№ 51954
гр. София, 20.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110151369 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„******” ЕООД, ЕИК ****** срещу „******” ЕООД, ЕИК: ****** и Р. П. Р.,
ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 347 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответниците „******”
ЕООД и Р. П. Р. дължат на ищеца „******” ЕООД в условията на солидарна
отговорност следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 476/2025 г. на Районен
съд – М., а именно: сумата от 12 868,92 лева - главница за падежирали и
непогасени лизингови вноски от № 27 до № 36 по договор за финансов лизинг №
69918/15.07.2022 г. за периода от 15.10.2024 г. до 15.07.2025 г., ведно със законна
лихва за период от 02.09.2025 г. до изплащане на вземането; 1 674,81 лева -
възнаградителна лихва по отношение на същите вноски за периода от 15.11.2024 г.
до 15.07.2025 г.; 2 716,88 лева – начислена за периода от 15.10.2024 г. до
01.09.2025 г. неустойка по чл. 8, ал. 1 от договора; 360 лв. - разходи за връчване на
покани съгласно т. 16 от „Тарифата за таксите и разноските“; 199,27 лева -
годишен данък МПС за 2025 г.; 2 525,52 лева - разходи за застраховки, от които:
369,74 лева - застрахователна премия (вноска с падеж 27.12.2024 г.), дължима
съгласно Застрахователна полица № №****** ****** и 2 155,78 лв. -
застрахователни премии (вноска с падеж 20.01.2025 г. и вноска с падеж 20.04.2025
г.), дължими съгласно Застрахователна полица № ******; 303,06 лева – такси за
администриране на застраховка съгласно т. 10.2 от Тарифата за таксите и
комисионните, събирани от ****** ЕООД, в сила от 01.01.2016 г. и т. 6 от Тарифа
за таксите, събирани ****** ЕООД, в сила от 01.05.2025 г.; 780 лева - разходи за
възстановяване на владението над лизинговия актив съгласно чл. 9, ал. 1 от
договора и т. 12 от Тарифа за таксите, събирани ****** ЕООД, в сила от 01.05.2025
г.
В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 236, ал.
2 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят сумата в размер на 1531,21 лева,
1
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на лизинговата вещ след
прекратяване на договора, дължимо съгласно чл. 8, ал. 3 от договора.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответниците в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство
ч.гр.д. № 476/2025 г. на Районен съд – М., по което се е развило заповедното
производство между страните.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.01.2026 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че на 15.07.2022 г. между „******“ ЕООД, ЕИК ******, в
качеството на лизингодател от една страна и „******“ ЕООД, ЕИК: ******, в
качеството на лизингополучател от друга страна е сключен Договор за финансов
лизинг № 69918, за срок от 48 месеца, по който договор Р. П. Р. се е задължил да
отговаря солидарно с лизингополучателя като съдлъжник. Съгласно договора
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лек автомобил
марка „******“, модел „****** ****** ******“, с peг. № ******, рама № ******,
срещу насрещно задължение за лизингополучателя да заплаща лизинговите
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Сочи, че е уговорен
променлив лихвен лихвен процент, при период на актуализация - в края на всяко
календарно тримесечие, като в договора е предвиден механизъм за изменение на
погасителния план съобразно с изменението в лихвения процент. Ищецът твърди,
че вещта била предадена на 21.07.2022 г. и приета от лизингополучателя без
забележки и недостатъци. Твърди, че лизингополучателят бил длъжен да заплаща в
срок всички лизингови вноски, а съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 7 от договора и всички
разходи, свързани с използването и поддръжката на лизинговата вещ, в това число
и разходи за застраховка на актива, годишен данък МПС, глоби, фишове и др.
Освен това, съгласно чл. 2, ал. 5 от договора за лизинг, лизингополучателят дължал
заплащане на всички такси за допълнителни услуги, извършени от лизингодателя
във връзка с предоставения финансов лизинг съгласно „Тарифата за таксите и
2
комисионните, събирани от ****** ЕООД“, която е публично достъпна на сайта на
дружеството. Сочи, че първоначално длъжникът е заплащал задълженията си по
договора, но след 03.12.2024 г. преустановил плащанията, като последната
актуализация на погасителния план била извършена на 02.04.2025 г. Твърди, че на
18.02.2025 г. „******“ ЕООД изпратило до лизингополучателя уведомление, с
което на последния бил предоставен срок за доброволно изпълнение на
задължението (10 дни от получаване на поканата), след изтичането на който
договорът за лизинг щял да бъде прекратен, а лизинговата вещ - следвало да бъде
върната на нейния собственик, което уведомление било надлежно връчено на
31.03.2025 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ Стоян Якимов. Такова уведомление
било връчено по реда на чл. 47 ГПК и на съдлъжника, съответно на 17.04.2025 г. и
на 20.06.2025 г. Твърди, че дължимите суми не били погасени, поради което
договорът бил прекратен на 01.07.2025 г. Посочва, че съгласно чл. 8, ал. 1 от
договора за лизинг, лизингополучателят дължи неустойка за забава в размер на
0,1% на ден за всеки ден забава, считано от съответния падеж на вноската, за
периода от 15.10.2024 г. до 01.09.2025 г. Излага, че в предоставения срок
лизинговият автомобил не бил върнат, поради което лизингодателят е предприел
действия за издирване и изземване на лизинговата вещ, във връзка с които сторил
разходи в размер на 780 лв., дължими от лизингополучателя съгласно чл. 9, ал. 1 от
договора. Сочи, че лизингополучателя продължил да ползва автомобила и след
прекратяване на договора до 21.07.2025 г., поради което на основание чл. 8, ал. 3 от
договора дължал обезщетение в размер на 1 531,21 лева. С оглед гореизложеното
предявява настоящите искове, като претендира и разноски по производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответниците в производството.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 347 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 и 2 ТЗ, чл.
347 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на
валиден договор за финансов лизинг с твърдяното съдържание и уговорени
лизингови вноски, изпълнение на своите задължения по договора за финансов
3
лизинг - че е предоставил вещта за ползване на лизингополучателя, настъпване на
падежа на лизинговите вноски и техния размер; наличие на валидна клауза за
възнаградителна лихва, че са настъпили условията за плащането и нейния
размер; основанието и размера на разходите, които се претендират.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че между страните е уговорена неустойка за забава по валидна неустоечна клауза,
настъпването на условията, при които неустойката е дължима и нейния размер.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже направените от него
възражения в отговора на исковата молба.
По предявения иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че договорът за лизинг е прекратен считано от 01.07.2025г.; че след
прекратяване на договора лизингополучателят е продължил ползването на вещта
въпреки противопоставянето на лизингодателя, както и размера на претенцията.
В тежест на ответника, при установяване на обстоятелствата в тежест на
ищеца, е да докаже погасяване на задължението.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените ведно с
исковата молба, документи.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 476/2025 г.
на Районен съд – М..
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
4
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5