№ 337
гр. Варна, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900680 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Т. Т. Л.
от гр. Аксаково, чрез адв. Я. Д., срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София за заплащане на обезщетение в
размер на 34000 лв. за неимуществени вреди, причинени на ищцата
вследствие на ПТП, настъпило на 09.05.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на доброволната претенция пред
застрахователя – 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 09.05.2024 г., около 16:57 ч. в гр.
Аксаково, ул. „Г. Петлешев” в района на портала за складова база „Алфа
Логистика”, при управление на лек автомобил марка “Опел” модел „Астра" с
per. № ***** водачът С. Ж. Д. при несъобразяване на скоростта си на
движение със състоянието на пътното платно (мокра настилка), губи контрол
върху управляваното МПС и навлиза в лентата за насрещно движение, като
блъска лек автомобил марка “Хонда" модел „ЦР-В” с per. № ******,
управляван от ищцата Т. Т. Л.. При удара ищцата си ударила главата и
изпаднала в безсъзнание за неопределен период от време, след което
изпитвала симптоми на силен световъртеж, главоболие и гадене.
В спешното отделение към МБАЛ „Света Анна - Варна" АД били
извършени редица изследвания на пострадалата, при които били установени
травматични увреждания. Направили са й и първична хирургична обработка
за спиране на кървенето и лепене на разкъсно-контузна рана.
Вследствие на удара се твърди, че ищцата получила травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение,
открита рана по окосмената част на главата, контузия на шията с данни за
парализа на брахиалния плексус, по-изразена вдясно, увреда на ротаторния
маншон на лява ръка, навяхване и контузия на ляв глезен, посттравматично
стресово разстройство и множество и различни по големина кръвонасядания,
1
оток и ожулвания по горните и долните крайници на тялото.
Сочи се, че вследствие на инцидента ищцата е преживяла
интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес,
както и с цялостно емоционално и физиологично сътресение и смущение. Във
връзка с получените травми е изпитвала интензивна болка в главата, както и в
областта на засегнатите от съприкосновението при удара в купето на лекия
автомобил горни и долни крайници. Страдала от временно главоболие и
световъртеж. Трудно можела да се изправи и предпочитала да лежи.
Допълнително неразположение й донасяла и болката в лявата мишница,
лявото коляно и ходило. Твърди се, че за да облекчи симптомите от
получените травми ищцата системно използвала обезболяващи медикаменти
и си правила компреси. Непосредствено след ПТП усещала болка и в областта
на лява глезенна става. Походката й била щадяща с оглед на последиците от
травматичните увреждания. Твърди се, че получената шийната травма е
обусловила нуждата от прилагането на специално медикаментозно лечение.
Сочи се, че въпреки лекия характер на настъпилите телесните повреди,
същите са довели до огромен дискомфорт на пострадалата.
Излага се, че в хода на възстановителния период ищцата не можела
да използва ръката си за период от месец и половина, след което постепенно
започнала да я раздвижва. Към днешна дата все още не може да изпълнява
ротационни движения на крайника в пълен обем, като от време на време се
проявявал и болков синдром. Споделяла, че вече не може да вдига тежко с
лявата ръка, което й пречило на дейностите при пазаруване, като среща и
затруднение при такива от ежедневния живот.
Твърди се, че предвид обективното си състояние пострадалата е
намалила физическата си активност, физическото натоварване, което
неминуемо се отразило негативно върху жизнения й тонус. За кратко спряла
да извършва обичайните си дейности, с които била заета преди настъпването
на процесното събитие, като домакинска работа, пазаруване, разходка, срещи
и контакти с нейни близки и приятелки. Всичко това се отразило и негативно
върху качеството й на живот, както и върху психиката й и породило
перманентно посттравматично притеснение у нея при возене в автомобил.
Излага се, че ищцата се чувствала тъжна, потисната, станала плачлива и не
можела да спи по цели нощи, тъй като постоянно се връщала към спомена за
случилото се. Вечер сънувала кошмари. Притеснявала се горното да не се
отрази и на вече съществуващото й онкологично заболяване. Сочи, че
мисловният й процес протичал бавно и основната му насока била
ретроспективна и натрапчива. Твърди се, че за овладяване на тревожното
състояние е приемала Тритико (антидепресант). Впоследствие към
медикаментозното лечение били добавени и други психотерапевтични
препарати (Золофт и Деанксит), а дозата на Тритико била завишена, като
пострадалата е насочена към психотерапевт за провеждането на когнитивно-
поведенческа терапия. Твърди се, че ищцата продължава да изпитва
тревожност и напрегнатост, както и страх от пътуване. След инцидента не е
управлявала МПС, което свидетелствало за интензитета на психологическата
травма. Към момента внимателно подбирала пешеходните си маршрути, за да
избягва участъци с по- интензивен трафик, макар и по този начин да се налага
да удължава пътя си.
Твърди се, че Т. Т. Л. извършила и разходи по повод лечението си на
обща стойност 386.63 лв.
2
Във връзка с настъпилото събитие на водача на лек автомобил марка
„Опел“ модел „Астра" - С. Д., е съставен ******* г. по описа на РУ - гр.
Аксаково, при ОДМВР - Варна.
Твърди се, че МПС марка „Опел“ модел „Астра“ с per. № ***** било
застраховано по застраховка „Гражданска Отговорност“ при ответното
дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с полица № *****, валидна
до 06.06.2024 г.
Твърди се, че за претърпените от пострадалата имуществени и
неимуществени вреди е предявена пред ответното дружество претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 26 386,63 лв.,
получена на 16.07.2024г. Претенцията била уважена за сумата в размер на 2
000.00 лв. за претърпените от ищцата неимуществени и сумата в размер на
386.63 лв. за претърпените имуществени вреди. С оглед продължителното
лечение е предявена и допълнителна претенция в размер на 10 000 лв.,
получена на 08.11.2024г.
В отговора на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се оспорва
изцяло предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди, като се счита
същия за недоказан и неоснователен.
Не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен относно лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра", с рег. № ******. Счита се, че спрямо застрахования не
е налице нито един от признаците, изграждащи фактическия състав на деликта
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Оспорва се механизма на ПТП – то, както и че
изключителна вина на настъпването му има водачът С. Ж. Д.. В тази връзка се
оспорва и представения протокол за ПТП относно механизма на настъпване
на ПТП. Твърди се, че ищцата се е движила с несъобразена скорост, която не й
е позволила да спре/намали, за да избегне настъпване на удара. Релевирано е
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, което допринесло за
настъпилите телесни увреждания. В условията на евентуалност твърди, че
процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Твърди, че пътят
е бил мокър в района на местопроизшествието, поради което дори и при
движение с нормативно разрешената скорост настъпването на ПТП е било
непредотвратимо.
На следващо място се оспорва причинно-следствената връзка на
телесните увреждания с процесното ПТП. В тази връзка се оспорват
представените с исковата молба медицински документи от извършени
прегледи и изследвания, като се твърди, че същите са извършени през периода
след настъпване на инцидента, поради което не отразяват получени
вследствие на него увреждания. Счита, че същите са създадени изцяло за
целите на настоящото производство и само на основата на снета от ищцата
анамнеза. Оспорват се търпените болки и страдания от ищцата, както и
психически увреди и стрес. В условията на евентуалност твърди, че ако са
причинени твърдяните увреждания, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес е в резултат на предходни заболявания на Т. Л..
В условията на евентуалност при приемане на исковете за
основателни, моли да се намали размера на обезщетението, поради
прекомерност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
3
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение,
като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата
на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от
01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните факти: факта на предявената извънсъдебна претенция, по която
ответното дружество е извършило плащане в размер на 2000 лв., както и че
водачът на л.а. „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ****** е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
датата на ПТП с ответното дружество. През процесния период водачът на
МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката
“гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на
пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
При липсата на влязло в сила решение по чл. 78а НК в настоящия
случай на установяване пред гражданския съд подлежи факта на извършване
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие се установява посредством приетите като доказателства и
неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни документи –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1020-506 и акт за
4
установяване на административно нарушение №1234259 от 09.05.2024г. На
водача на л.а. „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******, е издадено наказателно
постановление №*****г. за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е
изслушано и заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно и кредитира в цялост.
Според заключението на вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на
09.05.2024г. в гр.Аксаково, около 16.57ч. при мокра настилка и интензивно
движение лекият автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, се е движил по
ул.“Георги Петлешев“ в подока гр.Варна. До пресечката на портала на
складова база „Алфа логистика“ при знак за максимална скорост 30 км/час,
водачът е изгубил управление и навлязъл в насрещната пътна лента за
движение, където в този момент се е движил лек автомобил „Хонда CR-V“ в
посока от гр.Варна към гр.Аксаково при ограничение на скоростта 50 км/час.
Ударът е настъпил в лентата за движение на „Хонда CR-V“. Според
заключението водачът на л.а. „Опел Астра“ би могъл да предотврати
настъпване на ПТП, като не навлиза в насрещната лента за движение. При
първоначалния удар са настъпили следните увреждания по лек автомобил
„Хонда CR-V“: преден ляв фар, преден ляв калник, предна лява част на
бронята в зоната на фара, предна лява врата, стъкло на предна лява врата,
откъсната предна лява гума с джанта и полуоска. След като автомобилът са
преобръща надясно, настъпват следните увреждания: преден десен калник,
преден десен мигач на калника, предно дясно огледало, предна дясна врата,
задна дясна врата. Според вещото лице липсват данни за скоростта на леките
автомобили преди удара, поради което приема, че скоростите им съответно са
30 км/час на л.а. „Опел Астра“ и 50 км/час на л.а. „Хонда CR-V“. Ударът е
настъпил без задействане на спирачната система, като силата на удара е
равностойна на удар със скорост около 80 км/час. В конкретния случай ударът
е челно - кос и затова уврежданията са по-малки. И двамата водачи са имали
видимост до предния автомобил в колоната. Според заключението водачът на
„Хонда CR-V“ е нямал техническо време за намаляване на скоростта и водачът
е бил с поставен предпазен колан. В поясненията, дадени в съдебно заседание,
вещото лице заявява, че водачът на л.а. „Хонда CR-V“ не е могъл да избегне
удара, не е могъл и да заобиколи насрещно идващия автомобил, като при опит
за заобикаляне ударът е щял да настъпи по-вляво.
Въз основа на така изложеното заключение се налага изводът, че
водачът е нарушил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, както и
задължението си по ал.2 на същата разпоредба, съгласно която водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Изложените изводи мотивират обосновано
становище за противоправния характер на поведението на водача на лекия
автомобил, който е изгубил контрол над управляваното МПС и не е изпълнил
задължението си да контролира непрекъснато превозното средство и да спре,
когато възникне опасност за движението, с което е осъществил нарушение на
чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП.
Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е
5
източник на вредите. Съобразно заключението на вещото лице водачът на л.а.
„Опел Астра“ е могъл да предотврати или да избегне ПТП, при съобразена
скорост спрямо пътните условия, като не навлиза в лентата за насрещно
движение.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените имуществени
и неимуществени вреди и техния размер. Вследствие на произшествието
пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената
по делото медицинска документация и съответно са установени от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза.
От първоначалното и повторно заключения по СМЕ се установява
причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба травматични
увреждания и процесното ПТП, както и че получените увреждания –
разкъсно-контузна рана в лява фронто-теменна област, комоцио церебри,
навяхване на шията, предизвикало преразтягане на плексус брахиалис с
едновременно смущение в провеждането на нервния импулс към горните
крайници /синдром на Ерб/, контузия на лява мишница, ляво коляно и
ожулване на ляво коляно и подколенник, контузия на ляво стъпало. Всички
тези увреждания са обусловили временно разстройство, неопасно за живота,
причиняват средни по сила болки в травмираните области, които с времето
намаляват, в началото е необходимо да се приемат болкоуспокояващи
медикаменти. Видно от заключението лечението е продължило около 45 – 60
дни, колкото е и средния възстановителен период от подобни травматични
увреждания, но поради недостатъчен обем на лечебните мероприятия за
лечение на травматичния периартрит лечението не е завършено. Според
заключението ротарорният маншон се изгражда от сухожилията на предната и
задна група мускули на лопатката и обхваща като маншон шийката на
раменната кост, като задачата му е да стабилизира раменната става. Синдрома
на ротаторния маншон се причинява от частично или пълно разкъсване на
някои от сухожилията на тези мускули. Причинява се от травма при пълно или
частично изкълчване на ставата, лечението е оперативно и се доказва с
магнитно-ядрено изследване. Такова изследване не е провеждано и според
вещите лица увреда на ротарония маншон не е доказана При ищцата като
усложнение в резултат на травмата се е развил травматичен периартрит на
лявата раменна става – изразява се с болка и ограничени движения в ставата.
Приложено е лечение с нестероидни противовъзпалителни средства,
обезболяващи и такива за намаление развитието на сраствания и витамини.
Според вещото лице по първоначалната експертиза получените увреждания са
възможни с и без поставен предпазен колан, а според вещото лице по
повторната – без предпазен колан уврежданията биха били значително по-
тежки. Според вещото лице по първоначалната експертиза възстановяването
от описаните травматични увреждания протича за около 2-3 седмици, а според
вещото лице по повторната – обичайната продължителност е около 2 месеца.
Диагнозата мозъчно сътресение е поставена при повторния преглед на
09.05.2024г. от неврохирург.
От заключението по съдебно-психологичната експертиза се
установява, че у ищцата се наблюдават завишени страхово – тревожни
усещания, тревожни мисли, безсъние, страх от возене в автомобил, нервност и
емоционална нестабилност. Налице е завишена ситуационна тревожност,
6
която е резултат от преживяното ПТП, не може да се говори за трайни
психологически изменения. При консултация с психиатър на пострадалата е
изписано медикаментозно лечение и е насочена за работа с психотерапевт.
От показанията на разпитаните свидетели, кредитирани изцяло
поради тяхната непосредственост и съответствие със заключението на вещото
лице по СМЕ, се установява, че след инцидента пострадалата е имала силен
световъртеж, повръщане, главоболие повече от месец, била почти
обездвижена, с много голям хематом на ръката. Първите дни била под силен
стрес, често плачела, дори и към момента все още се стресирала при возене в
автомобил, ако някой изпреварва или навлезе в платното. Сравнително
продължителният процес на възстановяване безспорно е обусловил негативна
промяна в начина й на живот, предвид и необходимостта от чужда помощ,
както и продължаващата към момента тревожност.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички
предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го
определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ
и свидетелските показания се установява, че травмите и продължителният
период на възстановяване са причинили болки на пострадалата и са
обусловили състояние на дискомфорт, причинен от невъзможността да се
движи нормално и от нуждата от чужда помощ през период от около два
месеца. Увреждане на ротаторния маншон не се доказва, видно от
заключенията на вещите лица, но точната диагноза не е необходима за целите
на настоящото доказване, а именно установяване на преживените болки и
страдания. Установява се от всички събрани доказателства, че обичайната
продължителност на възстановителния процес при такива травми е около два
месеца, при наличието и на травматичен периартрит, представляващ често
срещано усложнение. От показанията на разпитаните свидетели и
заключението по съдебно-психологичната експертиза се установява също и
наличие на страхово – тревожни усещания, изразяващи се в тревожни мисли,
безсъние, страх от возене в автомобил и емоционална нестабилност.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно,
че на ищцата са били причинени физически увреждания, довели до болки и
обездвижване през относително продължителен период от време, намира, че
дължимото на пострадалата обезщетение е в размер на 20 000 лв., които съдът
приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от
ищцата болки по време на оздравяването, същественото нарушение в ритъма
на живот, обусловено от периода на обездвижване, но също така и факта, че
невъзстановяването в пълна степен се дължи основно на липсата на проведена
физиотерапия. От този размер следва да се приспадне платената от
застрахователя сума в размер на 2000 лв., относно която страните не спорят.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от
ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в
7
движение с несъобразена скорост, както и непоставяне на предпазен колан.
Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290
ГПК, обективирана в: решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС;
решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г.
по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. №
679/2009 г. на I т. о., решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т.
о., ВКС/ във всички случаи в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ приносът на
пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела.
Въведеното в настоящия случай възражение за съпричиняване се
основава на твърдения, че ищцата ищцата се е движила с несъобразена
скорост, която не й е позволила да спре/намали, за да избегне настъпване на
удара, както и че не е поставила предпазния си колан, което е допринесло за
настъпилите телесни увреждания.
В случая от заключението на вещото лице се установява, че липсват
данни за скоростта на двата автомобила преди ПТП, като въз основа на
наличните факти вещото лице заключава, че са се движили с разрешената за
пътния участък скорост. По отношение поставянето на предпазен колан от
заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ се налага извод, че
пострадалата е била с поставен предпазен колан, тъй като след преобръщането
на колата тялото е щяло да се измести надясно, ако не е била с поставен
предпазен колан, и също така уврежданията са щели да бъдат много по-тежки.
От заключението по СМЕ също се установява, че предходните заболявания на
пострадалата не са във връзка и не са удължили или усложнили
възстановителния процес. С оглед на горното се налага категоричен извод, че
липсва установено съпричиняване, тоест действие, допринесло за настъпване
на вредите. Неоснователно е и възражението, че е налице случайно деяние,
доколкото и при мокра настилка водачът е длъжен да контролира превозното
средство.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе
размер от 18 000 лв. в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на
пострадалото лице от обезщетяване и над този размер до претендираните
34 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да
бъде уважено и искането за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният
застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към
увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционалната
отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия
Кодекс на застраховането, приложим спрямо настоящото застрахователно
правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на
застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования
или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429,
ал.3 от КЗ).
В случая ищецът е претендирал от застрахователя изплащане на
8
застрахователно обезщетение с претенция, входирана при ответното
дружество на 16.07.2024г. В нея е описано застрахователното събитие и
съответно претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от тази дата.
В този смисъл е константната съдебна практика, напр. решение № 10 от
5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о., ГК, определение № 1400
от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 767/2023 г., I т. о., ТК, решение № 50086 от
7.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1859/2022 г., II т. о., ТК, в които се провежда
разграничение между претенцията за изпълнение на задължението на
застрахователя да заплати дължимото от деликвента спрямо увреденото лице
обезщетение за забава на основание чл. 86 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД с
оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изречение второ от КЗ, а при
непроизнасяне в срока по чл.496 от КЗ и неплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава
след изтичането на този срок, което не го освобождава от задължението да
заплати законната лихва, дължима от прекия причинител, каквато е
настоящата претенция.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно
уважената част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на
ответника. В полза на ищеца се следва сумата от 1593 лв. съразмерно на
уважената част от претенцията въз основа на представените писмени
доказателства и списък по чл.80 от ГПК. В съответствие с отправеното искане
с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор за правна защита
и съдействие, както и съобразно уважената част от предявените искове в полза
на процесуалния представител на ищеца адв. Я. Д. следва да бъде присъдена
сумата 2140 лв. с ДДС, изчислена въз основа на размерите по чл.7, ал.2 от
Наредба №1/2004г., използвани от съда като ориентир.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски
– 40 лв. внесен депозит за свидетел и 1166 лв. депозити по допуснатите
съдебни експертизи. Внесената сума за депозит за свидетел не е изплатена
поради липсата на отправено искане и подлежи на връщане. Съобразно изхода
от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени 548 лв.
пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Л., ЕГН **********, от гр.
Аксаково, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени вследствие настъпилото на 09.05.2024г., ПТП в гр.
Аксаково, ул. „Г. Петлешев” в района на портала за складова база „Алфа
Логистика”, причинено от С. Ж. Д. при управление на лек автомобил марка
“Опел” модел „Астра" с per. № *****, застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, в размер на 18 000 лв.
/осемнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от
16.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска до претендирания размер от 34 000 лева, на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86
ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
9
със седалище гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Л., ЕГН **********, от гр.
Аксаково, сумата 1593 лв., представляващи разноски в производството
съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Я. Д., личен №********** към
САК, с адрес гр.София, пл.“Позитано“ №3, ет.2, офид 10, сумата 2140 лв.,
представляващи адв.възнаграждение с ДДС съобразно уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА Т. Т. Л., ЕГН **********, от гр. Аксаково, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, сумата 548 лв., представляващи разноски в производството
съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10