№ 23
гр. Плевен, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430202385 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №24-0938-004062 от 28.10.2024г. ***
Група ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ е наложил на основание чл.53
от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на Й. Н. Л., ЕГН ********** от гр.Плевен,
ж.к. *** административно наказание глоба в размер на 100лв и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Й. Н. Л., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна *** Група ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна
полиция“, не се явява представител и не изразява становище по съществото на
спора. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави
искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното
1
наказание. Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена и
жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, същият да бъде съобразен с
предвидения в Наредба №1 размер за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №1396946 от 11.10.2024г. за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата в 10,23 часа в гр.Плевен на
кръстовището образувано от бул. „Х. Ботев“ с бул. „Георги Кочев“, с посока на
движение към бул. „Русе“, жалбоподателят Л., като водач на лек автомобил
„Ауди А3“ с рег.№ ***, извършил следното: Управлява горепосоченото МПС,
като не спира и преминава на горепосоченото кръстовище на неразрешаващ
червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и
монтирана на самото кръстовище. Водачът пътува сам в автомобила.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Х. И. И. и свидетеля И. П. И., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. Според показанията на актосъставителя И. и свидетеля И. на
11.10.2024г. в 10,23 часа в гр.Плевен на кръстовището образувано от бул. „Х.
Ботев“ с бул. „Георги Кочев“, с посока на движение към бул. „Русе“,
жалбоподателят Л., като водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ *** не
спрял и преминал на горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на
самото кръстовище. И актосъставителят И. и свидетелят И. са категорични, че
лично и непосредствено са възприели преминаването на управлявания от
жалбоподателя Л. лек автомобил на червен сигнал на светофарната уредба.
Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя И. и свидетеля И.,
тъй като техните показания изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя
Л. и преминаването на червен сигнал на работеща светофарна уредба. Освен
2
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя Л. в нарушение, което не е
извършил. Освен това жалбоподателят Л. нито в АУАН, нито по реда на чл.44
ал.1 от ЗАНН не е направил възражение, че не е преминал на червен сигнал
неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а в конкретния случай жалбоподателят Л. не е доказал, че като
водач на автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ***, не е навлязъл и преминал през
горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим. Напротив, от всички събрани по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят Л., като водач на лек
автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ***, е навлязъл и преминал през кръстовището,
образувано от бул. „Х. Ботев“ с бул. „Георги Кочев“, движейки се към бул.
„Русе“, на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Й. Н. Л. е извършил нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.6 т.1 предл.2
от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали. Съобразно разпоредбата на чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП
червената светлина на светофара означава: “Преминаването е забранено”, като
водачите на ППС не трябва да преминават “стоп-линията” или, ако няма
такава да преминават линията, на която е поставен светофара. Значението на
червената светлина е императивно и еднозначно определена и означава
„Преминаването забранено“. Както бе посочено по-горе по безспорен и
несъмнен начин е установено, че жалбоподателят Л. в качеството си на водач
на МПС не е съобразил поведението си със светещата червена светлина на
работещата светофарна уредба и е преминал през кръстовището, образувано
от ул. „Х. Ботев“ с бул. „Георги Кочев“, движейки се към бул. „Русе“.
Жалбоподателят Л. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението, като не се е съобразил със забранителен сигнал на светофара и е
3
навлязъл в зоната му на действие. От субективна страна съдът приема, че се
касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че
жалбоподателят Л. е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат
и към датата на деянието със своите задължения при управления на МПС, в
това число и задълженията си по чл.6 т.1 от ЗДвП да съобразява своето
поведение със светлинните сигнали, което задължение обаче в настоящия
случай съзнателно не е спазил. Правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя Л. на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 100лв, тъй като жалбоподателят е преминал при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването. Управлението на ППС е дейност с повишен
риск, като неспазването на правилата, свързани с преминаване на водачите
през кръстовище, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП,
поради което и извършеното от нарушителя се явява деяние със завишена
обществена опасност.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице, видно от Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен"
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
4
порочност на административнонаказателното производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0938-004062 от
28.10.2024г. на *** Група ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което е
наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на Й. Н. Л.,
ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к. *** административно наказание глоба в
размер на 100лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10
точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5