РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. К., 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255100600332 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда рег. № 32/11.06.2025 г., постановена по НОХД № */2025 г.,
Районен съд – К. е признал Х. Х. М. за виновен в това, че на 18.09.2023 г. в
землището на с. Л., общ. К. причинил на Р. М. М. от гр. К. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно
затрудняване движенията на лявата ръка за повече от един месец, поради
което и на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като на основание чл.
66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за
срок от 3 години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените
по делото разноски – сумата от 817.44 лева по сметка на ОД на МВР – К., и
сумата от 50 лева по сметка на Районен съд – К., за заплатено възнаграждение
на вещо лице. Постановено е също така, след влизане на присъдата в сила
вещественото доказателство – 1 брой диск, предоставен от ЕЕН 112, да остане
по делото, както и да се уведоми ЕЕН 112, на основание чл. 16, ал.6 от
ЗНССПЕЕН112 за отпаднала необходимост от съхранение на поисканата
информация, предоставена с рег. № 10585р-3249/27.10.2023 г.
Срещу постановената присъда е подадена жалба от адв. Р. Д. от АК – П.
–защитник на подсъдимия Х. М., във връзка с която е образувано настоящото
1
производство. В жалбата се твърди, че присъдата е явно незаконосъобразна,
неправилна и постановена при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Посочва се, че същата не кореспондира със събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства. В представеното
допълнение към въззивната жалба се прави оплакване, че извода на
първоинстанционния съд за виновността на подсъдимия е направен
единствено на база показанията на свидетелите Р. М. и А. А., като се посочва,
че Р. М. е пострадалия от престъплението, а А. А. е негова племенница, както
и че двамата свидетели се явявали заинтересовани от изхода на делото.
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения
при анализа и оценката на доказателствата. Оформили се били две групи
доказателствени източници, като от едната страна били обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите С. Д. и Х. Х., които били
безпристрастни, и показанията на Ф. Е. – майка на подсъдимия. Цитират се
част от показанията на посочените свидетели, като се сочи, че свидетелите са
видели, че Р. М. е имал травматично увреждане в областта на лакътя на лявата
ръка, както и че подсъдимият не е нанасял удари на пострадалия. Неправилен
бил извода на решаващия съд, че доказателство в подкрепа на обвинението
било и заключението на СМЕ, тъй като при изслушването вещото лице е
посочило, че счупването може да е от падане от собствен ръст, при действието
от твърд тъп предмет, но не можело да се каже в случая с категоричност
причинената телесна повреда дали е от падане или от удар. Жалбоподателят
счита, че допълнителната СМЕ не следва да се кредитира, тъй като
заключението по същата е изцяло извън компетенциите на вещото лице,
предвид посоченото от него, че не са налице данни счупването да е
възникнало на друга дата, различна от тази посочена в обвинителния акт,
който извод бил правен. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и
подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимият Х. М. се явява лично и със защитник
си – адв. Р. Д. от АК - П., като същите поддържат въззивната жалба. В хода на
съдебните прения защитникът излага идентични мотиви на тези, изложени
във въззивната жалба и представеното допълнение към същата. Подсъдимият
поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли за
справедливост.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К.
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.
Посочва, че присъдата се основава на показанията на пострадалото лице и св.
А. А., както и на изготвените съдебномедицински експертизи. Показанията на
посочените свидетели кореспондирали с показанията на св. Г. А. и
вещественото доказателство – запис от ЕЕН 112. Излага съображения, че в
показанията на св. Ф. Е. – майка на подсъдимия са налице противоречия и
счита, че не следва да бъдат кредитирани. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена, като правилна,
мотивирана и законосъобразна.
2
Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената
въззивна жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание, след собствен анализ на събраните в хода на производството
доказателства и служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от
легитимирано лице – защитник на подсъдимия, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, както и тези събрани в хода на въззивното производство,
от фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Х. Х. М. е роден на ********г. в гр. К., живее в с. Ш. п.,
общ. К., български гражданин е, със с. образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Х. М. и пострадалият Р. М. се познавали от преди.
Двамата били животновъди, като подсъдимият отглеждал овче, а пострадалия
кози. В тази връзка между тях възниквали спорове, тъй като козите на
пострадалия влизали в ползвания от подсъдимия общински имот, намиращ се
в землището на с. Л., общ. К., който бил заграден с тръни и храсти.
На 18.09.2023 г. козите на пострадалия Р. М. прЕ.авали покрай
ползвания от подсъдимия имот, където в този момент се намирали
отглежданите от него овце. Зад козите се движел и пострадалия. Част от козите
влезли в ползваното от подсъдимия място, като в този момент там се намирал
и последния, които видял, че в заградения имот навлизат козите на
пострадалия. Р. М. започнал да вика на козите да излизат от мястото, като се
приближил до оградата на имота, ползван от подсъдимия. По този повод
възникнал спор между подсъдимия и пострадалия, като двамата започнали да
разговарят на висок тон, който спор бил чут от св. А. А., която се намирала
там, за да вземе сено. В близост до мястото, където се намирали подсъдимия и
пострадалия се намирала и майката на подсъдимия – св. Ф. Е.. Св. А. А.
отишла при спорещите, като попитала чичо си – пострадалия Р. М., за какво
спорят, а той й казал да си тръгва. В този момент пострадалия и св. А. А. се
намирали до оградата от външната й страна, а подсъдимия от вътрешната й
страна. Св. А. А. решила да си тръгва, обърнала се с гръб към подсъдимия,
като в този момент подсъдимия Х. М. взел кол и ударил А. А. по главата,
вследствие на който последната паднала на земята и започнало да й тече кръв.
Пострадалият видял това и се опитал да помогне на св. А. А. да се изправи,
като в този момент подсъдимият нанесъл удар с кола по лявата ръка на Р. М..
След това подсъдимия хвърлил кола и се отдалечил от мястото, като в този
момент Р. М. хвърлил няколко камъка срещу подсъдимия. Пострадалият казал
на племенницата си – св. А. А., да потърси медицинска помощ, а той щял да
прибере животните. Тя го послушала и потърсила медицинска помощ.
3
Свидетел на случилото се станал Х. Х., който се намирал на около 25-30 метра
от спорещите. След инцидента пострадалият се обадил на другата си
племенница – св. Г. А., като я помолил да му помогне да приберат козите, тъй
като го боляла ръката, и тя се отзовала. Р. М. разказал за случилото се на Г. А.,
като й показал лявата си ръка, която била подута. Последната позвънила на
тел. 112, а пострадалият тръгнал към с. Ш. п., да чака медицинската помощ,
тъй като до с. Л. няма път. На Р. М. му била оказана медицинска помощ. В
болницата била направена рентгенография, след което му била поставена
диагноза- счупване на тялото на лакътната кост, което наложило поставяне на
гипсова имобилизация. На следващия ден - 19.09.2023 г., пострадалият Р. М.
посетил съдебен лекар и след извършен преглед му било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 236/2023 г. В последното съдебният
лекар посочил, че при прегледа и от представените Лист за преглед на пациент
от спешно отделение и Амбулаторен лист на Р. М. М. се установило счупване
на лявата лакътна кост. Отразено е също така, че описаното увреждане е
получено при действието на твърд тъп предмет, и по време и начин било
възможно да е възникнало така, както е съобщил освидетелствувания, както и
че счуването е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за
повече от един месец.
В хода на разследването била назначена съдебномедицинска експертиза
по писмени данни. От изготвеното заключение № 146/2023 г. се установява, че
на Р. М. М. е било причинено счупване на лявата лакътна кост; че описаното
увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и
начин е възможно да е възникнало така, както е съобщил пострадалия и св. А.
А. – при удар с кол; че счупването е довело до трайно затрудняване
движението на лявата ръка за повече от един месец; че травмата в областта на
лявата предмишница е възникнала скоро преди посещението му в лечебното
заведение. Била е назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза.
В изготвеното заключение с № 30/2025 г. вещото лице е посочило, че не са
налице данни счупването на лявата лакътна кост на Р. М. да е възникнало на
друга дата, различна от 18.09.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни
доказателствени средства – частично от обясненията на подсъдимия Х. М.,
дадени пред първоинстанционния съд; от показанията на свидетелите Р. М., А.
А. и Г. А., дадени пред първоинстанционния съд; частично от показанията на
св. Х. Х., дадени пред първоинстанционния съд; частично от показанията на
Ф. Е., дадени пред въззивния съд; от писмените доказателства – Съдебно
медицинско удостоверение № 236/2023 г., Лист от преглед от 18.09.2023 г.,
Амбулаторен лист № 3321/18.09.2023 г., Съдебно- медицинско удостоверение
№ 247/ 2023 г., Епикриза от Хирургично отделение от 22.09.2023 г., Протокол
за оглед на веществени доказателства от 28.11.2023 г., Справка за съдимост на
Х. Х. М., Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.04.2024 г.
Рентгенография от 18.09.2023 г., Рентгенографи от 21.09.2023 г.,
4
Ренгенография от 19.12.2023 г., Протокол № 528/07.06.2024 г. по НЧХД №
869/2023 г. по описа на РС-К., Скица на поземлен имот от 09.10.2024 г.; от
вещественото доказателство- диск със запис от подаден сигнал на ЕЕН 112;
както и от заключенията на изготвените съдебномедицинска експертиза и
допълнителна съдебномедицинска експертиза, и разясненията на вещото лице
в съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
Правилно Районен съд - К. е кредитирал показанията на свидетелите Р.
М., А. А. и Г. А., като настоящата инстанция споделя изводите му - че същите
са логични, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Св. Р. М. е
пострадалия, а св. А. А. е очевидец на извършеното деяние. Двамата посочват
последователно какви действия е извършил подсъдимия по нанасяне удара
както по главата на св. А. А., така и по лявата ръка на Р. М.. Техните показания
се подкрепят от показанията на св. Г. А., която не е свидетел на инцидента, но
посочва какво й е разказал нейния чичо – пострадалия Р. М., а именно - че
подсъдимият първо нанесъл удар по главата св. А. А., а след това и по лявата
ръка на Р. М.. Показанията на посочените трима свидетели се подкрепят и от
изготвените съдебномедицински експертизи, и дадените разяснения от
вещото лице пред първоинстанционния съд. В първоначалното заключение е
посочено, че на пострадалия е причинено счупване на лакътната кост на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на лявата ръка за
повече от един месец и че е възможно да е възникнало така, както е съобщил
пострадалия. В заключението на допълнителната съдебномедицинска
експертиза е отразено, че не са налице данни счупването на лявата лакътна
кост на Р. М. да е възникнало да друга дата, различна от 18.09.2023 г.
Настоящата инстанция дава вяра и на показанията на св. Ф. Е. и Х. Х.,
които са очевидци на извършеното деяние, в частите им, в които посочват, че е
възникнал спор между Р. М. и Х. М. и че пострадалият е замервал с камъни
подсъдимия, като в тази им част показанията им се подкрепят и от
обясненията на подсъдимия. Не се спори по делото, че е възникнал спор
между подсъдимия и пострадалия. Относно хвърлянето на камъни техните
показания се потвърждават от показанията на св. Г. А., на която самия
пострадал е разказал, че хвърлял камъни срещу подсъдимия. Този факт се
отрича от пострадалия, но в конкретния случай това не е от съществено
значение. Въззивният съд не кредитира показанията на свидетелите Ф. Е. и Х.
Х. в частите им, в които посочват, че подсъдимият не е удрял пострадалия, тъй
като те противоречат както на показанията на свидетелите Р. М., А. А. и Г. А.,
на които съдът дава вяра, така и на приобщените по делото писмени
доказателства – медицинските документи от извършените прегледи на
пострадалия, така и на заключенията на изготвените две съдебномедицински
експертизи, които настоящата инстанция кредитира изцяло. В тази връзка
следва да се посочи, че приетата за установена фактическа обстановка, в
частност нанесения удар от подсъдимия на пострадалия наред с описаните
доказателства, косвено се установява и от съдебномедицинско удостоверение
№ 247/2023 г., издадено по отношение на А. А.. В същото е посочено, че при
5
прегледа на последната, който е извършен незабавно след настъпилия
инцидент, е установена разкъсно - контузна рана на главата, в задната част на
теменната област, което е в синхрон с показанията на св. Р. М. и св. А. А.
относно нанесения удар на последната от подсъдимия, което е индиция за
достоверността на показанията им. Настоящата инстанция не кредитира и
обясненията на подсъдимия, в частта, в която посочва, че не е удрял Р. М., по
изложените вече съображения.
Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия, че не било
установено с категоричност, че увреждането на пострадалия е настъпило на
инкриминираната дата, като обосновава тезата, че увреждането към тази дата
е било налице. Във връзка с това обстоятелство са налице противоречия в
показанията на св. Ф. Е. и св. С. Д. относно момента на настъпването му,
преди инкриминираната дата. Последният посочва, че знае, че Х. М. и Р. М. са
се сбили, но не бил свидетел, както и че три –четири седмици преди тази
случка видял Р., който споделил, че се бил качил на дърво, от което паднал, и
че ръката го боляла. От своя страна св. Ф. Е. посочва, че пострадалият е
паднал три дни преди случката. Въззивният съд не кредитира тези показания,
като приема, че с тях се цели единствено внасяне на съмнение относно
момента на настъпване на увреждането. Същите се опровергават от
заключението допълнителната съдебномедицинска експертиза, в което е
посоченото, че няма данни увреждането да е настъпило на друга дата,
различна от 18.09.2023 г. Тук е мястото да се посочи, че е неоснователно
възражението на защитника на подсъдимия, че вещото лице е излязъл извън
компетенциите си и че това е правен въпрос. В цитираното заключение е
обоснован този извод от медицинска гледна точка, като вещото лице е
посочило, че: „За това говорят липсата на консолидация на фрактурата
/образуване на костен калус/, както и наличието на травматичен оток на
меките тъкани в областта на счупването на лявата предмипница.“. Вещото
лице е анализирало и направената ренгенография на Р. М., т.е. вещото лице се
е позовало единствено на обективни данни, извлечени от направените
медицински изследвания, като в никакъв случай не може да се приеме, че това
е правен извод.
В разясненията си, пред първоинстанционния съд, действително вещото
лице е заявило, че по принцип е възможно счупването да се получи от падане
от собствени ръст, при действието на твърд тъп предмет, както и дали е от
падане или от удар не може категорично да се каже, както посочва и
защитника на подсъдимия. В случая вещото лице посочва по какъв начин
може да се получи такова счупване от медицинска гледна точка, като е важно
да се отбележи, че също е посочил, че счупването е „прясно“. В конкретния
случай са събрани безспорни доказателства за това, че подсъдимия е нанесъл
удар по лявата ръка на пострадалия с кол, като това е и един от възможните
варианти, дадени от вещото лице, за настъпване на увреждането, а именно:
„при действието на твърд тъп предмет“.
6
Обстоятелството дали пострадалия е бил с превързана ръка или не към
датата на извършеното деяние, е без значение, след като безспорно е доказано,
че инкриминираното увреждане е настъпило на посочената дата и по
установения механизъм.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
настоящият състав намира, че подсъдимият Х. Х. М. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, ал.2, вр.с ал.1 от
НК.
За да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1
от НК е необходимо деецът да причини средна телесна повреда на друго лице,
т.е. действията на дееца следва да са довели до причиняване на посочената
телесна повреда, иначе казано, да е налице причинно - следствена връзка
между действията на дееца и настъпване на престъпния резултат –
причиняване на средната телесна повреда.
В настоящия случай е установено, че на 18.09.2023 г. в землището на с.
Л., общ. К. подсъдимия Х. М. причинил на Р. М. М. от гр. К. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно
затрудняване движенията на лявата ръка за повече от един месец, като му
нанесъл удар с кол областта на лакътя на лявата ръка.
Настоящият състав се солидаризира с направения извод от решаващия
съд, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина „евентуален
умисъл“, тъй като последният е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е обществено опасните последици и е допускал тяхното
настъпване. Нанасяйки удар с кол със сила в ръката на пострадалия,
подсъдимия е бил наясно, че ударът може да доведе до счупване на костта на
ръката, но въпреки това е нанесъл удара.
При определяне на наказанието на подсъдимия Х. М.
първоинстанционният съд е отчел степента на обществена опасност на
деянието като типична, като и смекчаващи вината обстоятелства – чистото
съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, големия период
на време, изминал от извършване на деянието, както и липсата на отегчаващи
такива. При тези доводи, първоинстанционният съд е определил наказанието
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при условията на чл.
54 от НК, а именно - 5 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66
от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3
години.
Ръководейки се от посочените обстоятелства и предвиденото в
санкционната част на нормата на чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК обосновано
първоинстанционният съд е счел, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК. При наличието на смекчаващи
вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива правилно съдът е
наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца.
7
За извършеното престъпление от подсъдимия е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до 6 години, като не е предвиден минимум на
наказанието. Въззивният съд споделя и извода на Районен съд – К., че така
определеното наказание ще постигне целите визирани в чл. 36 от НК - да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави; да
се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления; както и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Правилно също така решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК и е отложил изтърпяване на наказанието за срок от 3 години,
тъй като са налице условията за това – наложеното наказание е до три години,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, както и за постигане на целите на наказанието, и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
На следващо място, законосъобразно на основание чл. 189, ал.3 от НК
подсъдимият Х. М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – К. сумата
от 817.44 лева, представляваща направените на досъдебното производство
разноски, както и по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева,
представляваща направените в първоинстанционното производство разноски
за заплатено възнаграждение на вещо лице.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната
присъда е правилна – обоснована и законосъобразна, при постановяването й
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и
наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като не са
налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от изложеното, и на основание с чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда рег. № 32/11.06.2025 г., постановена по
НОХД № */2025 г. по описа на Районен съд - К..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9