О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№150 10.03.2022г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, IІ
състав, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 729 по описа
за 2021г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. чл.248 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/ във връзка с чл.144 от АПК
/Административно-процесуален кодекс/.
Образувано
е по молба от гл.юрисконсулт Ц. Т. – К., подадена в
качество й на процесуален представител на Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП, с която е направено искане за допълване на постановеното
определение № 95 от 15.02.2022г.
по адм. дело № 729/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като
бъде присъдено в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Ответникът
по молбата, чрез процесуалния си представител адв.Т.Д.,
изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че производството по делото е било
прекратено по искане на оспорващия преди първото по делото заседание, поради
което процесуален представител на ответника не се е явявал в съдебно заседание,
а единствено е представил писмен отговор по подадената жалба. Ето защо моли
искането за допълване на Определение № 95 от 15.02.2022г. в частта за
разноските, да бъде оставено без уважение. В условията на евентуалност се иска
да бъде редуциран размера на претендираното юрисконсултско.
С
Определение № 95 от 15.02.2022г., постановено по адм. дело № 729/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, е прекратено производството по делото, образувано по жалбата на ЕТ „С.
- Ф.Ю.“, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***** против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-349-0016810/
28.10.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
поради оттегляне на оспорването.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на
чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на
съдебният акт не се е произнесъл по надлежно заявено искане за присъждане на
разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на
съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече
постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или
в правните изводи на съда.
Направеното от процесуалния представител на Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив при ЦУ на НАП искане за допълване на постановеното по делото
прекратително определение в частта за разноските, се основава на първата
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК. Същото е депозирано в срок, от легитимирано
лице /страна в производството по административно дело № 729/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора/ и като такова се явява процесуално
допустимо. Разгледано по същество, е частично основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК /изм., ДВ.бр.15 от
2021г/, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
Следователно
правото на разноски на ответника в хипотеза като настоящата, при която
производството е прекратено поради оттегляне на жалбата, е обусловено
единствено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба
/по идентичен начин уредено и в чл.78, ал.2 ГПК/, а именно – ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждане на делото.
Спрямо
настоящия ответник – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, издател на оспорената
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-349-0016810/ 28.10.2021г., това условие не е налице, тъй като
образуването на настоящото съдебно-административно производство не е обусловено
от поведение на ответника, различно от това, представляващо проявление на
обичайните му законови функции и компетентности по издаване на индивидуален
административен акт. Ето защо не може да се приеме, че ответникът е дал повод
за завеждане на делото и следователно изключението относно дължимостта на
разноските, предвидено в чл.143, ал.3 от АПК в настоящия случай е неприложимо.
С оглед на изложеното административният орган – ответник,
има право на разноски за
защитата му, осъществена от юрисконсулт чрез изготвеното и представено по
делото писмено становище по жалбата ЕТ „С. -
Ф.Ю.“, в което е направено и изрично искане да бъдат присъдени разноски
за осъществената юрисконсултска защита, съобразно
приложения списък на разноските /л.31-33 по делото/. Поради което в полза на
Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, на
основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определен в съответствие с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
определение № 95/ 15.02.2022г, постановено по адм.дело
№ 729/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като ОСЪЖДА ЕТ „С.
- Ф.Ю.“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление *****, да заплати на Националната агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: