ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212
гр. Стара Загора, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500101 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С.,***, представлявано от законните си
представители: Д.К.К. –изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на
директорите, действащи чрез адв. З.Ц., против разпореждане №
8111/09.12.2022 г. по ч.гр.д. № 5372/2022 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за
сумата 470,90 лв. - неустойки при предсрочно прекратяване на два договора
за мобилни услуги в размери съответно от три стандартни месечни
абонаментни такси.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. е поставено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано.
Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да
се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се
присъдят разноските в заповедното производство в пълен размер.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.
След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Ч.гр.д. № 5372/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било
образувано по заявление на „Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу А. Н. А., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., *** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 705,56 лв.
1
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени
парични задължения на длъжника, произтичащи от два договора за мобилни
услуги. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени
фактури, които индивидуализират размера и основанието им.
Длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на
получените услуги, поради което мобилният оператор прекратил договорите.
Поради прекратяването на договорите за мобилни услуги в следствие на
неизпълнението на потребителя, същият дължал неустойка, която се
формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, като
максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни такси.
В конкретния случай А. Н. А. дължал неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в общ размер от 470,90 лв.,
представляваща сбора от три стандартни месечни вноски по всеки един от
договорите.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка за
вреди при предсрочно прекратяване на договорите е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави и с оглед на това е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземането до
размера на 470,90 лв.
При така установените факти, съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275,
ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима
т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон
срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да
откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона
или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Възприето в съдебната практика е разбирането, че неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки
2
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка
представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част.
В случая уговорените с двата договора за мобилни услуги неустойки за
вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги са компенсаторни по
своя характер и съгласно клаузата в общите условия към договорите за
мобилни услуги за тяхното възникване вида на неизпълнението на
задължението от страна на потребителя е без значение.
Това е така, т.к. при сключване на договора се предвижда при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния
оператор поради виновно неизпълнение от страна на потребителя последният
да дължи неустойка в размер на всички най-високи на плана месечни
абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице
отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и
възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора, но без да
се конкретизира неизпълнение на кое задължение на потребителя, предвидено
в общите условия и даващо право на оператора да прекрати договора
предсрочно, и неговият вид, поражда правото на неустойка.
Именно поради това е налице обективна невъзможност да се прецени
дали така предвидената неустойка съответства на добрите нрави, т.е. дали не
е налице значително неравновесие между задължението, което потребителят
следва да не е изпълнил, и предвидената в полза на мобилният оператор
неустойка.
Освен това договорът за мобилни услуги е договор за продължително
изпълнение, т.е. развалянето му, каквото представлява предвиденото
едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор, има действие
само занапред.
В този случай по силата на чл.88, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД кредиторът има
право на единствено на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.к.
отговорността на неизправната страна е за нарушен негативен интерес, при
който обезщетението няма компенсаторен характер.
Поради изложените съображения съдът намира, че уговорката за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от
мобилния оператор поради виновно неизпълнение от страна на потребителя в
размер на всички най-високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от
три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност
на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата
между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща
на оставащия срок на договора излиза извън присъщите на неустойката
функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к.
кредиторът по вече разваления по негова инициатива договор би получил
имуществена облага от потребителя в по-голям размер от този, който би
3
получил ако договорът не беше развален, но без да предоставя насрещна
престация.
В този смисъл обстоятелството, че размерът на претендираната
неустойка е ограничен до трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни такси не променя този извод, т.к. необосновано би се достигнало
до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и се нарушава принципа
на справедливостта.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира
оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на
първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния и
процесуалния закон, и необосноваността му, за неоснователни.
Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. с
чл.271, ал.1, пр.I-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8111/09.12.2022 г. по ч.гр.д. №
5372/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.,***, представлявано от законните си представители: Д.К.К.
–изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи
чрез адв. З.Ц., срещу А. Н. А., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., *** по
отношение на вземането за сумата 470,90 лв. – общ размер на неустойки при
предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги в размери
съответно от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4