
производство срещу двамата следва да бъде прекратено, като сторените
разноски останат за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на
чл.190 ал.1 НПК.
От друга страна, независимо от прекратяването на наказателното
производство и с оглед на задължителна съдебна практика по ТР № 1 от
04.02.2013г. по тд № 2/2012г. на ОСНК ВКС РБ, доколкото съдът следва да се
произнесе по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
пострадалия, Окръжният съд намери следното:
Предявеният граждански иск от пострадалата Д. Й. В. от гр.Дупница
против двамата подсъдими е с основание чл.45 ЗЗД – непозволено увреждане,
допуснат е за съвместно разглеждане в наказателното производство и
първоинстанционният съд се е произнесъл по него с обжалваната присъда,
като го е уважил в пълен размер – за сумата от 7 500 лв.
В хода на въззивното съдебно следствие, в последното по внохд
281/2025г. съдебно заседание, проведено на 25.09.2025г., от страна на
защитниците на подсъдимите е направено възражение по предявения
граждански иск, като е изразено становище, че искът е подаден след изтичане
5
на 5 – годишният давностен срок.
Въззивният съд намира направените възражения за основателни, но
направени след изтичане на предвидения в закона срок. С оглед на
повдигнатите обвинения срещу А. О. и Б. О. за извършване на престъпления,
от които е пострадала гражданския ищец Д. В., следва да се приеме че
непозволеното увреждане на последната е настъпило в началото на
м.септември 2010г. Първата по делото молба за предявяване на граждански
иск от В. против подсъдимите, както е посочено по – горе в изложението, е
подадена в съда на 10.03.2017г. по нохд 519/2016г., т.е. след изтичане на
давностния срок по чл.110 ЗЗД.
Въпреки изтичането на погасителната давност, двамата подсъдими,
съответно техният защитник, не са направили своевременно възражение в
тази насока при обсъждането на допустимостта на направеното искане за
съвместно разглеждане на гражданския иск. В съдебно заседание от
23.03.2017г. по нохд 519/2016г. защитникът на подсъдимите не е изразил
становище по подадената молба, като е предоставил на съда относно
допускането за съвместно разглеждане на гражданския иск. При повторното
обсъждане - в проведено на 29.06.2022г. разпоредително заседание по нохд
733/2021г., защитникът на подсъдимите е възразил единствено срещу
съвместното разглеждане на иска, тъй като това би затруднило производството
поделото.
Доколкото разпоредбата на чл.133 ГПК, приложима в наказателното
производство при условията на чл.88 ал.1 НПК, предвижда че ответникът губи
възможността да направи възражение, ако не го направи в установения срок –
1 месец от запознаване с молбата, то възможността за подаване на такова за
изтичане срока по чл.110 ЗЗД в настоящото наказателно производство е
преклудирана далеч преди образуване на въззивното производство по внохд
281/2025г.
Окръжният съд намира предявеният граждански иск за доказан по
основание и размер. От събраните по делото доказателства се установява, че
двамата подсъдими – А. О. и Б. О., са причинили на Д. В. неимуществени
вреди. Присъдената от страна на районния съд сума от 7 500 лв е определена
по справедливост и е адекватна на увреждането.
С оглед на това, обжалвана присъда в частта за уважаване на
6
гражданския иск и за осъждане на подсъдимите да заплатят държавна такса в
размер на 300 лв за уважения граждански иск, следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334 т.4 и чл.190 ал.1 НПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 58 от 25.10.2024г., постановена по нохд 733/
2021г. по описа на Районен съд Дупница, в частите, с които :
подсъдимите А. В. О. и Б. М. О. са признати за виновни в извършване на
престъпления по по чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2
ал.1 НК / ред. ДВ бр.27/2009г./ и по чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.2
ал.1 НК / ред. ДВ бр.27/2009г./, като са им наложени наказания / на О. – при
условията на чл.23 ал.1 НК/ „лишаване от свобода“ за срокове от по 2 години
при режим на изтърпяване, на О. – и наказание „глоба“ от 3 000 лв, с
приложение по отношение на нея и на разпоредбата на чл.68 ал.1 НК досежно
предходно наложено й наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца“ с
присъда на РС Дупница по нохд 1416/2009г.;
Б. М. О. е признат за невинен и оправдан в извършване на престъпление
по чл.159а ал.2 т.2 вр.чл.159а ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.1 НК / ред. ДВ
бр.27/2009г./;
подсъдимите А. В. О. и Б. М. са осъдени да заплатят по сметка на РС
Дупница сторени деловодни разноски в размер на 4 209.80 лв., като
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по внохд 281/2025г. по описа
на ОС Кюстендил.
Сторените от страна на РС Дупница разноски в размер на 4 209.80 лв
остават за сметка на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частите, с които подсъдимите А. В. О. и Б.
М. са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец Д. Й. В. сума от
7 500 лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и по сметка
на РС Дупница 300 лв държавна такса за уважения граждански иск.
Решението може да се протестира, съответно обжалва, пред ВКС на РБ
в 15 - дневен срок, считано от съобщението до страните, като съобщението до
7
гражданския ищец се връчи чрез повереника, а тези до подсъдимите се
изпратят, както на известния по делото адрес в гр.Дупница, както и чрез
защитниците.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8