Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 15.11.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 04 октомври 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Евдокия Досева
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 930, по описа за 2021 година
Предявен е иск по реда на чл.415, ал.1, т.3
от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, чрез
упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че с Разпореждане №
262025 от 29.10.2020г. по ч. гр. д. № 4356/2020 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, искането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С.М.А., е отхвърлено.
Предвид изложеното и съгласно Разпореждане №
260284 от 13.01.2021г (получено от ищеца на 25.01.2021г.), и на основание чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България възниква правен интерес
от завеждането на настоящия осъдителен иск, с който С.М.А. да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумите, за които съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4356/2020г. , а именно: главница по
Договор за потребителски кредит CREX-15270417 - 1224.36 лева; възнаградителна лихва - 124.12 лева за периода от
20.03.2018 г. до 20.09.2018 г.; мораторна лихва - 294.34 лева за периода от 20.04.2018 г.
до 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Вземането на ищеца се основава на Договор за
потребителски кредит CREX-15270417 от 20.09.2017г., съгласно който ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е отпуснало
паричен кредит в размер на 1979.18 лева за закупуване на 1 бр. пиано, модел „Korg ра 600“. Стоката е закупена
на изплащане, за срок от 12 месеца, обхващащ периода от 20.10.2017г. до
20.09.2018г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноската и оставащата главница.
Сумата, предмет на горепосочения договор е
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е изпълнил задължението си по него. Усвояването на
посочената сума, С.М.А. е удостоверила с подписване на договора. Съгласно
условията на Договора, за ответника възниква задължението да погаси заема на 12
месечни вноски - всяка по 192.64 лева, които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 34.08% и годишния лихвен процент - 29.68%, посочени в параметрите
по договора.
Длъжникът преустановил плащането на вноските по
кредит № CREX-15270417 на 20.03.2018г., като към тази дата са погасени 5
месечни вноски. На основание чл. 3 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечни вноска, която в настоящия случай е
20.04.2018г. Предвид изложеното, ответникът следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 1348.48 лева, представляващ оставащите 7 броя погасителни
вноски към 20.04.2018г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е
изпълнил задължението си.
Поради неизпълнението на договорните задължения
от страна на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК до Районен съд - Стара Загора, като е образувано
частно гражданско дело № 4356/2020г., по описа на съда. С Разпореждане № 262025
от 29.10.2020г. заявлението е отхвърлено.
Ищецът моли, след като докаже твърденията в
исковата молба, съдът да постанови решение, с което да осъди С.М.А. да му
заплати сумата, в общ размер на 1642.82 лева, представляваща дължимата сума към
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, от която главница по Договор
за потребителски кредит CREX-15270417, в размер на 1224.36 лева;възнаградителна
лихва - 124.12 лева за периода от 20.03.2018 г. до 20.09.2018 г.; мораторна лихва - 294.34 лева за периода от 20.04.2018 г.
до 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за съдебните разноски по заповедното
производство, както и за разноски по настоящото дело.
На
ответника С. Мустафа А. е назначен особен представител, който в законоопределения едномесечен срок е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Заявява, че след подробно проучване на
доказателствата е установено, че ответницата е изтеглила паричен кредит от
ищеца в размер на 1979.18 лева с погасителен план 12 месеца. Същата е погасила
пет месечни вноски по кредита, като към завеждане на исковата молба дължи
сумата 1642 лева. Счита, че точният размер на остатъкът от дължимите суми по процесния договор може да бъде посочен от вещо лице.
Оспорва
искането за присъждане на разноски по заповедното производство, тъй като същото
било заведено от ищеца въпреки безспорните факти, обуславящи неоснователност на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
В
открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като с депозирано
писмено становище моли съдът да уважи предявения иск.
Ответникът се представлява от назначения му особен
представител, който моли съдът да постанови съдебния си акт, съобразно
доказателствата по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка
:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4356/2020г.,
по описа на СтРС,
съдът е отхвърлил подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 и сл. от ГПК
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.М.А. за
сумата от 1224.36 лв., представляваща главница, сумата от 124.12 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.03.2018г. до 20.09.2018г., сумата от 294.34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.04.2018г. до 16.10.2020г.,
за неплатено задължение по Договор за покупка на стоки или услуги с номер CREX 15270417/20.09.2017г.
Разпореждането е потвърдено с Определение № 260027/07.01.2021г. по в.ч.гр.д.№ 3390/2020г.,
по описа на СтОС. Заповедният съд, на осн.чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, е указал на заявителя за
възможността му да предяви, в едномесечен срок от съобщаването, осъдителен иск
за вземанията си, предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК. В законоопределения едномесечен срок, заявителят – ищецът по
настоящото дело, предявява настоящия осъдителен иск против длъжника – ответник
по настоящото дело.
Видно от представения по делото Договор
за потребителски кредит CREX 15270417/20.09.2017г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, са предоставили на
ответника С.М.А. кредит за покупка на изплащане – пиано, на стойност от 1876 лв., със застраховка
„Сигурност на плащанията“ от 103.18 лв., при
годишен процент на разходите 34.08 %, годишен
лихвен процент 29.68 %, или общо задължението възлиза на 1979.18 лв., платимо
на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 192.64
лева. В чл.1 от договора се посочва, че кредитополучателят се съгласява
предоставеният му с договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения/те/
търговски партньор/и/. В договора е вписан погасителен план, в който са отразени
падежа на вноските и размера на главниците. Съгласно чл. 3 от договора при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава, в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. В изречение второ се посочва, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
За извършеното плащане по посочената в договора стока – пиано, е представена
фактура № **********/20.09.2017г., на стойност 1876 лв., както и уведомително
писмо от 20.09.2017г. до търговеца, към който е било извършено плащане.
Представени са още и сертификат № CREX 15270417, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски
кредити и уведомително писмо .
В
производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните
факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
Видно от погасителния план в
договора крайният срок за плащане на последната погасителна вноска е изтекъл на
20.09.2018г. /преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда/.
По делото е изслушано заключение по съдебно икономическа експертиза, което
неоспорено от страните, е възприето изцяло от съда. Вещото лице посочва, че по процесния договор към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, длъжникът е извършил плащане в общ размер на 963.20 лв. След
това липсва плащане, като остатъкът от дължимата сума по процесния
договор възлиза на: 1 224.36 лв. – главница; 124.12 лв. – договорна лихва
за периода 20.03.2018г. – 20.09.2018г.; 294.34 лв. – мораторна
лихва за периода 20.04.2018г. – 16.10.2020г.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая, по – голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице.
Договорът за потребителски кредит, обаче, е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Видно от процесния договор,
кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по
заема, годишният процент на разходите на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва, обаче, ясно разписана методика за формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 34.08 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, е
следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности
се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни
елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му
разходи, настоящи или бъдещи.
В процесния
договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва
разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота
каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните
вноски, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1,
т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит
от 20.09.2017г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да
създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и
чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е
предвидил, а за приложението им съдът следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по
т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия на ответника кредит
е в размер на 1876 лв., която сума, след като договорът е недействителен и с
оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, подлежи на плащане от ответника. Видно от
заключението на вещото лице, длъжникът е платил пет погасителни вноски в размер
на 963.20 лв., каквото е и твърдението на ищеца, като остатъкът от главницата
по кредита възлиза на 912.80 лв. На основание чл. 23
от ЗПК ответникът не дължи други суми по договора за кредит, съгласно
изложените по-горе мотиви.
С оглед на гореизложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 912.80 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит CREX 15270417/20.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.10.2021г., до окончателното й изплащане.В
останалата част – за сумата над 912.80 лв. до претендираната
главница от 1 224.36 лв., както и за сумата от 124.12 лв. – договорна лихва за
периода 20.03.2018г. – 20.09.2018г.; 294.34 лв. – мораторна
лихва за периода 20.04.2018г. – 16.10.2020г., искът подлежи на отхвърляне, като
неоснователен.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото
дело разноски, както и тези, направени в заповедното, съразмерно с уважената
част от исковете. В настоящото производство дължимата сума за разноски възлиза
на 75.85 лв., съобразно приложения списък на разноски. /при изчисляване на
разноските, съдът включва дължимата в настоящото производство държавна такса от
36.53 лв., юриск. възнаграждение от 100 лв./. Дължимите
разноски в заповедното производство възлизат на 44 лв. / за заплатена държавна
такса от 29.19 лв. и юриск. възнаграждение от 50 лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК
, С.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, сумата от 912.80 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX 15270417/20.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2021г., до окончателното й изплащане, сумата от 44 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 4356/2020г., по описа на СтРС, и сумата от 75.85 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка:
***: ***,
BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон България