№ 3539
гр. Варна, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110106544 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Д. Т. М. срещу Н. С. Й. иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължат сумата 1250 лева, частичен иск от сумата от 32 337 лева, предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20247190400722 по описа за 2024г. на
ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС, образувано въз
основа на изпълнителен лист по НОХД № 1953/2016г. по описа на Районен съд – Варна и
претендирана като главница.
В исковата молба и уточняващата такава ищецът Д. М. твърди, че срещу него в полза
на Н. С. Й. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в законна сила на 13.01.2016г.
присъда по НОХД № 1953/2016г., по описа на ВРС. Поддържа, че по молба на взискателя
въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20247190400722 по описа на ЧСИ Станислава Янкова. Твърди, че не дължи сумите, предмет
на изпълнителното производство, поради погасяване по давност на правото на принудително
удовлетворяване, поради което и сезира съда с искане за установяване недължимостта на
сумата от 1250 лева, частичен иск от сумата от 32 337 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Н. С. Й. депозира отговор на исковата
молба, в който застъпва становище за неоснователност на иска. Поддържа, че давността не е
изтекла, тъй като по изпълнително дело № 20167190400649 са предприемане множество
изпълнителни действия – запор върху банкови сметки, насрочен опис и оценка на движими
вещи, запор върху трудови възнаграждения, последното от които на 11.08.2021г. Всяко едно
от тези действия поддържа, че е прекъсвало течението на давностния срок, поради което и
счита, че същият не е изтекъл към настоящия момент.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приобщените към доказателствения материал по делото изпълнителни дела се
установява, че с влязла в законна сила на 26.07.2016г., постановена по НОХД № 1953/2016г.,
по описа на ВРС, Д. Т. Младено е осъден да заплати на Н. С. Й. сумата от 32 337.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в резулат на деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 23.09.2009г. до
окончателното изплащане на сумата.
Издаден е изпълнителен лист № 861/29.08.2016г., въз основа на който и с молба от
20.10.2016г. на Н. С. Й. е образувано изпълнително дело № 649/2016г. по описа на ЧСИ
Станислава Янкова. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане
на запор върху банкова сметка, върху дялове в търговски дружества или МПС на длъжника,
както и възбрана върху недвижим имот, ако бъде открит такъв.
На 21.10.2016г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит
Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (л. 1, 11-19 от изп.д.
№ 649/2016г.).
На 24.03.2017г. и 01.12.2017г. е насрочен опис и оценка на движими вещи в дома на
длъжника, като при посещение в дома на длъжника на 15.12.2017г., ЧСИ е посочил, че не е
констатирал секвестируеми вещи, които могат да бъдат предмет на описа – протокол л. 67 от
изп.д. № 649/2016г.
На 17.05.2019г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Централна
кооперативна банк“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“
АД, върху трудови възнаграждения и пенсия (л. 69-85 от изп.д. № 649/2016г.).
На 23.06.2021г. по изпълнително дело № 649/2016г. е постъпила молба от взискателя
Н. Й., с която същата е поискала извършване на справки в БНБ, НАП, както и пълно
проучване имуществото на длъжника (л. 98 от изп.д. № 649/2016г.), като в резултат на
предприетите в тази насока действие от ЧСИ с разпореждане от 11.08.2021г. е наложен запор
върху трудови възнаграждение на длъжника (л. 106 от изп.д. № 649/2016г.).
Изпълнително дело № 649/2016г. е прекратено на 13.03.2024г., като на същата дата
въз основа на молба на Н. Й. е образувано изпълнително дело № 722/2024г., по описа на
ЧСИ Станислава Янкова. С молбата е отправено искане за пълно проучване имуществото на
длъжника и налагане запор и възбрана.
На 14.03.2024г. са наложени запор върху трудови възнаграждения и банкови сметки
на длъжника (л. 25-30 от изп.д. № 722/2024г.).
На 27.05.2024г. е насрочен опис и оценка на движими вещи на длъжника.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
2
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.
С оглед въведените от ищеца твърдения за погасяване на правото на принудително
изпълнение, въпросът, който обосновава основателността на настоящия иск е свързан
единствено с института на погасителната давност и наличието на основания за нейното
спиране или прекъсване.
Между страните не се спори, че изпълнителното производство е инициирано въз
основа на издаден изпълнителен лист, като спорното право произтичащо от присъдено с
влязла в законна сила на 26.07.2016г. присъда, постановена по НОХД № 1953/2016г., в полза
на Н. Й. обезщетение, за причинени й имуществени вреди. Следователно и съобразно
правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането се погасява с 5-годишна давност.
Съгласно задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.
2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание
чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или
служебно по инициатива на съдебния изпълнител. С т. 3 на ТР № 2/04.07.2024г. по т.д. №
2/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва и от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция.
Съобразно горните задължителни указания и в съответствие с установеното от
материалите по приобщените изпълнително дела, настоящият състав на съда намира, че с
всяко поискано и предприето изпълнително действие по налагане на запор и насрочване на
опис и оценка на движими вещи на 21.10.2016г., 24.03.2017г., 01.12.2017г., 17.05.2019г.,
11.08.2021г., 14.03.2024г., 27.05.2024г., течението на давностния срок е прекъснато. Без
значение за настъпването на тези правни последици е, че реалното прилагане на тези
изпълнителни способи е останало безрезултатно, доколкото причините за това стоят извън
волята на взискателя. Или от последното изпълнително действие по насрочване на опис и
оценка на движими вещи на длъжника на 27.05.2024г. до датата на подаване на исковата
молба – 30.05.2024г., започналият да тече нов 5-годишен давностен срок не е изтекъл,
поради което и предприетото от ищците отричане съществуването на правото на
принудително изпълнение е неоснователно. Това обоснова неоснователност на иска.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, предвид липсата на
отправено в този смисъл искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. М., ЕГН **********, от гр. В.*** срещу Н. С. Й.,
ЕГН **********, от гр. В.***, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата 1250.00 лева, частичен
иск от сумата от 32 337 лева, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
3
20247190400722 по описа за 2024г. на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район
на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по НОХД № 1953/2016г. по
описа на Районен съд – Варна и претендирана като главница.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4