№ 15117
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110161341 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от ЗК „Лев Инс“ АД чрез юрк. Л., с пълномощно на л. 6 от
делото, с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 282,17 лв., представляваща изплатено по имуществена застраховка
„Каско” обезщетение по щета с № 500-1261-22-252011 за застрахователно събитие,
настъпило на 21.06.2022 г., вследствие противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.10.2024 г., до окончателното изплащане. До ответника е отправена
претенция за процесната сума, но задължението не било погасено, поради което ищецът
претендира и мораторна лихва в размер на 67,71 лв. за периода 13.12.2022 г. – 15.10.2024 г.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – застрахованият
автомобил „Ауди Ку 3 Спортбек“, с рег.№ СВ 9998 РХ, при движение в гр.Нови Искър по ул.
„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.“Надежда“, попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 282,17 лв., като поддържа, че е
изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер. Сочи, че сумите не са му били
възстановени, въпреки че е изпратил регресна покана до ответника.
Ответникът Столична община чрез юрк. Константинов е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва
механизма на процесното ПТП, съответно записаното в протокола за ПТП по подробни
съображения. Твърди, че не са налице доказателства относно скоростта на движение на
автомобила и пътната обстановка, като счита, че водачът е могъл и е бил длъжен да избегне
препятствието. В тази връзка навежда възражение за съпричиняване. Сочи, че СО е
изпълнявала задълженията си да поддържа процесния участък, като е възложила това на
„Виа Конструкт Груп“ ЕООД. Навежда твърдения за извършени ремонтни дейности по ул.
„Христо Ботев“ непосредствено преди ПТП-то. Счита, че процесното събитие не
представлява покрит застрахователен риск. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира
1
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от
общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД,
като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31
от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на неопределено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при
или по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
на собственика на застрахованата вещ.
Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.8 от
делото, че към дата 21.06.2022 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Ауди Ку 3
Спортбек“, с рег.№ СВ 9998 РХ е съществувал договор за имуществена застраховка със
съдържание описано в полицата и общите условия. С оглед горното съдът намира, че към
датата на ПТП-то между ищеца и пострадалото лице е налице валидно правоотношение по
договор за застраховка „Каско“.
В раздел XIV – “Определения“, „Клауза 1“ – „Пътно транспортни произшествия“ от
общите условия на дружеството е посочено, че покрит риск по тази клауза е ПТП с МПС, по
време на движение или в паркирано положение. С оглед горното процесното ПТП
представлява покрит от застрахователя риск, обратно на соченото от ответника, като ПТП,
възникнало по време на движение на моторното превозно средство. Ето защо съдът намира
2
това възражение за очевидно неоснователно. Тълкуване на определението за ПТП, записано
в общите условия, от страна на процесуалния представител на ответника е неоправдано
стеснително, респективно превратно. Още повече меродавна е дефиницията на
пътнотранспортно произшествие дадена в § 6, т. 30 ЗДвП, която обхваща процесното, като
застрахователят не би могъл да възприема различна такава в противоречие със закона.
Съставен е протокол за ПТП № 1846157 от 21.06.2022 г. от компетентния орган при
МВР „Пътна полиция“/л.5/. Същият по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка, разположение на МПС след
ПТП, т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от
него обстоятелства.
В същия е записано, че лек автомобил „Ауди Ку 3 Спортбек“, с рег.№ СВ 9998 РХ е
самокатоастрофирал в несигнализирана, необезопасена дупка на пътното платно, която е
била констатирана от надлежните органи. Както се посочи по- горе, тази констатация
обвързва съда, тъй като е възприета лично от органа, изготвял протокола.
По делото е представена и декларация от водача на застрахования автомобил, в която се
описва механизма на ПТП и настъпилите на управлявания от него лек автомобил.
Като безспорно е изведено, а и се установява от представено по делото платежно
нареждане, че на собственика на автомобил „Кия Сийд“, с рег.№ СВ 4235 СМ е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 106,73 лв.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на
съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ и свидетелки
показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и
мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на
същата. На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя е записано в
протокола за ПТП, който в тази си част се ползва с обвързваща съда доказателствена сила,
доколкото се отнася за констатирани от изготвилите го органи обстоятелства. Той се
подкрепя и от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, която съдът кредитира. С
оглед горното съдът възприема следния механизъм на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 21.06.2022г. около 11:30 ч. л.а. „Ауди Ку 3 Спортбек“, с рег.№ СВ 9998 РХ се
движел по ул.“Христо Ботев“, с посока на движение от ул. „Искърско дефиле“ към ул.
„Околовръстен път“ и на кръстовище с ул. „Надежда“ превозното средство попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение.
Този извод следва от Протокола за ПТП, от заключението по САТЕ, от уведомление за
настъпило на застрахователно събитие и от свидетелските показания на свидетеля Християн
С..
С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на
съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е
нарушил правилата за движение по пътищата. Напротив, няма данни същият да се е движел
с превишена скорост, както твърди ответника. Обратното се установява от разпита на водача
на автомобила св. Християн С., който твърди, че се е движел с разрешената скорост под 40
км/ч., тъй като не е имало възможност да се развие по-висока скорост поради състоянието на
пътя и въпреки това не е могъл да избегне препятствието.
Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно в гр. София, в района на ул.“Христо Ботев“ на кръстовище с ул. „Надежда“.
Представената от ответника документация за извършени ремонти по ул.“Христо
Ботев“ е неотносима. Видно от представените схеми не са били осъществявани ремонтни
3
дейности на процесното кръстовище с ул. „Надежда“. Още повече същата следва да се цени
с изключително ниска доказателствена стойност, тъй като е съставена от ответника, респ.
негов изпълнител, и удостоверява изгодни за него факти.
От заключението по САТЕ, се установява, че механизма на ПТП е в причинно-
следствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да
възникнат при този механизъм.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои
точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност на поправянето на
щетите на лекия автомобил е в размер на 370,93 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Следователно обезщетението, което ищецът има право да получи от ответника е в
размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната цена на щетите. В настоящия
случай застрахователят е заплатил обезщетение в размер от 282,17 лв., което му се дължи.
Следователно искът подлежи на уважаване в пълен размер.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Неприложима е разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ, поради липсата на качеството
застраховател на ответника. Ето защо се прилагат общите правила, като в случая длъжникът
по иск по чл. 49 ЗЗД изпада в забава в деня след отправяне на поканата.
Претенцията по щетата е била предявена от ищцовото дружество на 14.11.2022г./л.
32/. Тоест, длъжникът е изпаднал в забава в деня следващ деня на получаване на поканата –
15.11.2022г. Претендира се обезщетение за забава за периода 13.12.2022 г. – 15.10.2024 г. в
размер на 67,71 лв.
Съдът намира, че обезщетението за забава за процесния период от 13.12.2022 г. –
4
15.10.2024 г. върху присъдената сума в размер на 282,17 лв. е 67,71 лв./изчислен с лихвен
калкулатор на НАП/, до която сума следва да се уважи иска.
Относно разноските:
Страните са направили своевременно исканията за присъждане на направените по
делото разноски. С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца му
се следват направените по делото разноски, а именно в размер на 530 лв., от които 50 лв. –
платена държавна такса, 30 лв. – депозит за свидетел, 350 лв. – депозит за възнаграждение за
вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София, ул.
„Московска” №33, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, както следва:
– на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 282,17 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени
вреди на лек автомобил „Ауди Ку 3 Спортбек“, с рег.№ СВ 9998 РХ въз основа на
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на
21.06.2022г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на
пътното платно на общински път в гр. Нови Искър, на ул.“Христо Ботев“, на кръстовище с
ул. „Надежда“, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.10.2024г. до
окончателното изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 67,71 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 282,17 лв. в размер на законната лихва за
периода от 13.12.2022 г. – 15.10.2024 г.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 530 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5