№ 568
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба от 25.06.2024 г. на молителя „БХК Груп“ ЕООД срещу
решението от 7.06.2024 г. по т.д. № 2069/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-15 състав, с
което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че не се установява
основание по чл. 607а ТЗ. Твърди се, че от представените доказателства, вкл. и заключението
на ССЕ, се установявало наличие на неплатежоспособност и свръхзадълженост на
дружеството. Сочи се, че дружеството вече не притежавало единствения актив, посочен в
ГФО за 2023 г., а именно – вземане в размер на 101 хил. лв. към едноличния собственик на
капитала, с което се разпоредил с договор за цесия от 20.06.2024 г., приложен към жалбата.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „БХК Груп“ ЕООД с молба от 8.11.2023 г.,
уточнена с молба от 28.11.2023 г., с която на осн. чл. 625 ТЗ същият е поискал откриване на
производство по несъстоятелност спрямо себе си. В молбата се твърди, че молителят имал
изискуеми и непогасени публични задължения за данъци и осигурителни вноски в общ
1
размер на 23 975,98 лв. Активите му били недостатъчни за покриване на задълженията,
както и за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което дружеството било
неплатежоспособно от м. 11.2022 г., евентуално. свръхзадължено.
От вписванията в електронния Търговски регистър се установява, че молителят е
регистриран на 21.09.2018 г. с ЕИК – *********, с капитал от 500 лв., разпределен между
съдружниците П. Ч. П. с дял от 51 лв. и Д. К. Ц. с дял от 49 лв., като последният е и
управител. На 17.08.2020 г. е вписано прехвърляне на дяловете от П. П. на Д. Ц., след което
дружеството е продължило дейността си като еднолично.
По партидата на дружеството в ТР са обявени ГФО за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и
2022 г. и е заявен за обявяване ГФО за 2023 г.
Представени са и счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите към 31.12.2022 г.
към 31.08.2023 г., към 8.11.2023 г., към 31.12.2023 г. и към 31.08.2024 г., списък на
кредиторите, както и опис и оценка на активите и пасивите.
Според писмо с рег. № 433200-137529/29.12.2023 г. на СДВР – отдел „Пътна полиция“
дружеството – молител няма и не е имало регистрирани МПС.
Според писмо с вх. № 4074/15.01.2024 г. на БНБ в Регистъра на банковите сметки и
сейфове са вписани две банкови разплащателни сметки в „Юробанк България“ АД и
„Уникредит Булбанк“ АД, както и платежна сметка в „Айкарт“ АД. Върху всички сметки са
наложени запори – на 28.03.2023 г. и 1.03.2023 г.
Според писмо с изх. № 0890-49-007731/7.02.2024 г. на „Уникредит Булбанк“ АД салдото
по разплащателната сметка към 7.02.2024 г. възлиза на 61,85 лв. като сметката е запорирана
на 28.02.2023 г. от НАП за обезпечение на дълг в размер на 11 388,96 лв.
Според писмо с изх. № 3000/9.02.2024 г. на „Юробанк България“ АД салдото по
разплащателната сметка към 2.02.2024 г. възлиза на 60,77 лв. като сметката е запорирана на
1.03.2023 г. от НАП за обезпечение на дълг в размер на 11 388,96 лв.
Според писмо с изх. № 1264/6.03.2024 г. на „Айкарт“ АД салдото по платежната сметка
към 6.03.2024 г. възлиза на 540,48 лв. като сметката е запорирана на 1.03.2023 г. от НАП за
обезпечение на дълг по изп. дело № *********/11.11.2021 г. на НАП – ТД София.
Във връзка с установяване на финансовото състояние на молителя в
първоинстанционното производство е прието заключение от 16.01.2024 г. на съдебно-
счетоводна експертиза, извършена от вещото лице С. Й.. Заключението е изготвено въз
основа на данните по делото и счетоводството на молителя. Според заключението и според
новопредставените във въззивното производство ГФО за 2023 г. и баланс към 31.08.2024 г.
структурата на активите и пасивите на дружеството е следната:
2
хил. лв.
№ Показатели
31.08.2024
31.12.202331.12.202231.12.202131.12.2020
Структура на актива
1.Дьлготр. нематер. активи111
2.Дълготр. матер. активи81419
3.Дългоср. финанс. активи
4.Отсрочени данъци
5.Материални запаси2
Вземания92
6.101
7.Краткоср. финанс. активи
Парични средства464
1
13
8.
9.Разходи за бъд. периоди
13
10779
Сума на актива:10220
Структура на пасива
10.Основен капитал
11.Резерви
12.Финансов резултат-*********
24
13.Краткоср.задължения25131914
14.Дългоср.задължения
15.Приходи бъд.периоди
13
Сума на пасива10779
10220
Обобщените данни от заключението на ССЕ и ГФО за периода 2018 – 2023 г. за
приходите, разходите и финансовия резултат от дейността на молителя за съответната
година са следните:
3
хил. лв.
2020 г.2022 г.
Обяснение 2018 г.2019 г.2021 г.2023 г.
115
1. Приходи от обичайната дейност3116623922984
105
2. Разходи за обичайната дейност4016118419096
10
3. Счетоводна печалба (загуба)(9)55539(12)
4. Балансова печалба (загуба)(9)5105539(12)
Въз основа на данните по ГФО в заключението е извършен финансов анализ на дейността
на молителя по следните показатели:
1) за платежоспособност в краткосрочен план, включващи: 1.1) коефициент на обща
ликвидност – съотношението на краткотрайните активи към краткосрочните задължения,
1.2) коефициент на бърза ликвидност – съотношение на сбора от краткосрочните вземания,
краткосрочните инвестиции и паричните средства към краткосрочните задължения
/коефициентът показва способността на предприятието за покриване на задълженията с
наличните средноликвидни активи/, 1.3) коефициент на незабавна ликвидност –
съотношение между сбора от краткосрочните инвестиции и паричните средства към
текущите задължения (коефициентът показва способността за покриване на задълженията с
високоликвидни активи), и 1.4) коефициент на абсолютна ликвидност — съотношение на
паричните средства към текущите задължения;
2) за платежоспособност в дългосрочен план, включващи: 2.1) показатели за финансова
автономност, изразяващи степента на независимост от кредиторите и способност за
посрещане на всички задължения в дългосрочен план: 2.1.1) коефициент на финансова
автономност, и 2.1.2) коефициент на задлъжнялост.
На база обобщените счетоводни данни показателите са следните:
31.12.31.12.
31.12.31.12.31.12.8.11.Препоръчителни
граници
20202022
2018 г.2019 г.20212023
г.г.
№ Коефициенти г.г.
07,5385
1.Обща ликвидност 0,455903,36844,2083от 1 до 2
07,3846
2.Бърза ликвидност 0,205903,36844,2083от 0,5 до 1
00,3077
3.Незабавна ликвидност 0,029403,36840от 0,5 до 0,7
Абсолютна
00,3077
4.ликвидност 0,029403,36840минимум 0,3
0,42867,2308
Финансова --3,15793,2083минимум 0,5
4
5.автономност 0,13240,1429
--2,33330,31670,13830,3117максимум 3,00
6.Задлъжнялост 7,55567,0000
Експертизата е установила, че към 8.11.2023 г. единственият актив на дружеството е
вземане към едноличния собственик на капитала в размер на 100 997,21 лв.
Във въззивното производство молителят е представил договор за продажба на вземане от
20.06.2024 г., с който дружеството, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Д. К. Ц., е прехвърлило на М. А. Ц. вземането си към Д. К. Ц. в размер на 101 000
лв., която сума същият е изтеглил от банковите сметки на дружеството и не е възстановил.
Според чл. 2 вземането се прехвърля срещу цена от 10 % от стойността му, която ще бъде
платена в 10-годишен срок след събирането на вземането. Според приложеното
уведомително писмо дружеството – цедент, представлявано от управителя и ЕСК, е
уведомило на 20.06.2024 г. длъжника Д. Ц. за извършената цесия, което последният е
удостоверил с подписа си.
С определение от 4.09.2024 г. въззивният съд е указал на осн. чл. 629б ТЗ на молителя и
заинтересованите лица, че следва да внесат сумата от 5 000 лв. по сметка на
първоинстанционния съд за покриване на началните разноски при евентуално откриване на
производство по несъстоятелност. Определението е обявено в ТР на 5.09.2024 г.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 613а, ал. 1 ТЗ и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност.
По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се открие: 1)
спрямо определени лица, 2) по искане на определени лица, и 3) при наличие на определени
материалноправни основания.
1. Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1)
търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ, с изключение на публичните предприятия, упражняващи
държавен монопол или създадени с особен закон – чл. 607а, ал. 1 и чл. 612, ал. 1 ТЗ, 2)
неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито
производство по несъстоятелност, включително починали и/или заличени в търговския
регистър – чл. 610 и чл. 611, ал. 2 ТЗ, 3) починал или заличен едноличен търговец – чл. 611,
ал. 1 ТЗ, 4) лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник – чл.
609 ТЗ, 5) сдружения и фондации – чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
В конкретния случай молителят попада в първата категория лица предвид качеството му
5
на търговско дружество.
2. Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1)
длъжникът, 2) кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ –
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, 3) Националната агенция по приходите за изискуемите парични вземания
по чл. 608, ал. 1, т. 2 и 3 ТЗ – публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника, или частно държавно вземане, или 4)
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ за изискуемите вземания по чл. 608,
ал. 1, т. 4 ТЗ – задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два месеца
Молителят в качеството си на длъжник е поискал откриване на производство по
несъстоятелност спрямо себе си, което е достатъчно за обосноваване на активната му
материалноправна легитимация.
3. Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по
несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1) неплатежоспособност
– общото основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост –
специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на
чл. 64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес
предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до това от посочените
основания, които са изтъкнати в молбата по чл. 625 ТЗ. В конкретния случай молителят се е
позовал и на двете основания, но при условията на евентуалност – неплатежоспособност и
свръхзадълженост, което обвързва съда в поредността при тяхното разглеждане.
4. Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, 3) задължение по частно държавно вземане, или 4) задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца. Посочената разпоредба не е единствената относима към
понятието „неплатежоспособност“, а елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според който
молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че
той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите. Систематичното тълкуване на двете разпоредби са дали
основание на правната теория[1] и съдебната практика[2] да приемат, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал.
1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално
ликвидни активи. По традиция невъзможността се определя като обективна, но по
същество тя е субективна, каквато е всяка невъзможност за изпълнение на паричен дълг
предвид чл. 81, ал. 2 ЗЗД /обективно е икономическото състояние на длъжника, а не
6
невъзможността му да плати/. Обективната невъзможност за изпълнение предполага
изпълнението да не е възможно нито от длъжника, нито от трето лице, поради възникнало
външно събитие /случайно събитие или непреодолима сила/ и то би довело до
освобождаване на длъжника от задължението му спрямо кредитора /чл. 89 ЗЗД/, което при
паричните задължения по дефиниция е изключено, тъй като пари в оборота обективно
винаги има. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с необходимите парични средства
и достатъчно ликвидно имущество е пример за субективна невъзможност за изпълнение /по
смисъла на общото облигационно право/, което именно е и причината същият да продължи
да отговаря спрямо кредитора за неплащането, а това обуславя и възможността спрямо него
да се проведе принудително изпълнение, форма на което и е производството по
несъстоятелност[3].
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения
тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В
подобно икономическо състояние той се намира или ако разполага с налични парични
средства или ако разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се
преобразуват в парични средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения.
Следователно, само по себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер,
дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е
достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено
притежанието на парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна точка
активи – такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в парични
средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност[4]. По правило тези ликвидни
активи следва да са такива, че тяхното преобразуване /осребряване/ да не води до
нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т.е. до преустановяване на
търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с още
неизискуеми вземания. Поради това е прието, че по принцип релевантни за
платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се класифицират като
краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се подразделят на четири групи – материални
запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция,
предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни
инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т.е. за
препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи
на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника
са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.
Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не
е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на
длъжника. Това е така, защото в редица случаи начинът на осчетоводяване на един актив
като краткотраен или дълготраен е въпрос на счетоводната политика на предприятието и
защото самото осчетоводяване не всякога отразява реалността /счетоводните регистри са
7
частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за
себе си обстоятелства/. Ето защо независимо от счетоводното класифициране на даден актив
като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако
реално съществува и ако е реално ликвиден /продаваем, събираем/ в обозрим кратък срок.
Съответно – длъжникът е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1
ТЗ е правно, а не счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се изследват
правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е реалната имуществена
неспособност за генериране на парични средства за покриване на изискуемите парични
задължения, преценена въз основа на действително /а не само счетоводно/ ликвидните
активи на длъжника.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо състоянието на
неплатежоспособност да е налице към момента на последните устни състезания по
делото[5]. В практически аспект това предполага следната поредност на изследване: 1) дали
към датата на последните устни състезания длъжникът разполага с реално ликвидни активи,
достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения, и 2) при
отрицателен отговор – дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. При
втория етап на изследване подлежи трайния характер на състоянието на длъжника, което по
необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на
дейността на длъжника в достатъчно продължителен период назад. Този анализ следва да се
извърши въз основа на събраните по делото доказателства, като законът не изисква
доказването да е с определен вид доказателствени средства, поради което са допустими
всички такива по ГПК. По-специално, изслушването на съдебно-счетоводна експертиза не е
необходимо условие за установяване на неплатежоспособността, макар че без съмнение
такава би била от полза. Неплатежоспособност обаче може да се установява и с други
доказателства, което законът го допуска. При така очертания план на проверка въззивният
съд намира следното:
От събраните по делото и описани по-горе доказателства се установява, че към 31.08.2024
г. изискуемите /т.е. текущи/ задължения на молителя са в общ размер на 25 хил. лв.,
включващи публични задължения – 10 хил. лв. данъчни задължения и 15 хил. лв.
осигурителни задължения. Същевременно, според счетоводния баланс към същата дата
молителят притежава краткотрайни активи на стойност 13 хил. лв., отразени като парични
еквиваленти. Други активи не са отчетени, вкл. дълготрайни. Следователно, към днешна
дата не е установено наличие на реално ликвидно и събираемо имущество на молителя,
достатъчно за покриване на задълженията му.
В тази връзка следва да се отбележи, че настоящата недостатъчност на активите за
покриване на пасива се дължи на умишлени действия на самия молител, който след
постановяване на първоинстанционното решение от 7.06.2024 г. се е разпоредил с
единствения си актив /вземания в размер на 101 хил. лв. към едноличния собственик на
8
капитала/ чрез представения договор за цесия от 20.06.2024 г. Очевидно е, че тази цесия е
била извършена с оглед мотивите на първоинстанционното решение с цел молителят да
стане неплатежоспособен. Това действие сочи на умишлен банкрут, но евентуалната
наказателна отговорност по чл. 227д НК за представляващия дружеството е извън предмета
на настоящото производство, в което се разглеждат само имуществените последици от
неплатежоспособността.
Констатираната настояща неспособност на молителя да погаси изискуемите си парични
задължения не е достатъчна, за да се приеме, че същият е неплатежоспособен по смисъла на
чл. 608, ал. 1 ТЗ. Необходимо е да се установи и, че това състояние има траен характер,
което налага и отговор на втория подвъпрос – дали затрудненията му не са временни по
смисъла на чл. 631 ТЗ. Този въпрос обаче има смисъл да се поставя само, ако молителят
продължава да развива търговска дейност. Само при наличие на такава затрудненията
хипотетично биха могли да бъдат временни. Ако дейността е преустановена, то очевидно
молителят не би могъл да придобие активи, чрез които да изплати задълженията си.
Молителят е заявил в молбата си от 2.09.2024 г., че от 1.07.2023 г. не развива търговска
дейност, което се потвърждава и представените отчети на паричните потоци и на приходите
и разходите към 31.08.2024 г. При тези данни е очевидно, че затрудненията на длъжника не
са временни, а трайни, както и, че той не разполага с ликвидно имущество, достатъчно за
покриване на задълженията. Настоящата икономическа пасивност на молителя не би му
позволила да погаси установените му изискуеми парични задължения. Следователно
понастоящем молителят е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните
си задължения чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи. Ето защо налице
е установено състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
5. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-
ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника[6]. В случая тази най-ранна дата е 20.06.2024 г., когато
молителят е сключил посоченият договор за цесия, с който се е разпоредил с единствения си
актив. Към този момент е установено както наличието на изискуеми непогасени парични
задължения, така и недостатъчност на реално ликвидните краткотрайни активи на молителя,
а също и преустановена търговска дейност.
6. Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност е основателна
поради неплатежоспособност, поради което не е необходимо да се изследва наличието и на
другото евентуално заявено основание – свръхзадълженост.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на ответника, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност,
първоинстанционният съд е дал указания по реда на чл. 629б ТЗ с определение от 4.09.2024
г. Със същото е определена сумата 5 000 лв. за предплащане от заинтересованите лица в 14-
9
дневен срок от обявяване на определението в търговския регистър и за представяне на
доказателства за това обстоятелство, като изрично е указано, че при невнасяне на сумата е
възможно да бъдат приложени последиците на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Определението е било
обявено в ТР на 5.09.2024 г. Няма данни към днешна дата указанието да е изпълнено. При
това положение налице са всички предпоставки за откриване на производството по
несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което да бъде обявена
несъстоятелност и да бъде спряно производството. В тази хипотеза временен синдик не
следва да се назначава.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като спрямо ответника
се открие производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. В. Попова, Коментар на ТЗ – част ІV, изд. 1996 г., стр. 65 – 83; В. Таджер, Несъстоятелност по ТЗ, изд.
1996 г., стр. 47 – 50; Г. Стефанов, Търговска несъстоятелност, изд. 2011 г., стр. 61 – 75; С. Стефанов в „Актуални
въпроси на производството по несъстоятелност“, изд. 2015 г., стр. 42 – 67; Г. Григоров, Несъстоятелност, изд.
2017 г., стр. 172 – 191.
[2] вж. решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. №
169/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 115/2011 г. на ВКС, І т.о.; решение №
118/9.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І т.о.; решение № 54/8.09.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ
т.о.; решение № 201/11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. №
4254/2013 г. на ВКС, І т.о., и др.
[3] така В. Попова, Коментар на ТЗ – част ІV, изд. 1996 г., стр. 81.
[4] така решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т.о.
[5] така решение № 54/8.09.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г., решение № 216/29.11.2016 г. по т.д. № 448/2016 г. на
ВКС, ІІ т.о. и др.
[6] така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. №
1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 7.06.2024 г. по т.д. № 2069/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-
15 състав, и вместо това постановява:
ОБЯВЯВА на осн. чл. 632, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността на „БХК Груп“ ЕООД с
ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Драгалевци“, ул.
„Цар Иван Александър“ № 1, хотел „Витоша Тюлип“.
ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособността – 20.06.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „БХК Груп“ ЕООД с ЕИК – *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „БХК Груп“ ЕООД с
ЕИК – *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „БХК Груп“ ЕООД с ЕИК – *********.
10
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и общ запор върху имуществото на „БХК Груп“ ЕООД с
ЕИК – *********.
СПИРА производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите на „БХК Груп“ ЕООД и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър, при условие, че се докаже, че е
налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 679б ТЗ
сума в размер на 5 000 лв. за покриване на началните разноски на производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите на „БХК Груп“ ЕООД и на длъжника, че ако в горния срок не
поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, същото ще бъде прекратено,
а длъжникът – заличен.
УКАЗВА на кредиторите, че срокът за предявяване на вземанията е 1 месец от обявяване
в търговския регистър на решението за възобновяване на производство по несъстоятелност
съгласно чл. 632, ал. 3 във вр. с чл. 685, ал. 1 от ТЗ, а срокът за допълнително предявяване е
2 месеца след изтичане на първия срок съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 14-дневен срок от обявяването му в търговския регистър.
Преписи от решението да бъдат изпратени на Агенцията по вписванията за обявяването
му в търговския регистър и на Софийския градски съд за вписването му в книгата по чл.
634в ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11